Джоана Линдзи
Жената на воина (4)

Глава четвърта

— Къде сме, Марта?

— Все още в дълбокия космос, момичето ми, на същото място, където бяхме и последния път, когато ме попита. След като си толкова нетърпелива, трябваше да избереш да останем в нашата Звездна Система. В нея имаше още стотици неизследвани планети, с които би могла да се разсееш.

— И да рискувам да ме разпознаят и да се обадят у дома? Аз съм жена-пилот, забрави ли?

— Аз съм пи…

— Не спори с мен — сряза я Тедра почти изгубила търпение. — Знаеш какво имам предвид. Това е само в сферата на вероятностите и не бих рискувала да се озова в списъка на издирваните от Кистран. Отказвам да бъда върната обратно у дома, преди да съм го решила. И след като имаме малко време за убиване…

— Ще си подскачаме от една Звездна Система в друга.

— От какво се оплакваш? Миналата седмица реши, че идеята е чудесна.

— Това беше, защото все още имах случаен астероид, който да избягвам. Този космос е толкова празен, че и слепец може да пилотира в него.

— Не ми казвай, че си отегчена, Марта — изкиска се Тедра — Налага ти се да се справяш с работа, за която е нужен цял екипаж, едва ли ти остава свободно време, за да ти стане скучно.

— Това си е детска игра.

— Не ми излизай с това. Ти обожаваш да имаш такъв контрол. Просто искаш да започнеш спор. От много време не сме спорили, нали? Но няма да стане, знаеш го. Все още съм прекалено доволна от теб за това, че успя да влезеш в Реликвената Зала, преди да тръгнем. Беше много сладко и мило.

Тишина. Тедра се разсмя. Марта мразеше, когато тактиките й се проваляха. А Тедра бе открила, че е много забавно да осуетява намеренията й. Но, освен това, бе казала истината. Когато бе открила хилядите исторически записи във файловете на Марта, изпадна в див възторг. Бе решила, че ще трябва да се откаже от хобито си, докато не се върне отново у дома, а сега имаше достатъчно записи, за да й стигнат за следващите няколко години. Освен ако не пуснеше всички на формат подходящ за използване в Суб-Лим.

— Тедра, не си заспала, нали? — гласът на Марта се появи след петнадесет минути.

— Все още не.

— Ти беше права, момичето ми, може би съм отегчена. Защо не обсъдим любовния ти живот?

Тедра почти се хвана и понечи да се изправи. Но след това отново се отпусна на приспособяващото се легло, което се бе уголемило, за да приюти до нея и Корд. Тя се намести отново в прегръдките му, но успя да види усмивката, която се появи на устните му, след предложението на Марта.

Тя погледна строго към андроида, но той се обърна към Марта:

— Защо вместо това не обсъдим твоя любовен живот, голямо момиче? Как я карате с инженерния компютър?

Последва изсумтяване. Марта много обичаше да издава този звук.

— Нека бъдем сериозни, става ли? На този кораб няма нито една машина, която да отговаря на моите стандарти. Но там, до теб има някой, който отговаря на твоите. Доведох детето, за да можеш да се възползваш от него. Защо не го правиш?

— Възползвам се — отвърна Тедра и обви ръката на Корт по-здраво около себе си.

Тя искаше само това от Корд, да я прегръща. Да пораснеш в един от детските центрове на Кистран, можеше да остави голяма празнина в живота ти. Сигурно затова толкова много млади хора отиваха в Стрес Клиниките, когато станеха достатъчно големи, търсейки любовта, която им бе липсвала, докато растяха. Детските центрове бяха само за учене. Те даваха одобрение, мотивация, самоуважение и още доста добри качества, но не и любов.

Тедра също чувстваше тази липса и затова преди година бе купила Корд. Той бе интелигентен андроид, проектиран да задоволява една жена по всеки възможен начин. В една малка степен, той също като Марта, бе свободно мислещ, можеше да следи и да участва в разговор толкова дълго, колкото събеседникът му пожелаеше, а също и да дава предложения. Не можеше да спори, по начина, по който го правеше Марта, нямаше чувства, които да нараниш, нито имаше право да ти възразява, а Звездите й бяха свидетели, Марта бе много добра в споровете. Той не бе агресивен, но за сметка на това бе спонтанен. Тедра само трябваше да го докосне сексуално и той се превръщаше в идеалния секс партньор, напълно отдаден на нейното удоволствие. Да го накара просто да я прегръща, без да проявява сексуални намерения, бе доста трудно за постигане, затова се налагаше да му го казва гласно.

— Марта е права, Тедра Де Ар — прошепна нежно зад нея Корд. — Не се възползваш напълно от способностите ми.

— От теб получавам всичко, което желая, бебчо.

— Ще бъда нежен, когато се слеем.

Тедра се изправи и го изгледа подозрително.

— И откога имаш собствено мнение по този въпрос, Корд? — без да изчака отговора му, очите й се насочиха към конзолата в центъра на големия диван, който бе взела, за да се излежава на него през по-голямата част от времето. — Случайно да си бърникала в програмата на Корд, Марта?

— Аз? — тя бе избрала да използва невинния си глас. — Защо ми е да правя това?

— Е, по-добре поправи това, което си направила, метална госпожице, или…

Корд я дръпна да легне отново.

— Отпусни се, Тедра Де Ар. Аз съм неспособен да те нараня.

Тя скочи от леглото върху дивана, изумена от промяната в него. Все пак, той бе машина и притежаваше силата на десетима мъже. А Марта му бе дала малко повече от доза агресия.

— Ще те убия, Марта!

— Стига, момичето ми, той просто е малко по-любвеобилен, това е всичко — беше отговорът на компютъра. — Всички тези ужасни спорове с теб ми се отразяват зле на нервите.

— Ти нямаш нерви, а конзола, нищожно ръждиво парче метал. И тя би могла да бъде изключена.

— Не можеш да ме изключиш, кукличке — сега гласът на Марта звучеше поучително, сякаш имаше право да наставлява Тедра. — Аз управлявам кораба, помниш ли, осигурявам кислорода, храната ти, всичко. Ако ме изключиш, си заминаваш заедно с мен. Не мисля, че си готова за самоубийство.

— О, я млъкни! — озъби се младата жена. — А ти — тя погледна към андроида, който понечи да се изправи, — да не си помръднал и милиметър, иначе ще те ритам, докато те потроша.

— Не, не го прави, Тедра — каза Марта успокояващо. — Ако го счупиш, кой ще го поправи тук в космоса? Медитехът на Роувъра работи само с живи тела, нали знаеш.

— Тогава ще е по-добре да възстановиш предишните му настройки. Няма да бъда изнасилена от една машина.

— Той не би го направил — настоя Марта. — Просто е малко по-настоятелен. Успокой я, Корд.

Андроидът стана, но не, за да я успокои.

— Поведението ми не се е променило, Тедра Де Ар. Вече не ти харесвам, след като се запозна с Ша-Ка’арския воин.

— Значи си говорила с него за това, а голямо момиче? — попита още по-раздразнено Тедра.

— С него винаги си говорим — отвърна надуто Марта. — Помислих, че не трябва да остава неосведомен.

— Това ти е проблемът. Прекалено много мислиш. — И сега Корд имаше нужда от успокояване. Това беше нелепо.

— Обичам начина, по който изглеждаш, Корд. Ти си толкова красив, колкото не може да бъде никой друг мъж.

И наистина бе така. Външният му вид бе подбран точно според предпочитанията й, модерно подстригана черна коса, прекрасни светлозелени очи, петнадесет сантиметра по-висок от нея и млад на външен вид. Ако беше жив, тя щеше да се моли, да живее с него в двойно съжителство. Но никога не забравяше факта, че той не е жив, дори и когато го използваше да задоволи нуждата й от любов и грижи.

— Просто не искам да ме преследваш из кораба, бебчо — продължи тя и чу въздишка откъм конзолата на Марта. — А ти можеш да забравиш за това — заяви на компютъра. — Направи това нарочно, само за да ме ядосаш, и не си мисли, че не го знам.

Марта не й отговори, но Корд бе решен да докаже колко ефективна е новата му програма.

— Но с мен ти ще се насладиш много повече на сливането, Тедра Де Ар.

— Не се обиждай, Корд, но… — тя спря, когато я осени идея. — Марта, той може ли да се обиди?

— Не.

Малка благословия. Тя отново погледна към андроида.

— Бебчо, нещата стоят така. Предпочитам първият ми сексуален партньор да бъде истински мъж. Това е нещо емоционално и искам да го споделя с някой, който ще изпитва същите емоции като мен.

— Марта може да ми даде емоции.

— По-добре да не го прави — сопна се Тедра, изгубила търпение. — Сега заминавай при нея и се отърви от желанието си да спориш с мен, защото иначе ще те изключа.

Той се поколеба за миг, но беше невъзможно да не се подчини на директната й заповед. Когато се върна след няколко минути, тя попита.

— Както преди ли си?

— Такъв съм, какъвто ме искаш, Тедра Де Ар.

Тя въздъхна облекчено.

— Очарована съм. Какво ще кажеш за една игра на Уорфайър, за да се разсея от тези неприятности?

Той кимна и веднага премести конзолата, за да активира играта, а после донесе екрана от съседната стая, където бе складиран, когато не се ползваше. Тъй като Уорфайър бе симулация на реалния живот, играеща се с хора, които изглеждаха истински в свят, много подобен на истинския, играта можеше да се играе само на холограмния екран. Преди да се започне обаче, трябваше да се избере ерата, в която се развива действието, както и оръжието.

Екранът на Роувъра бе широк осем стъпки, но някои други екрани стигаха дължина над сто метра, в зависимост от местонахождението си и броя на публиката. Тъй като холограмните екрани бяха широко разпространени за гледане на истории от древните файлове, в тях участваха отново много реално изглеждащи хора. Разбира се, всички те, включително и тези отпреди хиляда години, бяха променени и изглеждаха модерно, което си беше истински срам, защото в оригиналния си вид, сякаш представяха историята на живо. Но повечето критици на Кистран не бяха запознати със своята древна история и бяха учили само модерната история на планетата след колонизацията или въобще не бяха учили никаква история. Затова много малко или никоя от древните истории нямаше да им се види смислена в оригиналния си вариант.

Тедра се настани на единия от шестте стола пред екрана, в които имаше вградена контрола за поне дузина игри за холограмния екран. На Роувъра със сигурност нямаше нищо друго, с което би могла да се забавлява. Ако й бяха дали Изследовател, щеше да е другояче. Бе направила достатъчно тренировки по време на обучението си в „Откриване на света“, за да може да пилотира едно пилотен Изследовател без никакъв проблем. На Роувъра единствената й длъжност бе на посланик и преговарящ, ако и когато отидеха в някой нов свят. И тя бе решена да си изпълни задълженията, защото искаше да научи и нови неща по време на отсъствието си от Кистран. Но каквито и контакти да успееше да осъществи в полза на Кистран, те нямаше да бъдат докладвани на настоящия Директор. Не, те щяха да изчакат, докато Гар Се Бернн си върнеше властта.