Джоана Линдзи
Жената на воина (12)

Глава дванадесета

Когато Тедра видя лагера му измежду дърветата, разбра защо варваринът я бе оставил сама през последните десет минути от ездата им. „Игривостта“ му, я бе докарала дотам, че щеше да запищи. Явно бе забелязал състоянието й, затова й даде време да се успокои, преди да се срещне с други мъже от неговия вид.

А те се оказаха точно като него, група гиганти, макар никой да не бе толкова огромен колкото нейния. По външност много си приличаха, защото никой от тях не носеше риза или някаква друга подобна дреха, а само тесни черни браки от заалска кожа, както и щитове с различна големина от стоманата Торено, завързани за ръцете им. И ако това не бе достатъчно, за да изглеждат еднакви, косите им варираха от светло кестеняв до рус цвят, също както очите им от кафяво до кехлибарено.

Когато се доближи до тях, Тедра реши, че ако някой враг проникнеше в държавата им, много лесно щеше да разбере кой какъв е. Разбира се, тя виждаше само осем от тях. Със сигурност не можеше всички в държавата им да са огромни варвари със златиста кожа. Тя се вгледа, наистина го направи, за да открие поне грам тлъстина или някаква отпуснатост по телата им, но тези мъже очевидно до един бяха от кастата на воините. Изглеждаха в идеална форма и дори доста приятни за окото.

— Радвам се да видя, че ти не си единственият великолепен здравеняк сред мъжете наоколо, Чалън — каза тя с намерението да му го върне поне за част от своеволията, които си бе позволил с нея. — Дори виждам няколко воина, от които не бих имала нищо против да поискам закрила, след като изтече службата ми при теб.

— Когато службата ти свърши, ти отново ще бъдеш свободна за поискване.

— Не и ако първа не поискам закрилата на някой. Тази сутрин ти ми каза, че е нужно само да изрека думите, за да избегна ситуацията, в която се намирам сега. Едва ли бих пропуснала да го направя, приятелче.

Той замълча за миг и след това тя го чу да казва:

— Ако аз съм единственият мъж около теб, когато службата ти свърши, можеш да кажеш думите на мен… ако разбира се, аз не те поискам пръв.

Можеше ли да го направи? Изглеждаше така, сякаш има намерение да направи именно това. Ако смяташе да я държи като пленница, можеше преди това да й покаже поне мястото. Все пак това бе някакво примитивно селище с палатки, но със сигурност бе за предпочитане пред пещери. Колко трудно би могло да се измъкне от едната палатка и да отиде в другата? Така само с три думи, изречени към някой друг мъж, може би към шодана, и щеше отново да си върне правата и да направи така, че това пътуване да има някакъв смисъл.

Щеше й се да му зададе няколко въпроса за това поискване и за защитата, но това трябваше да почака. Когато стигнаха до центъра на кръга от палатки, воините спряха, заниманията си, за да посрещнат Чалън. Те започнаха да се събират около тях, видимо заинтересовани от „улова“ му.

Тедра, която бе горепосоченият улов, изведнъж осъзна колко е разголена и лека руменина плъзна по бузите й.

В същия миг ръката на Чалън се обви около кръста й. Зачуди се, дали и той вече не съжаляваше, задето я бе оставил без дрехи. Но по-вероятно бе, да показва на мъжете около тях, че е негова. Или пък бе предположил, че е изплашена, задето бе доведена тук, по най-позорен начин и й предлагаше утехата си? Не, трябваше да спре да му приписва добродетели и да се опитва да намери извинение за всичките му действия. Все пак, той бе варварин, доминиращ, деспотичен мъжкар. Какво от това, че откакто се срещнаха, бе невероятно мил към нея, дори бе разрязал дрехите й, за да защити китките й от въжетата, с които я завърза. Сега като се замисли, той не й бе посегнал, дори и когато се биеха, а тя се опитваше да го повали на колене с всеки свой удар. А след това, когато я хвана, отново бе невероятно внимателен. Дали това беше заради нея, или просто навик на един невероятно силен мъж, който бе свикнал да се занимава с много по-слаби от него жени? Реши, че има цял месец да научи истината, по един или друг начин.

— Какъв вид месо наричаш това, Чалън? — попита някой и последва смях.

Друг мъж се обади:

— Сладко и сочно, с идеални пропорции.

— Каква загуба, да намериш една толкова сочна хапка, докато ловуваш — обади се трети.

Тези думи предизвикаха вълна от смях, дори Чалън се засмя, което я накара да се зачуди какво точно означават тези думи. Какво от това, че варваринът я бе намерил, докато ловуваше? Защо това да е загуба?

— Защо да е загуба, Чалън? — попита тя само за да ги накара отново да избухнат в гръмогласен смях.

Смехът продължи ще няколко мига и след това варваринът доста тромаво се смъкна от гърба на животното, без да спира да се смее. Ръцете му обаче бяха стабилни, когато я повдигна и я свали от хатаара. Чак тогава тя забеляза всички мъртви животни окачени по дърветата наоколо. На част от тях кожите им вече бяха одрани, а други висяха, докато кръвта им изтичаше на земята. Това беше отвратително, но тя знаеше, че на някои планети хората се изхранваха, като убиваха животни. Някак си знаеше, че тараанът и двете малки животинки, завързани за хатаара, също щяха да послужат за храна. Само защото на Кистран бяха спрели да убиват животни, за да се хранят с тях, още преди стотици години, не означаваше, че жителите на останалите планети бяха имали късмета да открият нови източници на храна.

— Късно се сети да се страхуваш, жено.

Тедра се обърна, за да види, кой бе изрекъл думите. Наложи й се да погледне нагоре. След време щеше да изпитва досада, но точно сега тя се усмихна. Воинът имаше светлокафяви коса и очи и лицето му бе почти толкова красиво, колкото и това на Чалън. Той със сигурност имаше чудесно тяло и тя позволи на погледа си бавно да го обходи от горе до долу и обратно, а после срещна очите му, в които не се четеше никакво безпокойство.

Всички останали мъже се върнаха към задълженията си, освен този.

— Защо да се страхувам, воине? Ако си мислиш, че съм се хванала на малката шегичка колко сочна хапка съм, то трябва пак да си помислиш. Със сигурност ще се задавите с мен, в случай, че сте канибали. Съмнявам се, че този варварин тук, ще е особено доволен да изгуби месеца, през който трябва да му служа.

— Разбира се, ти не си съгласна с него, нали така? — попита сухо Чалън.

— Аз? — попита Тедра и театрално ококори очи. — Да се съглася с варварина? Дори не бих могла да мечтая за това, бебчо.

Видя го как се скова, след като отново го нарече „бебчо“, но бе спасена от другия воин, който попита:

— От къде идва тя, Чалън, та говори толкова странно?

— Това е много добър въпрос — ухили се Тедра. — Предизвиквам те да му кажеш моята версия, вместо твоята.

— Можеш и сама да го направиш, керима. Както веднъж ти казах, Тамирон също като мен харесва добрите истории.

Тедра направи отвратена физиономия.

— Въобще не си забавен, воине — заяви тя. — Той ще ми повярва толкова, колкото и ти, затова му кажи каквото искаш. Ще запазя истината за вашия шодан. Надявам се, че поне той ще е достатъчно умен, че да ми позволи да докажа думите си, за разлика от някои други хора, които познавам.

— Чалън… — започна другият воин, но бе прекъснат.

— Тя е Тедра, жена от Кистран, която твърди, че е от свят различен от Ша-Ка’ан.

— Небесен летец? — попита ухилен Тамирон.

— Така твърди тя.

— Чакайте една проклета минута — нареди Тедра. — Или полудявам, или току-що признахте, че сте чували за пътуването между световете и преди. Ако това е така, защо ти не…

— Тази история не е нещо ново за нас, жено, а просто нещо, което не може да се докаже.

— Но аз мога да го докажа. Само ми дай моя пулсар и аз…

— Няма да го направя.

— Но…

— Не.

Тедра стисна зъби. Можеше да разпознае кога едно НЕ е категорично, изискващо подчинение, и знаеше, че току-що е получила едно.

— Нека бъде по твоя начин, варварино — каза тя тъжно. — Но когато свърши месеца ми на служене, аз ще се заема с търговията, за която дойдох тук, и с наемането на воините и можеш да заложиш проклетия си фембеър, че няма да можеш да ме спреш.

— Тя отново споменава за ограничено време за служене — обърна се Тамирон към Чалън. — Обаче е облечена като пленница. Със сигурност не смяташ да изпуснеш една толкова прекрасна награда.

Когато Чалън не отговори веднага, Тедра се намеси.

— Какво става, бебчо? Да не би сега да съжаляваш, че трябва да признаеш, че си се бил…

— Там е моята палатка, жено — прекъсна я той и кимна към палатката зад нея. — Вътре спя аз. Не съжалявам за абсолютно нищо — при това припомняне Тедра се изчерви, а Чалън се обърна към Тамирон: — Тази жена можеше да бъде поискана и аз я поисках, но тя ми отказа. Вместо това ме предизвика, но аз не й отказах.

— Тя те е предизвикала…

Само това успя да каже Тамирон, преди да избухне в смях. И Тедра знаеше, че той не се смее за това, че Чалън е приел предизвикателството, а защото, според него, тя е била прекалено глупава, да предизвика на двубой един воин. И това при положение, че въобще повярва на чутото. Но днес на Тедра й се бяха подигравали прекалено много пъти.

— Колко ще загазя, ако му покажа, че това въобще не е шега? — обърна се тя напълно сериозно към Чалън. — Все пак, елементът на изненадата е всичко, както сам разбра.

Той я изгледа лошо. Очевидно с неудоволствие си бе припомнил колко лесно го бе повалила по гръб, когато не бе очаквал да го нападне, и след миг я хвана за ръката и без да каже дума нито на нея, нито на Тамирон, бързо я повлече след себе си далеч от изкушението тя да причини някоя неприятност.

— Нещо лошо ли казах? — попита намусено Тедра, преди той да я избута в палатката си… още едно място, където спеше.