Джоана Линдзи
Жената на воина (23)

Глава двадесет и трета

Джалла така и не се върна повече, затова Тедра трябваше сама да довърши обиколката на замъка. Но много скоро се отегчи без обясненията на слугинята за предназначението на стаите и за хората, които срещаше из коридорите. Виждаше само две възможности как да запълни остатъка от деня. Едната бе да се върне в спалнята на Чалън и да не прави нищо, а другата да отиде в стаята, покрай която бе минала по-рано днес и където се събираха свободните жени от всяка възраст. Там имаше сираци, млади вдовици и възрастни жени, надживели децата и съпрузите си. Всички те бяха под покровителството на шодана и по цял ден стояха и си говореха, като шиеха с игла и конец.

Тедра не се виждаше да прави същото, особено след хладното посрещане, което получи, от страна на свободните жени. Някои дори открито я погледнаха с презрение, когато се запозна с тях. И макар да не й бе присъщо да бездейства, тя не се спря на нито една от двете възможности. Беше разгледала замъка. Сега щеше да разгледа града.

Бе взела лесно решението, но й отне известно време, да намери стая на долния етаж, с достъп към външния двор, през отворените прозорци. Следващата й задача бе да се добере до главната порта, но тъй като стаята, от която излезе, бе в другия край на замъка, скоро откри, че има и още един изход. Той не бе толкова голям и нямаше такова движение на хора. В тази задна част на замъка се правеха доставките и се виждаха само Дараши. Мъжете се правеха, че не я забелязват, а жените я поглеждаха с бегло любопитство.

Тедра не си губи времето, а премина през просторния двор и излезе през портата. Не след дълго й се прииска да бяха добавили и някакви обувки към тоалета й, но не смяташе да се връща. След като знаеше, че прави нещо, което не би трябвало и това не я бе спряло, едни разранени ходила със сигурност нямаше да го сторят.

Отвъд задната порта имаше нещо, наподобяващо пазар. Очевидно, това бе търговска улица и търговците бяха изкарали навън поне половината от стоката си, наслагана по маси и каруци, в кошници и какви ли не съдове, а някъде дори върху одеяла, постлани на тротоара. Разбира се, вътре в магазините имаше още много неща, които човек не можеше да види отвън, вероятно там бяха по-скъпите стоки. До където й стигаше погледът, виждаше най-разнообразни стоки за продан — от храна и дрехи, до бижута и оръжия.

Беше облекчена да види, че повечето хора там са Дараши, които купуваха и продаваха. Но имаше и няколко свободни жени, които пазаруваха, вървяха напред, спираха се, после пак тръгваха и пак се спираха, а прекрасните им наметала, завързани на шиите им се стелеха по раменете им. Тедра също би се зарадвала да носи наметало, ако имаше такова, но сметна, че повечето жени биха били горди да показват своето чаури, след като то бе знак, че са свободни жени. Голяма свобода, при положение, че всяка от тях бе придружавана от двама воина. Хрумна й, че може да си има проблеми, заради това, че е сама. Но ако се движеше близо до тези жени, кой би могъл да каже, че ескортът не е неин?

Избра една жена, придружавана от воин, и тръгна след тях. Прецени, че охраната, няма да заподозре, че охранява и нея, затова гледаше да стои близо до гърба му и извън полезрението му, докато разглеждаше всичко, което й се стореше интересно на пазара. Това продължи цели пет благословени минути, преди една голяма ръка да се отпусне на рамото й и да я обърне назад, и още преди тя да види двамата воини, стоящи зад нея, знаеше, че малката й обиколка из града е приключила. Единият гледаше надолу към нея и се хилеше, а другият се мръщеше неодобрително. Не познаваше нито един от двама им, но бяха типичните гиганти — разбира се, не можеха да се мерят с Чалън — но бяха малко по-високи от нея. Тедра прецени, че ако й се наложи, щеше да успее да се справи с тях. Това, което искаше да разбере, е откъде бяха разбрали, че е сама, след като се движеше толкова близо до воина и дамата му. А може би не я бяха разкрили наистина. Може би просто искаха да проведат един приятелски разговор.

С тази мисъл тя каза:

— Да?

— Тя каза „Да“ — ухилено отвърна единият, без да се обръща към някого конкретно, а после й каза. — Жено, дадох ти достатъчно време, да направиш своя избор. Тъй като не помоли за защита нито един от нас, сега аз предявявам правата си върху теб.

— Ох, Звезди, отново ли трябва да преминавам през това? — каза с отвращение Тедра.

Тонът й не прогони усмивката му. Тя все още си бе там, когато воина посегна с ръка към нея, но вместо той да улови нейната, тя хвана неговата и с едно бързо завъртане притисна китката му в една доста неудобна позиция.

— Не го приемай твърде лично, воине — каза тя спокойно на мъжагата, но не му позволи да мръдне дори на милиметър, — но аз вече бях поискана, затова през следващия един месец съм напълно заета. Сега разбираш защо не мога да дойда с теб, нали? Това няма да се хареса на моя воин, затова съм длъжна да те разубедя.

— Буллан! — каза само той, но толкова силно, сякаш издаваше заповед.

Буллан явно беше намръщеният приятел на воина и Тедра се обърна, за да го предупреди само за да разбере, че е изчезнал. Но разбра къде бе отишъл само след миг, когато ръцете му се обвиха около нея откъм гърба й. Бе хванал здраво ръцете й, за да не й позволи да се обърне… или поне така си мислеше той.

— Пусни го, жено — заповяда й Буллан с остър и гневен глас.

— А ако не го направя?

Последва дълга пауза, сякаш мъжът се бореше с шока или просто не можеше да повярва, че тя няма да изпълни нарежданията му.

— Не ме карай да те наранявам.

Това предупреждение леко я разяри.

— Да ме нараниш? О, не, воине, няма да ти позволя да обвиниш мен в случай, че ме нараниш. Не съм молила вие, клоуни такива, да ме задържате и вече ви казах, че не съм свободна, за да ме поискате. Затова, ако ме нараниш, идеята ще си е само твоя, не моя. Разбира се, това важи и за двете страни — добави тя великодушно. — Ако те нараня, ще поема пълната отговорност.

— Буллан! — изкрещя отново воина, който-вече-не-се-усмихваше.

Той вече усещаше част от болката, за която Тедра спомена, и искаше това да свърши възможно най-скоро. Приятелят му явно бе на същото мнение, защото бавно затягаше хватката си около Тедра. Но тя вече бе разбрала, че възнамерява постепенно да увеличава натиска си върху нея, докато освободеше приятеля му или докато припаднеше. Преди натискът да стане прекалено силен, тя изви още малко китката на пленника си, той изстена и това бе достатъчно да разконцентрира за миг Буллан и той да отпусне леко хватката си. В този миг Тедра завъртя назад свободната си ръка и когато напипа нещо меко, пръстите й се сключиха здраво около него.

След като го стисна леко, Буллан веднага я пусна. Бедата беше в това, че макар сега и двамата да бяха във властта й, и двете й ръце бяха заети. Що се отнасяше до нея, това че контролираше нещата не беше подобрило ситуацията кой знае колко. Честно казано, нямаше никаква идея какво да прави по-нататък.