Джоана Линдзи
Жената на воина (43)

Глава четиридесет и трета

Малко по-късно, Тедра все още се усмихваше, докато влизаше в стаята си. Тя се бе засякла с Чалън, бе го подкачила, задето убива мебелите и го бе оставила да гледа намръщено и малко объркано след нея, той така и не разбра от къде е научила за случилото се, след като не беше там. Тя спря само за да го предупреди, че Марта обича да се бърка навсякъде, дори и това да не я касае и имаше очи и уши във всяка стая.

Чалън нямаше да се присъедини скоро към нея, защото в момента Марта трансферираше воините му на борда на кораба. И той трябваше да се заеме с различните степени на шок и учудване, които мъжете проявяваха, без да споменаваме неговите собствени. На всички им бе казано какво да очакват, но да го видят с очите си, бе нещо съвсем друго и някои от тях не го приемаха особено добре. За щастие, воините щяха да имат няколко седмици, за да се адаптират, преди да пристигнат на Кистран.

Корт я очакваше в стаята й. Както и нейният фембеър, който обикаляше наоколо, и се чувстваше като в клетка, защото стаята бе много по-малка, отколкото бе свикнал. За краткото време откакто го имаше, той беше пораснал и сега достигаше до коленете й. Със скоростта, с която растеше, тя се тревожеше колко ли голям щеше да стане, докато корабът се приземеше на планетата й. Но просто не можа да го остави. Все още се надяваше, че ще успее да придума Чалън да останат да живеят на Кистран.

— Корт, Марта каза ли ти какво се случва тук?

— Да. Тя предложи да стоя настрана. Щастлив съм, че осъществи целите си, Тедра Де Ар.

— Е, да, предполагам, че да се снабдя с армия беше главната ми цел. След това да победим Ша-Ка’арците и Крад Се Моер ще бъде много лесно. Би ли ми поръчал нещо за ядене, докато се преоблека? Знаеш какво харесвам, но добави и нещо плодово за десерт… не, чакай малко. Марта, тук ли си?

— Винаги, кукличке.

— Консултирай се с Медитеха дали храната е безопасна, имайки предвид състоянието ми.

— Безопасна е, но прясната е по-здравословна.

— Но прясната е толкова… прясна — отвратено каза Тедра. — Тя кърви Марта. Надявах се, че ще получа нещо нормално за хапване.

— Както казах, няма да ти навреди, но все пак запасите на воините ще са много по-здравословни за теб.

— И предполагам, че си уведомила Чалън за това?

— Правилно предполагаш.

— Много ти благодаря — измърмори Тедра, натискайки панела, за да повика дрешника.

Тя направи своя избор, но се намръщи, когато вместо това, което бе избрала, се появи корабната й униформа в една част. Нямаше да успее да я носи дори и няколко секунди, ако Чалън я видеше с нея, макар и да бе на своя територия, затова избра пола и блуза. Веселото й настроение се върна, когато видя колко оскъдни са дрехите й. Накрая отиде до устройството за сменяне на цвета на косата и очите и се пребоядиса така, че да прилича повече на Ша-Ка’анка.

Разсмя се, като си представи колко ли изненадан щеше да бъде нейният воин, при вида на промяната, която бе направила. Блестящата й пола в златисто и черно бе дълга само тридесет сантиметра, с широк колан, и покриваше краката й, само до средата на бедрата, оставяйки много малко на въображението. Блузката без ръкави свършваше малко под гърдите й и подобно на полата прикриваше съвсем малко от тялото й. Косата й сега бе златиста, като тази на Чалън, и бе хваната на опашка. Очите й, с цвета на нежен кехлибар, още бяха изпълнени с искрици смях, когато нареди на стените на банята да се приберат.

— Какво е толкова забавно, Тедра Де Ар? — попита Корд, появявайки се зад нея.

— Приличам ли ти на воин?

— Изглеждаш така, че според мен трябва да те отведа в леглото.

Тедра остана с отворена уста за няколко секунди, преди да изкрещи.

— Марта! — но както и очакваше, виновницата за това държание на Корд не отговори.

— Нередно ли беше това, което казах?

— Да, Корд, нередно беше — намръщено каза Тедра. — Марта не ти ли каза, че вече имам мъж, един от воините?

— Да. Името му е Чалън.

— Е, тогава защо, по дяволите, не ти е сменила програмата.

— Защото аз не й позволих.

— Ти какво?

— Шегувам се — ухили се Корд. — Марта ми даде чувство за хумор.

— О, металната дама изживява най-хубавите дни в живота си, докато се занимава с теб, а? Но на мен не ми харесва това!

— Искаш да махне моя нов хумор?

— Не ми се прави на остроумен, сладурче. Знаеш какво искам да бъде махнато.

— Но нуждата ми да те задоволя няма да бъде проблем, докато Чалън те задоволява.

Може би щеше да се засмее на това, ако не бе толкова раздразнена. Не беше лесно да се аргументираш срещу един толкова разумен довод, но тя бе свикнала да го прави, откакто бе взела Марта в дома си. И точно с Марта трябваше да поспори за това фиаско, не с Корд. Какво си мислеше тази ръждясала тенекиена кутия, че да остави андроида с новооткритата му сексуална агресия, след като знаеше какво е положението с Чалън?

— Добре, Корд, вината не е твоя — Тедра се премести към частта за хранене, но храната, която бе поръчала, вече не й изглеждаше особено изкусителна. — Май трябва да се поизморя малко, за да засиля апетита си, бебчо. Ела тук и се защитавай. След като корабът е пълен с воини, по-добре да тренираме тук. Много ми липсваха тренировките ни.

Андроидът се подчини и Тедра го атакува. Щом първото тяло удари пода, фембеърът побърза да се скрие. Тедра скочи бързо на крака и се ухили. Корд притежаваше силата да я прекърши на две, но никога не би я използвал срещу нея. За тренировките им, той бе програмиран спрямо нейните умения, което значеше, че тя получава толкова силни удари, колкото сама нанасяше. Тя не можеше да го победи, но не това бе целта на упражнението.

Когато вратата се плъзна безшумно, за да се отвори, Тедра тъкмо блокираше един висок ритник и се обръщаше да отвърне със същото. Тя погледна изумена как Чалън стои и ги гледа, сякаш го бе ударила гръмотевица, докато в същия миг Корд вдигна ръка, за да блокира удара й, но вместо това я удари леко в гърба. Тя се препъна назад, Чалън скочи напред обезумял, а Корд, разбира се, се защити. В следващия миг, нейният воин се бореше да си поеме въздух. Корд го бе сграбчил в смъртоносна хватка, използвайки допълнителна сила, за да го задържи. Единствено това, че го държеше толкова здраво, наистина обърка Чалън.

— Пусни го, Корд.

Естествено той се подчини на секундата. Чалън обаче не можеше да бъде контролиран толкова лесно. В мига, в който се почувства свободен, той издърпа меча си. Тедра никога не се бе движила толкова бързо, както докато заставаше помежду им.

— Той е машина, Чалън. Нямаш намерение да убиеш още една машина, нали?

Ако се съдеше по изражението на Чалън, този аргумент не подейства. Проблемът бе в това, че Корд, не изглеждаше като машина. А Чалън не гледаше към нея, а към Корд, с твърдото намерение да го насече на парчета, което вече щеше да се е случило, ако тя не стоеше помежду им.

Със строг тон, тя се опита да му обясни.

— Виж сега, воине, не можеш да се разхождаш наоколо и да унищожаваш каквото поискаш, само защото не си наясно, че машините ми, просто си вършат работата. Корд не правеше нищо, което да не съм му наредила. Ние просто тренирахме, нещо, което обичам да правя всеки ден. Нали знаеш тренировката-води-до-съвършенство? Ти тренираш с меча си, нали? Е, и аз също тренирам уменията си и само Корд може да направи така, че никой да не пострада.

Той откъсна погледа си от Корд само за да каже.

— Той те нараняваше, жено.

— Не, не ме е наранявал. Само пропиляваш страшния си поглед за една машина, Чалън. Той не се интересува дали си ядосан или не. Той е програмиран да ми достави удоволствие. А ти откога показваш, че си разгневен? Къде изчезна контролът ти напоследък?

С това тя си спечели изсумтяване и отвратен поглед, макар и той да не свали меча.

— На един воин му е много трудно да се контролира, след като има за жена някоя като теб.

— О, колко сладко. Обвинявай ме за всичко…

Неочаквано ръцете му обгърнаха лицето й.

— Какво си направила със себе си.

— Аз промених…

— Ще се промениш пак, както си беше преди.

— Е, сега, чакай мал…

— Веднага, жено!

— И да ви оставя вас двамата насаме? Няма начин — каза тя, скръствайки ръце на гърдите си в поза, казваща няма-да-отстъпя-по-този-въпрос.

Той се огледа наоколо и забеляза леглото.

— Това не е ли мястото, където ще спя аз?

Тя отпусна ръце.

— Чалън!

— Ще направиш това, което ти наредих, керима, нали така?

— Добре! — примири се тя. — Отивам. Но ще те видя какво ще правиш, когато службата ми свърши и вече няма да ми се налага да скачам при всяка твоя команда.

— И за целия ни бъдещ живот смяташ, че няма да ме предизвикаш отново?

Тя понечи да потвърди, но се замисли дали това наистина щеше да се случи? Ако нещата вървяха както досега, тя сигурно щеше да го предизвиква минимум веднъж месечно!

За щастие, й отне само няколко минути, за да си върне собствения цвят на косата и очите. Бе стигнала до решението, че Корд ще успее да удържи фронта, особено след като Чалън се бе залисал, виждайки за пръв път движещите се стени — стени, които се затваряха напълно и нямаха врати. И докато той успее да осъзнае, че не би могъл да влезе при Тедра без чужда помощ, тя свърши с пребоядисването и накара стените отново да се приберат.

— Удобство, Чалън, помниш ли? Удобство и възможност човек да живее практично в по-малко пространство. И не се безпокой, ще имаме достатъчно време, за да ти покажа как действа всичко, за да не може неща като това да ти правят впечатление, докато сме на Кистран.

За тези думи, тя получи още едно смръщване.

— По-добре повикай тези стени обратно, жено. Не си свършила.

— Но аз свърших — протестира тя.

— Ще махнеш тези дрехи и ще облечеш това, което е уместно.

Сега тя се усмихна.

— Не съм взела никакво чаури с мен, скъпи.

Неговото „Но аз взех“ накара усмивката й да изчезне.

— Ако си мислиш, че ще се разхождам с тези дрехи в моя свят…

— Когато трябва да се държиш като Охранител 1, може да носиш своите дрехи.

— Звезди, кой е капитанът на този кораб, въобще? — възмути се Тедра.

— Марта твърди, че е тя.

— Е, Марта все още е отговорна пред мен, макар да обича да се преструва, че е обратното. А аз дяволски добре зная, че не си имал време да разопаковаш нещата си, затова, защо не направиш един малък компромис и не ме оставиш да нося своите дрехи, докато оправиш багажа си.

— Щом един воин започне да прави компромиси…

— Чалън! По дяволите, поне веднъж бъди разумен!

— Ако Чалън те разочарова, Тедра Де Ар, аз ще…

Тедра изтича към андроида.

— Стой настрани от това, Корд!

— Не — каза веднага Чалън. — Искам да чуя какво смята да направи този мъж.

Тедра изтича обратно при своя воин.

— Той не е мъж. Защо не можеш да разбереш нещо толкова просто? Той е машина, компаньон, андроид за развлечение. Той е тук, за да ме забавлява и за нищо друго. Той е като домашен любимец, Чалън. Това добива ли някакъв смисъл за теб?

— Освен всичко това, аз съм и напълно функционален сексуален партньор — за ужас на Тедра посочи Корд.

— Чалън… — извика тя, когато той тръгна отново към андроида. — Никога не съм го използвала за това. Ти по-добре от всеки друг би трябвало да го знаеш.

— Нито пък ще имаш възможността да го използваш за сексуален партньор, след като свърша с него.

— Спри! Не може да ревнуваш от машина! — и тогава очите на Тедра се разшириха, когато попита: — Така ли е? Ревнуваш ли, воине?

Погледът, който й отправи бе безценен, пълен с раздразнение, гняв и… смущение. Воините не би трябвало да изпитват ревност. Това беше женска емоция. И все пак, той ревнуваше и не можеше да го отрече, Тедра бе толкова доволна, че всичко, което искаше, бе да се хвърли към него и да го нацелува.

— Корд, защо не отидеш да посетиш Марта в контролната зала? — предложи Тедра, правейки всичко по силите си да прогони идиотската усмивка, която упорито напираше на устните й. — Смятам, че сега, след като злият й план постигна резултати, ще има нужда от някой, с когото да си побъбри. Нали така, Марта?

— Определено — чу се самодоволен глас от голямата конзола на една от стените.

Гласът и включването на екрана за малко разсеяха Чалън и Тедра побърза да заповяда на Корд да се изнесе от стаята, а после застана зад своя воин и обви ръце около него.

— Знаеш ли, много отдавна се заклех, че един ден ще те вкарам в соларната си баня. Но ти не си мръсен, дори не си мъничко потен. Но аз знам един начин, по който ще те изпотя, и то доста. Искаш ли да ти разкажа за него?

Той се завъртя към нея и сега и неговите ръце я прегръщаха.

— По-добре вместо това ми покажи.

Идиотската усмивка, която сдържаше, най-после се разля по лицето й, когато свали блузата си и я хвърли върху екрана на конзолата.

— Само запомни, скъпи — каза тя, докато се увиваше около тялото му, а ръцете му я обгръщаха нежно. — Ако леглото се раздвижи… игнорирай го.