Джоана Линдзи
Жената на воина (2)

Глава втора

Четириместният кръстосвач на Тедра я върна в Галион Сити за по-малко от двадесет минути. Паркирането му обаче й отне няколко часа, защото апартаментът на Рурк се намираше в центъра на Галион. Откриването на място за паркиране на въздушен кръстосвач никога не е било лесно, а днес това бе почти невъзможно. Искаше й се да бе посмяла да отиде до дома си в предградията и да замени кръстосвача с по-малкия Флайтуинг II, с който обикновено пътуваше из града, но след изричното предупреждение на Рурк, щеше да е истинска лудост да го направи. Тя все още не знаеше какво, по дяволите, се бе случило в Управляващата Сграда и докато не разбереше всичко, щеше да изпълнява нарежданията на Рурк.

След като направи още една обиколка на паркингите по покривите на сградите, откри едно място на три блока разстояние от апартамента на Рурк и приземи кръстосвача преди някой Флайтуинг да профучи и заеме мястото.

Вероятно излъченото от Крад Се Моер съобщение, бе виновно за това ужасно задръстване. Тедра нямаше търпение да научи какво се случваше в действителност.

Мислите й продължаваха да се въртят около това, в което според нея нямаше никакъв смисъл. Бе чувала много малко за Ша-Ка’арците, но в компютърните файлове трябваше да има тонове информация, тъй като Кистран търгуваше с Ша-Ка’ар още откакто малката планета бе открита в далечния северен сектор на Звездната Система Сентура преди няколко години. Всичко, което знаеше, бе че са смятани за раса на гиганти, които все още държат на остарели вярвания и обичаи. Пленяваха хора, поробваха ги, и въпреки това, тези варвари бяха пожелали да се възползват от по-напредналите технологии на другите светове, за да подобрят начина си на живот. Последното, което беше чула за тях, бе, че все още държаха роби и се биеха с мечове и точно в това нямаше никакъв смисъл, освен ако Се Моер не ги бе обучил и не им бе предоставил модерни оръжия, за нападението над Управляващата Сграда.

В мига, в който стигна до този извод, пред очите й буквално изникна живото опровержение на теорията й в лицето на двама мъже със затъкнати в коланите мечове, а не лазерни оръжия. Бяха се качили на една от транспортните ленти, които придвижваха хората три пъти по-бързо в желаната посока, отколкото ако ходеха пеша. Тя, от своя страна, бе предпочела да повърви в опит да стои настрани от претъпканите ленти, защото непрекъснато си напомняше предупреждението на Рурк — „Не разговаряй с никого!“

Видът на мъжете, движещи се сред множеството, с глави, стърчащи над всички наоколо, накара адреналина в тялото й да запрепуска из вените й. И макар да знаеше, че са смятани за гиганти, тя осъзна, че досега не е могла истински да си представи колко едри са те в действителност. Измежду мъжете на Кистран имаше и високи екземпляри, макар да не се срещаха често, но нито един от тях не бе толкова мускулест. Двамата Ша-Ка’арски воини бяха огромни, дори нямаше място за сравнение. Единият от тях надвишаваше сто осемдесет и пет сантиметра, а другият беше поне десет сантиметра по-висок, като и двамата бяха толкова мускулести, колкото повечето хора можеха само да си мечтаят. Звезди небесни, дали всички мъже от тази раса са такива?

Но Небеса, те носеха мечове. Отново не намираше смисъл. Изправени срещу един пулсар, те все едно бяха невъоръжени. Нейните оръжия бяха в сака й, но тя нямаше да успее да се добере до тях достатъчно бързо, ако й се наложеше. Макар че ако се изправеха срещу нея само с мечовете си, тя нямаше да се нуждае от оръжие. Ненапразно бе получила ранг Охрана 1. Бе усъвършенствала бойните си умения в продължение на години, а тренировъчната програма, която бе съставила сама, я правеше по-смъртоносна от което и да е оръжие. Рурк, който работеше в Реликвената Зала, я снабдяваше с всички записи, от които имаше нужда. Той я бе увлякъл по всеобщата древна история, която бе станала нейната втора страст, след работата.

Дори да бе мислила, че нищо няма да се случи при вида на воините, бумтящият в кръвта й адреналин доказа противното. Много скоро те застанаха пред нея. Явно я бяха забелязали заради височината. Тъй като и двамата бяха много високи и широкоплещести, беше невъзможно човек да мине покрай тях, освен ако не излезе на релсите, по които се движеха различните превозни средства. Те бяха застанали на пътя й с определена цел. Тедра си помисли, че една гоненица между превозните средства не е точно забавата, която би предпочела в момента, особено сега, докато се опитваше да не се набива на очи.

Те се хилеха нагло и изглеждаха така, сякаш тя бе нещо, което са изгубили отдавна и най-после са го намерили отново. А после заговориха на някакъв странен език, вероятно Ша-Ка’арски, което бе наистина много грубо от тяхна страна, тъй като очевидно не се бяха постарали да научат някои от Кистранските Символи, за да могат да се разбират с хората на планетата, с която търгуваха. Дори да не бяха дошли подготвени за комуникация, би трябвало езикът да им е бил даден още през първата им нощ на планетата. Те все пак спяха, нали? Повечето хуманоиди се нуждаеха поне от няколко часа сън на ден, а те определено бяха хуманоиди, при това дяволски привлекателни.

Носеха униформи, подобни на тези на охраната — от една част, с дълги ръкави и крачоли, изработени от някаква странна тъмносиня материя, която тя не успя да разпознае. Предположи, че е по-плътна, защото създаваше илюзията, че мускулите им са толкова големи, че всеки миг ще разпорят дрехата. Ботушите им бяха от стандартен материал, същият, от който се правеха и тези на Кистран, но коланите им бяха много по-различни от техните. Очевидно бяха създадени да носят само и единствено меча им.

Въпреки странния им говор, те й направиха толкова голямо впечатление, колкото и тя на тях. Безсмислиците им обаче започваха да я дразнят. Тя можеше да говори всеки от седемдесет и осемте езика в Планетарния Съюз на Лигата Сентура в Звездната Система Сентура. Кистран, дванадесета по значение планета в Лигата, беше най-големият износител на луксозни стоки, като соларни бани, съоръжения за смяна на цвета на косата и очите, приспособяващи се столове и легла, въздушни одеяла, всички тези дребни нещица, които правиха живота по-лесен и удобен. Поради тази причина, в Кистран пристигаха много посетители от Лигата Сентура, но Ша-Ка’ар не беше член на Планетарния Съюз. Нямаше причина да преспиват в Суб-Лим, ако Кистран не притежава файл за техния език.

Тя тъкмо щеше да спомене нещо за грубостта им, когато по-високият от двамата проговори. Той изговаряше думите много бавно и старателно, сякаш не бе уверен, че този нов език наистина се намира в главата му, което, ако се замисли човек, беше доста смешно. Много малко хора от далечните светове вярваха, че биха могли да научат един език само за няколко часа, особено, когато не се налага да си буден, за да го слушаш. В началото, винаги бяха настроени скептично, не се доверяваха на новите думи в подсъзнанието си и им бе необходимо известно време, за да посвикнат. Освен това, бе необходимо малко по-дълго време, за да започнеш да мислиш на другия език.

— Ти си от Охраната нали така, жено?

Звезди, дали я бяха разпознали по стойката й? Беше готова да ги нападне, ако направеха и едно погрешно движение. Или пък я разкриха заради височината й? Всъщност те само предполагаха. Тя просто трябваше да ги накара да размислят.

— Охрана? Аз?! Сигурно се шегувате, сладурчета. Наистина ли ви приличам на Охранител?

Тя разпери ръце встрани, блузата й се повдигна и разкри голия й корем. Надяваше се, че така ще успее да отвлече мислите им от идеята, че тя е Охранител.

— Аз съм програматор към Износ и Обмен — каза тя, ако те все още имаха подозрения. — Бях преместена преди цели три години, но все още не съм свикнала да живея в града. Звезди, удобствата над всичко! Отразяват се пагубно на тялото, ако се сещате какво искам да кажа. Трябва да се махна за почивните дни или ще полудея.

— Почивните дни, са дните, в които не работят — каза единият от воините на другия.

Нито един от двамата обаче не бе напълно сигурен в това. Винаги когато учиш нов език срещаш някои думи или изрази, в които не намираш никакъв смисъл, защото такава дума не съществува в собствения ти език. Такива думи изискваха малко устни обяснения, ако се налагаше да използваш този език за по-дълъг период от време.

— Вие двамата сте гости в нашия град, нали?

Въпросът бе логичен в този момент, защото наемниците на Се Моер не бяха споменали Ша-Ка’ар и един обикновен гражданин нямаше как да знае, че тези воини биха могли да имат нещо общо с преврата. Освен това Тедра предполагаше, че им е наредено да не осведомяват обикновените граждани кои са и какво правят, а те не биха отговорили на този въпрос, ако я смятаха за Охранител. Тя бе отрекла, че е Охрана и се надяваше, да ги е подвела успешно.

По-високият от воините пристъпи към нея, което я принуди да отметне глава назад, за да запази зрителния им контакт. Подобно нещо не й се беше случвало досега. Беше малко плашещо. Никога не се беше налагало да изпробва уменията си върху човек с подобни размери. Разбира се, височината и теглото на противника не бяха от особено значение за движенията й, но винаги имаше малък шанс опонентът й да извади късмет. Ако ръцете и краката й не бяха свободни, силата можеше наистина да изиграе решителна роля. Обучението й бе такова, че да не позволява на врага да се приближи достатъчно близо, че да използва силата си върху нея, но ако отстъпеше сега те можеха да станат подозрителни.

— Радваме се, че времето ти е свободно, жено. Нашето също е свободно, затова ти ще го споделиш с нас.

Не каза „искаш ли“ или „какво ще кажеш да“, а — „ще“. Току-що бе научила още един важен факт за Ша-Ка’арците. Те бяха невероятно арогантни. А тя очевидно бе изиграла прекалено добре ролята на безгрижна снежинка и те не се чувстваха застрашени от нея.

Тя ахна изненадано, когато по-високият от двамата плъзна ръка под блузата й и притисна голямата си длан към корема й, давайки й недвусмислено да разбере какви са намеренията му за времето, което очаква да прекарат заедно.

Тедра използва това като оправдание и отстъпи назад, преструвайки се на обидена.

— Да споделим? Тримата?! За каква ме вземате, по дяволите, за работничка в Стрес Клиника ли?

Той бе невероятно бърз и я хвана за китката, преди да успее да се отдръпне на безопасно разстояние от него. Можеше да се освободи за по-малко от две секунди, но тогава щеше да се разкрие и с малкия й маскарад щеше да бъде свършено.

— Хей… — започна тя, но я прекъснаха.

— Избирай тогава.

О, значи можеха да бъдат разумни, стига поне единият от тях да получеше това, което желае. Е, това беше добре или поне по-добре от първоначалната им идея. Вече бе допуснала грешката да се държи приятелски с тях, затова бе прекалено късно да променя отношението си. Ако се съдеше по погледите, които й отправяха, либидото им вече работеше извънредно, така че дори и да сменеше държанието си, нямаше да има никаква полза. Тя трябваше да остане с единия воин и докато положението не се променеше, щеше да й се наложи да играе на сигурно.

Тедра се обърна с усмивка към воина, който бе само с няколко сантиметра по-висок от нея, надявайки се, че с него ще успее да се справи по-лесно.

— Толкова ли си добър, колкото изглеждаш, бебчо, или след това ще ми се наложи да изпробвам и приятелчето ти?

Тя направи избора си и беше освободена на момента, но само след секунда избраникът й пристъпи напред и обви с ръка талията й.

— Ако си толкова добра, колкото изглеждаш… бебчо, никой от двама ни няма да остане разочарован.

Нищо не се получаваше така, както й се искаше, помисли си тя и се насили да се усмихне.

— Тогава какво чакаме? Апартаментът ми е малко по-надолу по улицата.

Мъжът отново каза нещо на грамадния звяр, използвайки езика, който оставаше неразбираем за нея. Тедра имаше чувството, че все още възнамеряват да си я споделят, тъй като, след като я бяха „открили“, очевидно я считаха за общо притежание, но все пак се разбраха да се разделят. Е, това бе едно притеснение по-малко. За нейно голямо облекчение, по-едрият се изгуби в тълпата, но другият й проблем остана и по всичко личеше, че не желае да я освободи от силната си хватка. Изненадващо, на мъжа му хрумна нова идея.

— Ще бъде много по-… лесно… ако отидем на кораба ми.

Проклятие, няма шанс, едва не изкрещя тя, но си спомни, че Рурк й бе казал какво заплащане е обещано на тези мъже. Страхуваше се, че това заплащане, не е еднократно. Все пак Ша-Ка’арците бяха поробители.

В жаркия поглед, който му хвърли, не се отрази нито частица от нарастващия й гняв.

— Сигурно си се объркал, сърчице. Космическото пристанище е чак в другия край на града. Наистина ли искаш да чакаш толкова дълго?

Той я стисна така, че едва не изпотроши ребрата й.

— След това ще дойдеш да видиш кораба ми.

— Радвам се, че бях предупредена — каза тя неопределено, — но ще видим.

Вероятно мъжът реши, че това е най-доброто, което ще успее да измъкне от нея в момента, затова кимна и тръгна в посоката, която му бе посочила. Тедра отново можеше да диша спокойно и започна да планира как да извади от строя тези сто осемдесет и пет сантиметра уверен, арогантен, влюбчив, силен воин. Техниката й Фримера май щеше да бъде най-подходяща. Той дори нямаше да разбере откъде му е дошло.

И наистина не разбра. Когато стигнаха до апартамента на Рурк, тя постави ръка върху разпознаващата конзола, в която бе запаметен отпечатък на дланта й, а другата вече бе обвила около врата на воина. Трябваше просто да сложи пръстите си на точното място и да упражни премерен натиск, докато той гледаше отварянето на вратата.

Само че той не се срина веднага на земята. Дори успя да се обърне, за да я погледне, и за четири ужасяващи секунди, тялото й се обля в студена пот. След това обаче, започна да се свлича и най-после се срина на пода. Значи за мъж с неговите размери е нужно малко повече време. Сигурно беше заради дебелите мускули на врата му.

Звезди, как само се изплаши! Уплахата й обаче бледнееше пред ужаса, с който Рурк гледаше как Тедра преминава през вратата, влачейки след себе си изпадналия в безсъзнание Ша-Ка’арски воин.