Към текста

Метаданни

Данни

Серия
И заживели щастливо (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
When Beauty Tamed the Beast, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 219 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2012)

История

  1. — Добавяне

Двадесет и първа глава

Същата вечер, след като се нахраниха, всички се оттеглиха в гостната за питие преди лягане — бренди за господата и чай за дамите.

На Линет й беше трудно да запази типичното за една дама благоприличие. Искаше да докосне Пиърс, да говори само с него, да му се усмихва с неприкрита покана. Бе обхваната от хищен глад, сякаш страстта беше единствената емоция в тялото й.

От време на време някоя мисъл за бъдещето — дори леко безпокойство, трябваше да признае — преминаваше през ума й. Все пак бе захвърлила целомъдрието си, най-ценното си притежание. Баща й щеше да е ужасен, та дори и повече, ако знаеше, че Пиърс е обещал да се ожени за нея само ако носи дете.

Но един поглед към стройното му тяло и сърцето й се качваше в гърлото, а горещина плъзваше по краката й. Не можеше да скрие истината от себе си — ако имаше възможност, би захвърлила целомъдрието си отново. И отново.

Беше като лудост. Сякаш бе пияна, все едно в чая й имаше бренди.

След няколко минути прекарани в гостната, Линет откри, че се чуди дали лейди Бернез не е сложила тайно бренди в своя чай. Нейна светлост настоя да танцуват, взе маркиза за партньор и повери Линет на господин Битс. Дори след като валсът свърши, тя бе удивително жизнерадостна, очите й искряха, а ветрилото й непрестанно се движеше.

Линет погледна надолу към бялата си рокля и въздъхна. Лейди Бернез носеше изискана рокля от люлякова материя, прихваната точно под корсажа с тъмновиолетови панделки. Макар че да се говори за корсаж би било неточно, след като деколтето й бе толкова ниско изрязано, че гърдите й изглеждаха по-скоро украсени, отколкото прикрити.

Пиърс се подпираше на стената и гледаше със сардонично изражение как майка му се държи все по-скандално, как флиртува с младите лекари, потупва ги с ветрилото си, смее се с гърления си френски смях.

Линет улови погледа му и постави ръка на канапето до себе си.

— Повика ли ме? — попита я след миг.

Цялото й тяло потръпна, когато той седна и широкото му рамо се допря до нейното.

— Майка ти да не е пила твърде много шампанско? — поинтересува се тя с нисък глас, опитвайки се да не изглежда прекалено очарована, че е отговорил на поканата й.

— Съмнявам се. Мисля, че е открила ново забавление, което може да се нарече „Измъчвай херцога“.

— Измъчвай като да го накара да ревнува? — прошепна Линет и очите й се плъзнаха към херцога. Бащата на Пиърс стоеше изправен като бастун, с поглед прикован в бившата си жена. — Мисля, че действа.

— Може да е малко по-сложно от това — отвърна Пиърс. — Виждаш ли, баща ми се разведе с нея на основание, че тя е…

— О, разбирам — ахна Линет. — Говори тихо, Пиърс. Той ще те чуе.

— И?

— Ако те разбирам правилно, тя парадира с независимостта си — в ролята на развратница може да търси удоволствие, където си поиска, включително и с млади мъже. Макар, разбира се, да не е наистина такава.

— На мен ми изглежда така, сякаш Почитаемият Битс се е превърнал в основния съперник — каза Пиърс. — Кой би помислил, че в него се крие подобен кавалер? Макар да предполагам, че е напълно искрен, след като е син на виконт или нещо подобно.

— Но тя би ли… — прошепна Линет.

— Никога — отвърна той спокойно. — Баща ми също го знае. Майка ми обича да флиртува — тя е французойка все пак — но му бе предана, както и на втория си съпруг.

— Какъв беше той? — Линет гледаше запленена, докато бившата херцогиня очароваше господин Битс, сядайки зад пианото. Другите двама доктори също се скупчиха около тях.

— Вероятно могат да й видят всичко, направо до пъпа — забеляза Пиърс. — И за да отговоря на въпроса ти, вторият съпруг на маман беше отличен брачен партньор. Като противоотрова срещу баща ми, определено солиден, не твърде умен, напълно цивилизован. За съжаление, беше също и обезглавен, след като Революцията избухна и той отказа да напусне имението, настоявайки, че неговите селяни не са толкова ядосани, колкото другите.

Сега херцогинята пееше, очите й искряха, а пръстите й летяха по клавишите.

— Каква очарователна мелодия — каза Линет. — И я пее на английски!

— Не би имало смисъл иначе — отвърна сухо Пиърс. — Френският на баща ми не е достатъчно добър, за да разбере думите на родния й език.

Линет се заслуша по-внимателно. „Сладострастна мома беше тя“, пееше херцогинята весело.

— Чудесно! — възкликна Линет и се изкикоти. Това бе песен, достойна за леля й или майка й, въпреки че едва ли можеше да го каже на Пиърс.

— Баща ми съвсем не е толкова развеселен — каза той и кимна в негова посока.

— Чувствам се така, сякаш гледам пиеса — в този момент, херцогът се намръщи толкова свирепо, че приликата със сина му стана очевидна.

— Имах същото усещане миналата нощ. Ако бяхме в ложа на театър — каза Пиърс, — щеше да е доста тъмно.

— И?

Долната устна на херцога се издаде напред, а пръстите му забарабаниха по коляното.

— Щях да обвия ръка около теб — продължи Пиърс, — и да рискувам да ни порицаят публично — и направи точно това, като я придърпа назад в канапето.

Линет го погледна.

— Предполагам, че ако бях много, много уморена от някоя неочаквана дейност през деня, бих могла да опра глава на рамото ти — и го направи.

Пръстите на Пиърс рисуваха кръгчета по голата й ръка, което затрудняваше размишленията й за драмата, разиграваща се пред тях. Лейди Бернез довърши песента си и стана от фортепианото сред шумолене на поли. Патенцата се скупчиха около нея.

Всички се смееха — наистина, тресяха се от смях.

— Мили Боже — каза Пиърс, — тези актьори не бива да забравят, че имат публика — тоест нас.

Но точно тогава майка му доказа противното, нежният й глас се понесе през смеха съвсем ясно. Беше отворила ветрилото си и очите й блещукаха опасно над ръба му.

— Винаги съм мислила, господин Битс, че е добре да намериш твърд мъж.

Линет потисна смеха си, но Пиърс гледаше към баща си.

— С това остроумие тя изкара стария лъв от пещерата му — промълви в косата й.

И ето, херцогът се изправи на крака. Лекарите се разпиляха като слама пред него. Той пъхна длан под ръката на дамата и я изведе от стаята, преди Линет да успее дори да мигне.

— Колко жалко — каза Пиърс, без да помръдва.

Линет опита да се изправи.

— Трябва да…

Пиърс улови погледа на Кибълс и рязко завъртя глава. След секунда Патенцата изчезнаха.

— Забавлението свърши — отбеляза годеникът й тъжно. — В тъмния театър останахме само ти и аз.

— Къде е братовчед ти? — попита тя, внезапно осъзнала, че маркиза го няма.

— Прюфрок го измъкна от стаята преди няколко минути. Трябва да се е появил пациент със счупен крайник, като се има предвид, че това е специалитетът на Себастиен.

Линет се отпусна на рамото на Пиърс, остави го да я придърпа по-близо и после повдигна глава, за да разгледа тавана. Нямаше много за разглеждане, но това му даде възможност да покрие врата й с целувки.

— Мммммм — измърка тя гърлено.

— Обожавам, когато правиш това — каза Пиърс и вдигна глава, за да положи целувка в ъгълчето на устата й.

— Да правя кое?

— Този малък звук в гърлото ти, който показва, че си готова за всичко и си в състояние да го направиш.

— Да не намекваш, че съм лесна? — попита го жегната.

— Да не намекваш, че не бих те уважавал, ако беше? Все пак не ти си тази, която току-що възхваляваше добродетелите на мъжете, които са твърди — изтъкна той. — Това беше майка ми, жената, която имам най-много причини да ценя.

— Не съм лесна — каза упорито Линет.

— Аз повече от всички мъже знам това — той притисна лице във врата й. — Но мислиш ли, че би могла да успееш да имитираш лесна жена по-късно тази вечер?

Линет откри, че трепери. Пиърс я държеше здраво и облизваше — той облизваше! — очертанията на ухото й.

— Това, което правиш, е много странно — отвърна тя, избягвайки въпроса.

В отговор той захапа ухото й и малък пулсираш огън премина право между бедрата на Линет.

— Много странно — успя да изрече.

— Цялата тази твоя коса ми пречи.

— Колкото до тази вечер… — започна тя, но вратата се отвори.

Беше Прюфрок.

— Извинявам се за безпокойството, но Негова светлост, маркизът, помоли за помощта ви.

— Сложна операция? — попита Пиърс, все още притиснат към ухото на Линет.

Тя опита да седне изправена, но той не й позволи.

— И аз така заключих — каза Прюфрок. И после, подчинявайки се на някакъв невидим сигнал или неписан код, отстъпи направо през отворената врата и я затвори зад себе си.

— Проклятие — въздъхна Пиърс.

— Колко сложно може да е да отсечеш крайник? — зачуди се Линет. — Мислех, че би било доста просто, като да отрежеш дънер, само че по-мърляво.

— Къде ти е девическата гнусливост? — настоя да разбере Пиърс. — Звучиш така, сякаш не би имала нищо против да държиш единия край на триона.

— Не бих — каза Линет, докато обмисляше въпроса. — Очаквам да е интересно. Наистина трябва да ми позволиш да се изправя. Сигурна съм, че Прюфрок беше ужасен.

— Прюфрок? Нищо не ужасява този мъж. Освен това, ти си моя годеница. Позволено ни е да се прегръщаме.

— Не и без придружителка някъде наоколо — настоя твърдо Линет.

— Ха! Предполагам, че никога не си отивала никъде без придружителка през този сезон, нали?

— Никога.

— И виж до къде те докара това… бременна от принц и сгодена за маниак.

Тъй като Линет често си бе мислила същото, едва ли можеше да възрази. Така че обърна глава съвсем леко и улови устните му, докато се плъзгаха към челюстта й.

Устните му бяха непокорни, настоятелни, съвсем не джентълменски. Тя отвори уста за него, позволявайки му — не, приветствайки го — с цялата си разточителна алчност. Целувката му съдържаше покана, която тя бе имала намерение да откаже. Не можеха да направят това отново.

Тя се отдръпна, гърдите й се издигаха и спускаха. Само за да открие как Звяра й се смее, а ръцете му, и двете му ръце, бяха притиснали гърдите й. Корсажът й може и да нямаше пищността на този на лейди Бернез, но от друга страна, се държеше на нищо повече от няколко панделки. А Пиърс — ловкият, умен Пиърс, подръпна малката фльонга на дясното й рамо и оголените й гърди се озоваха право в ръцете му.

— Красива си — прошепна й. Палците му потриха зърната й. Тя действително изписка на глас, толкова възхитително беше усещането.

Сега той напълно владееше гърдите й, притискаше ги почти грубо, навеждаше глава…

Гърбът на Линет се изви инстинктивно и лек вик излетя от устните й. Това я накара да дойде на себе си.

— Прюфрок, той е отвън — изпелтечи тя и отблъсна раменете на Пиърс.

Той освободи гърдите й едва след второто бутане. Цялото тяло на Линет потръпна отново от погледа в очите му, от дивото, неконтролируемо желание, което се излъчваше от лицето му.

— Не можем да направим това — каза тя и си пое дълбоко дъх. Което накара гърдите й да се повдигнат, а очите му се върнаха върху тях, сякаш бе удавник, видял въже.

— Боже, ти си съвършена — промълви той.

— Не мислиш ли, че съм твърде едра тук? — попита, чувствайки се глупаво, дори докато го изричаше. — Баща ми каза, че… така де, гувернантката веднъж ми каза, че изглеждам като крава.

— Ако кравите изглеждаха така… — каза Пиърс, но явно не бе способен да измисли втората част на изречението. Вместо това посегна отново към нея, този път благоговейно. — Гърдите ти са съвършени, Линет. Мечтата на всеки мъж.

— Дори твоята мечта? — попита тя.

— Никога не съм се осмелявал да мечтая за някоя като теб — отвърна той и най-накрая срещна погледа й.

Тя знаеше, че усмивката от сърцето се е разпростряла замайващо и върху лицето й.

И веднага нещо в неговото се промени. Той посегна и вдигна корсажа й, нежно издърпа панделките и после ги завърза. Тя не помръдна, само стоеше и гледаше сведените му очи и се чудеше.

— Само защото никога не съм си и мечтал за теб, не значи, че ще се оженя за теб — каза той накрая.

— Зная — отвърна Линет и се опита да събере ума си. — Не си подхождаме. По този въпрос сме единодушни.

— Виж, донесох ти нещо — каза той, пресегна се към джоба си и извади малка муселинена торбичка, спретнато завързана с връв.

— Какво е това?

— Минерални соли. Вземи си дълга вана тази вечер и утре ще си готова за плуване.

Тя пое торбичката.

— Втора вана? Лакеите ще се оплакват, че трябва да влачат цялата тази гореща вода до спалнята ми.

Той сви рамене.

— Както искаш.

После се изправи, сграбчи бастуна си с една ръка и протегна другата, за да й помогне да стане.

— Трябва да вървя.

Внезапно придоби раздразнен вид, сякаш я винеше за нещо. Тя улови ръката му.

— Какво има?

— Нищо.

— Прекарвахме си съвсем добре допреди миг, а сега си скован и недружелюбен.

Той се обърна с леко ръмжене.

— На мъжа никога не му харесва, когато почти си губи ума по жена.

Линет му се намръщи.

— Не виждам признаци да си си загубил ума.

— Много отдавна реших, че няма да се женя — каза той и я изгледа навъсено. — Едва мога да се грижа за себе си, какво остава за някого другиго.

Линет кимна.

— Това изглежда глупава причина да се откажеш от брака, но щом така казваш. Не съм те молила да си променяш решението, нали така?

— Не.

— Тогава защо виниш мен за някакви блуждаещи мисли, които може да са преминали през упоритата ти глава? — отвърна му. — Аз не мислех за брак, когато ме целуна.

Груб, лаещ смях излезе от гърлото му.

— Нито пък аз.

— Тогава защо се навъси? — тя пусна ръката му.

— Защото съм задник? — предположи той меко. — Но наистина трябва да отида да помогна на Себастиен с пациента или ще ми се ядоса — в очите му имаше усмивка, така че тя пое ръката му и го остави да я придружи навън от стаята.

Точно преди да отвори вратата, той спря и положи целувка на носа й.

— Ако въобще бих се оженил за някоя, Линет, това щеше да си ти.

— Винаги съм знаела, че тези гърди ще ми бъдат от полза — каза тя със задоволство.

Пиърс се засмя на това.

— Ако бях различен мъж, това би била различна история.

— Само си представи — отвърна му, — бих могла да флиртувам с годеник, който не ми се нахвърля като пепелянка, когато получи пристъп на мигрена.

— Мигрена! Караш ме да приличам на кисела неомъжена леля.

— Мигрена — повтори тя и му се усмихна дръзко. А после добави по-благоразумно: — Наистина трябва да контролираш раздразнението си, Пиърс. Кълна се, не съм решила внезапно, че си съпругът, който винаги съм искала, без значение колко много се наслаждавам на целувките ти.

Той примигна и хвърли поглед към бастуна си.

— Аз съм глупак. Суетен глупак, в такъв случай.

— Не е заради крака ти — каза бързо Линет.

Но той се хилеше, докато отваряше вратата.

— Тогава заради мръсния ми език, предполагам?

— Една жена би трябвало да вземе това предвид — изтъкна тя. — Може и да не й е приятно този твой ужасен език да предизвиква хаос на масата за закуска — поколеба се и после реши просто да го изрече: — Ние си играем. А аз… аз заслужавам да си поиграя, след всичко, което ми се случи напоследък.

Той кимна.

— Така е. А аз съм глупак, точно както каза ти.

И после, пред лакея и Прюфрок, и пред всеки друг, който можеше да е пред отворената врата, Пиърс наведе глава и я целуна — страстна, безмилостна целувка.

Изискваща.

И тя се предаде, предаде се инстинктивно, ръката й сграбчи ревера на жакета му, тялото й се люшна към него и устните й се впиха в неговите, щом той вдигна глава.

Пиърс се наклони напред и каза в ухото й, толкова тихо, че никой друг да не може да чуе.

— Ти си дяволски добра партньорка в игрите.

После изчезна, трополейки нагоре по стълбите.

Линет се насили да срещне очите на Прюфрок.

— Бих искала да си взема вана, ако бъдеш така добър.

Той кимна към един от лакеите.

— Разбира се, госпожице Трин. Вярвам, че прислужницата ви е в спалнята и ви чака — прочисти гърлото си. — Мелезът, който сега отговаря на името Руфъс, беше измит и подстриган, макар да не мога да кажа, че това подобри вида му и на йота.

Тя съвсем бе забравила за това.

— Може да дойде в моята стая — каза с въздишка.

Прюфрок не одобри това.

— На кучето ще му е съвършено удобно в конюшните или дори в стаята за ботуши, ако настоявате.

Тя поклати глава.

— Обещах на Гавън. Той е ужасен, че Руфъс ще избяга през нощта.

— Стаята за ботуши ще му попречи.

— Обещах — повтори Линет. — Ако някой може да го доведе, след като си взема вана, ще бъда много благодарна.

Разбира се, икономът беше съвсем делови, сякаш не бе станал свидетел на целувката им.

Но докато тя вървеше нагоре по стълбите, можеше да усети как очите му я пробождат в гърба. Ние сме в Уелс, каза си. Уелс. Никой не се интересува какво се случва в Уелс. А и прислужниците не можеха да обменят клюки с тези от съседните къщи.

Каквото се случва в Уелс, остава в Уелс.