Елоиза Джеймс
Когато Красавицата укроти Звяра (37)

Историческа бележка

Красавицата и Звяра е много стара приказка. Историята излиза за първи път във Франция през 1740 г. изпод перото на Габриел-Сюзан дьо Вилньов. Няма да цитирам точна адаптация, защото отхвърлих повечето от детайлите, включително магическата трансформация на героя. Трансформацията на Пиърс е предизвикана не от магическо, но също толкова променящо живота събитие— кожна некроза в десния четириглав мускул.

Най-голяма заслуга, както можете да разпознаете, има много по-модерна история, телевизионното шоу на канал Fox — Доктор Хаус. Почетох брилянтните, остроумни и забавни сценаристи на Доктор Хаус. Пиърс, моята версия на техния д-р Грегъри Хаус, се различава от прототипа си, както и Линет се различава от Красавицата. Но неговата личност, да не споменаваме увредения му крак и работата му, бяха вдъхновени от сприхавия диагностик на Университетска болница, Принстън Плейнсбъро.

Ако надареният д-р Хаус заслужава да бъде споменат, значи същото заслужават и лекарите и хирурзите от 18-ти век, които са се борили с болестите, без да имат на своя страна тестовете, технологиите и леченията, на които съвременният им колега разчита толкова много. Много от детайлите във връзка с алената треска, които четете тук, са заимствани от книга, публикувана за първи път през 1799 г. „Трактат върху треските“, написан от д-р А. Филипс Уилсън, който предлага подробна информация за развитието на алената треска, заедно с разумни начини на лечение. В неговите ръце, както казва той, атаката на алената треска никога не става фатална. Трактатът на Уилсън описва как се е борил срещу неефективните и често вредни практики на лекарите, като тези на един определен — д-р Симс, който през 1796 г. препоръчал лечение за алената треска със слабителни и очистителни. По свой собствен начин, Уилсън е бил също толкова арогантна и определено героична версия на Хаус.

Изказвам уважение и на серията книги на Енид Блайтън за Малори Тауърс, момичешкият пансион в Корнуол, който прави басейн, издялан в скалите и пълнен от прилива. Четенето на книгите й на глас на дъщеря ми, ме вдъхнови и по времето, когато завършвах този роман, басейнът край морето на Пиърс бе станал самостоятелен герой.

И най-накрая, „Любовната песен на Дж. Алфред Прюфрок“ от Т.С. Елиът звучеше в ума ми, докато пишех, макар че Елиът със сигурност би получил сърцебиене от това — ще намерите текста на уебсайта ми www.eloisajames.com. Поемата му повдига въпроси за времето и смелостта — дали има „време за теб и време за мен“, дали има време да се подготвиш „да се изправиш пред лицата, които срещаш“ и време да се чудиш „Осмелявам ли се?“. Така че ви оставям с любовната песен на Елиът, в която русалките пеят, а хората рискуват да се задържат твърде дълго в обятията на морето.