Елоиза Джеймс
Когато Красавицата укроти Звяра (18)

Осемнадесета глава

Линет се отдръпна назад и се подпря на таблата на леглото. Пиърс позволи на ръцете си да се свлекат от краката й и тя притисна колене срещу гърдите си, в импулсивен опит да прикрие най-интимните си части.

Едва можеше да повярва, че е позволила подобно нещо да се случи. Стомахът й се присви от смущение.

— Това беше много неприлично — заяви, хвърляйки част от вината на него. — Сигурна съм, че хората не… къде се научи да правиш подобно нещо?

— От къде би могла да знаеш какво правят или не правят хората? — Пиърс се завъртя на една страна и облегна глава на ръката си. — Като лекар мога да ти кажа, че правят много порочни неща, които ти и аз още не сме опитвали. Някой някога да те е информирал кое е прилично и кое неприлично в спалнята?

Тя поклати глава.

— И аз така помислих — каза той доволен. — Като се имат предвид някои очевидни пропуски в образованието ти.

— Какво искаш да кажеш? — противно на всякакъв здрав разум, тялото й все още трепереше.

— Знаеш ли какво ти се случи току-що?

От устата й изригна смях, преди да може да го възпре.

— Приемам това, за „да“ — каза той. — Е, първото правило е, че нищо не е неприлично между любовници.

— Звучиш така, сякаш даваш разяснения на Патенцата — отбеляза тя. — Чух как ги обстрелваш с въпроси, които имаха за цел да предизвикат глупави отговори.

— Вярвай ми, никога не съм мислил да им изнасям лекция по интимни въпроси. Ако не друго, имат прекалено много косми по гърдите си, отколкото бих искал да притежават партньорките ми.

Линет уви ръце около коленете си.

— Това е абсурдно.

— Не толкова абсурдно, колкото факта, че ти си млада жена, която не знае нищо за репродуктивната система.

Тя не можеше да оспори това.

— Предполагам, че майка ти е починала, преди да може да ти обясни основните неща.

— Знам основните неща — запротестира Линет.

— О? Тогава защо мислиш, че мъжете висят отпред? Как точно би проработило това? Като да пълниш наденица?

— Малка грешка — отвърна тя и очите й се плъзнаха по въпросната част от него. Покривката отдавна се бе отказала да го прикрива. — Майка ми очевидно е говорела метафорично.

— Това — каза той и плъзна ръка надолу — е ерекция. А аз, между другото, не съм неспособен, както трябваше да знаеш от момента, в който видя, че не съм увиснал.

Гърлото на Линет се сви. Самата тя би искала да го докосне по този начин.

— Мъжът получава ерекция, само когато би искал да легне с жена. В противен случай, това виси.

— О! Значи тогава майка ми е била права. Можеш ли да го накараш да виси, за да видя как изглежда?

Той прокара бавно ръка по себе си отново.

— Не. Невъзможно.

— Не е под твой контрол?

— Не и в момента, и въобще рядко, когато съм около теб, за моя изненада.

Линет се почувства по-добре щом чу това.

— В случай, че се чудиш, не съм девствен — каза той разговорливо. — Но не мога да кажа, че съм правил любов с жена. Бил съм с една или две, или повече. Но очевидно ти си девствена и то удивително неинформирана. Защо не ми кажеш какви смяташ, че са основните неща — допълни той с провокативен поглед — и ще поправя неточностите.

— За да можеш да ми се развикаш, както викаш на Патенцата, когато предположат нещо грешно? — тя поклати глава. — Не.

— Искаш ли да пропуснем лекцията и да минем направо към демонстрацията? Докосвам се — инстинктивно, очите й се върнаха към ръката му и това, което правеше. — Малко помощ би ми дошла добре.

— Наистина вярвах, че си неспособен — прошепна тя. — Мислех, че не можеш да направиш това.

— Помисли — отвърна Пиърс. — Подозирам, че имаш достатъчно познания, за да знаеш точно какво бих искал да направя с инструмента, който ми е на разположение. Функционира идеално.

Тя си пое дълбоко дъх, все още втренчена в ръката му.

— Може да не си по мярка — изтъкна. — Бих казала, че няма да си.

— Бих казал, че ще бъда — отвърна той.

— Но мислех, че ти… така де, баща ти ми каза… Просто не можеш да създаваш деца ли?

— Попита ме един или два пъти как нараних крака си — каза Пиърс, докато я гледаше. Очите му бяха тъмни като най-черното кадифе.

— Попитах три пъти — поправи го тя. — Може би четири.

— Един ден баща ми беше в еуфория заради опиумно опиянение. Аз влязох в стаята — бях на шест години, — и той помисли, че съм демон, дошъл да направи каквото там правят дяволите. Да открадна душата му с безброй нечестиви средства.

— Той е помислил, че ти си дявол? На шест години?

— Странно, нали? Произволен брой хора биха се съгласили с него сега, но уверявам те, бях доста хубав на онази възраст, а около мен нямаше и следа от сяра. Макар че очевидно, съм бил с правилния размер за някой дребен дявол, за вечно мое съжаление. Както и да е, той ме хвърли в камината, за да защити душата си. Предполагам, трябва да съм благодарен, че е такъв отдаден християнин.

Линет ахна и ръката й политна към устата.

— За щастие тя беше незапалена, но имаше две пиростии^[1] от ковано желязо, едната, от които ми остави този прекрасен спомен от събитието.

Тя се промъкна до него.

— Това е ужасно. Трябва да си бил много изплашен и наранен. Колко ужасно за теб. И за двама ви, всъщност.

— Не си спомням много — призна Пиърс. — Полета във въздуха, малко болка. Но последствията… тях си ги спомням. Защото болката просто не искаше да изчезне.

— И майка ти те отведе във Франция.

— После в Бавария. Там има по-добри лекари. Все пак, никой не можа да разбере защо кракът не се излекува. Просто не успя. Докато ни нямаше, баща ми започна процедурите по развода. Струваше му една четвърт от наследството ми, за да обяви законно съпругата си — майка ми — за паднала жена.

— Не е бил на себе си — каза Линет и отново погали крака му с пръсти. Те се плъзнаха по обезобразената кожа. — Като лекар знаеш това.

— Като син… — той поклати глава.

— И затова му каза, че си неспособен! Защото е толкова горд със семейната си история. Знаел си точно какво ще го нарани най-много — представата, че самият той е причината родословното дърво да прекъсне.

— Сега като го казваш, не звучи като да съм направил нещо много умно — неговата ръка също бе на крака й, чертаеше огнени кръгчета по бедрото й. — Може да се наложи да обмисля помирение.

— Мисля, че трябва.

— И всичкото това беше, за да кажа, че не съм наистина неспособен. Надявам се да ми простиш, ако не избухна в сълзи и не се втурна веднага да утешавам татко.

Линет се съсредоточи върху крака му, пръстите й се местеха от белега към кожата, която бе покрита с косъмчетата и опъната върху твърд мускул. Не го погледна в лицето.

— Съгласихме се да прекратим годежа си, какъвто и да бе той.

Той кимна.

— Това значи, че трябва да решиш какво ще правим тук. Аз нямам какво да губя, обаче твоята девственост е на везните.

Това беше толкова характерно за Пиърс. Друг мъж можеше да я излъже или да украси факта, че иска да се люби с нея, без да има намерение се ожени за нея. Не и Пиърс.

— Какво би казал, ако откажа? — пръстите й се разпериха по стегнатия мускул на бедрото му и вече знаеше, че няма да откаже. Това можеше да е единственият й шанс да прави любов с някого, когото наистина желае.

Той сви рамене.

— Ти си интелигентна жена. Имаш стока, която е изключително ценна на пазара, а красотата ти удвоява цената. Защо, за Бога, би я дала на мен безплатно?

— Представяш нещата така, сякаш ще се продам за най-високата оферта.

Той остана мълчалив.

— Е, може и да бях за продан за най-високата оферта — каза тя, — но наддаването замря, защото всички повярваха, че вече не притежавам тази моя скъпоценна стока.

Пиърс все още не казваше нищо.

— Ако избера да я дам на теб, можеш ли да ми гарантираш, че няма да се появи дете?

— Не — отвърна той. — Тази къща няма всички удобства, които би могъл да поиска човек.

Имаше следа от веселие в гласа му, която извика усмивка в очите й.

— Ами ако се появи дете?

— Ще се оженим — заяви той.

Тя кимна и се почувства ужасно срамежлива.

Пиърс я придърпа върху гърдите си.

— Мисля, че трябва да проучим точно какво си предлагаме — устните му се настаниха върху нейните, настойчиви и възхитителни. — Все пак — чу го да казва няколко мига по-късно, а гласът му бе заглушен от начина, по който устните му се плъзгаха по кожата й, — където има възможност за брак, човек трябва да е внимателен. Предпазлив. Да е напълно сигурен, че нито един от нас няма и най-слабото съмнение.

Тя се изви към него, без да се интересува от внимателно обмисляне. Дори не можеше да се концентрира достатъчно, за да докосва цялата тази кожа, която тайно бе съзерцавала. Чувстваше се замаяна, опиянена, сякаш по вените й течеше бренди и се събираше между бедрата й.

Искаше още.

Всъщност, единственото нещо, което наистина я интересуваше, се притискаше в бедрото й. Пиърс все още говореше по онзи сардоничен начин, който тя намираше за толкова дразнещ. Така че плъзна ръка надолу по крака му и го сграбчи.

Той веднага млъкна. Беше горещ и гладък в ръката й, пулсираше от живот, и беше твърде голям.

Той леко се отдръпна.

— Държиш ме като краставица, която възнамеряваш да откъснеш — но нещо в гласа му показваше, че не бе толкова равнодушен, колкото звучеше.

Тя позволи на пръстите си да се отпуснат, плъзна ги нагоре и надолу, по начина, по който го бе направил той. От устните му се откъсна пресеклив стон. Възхитително, начинът, по който се движеше кожата… пръстите й отново стегнаха хватката си. Пиърс отметна глава назад.

Беше едновременно нежен и твърд, странна комбинация, която тялото й разбираше по-добре от съзнанието. Тя присви пръсти по-силно и отново го погали. Чувството я накара да потръпне, а дъхът й замря в гърлото, излизайки като сподавен стон.

Желанието отново я прониза, остави я без дъх, въодушевена.

— Мисля, че това ще е достатъчно — прошепна тя и го пусна, придърпвайки тялото му към своето. — Нямам съмнения.

— Достатъчно? — той отново се смееше, но тя бе прекалено заета да вкусва врата му, прокарвайки език нагоре по тази силна колона и без да иска удари ханша си в неговия.

— Хайде — каза му и опита да го придърпа върху себе си.

— Трябва да сме бавни — прошепна Пиърс, езикът му се плъзна по устните й, докато пръстите правеха същото по-надолу. — Ти си девствена. Може да имаш бариера вътре в себе си. Сигурно си чувала за болката, причинена от загубата на девствеността.

Линет едва го чу, толкова бе омаяна от начина, по който я галеше. Но това, което искаше не бяха ласки или милувки, или дори сладки целувки. Така че тя го придърпа силно за раменете.

— Сега — каза яростно.

Почувства го там и инстинктивно се изви към него.

— Бавно — прошепна той.

Тя не искаше да е бавно. Почувства се гладна от страстта, от емоциите, от лудостта. Чувството бе толкова наситено, че не можеше да намери думи, само изхлипа веднъж срещу рамото му.

Той разбра… някак си разбра какво си мисли. Една силна ръка повдигна ханша й по-високо, пръстите се впиха в извивките й, а после Пиърс промълви в къдриците й:

— Сигурна ли си?

Линет не си направи труд му отвръща, само изръмжа в ухото му, сякаш бе загубила способността си да говори.

Очевидно той знаеше как да тълкува това, защото се плъзна в нея с едно плавно, безмилостно движение, изви бедра и се тласна напред.

— Боли ли? — попита я секунда по-късно, с устни до бузата й.

Нямаше болка. Чувстваше се разтегната, завзета, завладяна… опиянена.

Линет изви ханш и го пое по-дълбоко.

— Би ли могъл… — тя остана без дъх щом той се премести и сякаш изпрати буря от пламъци надолу по краката й.

— Мога да спра — простена Пиърс. — Да изчакам да свикнеш. Тялото ти ще ме приеме ако му дадеш малко време — гласът му беше по-дълбок, отколкото го бе чувала някога.

Линет едва го чу. Тя отново се извиваше, опитваше се да върне усещането, огъня. Чувството беше хубаво, но… Тя стисна раменете му.

— Това ли е? — после осъзна как прозвуча коментарът й. — Много е хубаво. Наистина. Много… — гласът й прекъсна, когато ханшът му се раздвижи.

Той отново се смееше, дълбоко и задъхано. Лактите му бяха около главата й, така че можеше да усети как трепери тялото му… Тя отвори очи и се взря в него раздразнена.

— Не мисля, че е редно да се смееш точно сега.

— Ммммммм — отвърна той, пресегна се и захапа устната й.

Движението на тялото му предизвика още една вълна от усещания, която се разпростя от центъра на тялото й до самите пръсти на краката й. Очите й отново започнаха да се затварят.

— Удобно ли се чувстваш? — попита я той.

Наистина, това ли беше всичко? Удобно й беше. Това не би могло да е всичко.

— Доста удобно — каза тя и се надигна, за да целуне брадичката му.

— В такъв случай мислиш ли, че бих могъл да започна да се движа?

— Да се движиш? Къде? — инстинктивно сграбчи раменете му. Може и да бе леко разочарована от акта, но определено не искаше той да отива никъде. — Свърши ли вече?

Той отпусна глава в извивката на рамото й, но тя го чу как прихна.

— Спри да ми се смееш! — нареди му, с мисълта, че може би просто трябва да го избута, преди да е имал възможност сам да си тръгне. Това щеше да му покаже. Тя вдигна колене, опирайки стъпала на леглото и дъхът замря в гърлото й. Удоволствие се разпростря на бавни течни вълни надолу по краката й.

Дъхът на Пиърс рязко прозвуча в ушите й. Без повече думи, той се пресегна и издърпа лявото й коляно нагоре.

— О — въздъхна тя, разбрала мълчаливата му заповед и обви крака около бедрата му. Това ги приближи още повече, премести го някак си, така че беше дори още по-дълбоко в нея. Хареса й. Дори повече, след като се извъртя малко, нагаждайки се, така че да си паснат съвършено.

— Това е много хубаво — каза тя, целувайки брадичката му. — Харесва ми.

— Сега ще трябва да се раздвижа — отвърна той през зъби. — Паузата полагаща се на девственицата да свикне, свърши.

— Добре — каза тя разочарована и остави краката си да се отместят. А беше толкова хубаво. Цялата пулсираше.

Той се отдръпна назад. Чувството за загуба бе замайващо. Плътта й инстинктивно се прилепи към него, сякаш тъгуваше за загубата. Пиърс отново се тласна напред.

От устните й излетя хлип и краката й се обвиха обратно около бедрата му. Тялото й се изви, за да посрещне неговото.

— Какво… — успя да изрече.

Той не отговори. Вместо това се отдръпна, за да се тласне в нея отново и отново.

Линет се държеше за него сякаш бе удавник, а той — скала, оставяйки дивото удоволствие от ездата му да отеква във всяка костица на тялото й.

Можеше да се чуе как скимти, как Пиърс рязко си поема дъх до ухото й. Бавно и сигурно, някаква ослепителна горещина се надигаше в тялото й, караше пръстите на краката й да се присвиват, а ноктите й да се забиват в раменете му.

— Линет — изръмжа той и спря. Не звучеше на себе си, не като хладнокръвния, наблюдателен Пиърс и тя го придърпа още по-близо, обсипвайки с целувки рамото, врата, брадичката му.

— Ние трябва да…

— Какво? — попита го, внезапно извадена от унеса си. — Правилно ли го правя? Трябва ли да правя нещо друго? Да…

— Млъкни — каза той в ухото й.

Това не беше много мило. Линет би се почувствала раздразнена, но в този миг той плъзна ръка между телата им, точно към тази част, където бяха съединени и я докосна там. Едно бавно потриване от палеца му и тялото й реагира като огън, залят с бренди.

Задъхан вик излетя от устните й. Усещането за Пиърс, голям и горещ и завладяващ, бе като треска.

От устните му изригна доволно ръмжене и той отново се тласна в нея. Тя видя звезди, буквално видя звезди. Каквото и да правеше с ръката си, обединено с възхитителното триене, предизвикваше бушуваща треска в тялото й.

— Пиърс! — извика тя. — Пиърс!

Той изостави всякакво подобие на контрол и се тласна в нея с такава сила, че звукът на леглото, удрящо се в стената, заплаши да заглуши градушката.

Горещината експлодира в тялото й и я обзе удоволствие, толкова ослепително и бурно, каквото никога не би могла да си представи. Не можеше да вижда, нито да чува, само да чувства как тялото й се втечнява, как потъва в опияняващата пулсираща горещина, която изгаряше кръвта й.

Смътно чу задавен стон, животински, дрезгав и отвори очи замаяна, за да види главата на Пиърс, извита назад, докато се втурваше в нея за последен път.

Изражението на лицето му, пълната невъздържаност, абсолютното удоволствие, предизвика още един взрив от огнени искри в тялото й и я накара да се обвие около него в момента, в който той изрева, буквално изрева.

И рухна върху нея.