Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (9)

Осма глава

— Фантастично! — очите на Дийна трепнаха и се отвориха, а замечтаният й поглед попадна върху страстното лице на любимия й. Все още преплетен с нея, Лорджин я погледна през натежалите си от споделената страст клепачи. В очите му все още проблясваха искрици. Той й напомняше на състезателна машина, временно бездействаща. Хрумна й глупавата мисъл, че ако му даде зелена светлина, той може лесно да увеличи оборотите и да мине на свръхскорост. Тя се разсмя.

Той й отговори с бавна, доволна усмивка. Ръцете му все още държаха главата й, с пръсти заровени в косата й. Лорджин се наведе и леко прокара устни през нейните няколко пъти, а косата му гъделичкаше гърдите й при всяко движение.

— На какво се смееш, зира? — гласът му беше като милувка по устните й. — Мислиш си, че моето правене на любов е смешно? — тя можеше да усети усмивката му до устните си. И нещо друго между краката си. Нарастващо.

Очите на Дийна се разшириха.

— Лорджин, не можеш!

— Очевидно мога.

Въпреки това, младата жена не мислеше, че самата тя ще може. Това, което направиха беше възхитително, емоционално, поразително, но и много стряскащо. Дийна не знаеше дали иска да преживее начина му на любене отново. Е, поне не скоро.

— Л-Лорджин, н-не мисля, че мога да го направя отново.

Погледът му беше леко снизходителен и дяволски секси.

— Не се тревожи, Адееан. Сигурен съм, че мога да повторя представянето си за твое удоволствие.

Тя поруменя.

— Не! Имам предвид, че не мога… не съм… не съм…

Той въздъхна леко, и топло в ухото й, и прошепна тихо:

— Ти можеш. Ти ще. Ти си…

Той се притисна към шията й с отворена уста, езикът му се плъзна лениво по кожата. Без никакво бързане. Очевидно той само се наслаждаваше на вкуса й.

Тя замръзна, знаейки много добре накъде се е насочил. Пое рязко дъх, когато той попадна на едно особено чувствително място. Мъжът отговори на реакцията й с леко захапване, преди да продължи небрежното си кръжене.

— Лорджин?

— Да? — гласът му беше приглушен и премалял.

— Изплашена съм.

Той веднага спря и се надигна, за да срещне очите й. Изражението му беше загрижено, и той отстрани косата от лицето й.

— От какво? — гласът му проехтя в тихата стая.

Неспособна да го погледне в очите, тя извърна глава настрани. Той я обърна обратно към себе си, като нежно повдигна брадичката й.

— От какво? — тихо повтори.

За съжаление този вид неща изискваха много такт. Нещо, което не й бе добре познато.

— Ами, беше… страхотно, но… имам предвид…

Веждите му се свиха застрашително. Тя очевидно не можеше да намери правилния подход.

— Но какво? — гласът му звучеше грубо.

Свита от смущение под него, тя избърбори:

— Беше неудобно, ясно?

Очите му бяха сериозни.

— Всичко ли?

Като избегна погледа му, тя повдигна ръка и започна да върти кичур от косата си.

— Н-не, само последната част.

Ако Дийна беше погледнала към него, щеше да забележи разбиране в очите му, както и кратък проблясък на облекчение.

— Имаш предвид Прехвърлянето.

Тя изглеждаше озадачена.

— Прехвърляне? Искаш да кажеш, когато ти… ами когато ти свърши… — тя усети как бузите й пламват.

Той прокара палец по зачервената й буза и се усмихна нежно.

— Не, не говорех за това. — Той продължи да обяснява: — Прехвърлянето се случва само веднъж, когато една двойка се свързва за първи път.

— Оо — тя обмисли казаното за момент. — Тогава… няма да изпитам повече дискомфорта, който почувствах?

Той прокара пръсти през косата й, после леко целуна челото й.

— От сега нататък ще има само удоволствие, Искрице.

След като въпросът беше изяснен, Лорджин си помисли, че ще е подходящо да докаже думите си. Спусна устата си над нейната. Тя го изненада, когато постави ръце на гърдите му и го спря.

— Какво прави то? — въпросът й беше предпазлив и подозрителен.

На лявата му буза се появи малка трапчинка.

— Какво прави то? — очите му блестяха с прикрито веселие. — Никой ли не те е научил?

Изразът на тотално недоумение беше достатъчен отговор. Той се намръщи и извърна поглед. Не учеха ли жените си на нещо на онзи Дисниуърлд? Споменът за сладката й наивност докато се любеха отговори на въпроса му. Каква изостанала планета!

Той въздъхна. Очевидно сам трябваше да я научи. Никога не беше чувал воин да е призован за такава задача. Беше… малко смущаващо. Астралният Алианс трябваше да му е благодарен, че се придържа към принципите им!

Той преглътна, и прочисти гърлото си.

— Когато една двойка се свързва, прави това, което ние направихме току-що.

— Да?

Тя все още изглеждаше объркана. Лорджин преглътна отново и продължи:

— Прехвърлянето се случва по време на… кулминацията на акта.

— Винаги?

— Не, само когато свързването е истинско.

— Не разбирам.

От това се страхуваше той.

— По време на Прехвърлянето, мъжът дава силата си на жената.

Тя ахна.

— Цялата ли?

Лорджин не успя да се сдържи и избухна в смях. Той знаеше, че не трябва да се смее на невежеството й, но обърканият й вид отпуши емоциите му. Докато изтриваше сълзите от очите си, той си помисли, че до края на живота си няма да забрави този момент. Погледна надолу към своята изключителна зира, и почувства как сърцето му се изпълва. Все още се смееше, когато й отговори:

— Не, не цялата, а само част.

Челото й се набръчка, в опит да намери причина за веселието му.

— Но защо?

Светлите му очи се замъглиха.

— Това е смисъла на Прехвърлянето. Жената ще му я върне в подходящия момент.

— След това те не се свързват повече, нещо като развод?

— Какво е развод?

Дийна му обясни. Той разсече въздуха с ръка.

— Не! Нищо подобно на развод. Свързването е завинаги.

Дийна поклати глава. Беше й ясно като в мъгла.

— Все още не разбирам.

Лорджин се усмихна тайнствено.

— Ще разбереш.

Дийна го погледна през мигли. Какво й бе дошло до главата? Какво беше това, ала-бала? Във всеки случай нищо от това не можеше да се отнася за нея, просто защото не беше от подобни светове. Положително Лорджин знаеше, че тя няма да остане обвързана с традициите, не и по свой избор. Трябваше да го накара да проумее това.

Нещо друго я безпокоеше. Когато той говореше за тях двамата заедно, сякаш знаеше какво ще се случи — че е решено предварително. Думите му не звучаха като празни приказки. По-скоро сякаш той следваше някакъв извънземен ритуал, за който тя не знаеше нищо.

Внезапно тя си спомни как той каза, че не може да напусне нейния свят. Но когато го беше попитала за това в първата пещера, той й бе отговорил нещо за погрешно тълкуване на думите му. А той определено знаеше как да се върне в своя свят — присъствието й беше доказателство за това — но може би имаше предвид нещо друго. Но какво? Тя се опита да си спомни точните му думи.

— Не харесвам изражението на лицето ти — думите му я изтръгнаха от мислите й.

— Хмм. И защо не?

Той повдигна брадичката й с пръст.

— Защото имаш такова лице, когато си на път да ме ядосаш.

Тя отблъсна ръката му.

— Не ставай смешен.

Тогава Дийна си спомни. Беше казал, че не може да си тръгне, но после сигурно беше решил, че може. Което означаваше, че каквато и да е била причината, тя вече не е била валидна. И така, какво беше? Той те доведе тук, тъпачке! Но дали беше лично решение или работа?

Тези мисли я накараха да се почувства неудобно. До момента тя приемаше, че той я е довел като гост, един вид отплата за нейното гостоприемство. Тя прие всичките негови глупости за свързване и клетви като комуникационна грешка. Извънземен жаргон за желание да се търкулнат между чаршафите. Но ако не беше? Ако…

— Лорджин, защо дойде в моя свят? Знам, каза, че е грешка, но…

Той поклати глава.

— Не беше грешка, Адееан. Едва ли е грешка. Неочаквано, може би случайно — очите му попаднаха на Шимале около шията й. Сега бе момента да й каже, вече знаеше. Посочи огърлицата.

— Не знаеш какво е това?

— Не, не. Искам да кажа не знам.

— Това ме доведе при теб — Той опипа тежкия камък. Дийна усети приятно бръмчащо вибриране. — Нарича се Шимале.

Шимале! Беше го споменавал и преди, но тя нямаше представа за какво говори.

— Как може тази огърлица да те доведе при мен?

— Това е камък за гадаене — усилвател. Те пеят на малцина. Този, който чуе звука може да потъне в пространството и времето. Казват, че всички камъни от всички Шимале са идентични, всеки кристал е част от една перфектна хармония. Безупречна красота. За да се чуе камъка трябва да се познае величието на съвършенството. Те са връзката в цялото ни съществуване — в гласа на Лорджин звучеше благоговението и почитанието, което чувстваше.

Открито в магазин за боклуци? Тя мъдро запази тази мисъл за себе си, като каза:

— Откъде е дошла?

— Никой не знае. Първоначално са съществували дванадесет. Казват, че преди безброй хилядолетия девет Шимале са се свързали през времето и пространството, създавайки сложна матрица в структурата на континуума. Ние наричаме това матрица на тунелите. Ти премина през тунел, когато те доведох тук.

— Как се появи той в хотелската стая?

— Някои мистици имат способността да ги извикват.

— Ти имаш ли тази способност?

— Да, но ти трябва да разбереш, че мога да го правя само при определени обстоятелства. В нашите светове входовете на тунелите са до голяма степен на фиксирани места. Тези, които могат да извикват тунелите са в състояние да предизвикат отваряне за преминаване.

— Каза девет Шимале — какво е станало с останалите три?

— Допреди хиляда години те са били под покровителството на Гилдията. Те не са били много щастливи от възложената грижа. Древните постоянно са се тревожели за сериозните последици, които биха настъпили ако камъните попаднат в лоши ръце, защото силата им е безгранична. Така тази загриженост засенчвала всичко, което те правели, докато не преценили, че работата им е неефективна. Тогава решили, че е най-добре да ги „изгубят“ в тунелите завинаги.

Дийна остана очарована от историята.

— Направили ли са го?

— Да. Но Яниф имал видение. Той предсказал за едно Шимале, което ще пее не на нашето ниво на съществуване.

— Яниф? Но ти каза, че това е станало преди хиляда години!

— Да.

Дийна изпусна въздуха си. Каква фантастична история!

Лорджин продължи да разказва:

— Яниф видял много неща през този ден. Той предсказал за древната линия на Лодарес и невероятна мрежа от поколения, простираща се към далечното бъдеще.

— Линията Лодарес? Не е ли твоята родова принадлежност?

Лорджин кимна кратко, докато я гледаше в очите.

Картината започна да се нарежда пред Дийна и тя не хареса това, което се получаваше.

— Искаш да кажеш, че тази… тази огърлица те е довела в моя свят, и ти си се свързал с мен, само защото си обвързан с няколко древни обичая?

Той преметна косата си през рамо.

— Да и не — тя изчака да каже повече. — Да, Шимале ме доведе при теб, и според предсказанието, тъй като ти носиш Шимале, а аз съм първият от рода Кру, ти ми принадлежиш. А се свързах с теб, защото аз така пожелах.

Дийна не изглеждаше доволна. Лорджин се почувства задължен да добави:

— Предупредих те в Санфрансиско, че съм взел Правото. Ти не прие това на сериозно, можеш да виниш единствено себе си.

Възмутена, Дийна се извърна от него. Той обърна лицето й обратно.

— Разбираш ли какво ти казвам? Ти си моя завинаги. Ще бъдеш моя завинаги. Това е подпечатано. Изборът никога не е бил твой.

Дийна се върна мислено в онзи ден, в магазина, когато беше попаднала на огърлицата. Истината беше, че бе открила огърлицата под куп боклуци, отразяваща светлината на деня. Покупката й беше просто импулс, като награда за един доста мрачен ден. Напрягайки ума си, тя не можа да си спомни нещо необичайно в мястото на събитието. И определено не беше чула нещо да й „пее“.

Лицето й беше доста тъжно, когато се изправи пред Лорджин с това, което мислеше за истина. Какво щеше да направи той, когато разбереше, че се е свързал с погрешния човек?

— Направил си ужасна грешка, Лорджин. Тази покупка не беше нищо повече от импулс. Няма нищо специално в мен.

Ръцете му уловиха лицето й.

— Всичко в теб е специално — прошепна той, докато устните му се спускаха над нейните.

Тя направи всичко възможно, за да не се разплаче.

 

 

Дийна следваше Лорджин.

Тя се изненада, когато, след като я дари с една разтапяща целувка, той се отдръпна от нея и започна да събира дрехите, които беше нахвърлял из стаята.

— Облечи се, Адееан, има нещо, което искам да ти покажа — каза той.

Тя все още беше потисната от това, което й беше казал. Скоро той щеше да осъзнае ужасната грешка, която правеше. Чувстваше се зле заради него. Може би щеше да намали удара, като го накара да я върне на Земята. Би било достатъчно тежко да узнае, че прави грешка с огромни размери — да бъде прикован към нея завинаги бе непоносима мисъл. Заради самия него тя трябваше да го убеди да я върне в дома й, и колкото по-скоро, толкова по-добре.

Нямаше да стане, ако имаше емоционална връзка помежду им, друга, освен приятелство. По думите на Лорджин, той определяше връзката им като някакъв вид задължение, с което бе обвързан от странните си вярвания. Имаше моменти, докато правеха любов, когато тя действително вярваше, че той има истински чувства към нея. Как можеше дори да си го помисли? Фактът, че въобще се бе замесила с мъж като него, беше направо невероятен.

Тя преглътна буцата в гърлото си.

От това се страхуваше най-много, да се върне в Сан Франсиско. Мъжът й влизаше под кожата. Не. Мъжът вече й бе влязъл под кожата.

Беше си мислила да прави секс с него отново. Уязвимостта й я плашеше. Ако той разбереше, това щеше да му даде власт над нея. В никакъв случай тя нямаше да му позволи да види, че е започнала… да изпитва чувства към него. Милостиви Боже — той щеше да използва чувствата й срещу самата нея, за да участва в неговата луда фантазия. Щеше да изпълни пророчеството.

Не!

Тя знаеше, че не е този „глас“, за който той й беше говорил по-рано. Беше я дарил със забележително приключение, беше правил с нея спиращ сърцето секс, но тя знаеше, че ще го напусне и то скоро. За негово добро и за свое.

Ами ако беше бременна?

Дийна се озадачи.

Каква глупачка беше! Удари челото си с длан. Тя не вземаше никакви лекарствени средства против забременяване, защото не се забъркваше в никакви връзки. Освен това повечето от приятелите й, които излизаха с някого, използваха презервативи. През краткия си престой тук тя не беше забелязала нещо, което дори да наподобява аптека. Каква идиотка! Пълна идиотка!

Дийна пое дълбоко въздух, в опит да успокои опънатите си нерви. Не се получаваше. Нищо не ставаше както трябва, откакто този мъж беше влязъл в живота й! А може би слагаше каруцата пред коня, освен това може пък двата им вида да не са способни на размножаване заедно. Винаги имаше надежда. Във всеки случай, тя твърдо реши да не си позволява повече лудуване със своя секси извънземен приятел. Тя го наблюдаваше, докато той я водеше през лабиринт от проходи. Жалко, че изглеждаше толкова дяволски добре… Дийна въздъхна тежко.

Точно в този момент Лорджин се обърна и я дари с разтуптяваща сърцето усмивка. Трапчинката се появи на бузата му, подчертавайки устните, които знаеше, че докосват горещата кожа като сатен. Няма да бъде лесно, мислеше тя, клатейки глава. Никак нямаше да е лесно.

— Къде ме водиш, Лорджин?

Той се протегна и хвана ръката й.

— Ще видиш.

Той я поведе към скрит вход в скалната стена, след това надолу по няколко тесни извити коридора. От разстоянието тя можеше да чуе звук като от бълбукане на вода.

Коридорът се разшири и внезапно попаднаха в голяма пещера. Пред тях се разкри най-прекрасната гледка, която Дийна някога бе виждала. Беше омаяна от сцената пред себе си.

Лорджин застана зад нея и постави ръце на раменете й.

— Какво е това? — задъханият й глас сякаш отскочи леко от стените.

— Нарича се Пещерата на многото цветове.

— Никога не съм виждала нещо подобно.

Многоцветен водопади се спускаха леко надолу от двете противоположни страни на пещерата, и се съединяваха в басейн от въртеливи нюанси.

— Прекрасно е. Какво причинява образуването на цветовете?

— Никой не знае — гласът му дойде откъм лявото й рамо и той нежно стисна раменете й. — Понякога е по-добре просто да се наслаждаваш на вълшебствата в живота, а не да ги анализираш.

Тя кимна.

— Яниф направи това за теб — думите прекъснаха мислите й, щом Лорджин постави малко шишенце в ръката й.

— Какво е това?

— Масло за почистване. Реших, че би предпочела по-женствен аромат от този на моето, което ползва миналата нощ — той не добави, че е поръчал на Яниф да го създаде с аромата на цветето тазмин, на което тя толкова му напомняше.

Дийна разви капачката и вдъхна от аромата.

— Чудесен е. Трябва да благодариш на Яниф от мое име. Много мило от негова страна.

Лорджин отговори с кратко кимване.

Известно време се наслаждаваха на гледката мълчаливо. Дийна осъзна, че Лорджин се е раздвижил, когато чу шума от събличане на дрехи. Тя се обърна към него изненадана:

— Можем ли да се изкъпем тук?

Той се усмихна.

— Да, разбира се.

Поглеждайки надолу към шишенцето в ръката си, Дийна се зачуди дали това е разумно. Лорджин забеляза колебанието й.

— Не ми казвай, че още се срамуваш да се съблечеш пред мен, Адееан — думите му отекнаха в пещерата, докато я приближаваше напълно гол. Той понижи глас: — Не и след това, което направихме.

Лицето й пламна.

— Малко.

Сега той се изправи пред нея. Повдигна ръка и нежно прокара пръсти през дългите къдрави кичури на косата й.

— Ти си необикновена жена — промърмори той. — Понякога нямам представа какво става в ума ти, друг път си твърде предсказуема.

Тя направи няколко крачки назад, прекъсвайки контакта и попита със сериозно изражение на лицето:

— Кога съм предсказуема?

Лорджин се приближи.

— Когато емоциите ти са объркани. Нямаш опит в укриването на чувствата си. Мислите ти са друг въпрос. Те непрекъснато ме изненадват.

Той можеше да види чувствата й? Катастрофално! Дядо й винаги беше казвал, че тя е лош играч на покер. Ще трябва да бъде по-внимателна. Повдигна брадичка и го погледна право в очите.

— Наистина? И каква емоция изразявам сега? — ниският му смях отскочи от стените.

— Нервна си. Не знам защо.

— Трябва да стоиш тук — очите й се спряха на изправената му мъжественост.

Той проследи погледа й и повдигна вежди:

— Надявах се да си поласкана, а не нервна.

Тя се обърна и седна върху един камък.

— Нервна съм, Лорджин.

Той застана зад нея, отново постави ръце на раменете й и леко ги притисна.

— Защо?

Като избягваше да го поглежда, тя реши, че е най-добре да му каже.

— Не можем да правим това повече.

Ръцете му се стегнаха върху раменете й.

— Защо не?

— Не искам да забременея.

Лорджин въздъхна облекчено, наклони се към нея и прошепна в ухото й:

— Тогава няма.

Тя се обърна и го погледна:

— Наистина ли?

Той я целуна нежно.

— Разбира се.

Дийна изглеждаше объркана.

— О? Сигурен ли си?

Той се усмихна леко:

— Определено. Не трябва да се тревожиш за това.

Е, тя сигурно изглеждаше като първокласна глупачка. Явно той имаше някакъв контрол над размножаването, за който тя не знаеше нищо, или може би беше права в предположението си, че двата им вида не са способни да се възпроизвеждат. Някак си тази мисъл не я направи щастлива. Във всеки случай той изглеждаше малко развеселен от загрижеността й, така че явно не се тревожеше за това. Може би щеше да изглежда по-малко глупава, ако му обясни някои неща.

— Ние използваме презервативи…

Той се беше наклонил напред, заровил лице във врата й, но спря.

— Какво е това?

Не очакваше да я попита.

— Те… хмм… са направени от непромокаем материал, и те… хмм… се слагат на мъжа, когато… нали знаеш…

Той я погледна потресено:

— Защо правите това? — Какъв отвратителен сексуален обичай, помисли си той. — Не ви харесва де се усещате един друг?

— Използва се като предпазно средство, както и за болести и…

— Болести? — попита той ужасен. Дийна не мислеше, че е добре да му обяснява. — Какво имаш предвид под болести?

Дийна обясни, доколкото можа, но вероятно не се бе справила добре, защото той изглеждаше доста отвратен, когато приключи.

— Тук няма болести, Адееан. Нашето здравословно състояние е част от природата ни. Единствените заболявания са свързани с душата.

— Това е изумително. Няма болести от никакъв вид?

— Не. Не и такива, за каквито ти говориш. Естествено някой може де попадне под влиянието на магия, но такава магия се прилага под стриктното наблюдение на Гилдията.

Лорджин я наблюдаваше, докато тя размишляваше над думите му. Аях, беше много щастлив, че я бе отвел от един толкова ужасен свят. Болести! Кой някога е чувал за такива неща!

Дийна премисляше думите му, като въртеше малкото шишенце в ръцете си. Сега, когато страхът от нежелани последици беше преодолян, трябваше ли да позволи на Лорджин да остане неин любовник, докато тя е тук? Спомни си усмивката, с която я бе дарил в коридора и кръстоса краката си. Всичко, което трябва да направя, е да мисля за него и вече се смущавам. Това отговаря ли на въпроса ти?

Усети как той се сгушва отново във врата й, а горещите му ръце изгаряха раменете й през туниката.

— Ела, зира, изкъпи се с мен.

Зира! Поне това трябваше да изясни с него.

— Лорджин, ако се… изкъпем заедно, това няма да има нищо общо с връщането ми на моята планета.

Лорджин прикри усмивката си.

— Съгласен съм. Едното няма нищо общо с другото.

Доволна от отговора, Дийна се изправи и се съблече. Когато и последната й дреха беше свалена, Лорджин я вдигна на ръце и я занесе до басейна.

Тя обви ръце около врата му и се наклони назад, за да го погледне.

— Ние… ние сме просто приятели, нали?

Сега той се усмихна.

— Приятели сме.

— И… скоро ще ме върнеш вкъщи, нали?

Клепачите над очите му бяха натежали от страст, когато влезе с нея във въртящата се вода.

— Разбира се, зира. Ще те отведа вкъщи — устните му се сведоха и плениха нейните.

Лорджин се гордееше с честността на отговорите си.

 

 

Малко по-късно, той легна по гръб в края на басейна, косата му се спускаше от ръба на скалата във водата. Можеше да почувства как въртеливото течение леко я подръпва. Не знаеше как позволи на Адееан да го убеди за това.

Усети плъзгането на пръстите й през косата си, докато нежно я миеше. Може би все пак не беше толкова лоша идея. Ласкавите движения имаха успокоителен ефект върху него. Затвори очи, и остави мислите си да се реят през удоволствието, което бяха споделили…

Беше я пуснал във водата, гледайки с наслада как красивите цветове се въртят около нея. Каза й, че изглежда така, сякаш е центъра на жива дъга. Спомни си звънкия й смях, когато загреба малко вода и загледа как изтича от ръката й, цветовете се разделяха и се събираха, когато се плъзгаха по кожата й.

— Прекрасно е, Лорджин! — тя загреба още една шепа, очарована от спектъра на цветовете.

Лорджин наблюдаваше с интерес как цветните капчици се отделят и потичат надолу от ръцете към гърдите й. Светла тюркоазна капчица се търкаляше бавно към ареолата, и се поколеба за момент на върха на зърното, преди да капне. Последва я лилава капка. После розова. Почувства трепет в слабините.

— Къде е маслото ти?

Дрезгавият звук на гласа му я накара да го погледне. Той знаеше, че очите му искрят.

— Тук. Защо?

Той протегна ръка за шишенцето. Тя внимателно го остави в дланта му. Постави капка масло в ръката си, след това бавно го втри по гърдите й. Усещането на кожата под масажиращите му пръстите беше като фина тъкан, гладка и копринена, и мека, както само една жена можеше да бъде. Пръстите бавно продължиха по пътя на кристалната вода. Върховете на пръстите, като капчиците, се разделяха, движеха се надолу; сякаш се стичаха по нея, и повтаряха движенията с лек трепет.

Когато достигна зърното, показалеца му бавно се завъртя около стегнатата плът, постепенно приближавайки върха. Щом достигна крайната точка, той обви ръка около тясната й талия, и я придърпа по-близо, докато бавно поемаше чувствителното връхче в горещата си уста.

Той чу лекото й поемане на въздух и учуденото й възклицание. Това го разчувства — този невинен звук на радостно удоволствие. И другата му ръка се премести на кръста й, докато устата му покри цялото зърно. Прегръдката изглеждаше подходяща за него, някак си; факт беше, че трябва да плени тази жена, настоявайки тя да получи удоволствие.

Покоряването беше ново преживяване за него. Жените, които познаваше не се нуждаеха от убеждаване, за да бъдат с него. Точно обратното. Но тази жена му се съпротивляваше на много нива. Страхът й от него, който той знаеше, че е страх от самата нея. Упоритото й настояване да я върне в нейния свят. Дори сега отказваше да признае, че е негова жена. Физическата й съпротива, когато проникваше в нея — това малко стегнато препятствие се опитваше да го спре дори когато го желаеше.

Лорджин знаеше как да получи това, което иска. Обучението и опита му, като воин и като мистик, му служеха добре. Всеки един от тези пътища щяха да бъдат използвани. Като воин, той щеше да я завладее. Като мистик щеше да я обвърже.

Преди всичко тя беше негова.

Щеше да я покори по всеки възможен начин. И ако тя все още имаше някакви съмнения след това, той щеше да открие нови начини. Усмихна се сардонично на интригуващата мисъл.

Той усети как тя потреперва, докато смучеше гърдата й.

Беше много отзивчива, неговата Адееан. Устните му оставяха гореща пътека като се придвижваха нагоре. Целуна я пламенно, разтвори уста над нейната и проникна вътре.

Първото колебливо докосване на езика й го разтърси. Повдигна я към себе си във въртящата се вода, осигурявайки й по-добър достъп до тялото си. Стегна прегръдката си в мълчаливо насърчение.

Тя навлезе в устата му, както правеше и всички други неща, помисли си той, с внезапен изблик на страст. Беше пламенна и решителна, и от време на време игрива. И опитваше, и въртеше, и хапеше. Ръцете й се стегнаха около врата му, изгубила разум от наслада. Лорджин простена. Тя беше толкова сладка на вкус!

Той лесно я повдигна с една ръка, оставяйки дрехата да се плъзне надолу по гладката кожа. Погали дупето й под водата, ръката му нежно се придвижи към цепката между закръглените бедра.

Тя изпъшка в устата му.

Ръката му се плъзна по-ниско, без да прекъсва целувката.

Пръстите му откриха женствеността й, полека разтвори краката й, за да има по-добър достъп до това, за което копнееше. Пръстът му се плъзна по интимната гънка на влажния проход, гладко като движението на водата около нея. Той се зачуди дали тя изобщо осъзна какво бе направил, толкова леко беше докосването.

Когато вмъкна нежно пръста си вътре в нея, тя прекъсна целувката и премигна изненадано.

— Лорджин…

— Да, Искрице — той раздвижи пръста си, милвайки я.

Тя стегна ръце на раменете му.

— Лорджин…

— Това е името ми — той наклони глава и придвижи отворената си уста по шията й. Тя затрепери в прегръдките му. Лорджин повдигна единият й крак около кръста си. После другият.

Сега беше напълно отворена за него.

Той поднесе върха на ерекцията си до отвора й, впивайки устни в нейните. Докато я целуваше, той бавно я спусна върху себе си. Както и преди, имаше момент на съпротивление, преди да го приеме. Усмихна се срещу устните й и тласна напред.

— Лорджин!

Тя отметна глава назад, стискайки силно раменете му. Дългата й коса се потопи във въртеливата цветна вода. Гласът й бе разтърсен от страст.

— Мислиш, че е някой друг ли? — големите му ръце хванаха задните й части, притегляйки я изцяло върху себе си.

Стонът й отекна в пещерата.

Пое отново гърдата й в уста, подръпваше я, рисуваше по нея, докато се движеше в нежния горещ проход. Вълни от енергия потекоха към нея и после обратно към него. За него това беше за първи път. Удоволствието го разтърси дълбоко, защото беше удоволствие, което идваше само след Прехвърлянето.

Накъсаният му шепот показваше дълбока емоция:

— Аях, Адееан… доставяш ми… такова удоволствие… — преплете пръсти в косата й и я целуна невъздържано.

Продължаваше да се движи в нея, потока започна да приижда напред-назад помежду им, във вълни от енергия и наслада. Той можеше да усети трепета на Адееан, когато започваше всяка следваща вълна.

Във вихъра на страстта тя се опита да отдръпне устните си от неговите, но той не й позволи. Задържа я притисната към себе си, когато вълната отиде към него. Така когато ги заля, те простенаха в устните си, дъх срещу дъх, тръпка срещу тръпка…

 

 

Докато лежеше изтегнат върху каменната повърхност, мислите на Лорджин се завърнаха в настоящето, и към приятния масаж на скалпа му. Ароматът й достигна до него от лекото движение на въздуха. Той харесваше аромата на…

Той помириса въздуха отново.

Игривото му настроение изчезна мигновено. Той внезапно се изправи с буреносно изражение и отдръпна косата си далеч от Дийна.

— Кръвта на Аях! Използваш масло от тазмин за косата ми!

Дийна погледна към шишенцето в ръката си. Беше толкова погълната от масажа, че наистина не бе обърнала внимание на това. Не виждаше за какво е цялата тази врява. Това беше само един аромат, доста натрапчив за Бога. Без съмнение, много женствен аромат.

— Виж, съжалявам. Но всъщност не се забелязва.

Той я стрелна с очи.

— Повярвай ми, трябва да застанеш много близо до някого, за да усети мириса.

Той все още не изглеждаше убеден. Време бе да използва женска хитрина.

— А и никоя, освен мен няма да се доближи толкова близо, нали, Лорджин? — тя му се усмихна съблазнително. Изглежда хитрината проработи.

Лорджин въздъхна.

— Предполагам, че си права — той стана и взе дрехите им. — Трябва да тръгваме. Късно е, а сутринта ще тръгнем рано.

Бързо се облякоха и напуснаха красивата пещера.

Малко по-късно, в коридора, Лорджин каза, че е забравил почистващото си масло в пещерата. Предупреди я да го чака и се върна.

Светловиолетовите му очи бегло огледаха прекрасната сцена пред него, той протегна ръка напред, и превърна цветния водопад обратно в обикновен, какъвто винаги е бил.

Беше доволен, че Адееан изпита удоволствие от тайния му подарък.

Докато вървяха по пътя към собствената си стая, срещнаха Реджар в коридора. Той вървеше към тях, като обуваше ботушите си и завързваше наметката около раменете си.

— Всеки път, когато видя брат ти, той оправя дрехите си — прошепна Дийна.

— Това е защото ги сваля много често — ъгълчето на устата на Лорджин се повдигна, докато мислеше за безпътния си по-малък брат.

Дийна поклати глава с възхищение. Този мъж беше секс машина.

Когато Реджар застана до тях, подуши въздуха и се изхили.

— Ммм… тазмин. Много приятно, братко — каза той на глас и ги подмина.

Лорджин проследи отдалечаването му по коридора с унищожително изражение, после се обърна към Дийна.

Тя сви невинно рамене.

— Случайност. Колко души имат котка за брат?

Той я хвана за ръката и я повлече надолу. Не беше никак развеселен.