Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (8)

Седма глава

Дийна започна да отстъпва, после в пристъп на лудост реши да остане, където е.

— Лорджин, наистина го мисля. Не искам това… нещо в главата си — тя кръстоса ръце пред гърдите си, за да му покаже, че е сериозна. — Това е последното, което ще кажа по тази тема.

— Обещаваш ли? — Лорджин продължаваше да се приближава към нея, и Дийна започна да отстъпва отново. Огледа се в търсене на път за бягство, и пропусна кимването на Лорджин към Реджар. Това беше и причината тя да се обърне надясно и да попадне точно в ръцете му.

— Реджар, пусни ме!

— Той няма да те пусне, защото знае, че постъпваш глупаво — Лорджин бе застанал пред нея. Тя опита да го ритне, но не улучи. Той успя да улови крака й. После и другия. — Къде да я занесем, Лейва?

Лейва повдигна вежди.

— Към онази врата там.

Дийна надаваше протестиращи викове, докато двамата мъже я носеха, риташе и се гърчеше. Лейва се обърна към мълчаливия Яниф:

— Никога не ми носиш лесни задачи, нали, старче?

Яниф й намигна.

— Ха! Жена като теб се нуждае от предизвикателства от време на време.

От другата стая се чу доста силен рев.

— Най-добре да помогнем на младите ми приятели, иначе ще се наложи да лекуваш слуха им.

Лейва се усмихна самодоволно и се запъти към стаята за манипулации.

— Сложете я на масата в средата на стаята.

— Не!

— Адееан, спри веднага. Лейва ще реши, че се съмняваме в уменията й — Лорджин притисна раменете й към масата, а Реджар дръпна глезените.

Дийна спря да се бори и прониза Лорджин с пламтящите си очи:

— Ако тази жена дори ме докосне, ще ви съдя! Чу ли ме? Ще осъдя всички ви! Сега ме пусни.

Тя за какво говори?

Лорджин сви рамене:

— Нямам представа. Мисля, че ще имам нужда от помощта ти, Реджар.

Много добре.

— Да не си посмял да ме докоснеш, ти… ти… гадна котка такава!

Реджар се разсмя. Вместо да го обиди, както искаше, тя очевидно го забавляваше. Той се наведе над нея, а разноцветните му очи танцуваха от веселие.

Ти си уморена…

Да я хипнотизира ли се опитваше?

— Не съм!

Ти си уморена…

Дийна премигна:

— Аз не…

Ти си уморена…

— Да… Аз съм уморена — тя се опита да задържи очите си отворени, но клепачите й изглеждаха толкова тежки.

Заспивай сега.

Реджар се изправи.

Ще спи кратко.

Лорджин приглади косата на Дийна назад от челото й.

— Добре. Процедурата не е дълга.

Защо се противи толкова? Това е съвсем прост метод, който може да й бъде само от полза.

— Не знам защо се държи по този начин — въздъхна Лорджин. — Само се моля гневът й да премине бързо.

Да, засмя се Реджар, гневът може да направи нещата много по-трудни за теб, братко.

Лорджин го погледна обезсърчено.

— Няма нужда да се радваш толкова, Реджар.

Нали за това са братята.

Лейва плесна с ръце.

— Всички да излязат. Ще ви повикам, когато приключа.

Яниф и Реджар с готовност излязоха. Лорджин обаче остана неподвижен.

— Ти също, Лорджин.

— Ще остана.

— Тя ще бъде добре. Сега тръгвай.

— Очаквам да бъде така. Въпреки това ще остана.

Лейва го погледна разгневено.

— Ти не си по-различен от жена си. И двамата упорито настоявате на своето. Направили сте добро съчетание, наистина.

Лорджин се усмихна иронично в отговор.

 

 

Когато Дийна отвори очи, видя надвесения над себе си Лорджин, с обезпокоено изражение на красивото си лице. За миг й хрумна, че той нямаше да придобива това изражение толкова често, ако не й причиняваше толкова проблеми! Той хвана ръката й, и топлата му кожа я накара да осъзнае колко й е студено. Започна да трепери.

— Н-няма ли някаква т-топлина тук? Аз… за-замръзвам! — тя огледа стаята, и забеляза, че се намира в спалня. Колебливо опипа повърхността под себе си, и простена, когато ръката й докосна истински матрак. — Има ли друга завивка?

— Не. Ето, използвай пелерината ми — той се изправи, свали пелерината си и внимателно я постави над завивката, която я покриваше. — Това е страничен ефект от упойката. Понижава температурата на тялото.

Тя го погледна с ъгълчето на окото си.

— Мислех, че Реджар ме приспа — за което никога няма да му простя — зъбите й започнаха да тракат от студ.

— Направи го, в началото. Но Лейва реши да използва и сънотворни, когато процедурата се проточи повече, отколкото очаквахме.

— Значи го направихте? — тя докосна челото си. Въпреки, че не усети никаква разлика, по бузата й се стече сълза.

Лорджин седна на ръба на леглото.

— Какво е това? Защо се разстрои толкова? — той изтри сълзата с пръст. — Всички деца в моя свят преминават през това. Нищо не е.

— За теб може би. Но сега са бърникали в моя ум. Не съм същата, каквато бях. Всичко, което знам, е, че съм изцяло различен човек.

Лорджин я погледна иронично.

— Повярвай ми, ти си същата. И мога да го кажа напълно уверено.

— Но никога няма да знам това със сигурност, нали? — изражението й беше неотстъпчиво.

— Жено, нищо не е направено на ума ти. Всичко, което имаш, е едно просто устройство за превеждане.

Изражението й не се промени.

Лорджин се изправи с дълга измъчена въздишка:

— Ако се беше променила, първо щеше да станеш по-мила. А, както виждам не е така — Лорджин разтри слепоочията си. — Причиняваш ми главоболие.

Дийна едва го чуваше. С всяка изминала минута й ставаше по-студено и по-студено, тялото й се разтърсваше от студени тръпки.

— Лорджин, толкова ми е студено. Помогни ми, страх ме е.

Той спря да масажира слепоочията си, щом забеляза притеснения й вид.

— Това е защото лекарството се изчиства от организма ти — той се мушна под завивките при нея и я обгърна с ръце. Гласът му беше нежен: — Ще се опитам да те стопля — той целуна върха на главата й, докато триеше гърба й. — Не се страхувай, Искрице. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.

— Вярвам в това, но кой ще попречи на теб да го направиш? — студените тръпки започнаха да стихват, но усещането за безпомощност пред Лорджин я плашеше. Наистина беше оставена на милостта му в този странен свят, в който я бе довел. Тайните й страхове се потвърдиха от следващите му думи.

Лорджин повдигна брадичката й с показалец и отвърна твърдо:

— Никой.

Тя отблъсна ръцете му и се отдръпна по-далеч на леглото. Думата я разстрои. Тя мислеше, че са… ами… приятели. А сега той злоупотребяваше с приятелството им. В бъдеще отношението й към него щеше да бъде съвсем различно. Щом се държеше така съвсем скоро щеше да разбере, че никой мъж не можеше да се налага на Дийна Джоунс. С тези мисли тя се унесе в дрямка.

Не усети закрилническите ръце на Лорджин да обгръщат кръста й, придърпвайки я собственически близо до себе си, докато и той потъна в дрямка.

 

 

Той дочу гласа на Яниф, шепнещ в ухото му като досадно насекомо:

— Ако всичко, което смяташ да правиш, е да лежиш и да спиш, Лорджин та’ал Кру, по-добре е да станеш и да дойдеш да вечеряш.

Лорджин отвори лавандуловите си очи и погледна право в тези на Боджо.

— Разкарай този звяр от лицето ми, старче.

Боджо изграчи обидено.

— Стига, стига — Яниф погали животното, приглаждайки разрошените му пера. — Само защото тази жена те е вързала не означава, че трябва да обиждаш Боджо — той погледна към спокойно спящата Дийна в прегръдките на Лорджин. — Трудно ми е да повярвам, че такова малко същество може да притежава подобна власт над един Рицар на Чарл — магьосникът се ухили хитро. — Може би Реджар…

Яниф не успя да довърши думите си, тъй като Лорджин допря Кийракса до гърлото му.

— Какво казваше?

Очите на Яниф проблеснаха.

— Махни тази сабя от гърлото ми, ти нахално пале, преди да съм те превърнал в плужек — Лорджин се подчини. — Така е по-добре. Сега, както казвах, Лейва ме изпрати да те заведа долу на вечеря. Може би ще пожелаеш да дойдеш — той се накани да излезе, но спря и се обърна хитро към Лорджин — Преди всичко трябва да поддържаш силата си за ужасните изпитания, които предстоят.

Дълбокият гърлен смях на Лорджин отекна в помещението, когато Яниф излезе.

Дийна се събуди от звука. Този мъж никога не я приемаше насериозно! Сега дори й се присмиваше. Може би намираше отношението й към устройството за смешно, но не и тя. Съвсем скоро щеше да разбере колко е сериозна. Освободи се от прегръдката му и го погледна хладно.

— Ти си будна? Добре. Лейва ни е приготвила храна. Доколкото си спомням каза, че си гладна — ленивият му поглед се плъзна по косата й, падаща около нея като водопад от червени къдрици. Искаше да докосне копринените кичури, и да гледа как невероятните малки къдрици се увиват около пръстите му.

— Да, гладна съм — той вероятно се подиграва на косата ми, помисли Дийна кисело. Дари го с още един хладен поглед, стана от леглото и излезе от стаята, без да го удостои с внимание.

Лорджин я проследи с поглед заинтригувано. После потърка замислено брадичката си. Значи това бе нейният начин. Тази гарта смяташе да го държи на разстояние с бодлите си. Мъжът поклати глава и се подсмихна. Бодливата външност не можеше да го спре. Можеше да го боде колкото си иска, но накрая сладостта й щеше да е негова. Той я последва надолу, подготвяйки се за сблъсък.

По време на цялата вечеря Дийна игнорираше Лорджин. Говореше весело с Лейва, която харесваше, но не й беше простила. Намигваше на Яниф, и се смееше с Реджар, на когото също все още не беше простила. А на Лорджин, човекът, когото действително винеше за цялото фиаско, беше обърнала гръб.

След вечерята, която беше първото апетитно нещо, което бе опитвала откакто бе дошла на това място, тя се извини и се върна в стаята си.

Изрита ботушите си и се строполи на леглото. Изненада се, когато Лорджин влезе след нея.

— Излизай! Това е моята стая. Присъствието ти е нежелано.

Лорджин се усмихна на малката гарта.

— Така ли? Може би трябва да го направя желано — Дийна скочи от леглото. — Това не е твоята стая, Адееан. Нашата е. Ще влизам и излизам, когато ми харесва.

Дийна сложи ръце на кръста си:

— Защо винаги трябва да спим в една стая? Сигурно има и друга свободна за теб. Не те искам тук.

Лорджин се приближи, погледна напрегнато към лицето й през полуспуснатите си клепачи и отговори на сарказма й с тон, звучащ много застрашително заради спокойствието в него.

— Дори да има хиляда стаи, аз пак ще спя в тази.

Дийна погледна настрани. Сега беше свършено с нея! Той не се трогваше от студенината й, както другите мъже, които познаваше. Всъщност при него явно имаше обратен ефект, и това подхранваше агресивността му. Не това искаше тя. Какво трябваше да направи? Цялата тази ситуация потвърди мнението й, че е най-разумно да прекрати всякакви отношения с този мъж. Той не се поддаваше на контрол. Тя прехапа устни докато обмисляше следващия си ход.

— Ела тук, зира.

Думите му прекъснаха мислите й. Той отново я нарече зира. Този път тя разбра, просто разбра, какво означава думата. Устройството за превеждане! Погледът й издаде ужаса й.

— Ти ме нарече… съпруга — обвини го тя. Всъщност, той я беше нарекъл „любима съпруга“, но тя предпочете да игнорира първото.

Лорджин спря аметистовия си поглед върху нея.

— Ти си моя съпруга. Моя си по правото на приемствеността и по дадена клетва. Отдавна трябваше да се съберем.

— Какви ги говориш? Аз не принадлежа на никого!

Думите й го разгневиха повече, отколкото бе очаквала.

— Ние сме женени! — той разсече въздуха с ръка. — Клетвата беше дадена и приета.

Дийна объркано премигна.

— Не си спомням никаква клетва.

Очите му я пронизаха:

— Нима? Припомни си, ако обичаш, как коленича пред теб, предлагайки себе си и рода си, предлагайки Кийракса на Лодарес, благороден род от шестнадесет поколения!

Той стоеше изправен, и се извисяваше над нея.

— Припомни си, ако обичаш, как прие този свещен символ, обвързващ ни за вечни времена, обединявайки ни в едно цяло.

Дийна отстъпи назад, видимо пребледняла.

— Искаш да кажеш… когато ми даде камата си… ти се ожени за мен?

— Именно.

— И според вашите традиции на жената не й е позволено да има думата?

— Разбира се, че й е позволено. Според традициите, както ти казах в Санфрансиско, аз поех Правото. Ти, Адееан зира’ал Лорджин, одобри това, като ми върна Кийракса по стария обичай, насочен към сърцето ми. Ти положи клетва. Очаквам да я почетеш.

В този момент, Дийна реши да увеличи разстоянието помежду им.

— Но как бих могла да знам? Не познавам традициите ви. Дори не разбрах какво правиш.

Лорджин не каза нищо, само се ухили злобничко, и й заприлича на дивия си брат. Кристалната обеца на ухото му припламна.

Тя преглътна. Тънък слой пот покри челото й.

— Ти си планирал това! Измами ме с този брак. Ти… ти… — тя заекна. — Това е незаконно! Нарича се упражняване на натиск, или нещо подобно. Този брак няма да мине в съда. Нищо не означава в моя свят.

— Да, но ние не сме в твоя свят.

— Как смееш! Ти, нахален, примитивен, арогантен… нарушител!

Той сви вежди.

— Нарушител?

— Дойде неканен в дома ми, нахлу насилствено в живота ми! Кой те е карал?

Лорджин отвори уста да отговори, но Дийна го отряза. Кръстосала ръце пред гърдите си, тя каза категорично:

— Няма да остана тук дори минута. Върни ме обратно. Незабавно!

Лорджин се изсмя на нелепото й твърдение. Свали пелерината си и я захвърли на пода.

— Искам да се прибера вкъщи, Лорджин.

— Ти си си вкъщи — той свали ризата си.

Дийна не можеше да повярва, че действително тропна с крак от гняв.

— Не желая да ти бъда съпруга!

— Наистина ли? Ще ти покажа какво точно е желанието ти.

Тя не се нуждаеше от устройство за превеждане, за да разбере думите му. Повдигна малката си брадичка упорито.

— Ще трябва да ме вземеш, ако ме искаш.

Лорджин сви рамене и събу ботушите си.

— Това възнамерявам да направя.

Той изцяло пренебрегна значението на думите й, като тръгна решително към нея.

— Искам да кажа, че за да го направиш, ще трябва да ме изнасилиш — поясни тя.

Очите му проблеснаха докато се смееше тихо.

— Ти си толкова драматична, Искрице — прошепна той, и поклати глава на сцената й.

Очевидно не можеше да го надвие. По дяволите, той се забавляваше! Това бе последният й куршум. Изнасилената викторианска девица.

— Докосни ме и ще се самоубия — това прозвуча много по-глупаво на глас, отколкото когато го четеш в книгите. Надяваше се той да не разбере, че блъфира.

Той изглеждаше изненадан, но не от думите й.

— Зад теб — посочи той — Зорф!

Дийна се обърна, подскочи и изпищя едновременно.

— Къде?

Лорджин я сграбчи изотзад и падна на леглото с нея. Бързо се извъртя, и я притисна под себе си. Бавна усмивка се разля по красивото му лице, когато погледна надолу към нея, а белите му зъби проблеснаха на слабата светлина.

— Тук — на лявата му буза се появи малка трапчинка.

— Ти, плъх такъв!

Той примигна невинно, а дългите тъмни мигли рязко контрастираха на пастелните му очи.

— Какво е плъх?

— Животно-гризач, излиза и гризе разни неща. А сега се разкарай!

Лорджин очевидно беше развеселен. Лукаво се отърка в нея, достатъчно, за да й покаже колко е твърд. Очите й се разшириха.

— Какъв вид неща гризе? — измърка той.

О, Господи!

— Всякакъв — всякакъв вид. Лорджин, позволи ми да стана.

Той отново я притисна дяволито.

— Какви неща?

Беше ужасно трудно да мисли, когато той я гледаше по този начин. Когато го усещаше така. Той направо вибрираше от страст.

— Не знам… храна, пръсти на ръце, на крака, вещи…

Той повдигна ръката й от леглото и я поднесе към устните си. Горещите му устни изгориха дланта й. Той игриво захапа палеца й, преди да го поеме в топлата си уста. Коприненият му език предизвика електрически тръпки по тялото й, зъбите му драскаха по дължината му, докато пронизващия му огнен поглед не изпускаше нейния.

Действията му бяха явно предизвикателни.

Дишането й се ускори. Когато той улови погледа й отново, тя почти се омая от блясъка на огъня в очите му. Като малки розови фойерверки…

Тя затвори очи за миг, за да прочисти главата си и да възвърне решителността си.

— Плъх ли съм? — попита той лениво.

— Да! — той се наведе над шията й, и леко гризна меката кожа. Тялото й потръпна. — Не! Аз… аз искам да кажа, че се държиш повече като вампир. Спри с това!

Лорджин повдигна глава, а копринената му коса премина през втвърдените й зърна. Тя се закле, че може да усети чувственото докосване през туниката си.

— Какво е вампир?

— Чудовище! Чудовище, което смуче… — очите му се разшириха. — О, Господи! Лорджин, престани!

Очите му проблеснаха весело.

— Определено мисля, че ще съм вампир — той пое гърдата й в уста през туниката, плъзна език по настръхналото връхче и нежно го потърка напред-назад по зъбите си.

Дийна изви гръб и сграбчи голите му рамене.

— Моля те, Лорджин, недей — молбата й прозвуча леко дрезгаво, когато почувства устата му през материята, наред с усещането на гладка мускулеста мъжка плът под ръцете си. Тя изпъшка завладяна от мощната сила на този мъж.

Той спря, за да я погледне, а очите му сега блестяха с преливащи розови искри. Отпусна долната част на тялото си върху нея, докато ръцете му придържаха тила й, а свитите му лакти повдигнаха лицето й.

— Подай ми устата си — тонът му беше груб и непреклонен, и всяка следа от смях бе изчезнала.

Погледът на Дийна попадна на красивото му лице, толкова мъжествено и оживено от страст. В този миг осъзна, че каквото и да каже или направи, той нямаше да спре.

Щеше да я има.

— Подай ми устата си — повтори той, взирайки се настойчиво в пълните й меки устни.

Когато тя не реагира на думите му, той притисна долната част на тялото си силно към нея, бедрата му се залюляха съблазняващо между нейните. Тя потръпна от интимното докосване. Той повдигна очи от устните й, и я улови с блестящия си огнен поглед. Накъсаният му дъх галеше лицето й.

Лорджин беше изгубил способността си да мисли. Почти простена, желанието му беше толкова силно. Искаше тази жена повече от всичко друго. Възбудата от желанието го заливаше. Сърцето му биеше силно в очакване да се осъществи Прехвърлянето. Усети нарастването на силата в себе си, и тя го водеше към ръба. Започваше да пее в него, и можеше да чува само това. Докосването й караше нервните му окончания да пулсират, създаваше огън в кръвта му. Уханието й се вплиташе в сърцето му, давеше се от желание. Той копнееше да я вкуси. Нейният вкус…

— Целуни ме — прошепна дрезгаво. — Целуни ме, моя Адееан.

Дийна можеше да усети силното биене на сърцето си в гърдите. Или беше неговото? Всяка фибра от съществото й го желаеше. Не можеше да отрече. Той беше създаден за нея, фантазия от плът. Само този път. Трябваше да го направи този път. По-късно щеше да реши проблема с абсурдния брак.

Само този път…

Със задавен вик, тя повдигна устните си към неговите, и ги свърза в един изблик на див копнеж.

Отговорът на Лорджин беше незабавен и силен. Големите му ръце се провряха в косата й и той я улови като пленник с бурната атака на устата си. Езикът му се гмурна между устните й, стремеше се да я вкуси напълно. И я вкуси.

Дийна изгуби разума си, напълно завладяна от чувственото му нападение. Див и нежен, груб и одухотворен, същността му проникна в душата й, когато той си проправи път през всяка съпротива, която бе имала досега.

Топлите му ръце се промъкнаха под туниката й, и тя почувства горещината по гърба си и по нежната кожа на корема. Бяха мъжки ръце — големи, силни и малко грапави, докосваха я с нежност, която по никакъв начин не прикриваше решителността и опитността на всяка ласка. Лорджин знаеше какво точно да направи, не изпитваше колебание или непохватност. Беше мъж, който пренасяше увереността си в леглото. Изкусните му ласки я караха да се чувства така, сякаш бе единствената жена, която някога беше прегръщал, единствената жена, която беше дарявал с такава нежност. В един кратък миг на осъзнаване, Дийна помисли, че той си играе с нея като майстор музикант, настройващ всяка нота до перфектната височина.

Никога не бе имала шанс да му устои.

Той повдигна туниката и я захвърли към средата на стаята. Отново покри устата й със своята, потапяйки я в безумието на целувката. Потри гърдите си срещу нейните, позволявайки различното естество на кожата им — едната мека и закръглена, другата — твърда и мускулеста, да се плъзгат една срещу друга, правейки я чувствителна на докосването му. Малки пулсации от електрическо желание прескочиха от него към нея, отнемайки ума й.

— Лорджин, Лорджин… — тя повтаряше името му като задъхана мантра.

— Да, Адееан. Да… Искаш ли ме сега, зира? Усещаш ли ме да идвам към теб? — шепнеше горещият му дъх срещу устните й.

Той започна бавно да завладява сетивата й, докато накрая всичко, което тя чувстваше, всичко, което можеше да види, всичко, което можеше да вкуси, беше Лорджин та’ал Кру.

— Имаш вкус на утринен ден, Адееан.

Тихите му любовни думи, произнесени на авиарански език в ухото й, я накараха да простене. Определено трябваше да го постави на място. Но не сега. Не, не сега. Тя потръпна, когато върха на езика му се завъртя около ухото й, после леко я подразни по навътре.

Той чертаеше с език надолу по шията й до ключицата, около огърлицата, следвайки пътеката до средата на гръдния й кош, и между гърдите й. Всяко точка, с която правеше любов пропя с остатъчна вибрация, докато той преминаваше през нея.

Завъртя език около пъпа й, възбуждайки чувствителните нерви, преди да се премести отново към плоския й корем. Като използваше устата и зъбите си, той започна да хапе лекичко, оставяйки малки любовни отпечатъци. Дийна изпъшка при грубостта на действията му, чудейки се дали е способна да понесе толкова разкрепостен, страстен любовник.

Лорджин не й даде време да се чуди продължително.

Опияняващите му ласки пометоха всякакви опасения, които тя бе таила в себе си, той се насочи към гърдите й. Пое в устата си набъбналото розово връхче, и като използва само върха на езика си, изпрати малки тръпки по тялото й.

Дийна изви гръб и извика, задавена от ридание:

— Ще ме убиеш от удоволствие! — въпреки това тя сграбчи главата му и я придърпа по-близо.

Ъгълчето на устата му се повдигна.

— Ще дам най-доброто от себе си, Искрице — обеща той.

Лорджин улови заоблените й гърди в изкусните си ръце, и установи с нежна усмивка, че те изпълват дланите му превъзходно. Наведе глава над другата й гърда, и още веднъж й изпрати малки любовни тръпки, поемайки зърното й в уста и играейки ролята на вампира, на когото Адееан го бе оприличила. Позволи на пръстите си да се придвижат леко надолу от двете страни на тясната й талия, и продължи да смуче безмилостно малкото връхче, докато галеше с кръгови движения на палците си меката плът под гърдите й.

— Лорджин… — задъхваше се Дийна, пръстите и се бяха вплели в косата му.

Той не мислеше, че е необходим словесен отговор.

Лорджин целенасочено проучваше талията й с ръце, и бавно плъзна панталоните по краката й. Запрати ги по посока на туниката. Умелите му пръсти галеха нежната кожа на бедрата й, и караха импулсните й точки да потрепват от докосването му. Той се изправи, бързо захвърли собствените си панталони, и остана прав до леглото за миг, без да откъсва очи от голото й тяло. Въпреки решението си да не се крие от сладострастния му поглед, тя се изчерви.

— Караш ме да се срамувам.

— Не трябва.

Костваше й усилия да не се прикрие, докато изгарящият му поглед проследяваше всяка линия на тялото й. Наистина ли някога си беше мислила, че този мъж е безразличен към нея? Миналата нощ, в езерото… Колко наивна е била? Очите й се сведоха към мъжествеността му. Беше напълно изправен, голям и издут от страст.

Огромен е. Как би могъл… Никога няма да…

Лесно разгадал мислите й, той се усмихна и каза уверено:

— Ще се получи.

Лицето й пламна задето бе толкова прозрачна, но Лорджин не се разколеба. Решително сграбчи глезените й по един във всяка ръка, раздалечи краката поставяйки коляно върху леглото. Кичур от косата му погали прасеца й, когато той се наведе над нея.

— Бъди сигурна, зира. Ще ме опознаеш като себе си, както и аз теб — зъбите му се застъргаха по вътрешната част на прасеца й — послание за непоколебимост и обещание.

Дийна не можа да направи нищо, освен да простене на глас.

Прихванал здраво глезените й, Лорджин продължи пътя си бавно нагоре по вътрешността на краката й, като използваше езика, устните и зъбите си в комбинация на безмилостна чувственост. Целуваше. Ближеше. Хапеше. Разпределяйки времето си по начин, познат само на него, той спираше периодично. Цялото тяло на Дийна тръпнеше както от докосването, така й от липсата му.

Самият Лорджин не остана незасегнат. Пулсът му бе ускорен, откриваше, че му е все по-трудно да се концентрира, а кръвта му кипеше. Когато стигна до бедрото й, той наведе глава и погледна Дийна с очи, замъглени от желание. Забеляза неравномерното й дишане, стъклените очи, тръпките от удоволствие. Свали поглед към мястото, където се съединяваха бедрата й. Блестящите червени къдрици бяха негова цел от самото начало. Той забеляза състоянието й и се усъмни, че ще е способна да приеме това преживяване и всичко останало, което й предстоеше. Сега не, но определено по-късно…

Той се повдигна и покри устата й със своята.

Когато вкуси сладостта на устните му, Дийна улови главата му, а пръстите й запълзяха през дългата копринена коса. Всепоглъщащата му сила почти я лиши от възможността да се движи. Тя никога не се беше чувствала по този начин преди, странно изцедена, но все още изпълнена с енергия. Той захапа шията й рязко, после облиза мястото успокоително, после отново го възбуди докато изпращаше леки вълни електричество към нея. После, в рязък контраст, той духна върху мястото. Дийна изви гръб от леглото.

— Моля те, моля те, Лорджин, не мога да понеса още дълго това.

На това можеше да повярва. Не мислеше, че сам може да поеме повече. Отвръщаше му с невинна сладост. Отново му хрумна, че тя е много неопитна. Това беше непознато за него, защото беше израснал в свят, където сексуалната свобода беше начин на живот.

Той внимателно плъзна средният си пръст вътре в нея. Кадифената й гладкост го обгърна с лека ласка. Тя беше невероятно тясна и стегната. Разбра, че не е съвсем недокосната, но беше толкова тясна… Той се запита дали по някакъв начин не е сгрешил с предположението си.

Той повдигна уста към нейната.

— Била ли си с мъж преди?

Лицето й пламна. Да не мислеше, че е някое бебе, напълно неопитно?

— Разбира се, че да! Много пъти!

Лорджин повдигна вежди скептично. Дотук с ролята й на „отегчена от живота“ Тя обърна глава настрана.

— Веднъж. Не беше…

Той обърна лицето й обратно към него.

— Всичко е наред, Адееан. Този ще бъде.

Откритието не го изненада. Изненада го собствената му реакция на това. Той беше благодарен за липсата й на опит. Винаги можеше да ги отведе там, където искаше да отидат, но странно, мисълта, че друг мъж може да я е докосвал, караше кръвта му да кипи. След тази нощ щяха да познават единствено взаимното си докосване. Тази нощ… тази нощ той беше загрижен, въпреки това, което й бе казал, че големият му размер ще я нарани. Самото приемане на Прехвърлянето беше повече от достатъчно за нея, без да прибавя дискомфорта.

Нямаше как да й го спести.

Върхът на члена му докосна отвора й, и внимателно проникна няколко сантиметра, отдръпна се и повтори движението няколко пъти, като всеки път се вмъкваше малко повече. По този начин се опитваше да разшири тесния проход, възможно най-деликатно, за да проникне напълно.

Дийна усещаше тъпо пулсиране между краката си. Натискът срещу нея й причиняваше силно напрежение. Лорджин навлизаше в нея внимателно. Отдръпваше се. Забиваше се отново. Отдръпваше се. Периодичните му тласъци я доведоха до ръба. Тя не беше настроена за такава игра. Искаше го целия.

— Ти ме измъчваш — извика тя.

— Не. Ти си прекалено тясна — дрезгавият му отговор се изгуби, когато тя посрещна следващия му тласък с насрещно движение на бедрата си.

Така да бъде. Лорджин я изпълни. И я изпълни. И я изпълни.

Изпита остър дискомфорт, когато кожата й се разтегна, за да се приспособи към него. По дяволите, прежулваше я! Една сълза неволно се отрони от окото й.

Лорджин, който се стараеше да остане неподвижен дълбоко в нея, докосна сълзата с върха на пръста си. Приглади косата й назад и прошепна:

— Защо не изчака?

Тя го погледна в очите:

— Не можех.

Той простена. Дийна почувства как се свива дълбоко вътре в нея.

— Прости ми, Искрице, но и аз не мога да чакам повече.

Той започна да се движи. Дискомфортът бързо се превърна в изгарящо удоволствие. Това беше нещо, което никога не бе изпитвала през краткия си сексуален опит. Отново, следвайки своя собствен план, контролираните му движения я доведоха до лудост.

Тя обви крака около кръста му, и го привлече толкова близо, колкото беше физически възможно. Усетил желанието й, той бавно раздвижи бедрата си, докато я държеше с ръце и устни.

— Красива моя гарта…

Той я вкусваше с необуздана страст, почти изпращайки я през ръба. Тогава движенията му се засилиха, като я държеше почти неподвижна под себе си. Мощните му стабилни тласъци, комбинирани с безмилостните целувки, почти я подлудиха.

Той изпращаше електрически поток към нея, вълна след вълна. В ритъм с тласъците. Това й дойде твърде много. Тя извика в устата му, когато първият оргазъм я връхлетя като силна вълна, и нейните вълни се обединиха с неговите…

Лорджин почувства приближаването на собственото си освобождение. Цялото му тяло бучеше от силата му. Лееше се и подскачаше във вените му, натрупваше се. Дишаше неравномерно, сграбчил лицето на Дийна с треперещи ръце, а гласът му беше поразително силен, като се имаше предвид състоянието му. Той произнесе авиаранските ритуални думи на Прехвърлянето:

— Повече не се отделяй от мен! Завинаги!

Дийна извика, когато силата му я връхлетя с пълна мощ. Потече към нея с несекващ поток от енергия.

Точно преди да припадне, той със задоволство забеляза, че в шока и болезненото удоволствие от Прехвърлянето, не се извърна от него. Не, тя го беше притиснала още по-силно.

 

 

Яниф стоя в спалнята си до късно, и чете древна книга за магии. Внезапно вдигна поглед от страницата и го насочи към Боджо. Беше усетил слаба промяна на силата в Четвъртото ниво. Прехвърлянето се бе случило. Той се усмихна и отново се върна към четенето.