Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (18)

Седемнадесета глава

Трейд беше седнал на одрасканата дървена маса на Яниф, и изучаваше дома му. Беше скромно обзаведен.

Яниф сложи чаша мир пред него и седна насреща му. Трейд подозираше, че ще чуе неща, за които, вероятно предпочиташе да остане в неведение. Не беше напълно убеден, че завръщането му на Авиара не е било грешка.

Неразгадаемите очи на Яниф пронизаха по-младия мъж.

— Знаеш ли защо Гилдията отлъчи баща ти?

Трейд кръстоса обутите си в ботуши крака. Преплетените му пръсти лежаха върху масата. Той се облегна на стола си.

— Знам само това, което ми каза Лорджин.

— Което е?

Трейд се намръщи.

— Какво значение има?

— Което е? — повтори Яниф спокойно.

Един мускул трепна на челюстта на Трейд.

— Каза, че баща ми е отвлякъл майка ми от Тай-Ши, взел я е против волята й, изпълнявайки церемонията по Преноса. Това е. Доволен ли си?

— Не съвсем. Може би не си чул всичко.

Зелените очи на Трейд се присвиха.

— Чух ги.

— Тогава може би не си се вслушал в тях.

— Не извъртай, Яниф. Ако искаш да ми кажеш нещо, направи го. Разбрах, че вече нямам търпението, което имах преди.

Яниф въздъхна.

— Имаш невероятно търпение, когато ти е удобно, Трейд. Ще кажа това, което имам да казвам по мой собствен начин. Независимо дали одобряваш или не.

Трейд погледна настрани, засрамен от избухването си към този най-почитан мистик.

— Прости ми.

Яниф кимна леко с глава.

— Сега, каза ли ти Лорджин истинската причина за отлъчването?

— Лорджин ми каза, че Гилдията… е била недоволна от поведението на баща ми по отношение на вината му. Той намекна, че причината е отношението му към ситуацията.

Яниф се взря в Трейд строго.

— Кажи ми. Кой извърта думите му сега?

Трейд се изправи, подпирайки ръце на масата.

— Какво искаш да кажеш? Че баща ми е бил изхвърлен от Гилдията заради своето жестоко и безумно поведение към единствения си син?

Вместо да се обиди от грубите му думи, Яниф изглеждаше странно доволен.

— Ти току-що го каза.

Трейд седна обратно на стола си, внезапно изтощен.

— Какво искаш от мен, Яниф? Кажи ми и да приключваме с това.

Яниф вдигна чашата топъл мир е бавно отпи от отпускащата напитка.

— Лорджин беше призован от Алианса и Гилдията.

Трейд не беше много изненадан.

— Търсенето му е свързано с тях?

— Да.

— Кой го изпрати?

— Аз.

Трейд вдигна вежди.

— И?

— На Райм имаше няколко необясними смущения. В начало смятах, че са незначителни — само леки трептения в континуума. Нищо обезпокоително. Но тези смущения започнаха да нарастват. Проявите им станаха доста тревожни.

— И тъй като имаш Чарл на разположение, изпрати Лорджин да разследва. Какво откри той?

— По-сложно е. Ти започна обучението си преди години. Знаеш, че може да има много аспекти на един на пръв поглед обикновен камък.

— Не ми говори за обучението за Чарл! Няма да слушам това. Мислиш ли, че ще обърна внимание на проповедите на група добродетелни лицемери, след това, което сториха на рода ми?

— Ти осъждаш всички Чарл заради действията на Гилдията?

— Не ми задавай подобни въпроси, няма да ти отговоря.

— Някога хрумвало ли ти е, че може да съжаляват за решението си?

Трейд разсече въздуха с ръка.

— Това не представлява интерес за мен!

— Ах, но е така, Трейд. Те те молят да заемеш полагащото ти се място и да се присъединиш към тях.

Трейд се изсмя, саркастичния звук беше лишен от веселост.

— Колко трогателно, след всички тези години — каза той презрително.

— Баща ти е мистик от шесто ниво, Трейд. Трябва да следваш съдбата си.

— Може би. Но не и с Чарл.

Яниф кимна мъдро.

— Може и да си прав.

— Значи ме повика да се върна обратно, за да ме помолиш да се откажа и да се присъединя към Чарл?

— Не. Не за това си тук. Както ти споменах, Лорджин беше изпратен да изследва ситуацията във връзка със смущенията.

— Какво откри той?

— От една страна, той откри Адееан.

Трейд се изненада.

— Съпругата му?

— Тя носи шимале.

— Знам — видях. Свързано ли е по някакъв начин с тези смущения?

— Да. Открих, че нарушенията на Райм са предизвикани от пукнатини във времето и пространството. Тъй като всички коридори на пространство-времето са свързани с Шимале, определено има връзка.

Трейд си помисли за сериозните последици ако непрекъснатостта на континуума бъде изложена на риск. Това не можеше да не го обезпокои.

— Продължи, Яниф.

— Лорджин знае предсказанието за първия от рода Кру и тази, която носи Шимале, но по това време не беше наясно по какъв начин е свързано с това търсене. Той направи Адееан своя съпруга и я доведе тук. След това той тръгна по следата на един слух, който бях чул — слух за един човек, не магьосник, който по някакъв начин е открил синфазен камък. Можем само да си помислим, че такъв човек ще се опита да отключи тайните. В крайна сметка Лорджин беше в състояние да открие идентичността му.

— Някой е предизвикал тези пукнатини? Аях, защо някой ще прави такова нещо?

— Тук ние направихме пълен кръг, Трейд. Колкото и да не харесваш аналогията на Чарл, ще ми простиш алюзията, беше открит още един аспект на камъка.

— Как така?

— Действията на Гилдията се връщат обратно, за да им навредят, като ги бях предупредил, че ще стане.

Трейд изглеждаше объркан.

— Не разбирам.

Яниф отправи поглед към Трейд.

— Тийрдър е този, който причинява пукнатините. Тийрдър е този, който е намерил камъка. Тийрдър е този, който може да унищожи цялото съществуване с нарушаването на целостта.

Трейд се свлече на стола си, смъртно пребледнял.

— Баща ми използва силите си за това?

— Така е.

Трейд затвори очи, а чудовищността на това, което баща му правеше го порази.

— Какво искаш от мен? — прошепна той накъсано.

— Търся Тийрдър на Райм. Лорджин ще се изправи срещу него. Ще останеш ли с нас?

Болезнен стон се изтръгна от гърлото му.

— Не искай това от мен, умолявам те!

— Не ми е леко да искам това, уверявам те. Ужасно е, да поискам от един син да се изправи срещу баща си. Животът ти не е лесен, Трейд. Това няма да бъде единственото трудно решение, което ще направиш през живота си, но може би ще е най-значимото.

Трейд се сви в стола си и се извърна встрани от Яниф. Остана мълчалив дълго време. Когато проговори, гласът му беше много тих и отпаднал:

— Как предполагаш, че ще взема такова решение, мистик? Не ми казвай, че това една от изтърканите фрази на Чарл, използвана в такива случаи?

— Разбирам горчивината ти.

Той се обърна и се взря в стария мъж.

— Наистина ли?

Яниф изглеждаше наскърбен.

— Повече, отколкото мислиш.

Трейд незабавно се разкая. Той коленичи пред стария мистик.

— Прости ми, учителю — несъзнателно го нарече по начина, който един Молител би използвал. Титла, която не беше изричал от години. Не и откакто двамата с Лорджин бяха млади момчета, и заедно се обучаваха за Чарл, голяма чест беше да бъдат избрани от Яниф.

Яниф сложи слабата си ръка върху наведената глава на Трейд та’ал Тийрдър. Толкова добър човек, помисли си тъжно; толкова измъчена душа.

— Изправи се, Трейд. Има и друго. Още един аспект на камъка. Твоята лоялност скоро ще се разколебае повече.

— Какво искаш да кажеш?

От вратата прозвуча тихо почукване.

— Влез, Реджар.

Вратата се отвори и влезе Реджар та’ал Кру, а фамилиерските му очи веднага се приспособиха от ярката слънчева светлина към мрачната вътрешност.

— Искам да говоря с теб, старче — очите му се спряха на Трейд. — Насаме.

— Седни, Реджар. Каквото имаш да казваш, можеш да го направиш и пред Трейд.

Реджар се поколеба, не беше много сигурен, че трябва да го каже пред Трейд.

Яниф стана и наля чаша топъл мир. Сложи я пред фамилиера и каза:

— Трябва да се научиш да ми вярваш, млади приятелю. Говори каквото ти е на сърцето.

Реджар взе чашата в ръце, отпи бавно, обмисляйки думите си. Не искаше да прониква в съзнанието на Трейд с мислите си и затова беше принуден да говори на глас.

Когато беше готов, той погледна право в зелените очи на Трейд през масата.

— Той е мой брат по линия. Почувствах го.

Шокът на лицето на Трейд бързо премина в гняв.

— Какви лъжи говори този фамилиер?

Реджар се разяри.

— Не лъжа, Трейд! Усетих кръвта на Лодарес в теб и кръвната линия е силна — той се обърна към Яниф. — Как е възможно това, Яниф? Фамилиерските сетива не лъжат, още не мога да повярвам в това, което интуицията ми подсказва, че е истина. Ако го направя, ще опетня името си!

Трейд скочи на крака освирепял.

— Как можеш да поставяш под съмнение името на Кру? Той е мъж на честта! — Трейд извади светлинната си сабя за миг и я насочи към Реджар.

Яниф погледна от единия към другия, доволен от факта, че Трейд така ревностно защити името на бащата на Реджар.

— Махни сабята, Трейд, и седни. Това, което казва Реджар е истина.

Прибирайки острието, Трейд падна обратно на стола си, обяснимо изплашен от поредното неочаквано разкритие. Брат на линията. Каква беше тази измама на Чарл?

Беше невъзможно.

— След като си тук, и си наистина от рода Лодарес, не е невъзможно, нали, Трейд?

— Обясни.

Яниф пое дълбоко дъх.

— Майка ти беше сестра на Кру.

— Не! — Реджар беше категоричен. — Баща ми не е имал братя и сестри.

— Да, Реджар, имаше. Имаше една по-млада сестра, която обичаше много.

Думите на Яниф въздействаха върху двамата мъже. Ако това бе вярно, Трейд щеше да е син на линията на Кру. И след като Трейд беше единственото дете на единствената сестра на Кру, силата на гените в него беше голяма. Според авиаранските закони и мистичните вярвания на Чарл, Трейд можеше да се нарече син на Кру.

Реджар беше потресен.

— Защо тази сестра никога не е споменавана пред нас? Лорджин и аз бяхме останали с впечатлението, че няма други членове в линията на баща ни.

— Тай-Ши са били разгневени, когато Мерилан е била отведена. Тъй като Тийрдър е Чарл, те хладнокръвно се отделиха от Гилдията. Мерилан вече беше дала клетвата, така че Тай-Ши поискаха от Гилдията да бъдат отрязани всичките й семейни връзки завинаги и името й никога да не бъде споменавано извън Тай-Ши. Гилдията издаде присъда в тяхна полза, Кру не може да признае съществуването й като негова сестра — Яниф гледаше втренчено Трейд — Нито да те приемат в рода си, Трейд. Без значение колко много го иска.

— Защо наказват баща ми заради действията на Тийрдър? — възпротиви се Реджар срещу на пръв поглед несправедливото решение на Гилдията.

— Той е Чарл. Не е лично. Тай-Ши настояха всички Чарл да споделят отговорността на един от техния вид. Те смятаха, и може би с право, че Чарл е трябвало да предвидят проблема и да бъдат по-внимателни със своите собствени.

— Да предвидят проблема? — изсъска Трейд. — Интересен избор на думи, Яниф. Някой от Тай-Ши или от Гилдията някога помисли ли за моето съществуване, или за това какво означава решението им за мен? Аз не знаех дори коя е била майка ми.

— Както казах, Трейд, Гилдията съжали за решението си свързано с теб. Те се опитват да поправят стореното.

— Колко жалко за тях! — отряза Трейд.

Помещението остана тихо за няколко мига. Яниф даде време на двамата мъже да охладят разгорещените си емоции.

— Искам от вас, поне засега, да не разкривате пред Лорджин това, което обсъждахме. Както знаете, той е най-възрастния, обвързан е с честта. Не трябва да бъде отклоняван от целта си в този момент, Лорджин трябва да остане фокусиран върху нея.

Двамата мъже знаеха това, което казва Яниф. Старият мистик смяташе, че е повече от възможно Лорджин да застане на страната на Трейд. Щеше да се изправи срещу Тийрдър не като агент на Алианса, а заради чувството за мъст в сърцето си. Като първи в рода на Кру, той би искал Тийрдър да отговаря за постъпките си към рода Лодарес пред него. Краят на подобен сблъсък щеше да донесе единствено скръб.

Реджар се взираше надолу към масата, а Трейд бе извил поглед встрани. И двамата кимнаха рязко.

Трейд застана с гръб към тях, загледан невиждащо през прозореца. Когато заговори, тихият му глас не скриваше борбата в него:

— Ще ви придружа до Райм, но няма да застана срещу баща си.

Яниф наклони глава облекчено.

— Много добре, Трейд — Това е достатъчно, помисли той.

За момент съвестта на Яниф се разбунтува, заради манипулирането на младия мъж. Примирен, но въпреки това с наскърбено сърце. Наистина, Трейд щеше да страда много за това, което предстоеше. Нямаше как да се избегне.

Беше направено.

Той се обърна към двамата.

— Тръгвайте. Разходете се заедно като братя. Ако се опитате, можете да откриете много общи неща помежду си.

Двамата се изправиха, чувствайки се неловко в светлината на новите си взаимоотношения. Трейд се поколеба на вратата, ироничен израз премина през напрегнатите черти на лицето му. Той се обърна отново към Яниф.

— Лорджин ми каза нещо подобно на Зариан. Тогава помислих, че не разсъждава правилно.

Яниф погали перата на Боджо замислено.

— Ще разбереш, Трейд, че разсъжденията на Лорджин та’ал Кру рядко са неправилни.

 

 

Дийна тръгна през гората, като се надяваше, че следва правилния път към дома на Яниф. Пастелната й роба проблясваше на дневната светлина. Слънчевите лъчи падаха върху златните нишки в дрехата и в косата й. Надяваше се Яниф да е в настроение за посетители и да не се озове отново на главния път.

Тази сутрин й се бе предоставил идеалният случай и би било жалко да го пропилее. Лорджин й беше казал, че има малко работа с Гилдията този ден, и й предложи да посети Сулейла. Тъй като нямаше трайни последици от това, че бе прекалила с меда, тя видя удобния случай и каза на Лорджин, че по всяка вероятност ще го направи.

— Винаги върви по лявото разклонение, за да преминеш през гората, и дясното за връщане. Така няма да се изгубиш — беше казал той.

— Ако запомня правилния начин — беше шеговитият й отговор.

— Просто запомни, че „дясно“ е пътят към дома, зира — тогава тя бе изплезила език към него.

Когато тя изрази тревога за дивите същества, двукраки и други, той подхвърли думите „омагьосани“, „Гилдията“, „не се тревожи“, през рамо, докато се отправяше към платформата.

Омагьосани. Трябваше да се досети.

Беше една прекрасна разходка, все пак. Докато дишаше дълбоко, Дийна изведнъж разбра, че се чувства невероятно. Дълго се разхожда в гората сама. Това беше нещо, което никоя нормална жена на земята не би направила. Но тук, на Авиара, нещата бяха различни. Без градската шумотевица. Без изгорелите газове. Без да се притеснява от луди маниаци…, е, може би един луд маниак. Тийрдър.

Авиара щеше да бъде съвършеното място за почивка за уморените от живота земляни, размишляваше тя. Жалко, че не можеше да се договори с някоя местна туристическа агенция. Разбира се, ще се образуват тълпи от шумни туристи, които щяха да превземат тези прекрасни гори, да снимат хора, които също ще ги снимат, покривайки земята с измачкани обвивки от хамбургери, и превръщайки Извисяващите се гори в шикозно временно убежище. Хмм… Лоша идея.

Когато подмина завоя, пред погледа й изникна една малка къщичка.

Домът на Яниф!

Тя се приближи, леко изненадана от простата обстановка. Беше си представяла жилището му като това на родителите на Лорджин. Тази малка грубо изработена къща беше в пълен контраст с величествения им дом.

Тя вдигна ръка и почука на вратата.

Вътре в къщата, Яниф погледна Боджо, който се беше загнездил на любимото си място в гредите. Трейд и Реджар си бяха тръгнали преди няколко минути.

— Натоварен ден за магьосниците, нали, Боджо? Влез, Адееан.

Дийна предпазливо отвори вратата и надникна вътре.

— Откъде знаеш, че съм аз?

— Хайде, седни. Искам да опиташ нещо — Яниф се засуети около бюфета и се върна с малка чаша с гореща тъмна течност в ръка. Гордо я постави пред нея, очаквайки да я опита.

Тя седна пред античната дървена маса, и предпазливо вдигна чашата към устните си. Каквото и да представляваше това, беше отвратително.

Яниф сияеше.

— Е, какво мислиш, Адееан?

Тогава отгатна. Кафе. Той се опитваше да направи кафе заради нея. Милият, скъп заблуден човек.

— Почти прилича — тя дискретно остави чашата на масата.

Старият магьосник се намръщи.

— Ще продължа да работя над него.

Дийна се развълнува от това, че той се опитваше толкова усърдно да й поднесе част от нейния свят.

— Благодаря ти, Яниф. Много мило от твоя страна — тя можеше да се закълне, че той се изчерви.

— Е, какво те води при мен днес, Адееан? Не мисля, че си дошла само за да ме видиш, въпреки, че нямам нищо против — добави бързо той.

Дийна пое дълбоко дъх знаейки, че трябва да изложи случая си добре. Логично. Безпристрастно. Взаимоотношенията между Лорджин и Яниф бяха много близки. Единственият начин да накара Яниф да й помогне, беше тя да му покаже грешката, който Лорджин бе направил. Ако той преценеше, че е права, независимо от желанията на Лорджин, тя предположи, че Яниф може би щеше да й помогне.

— Свързано е с това — тя повдигна огърлицата.

— Шимале.

— Да.

— Какво за него?

— Аз съм неправилната жена — изстреля тя. Дотук с безпристрастното излагане на случая.

Устните на Яниф трепнаха.

— Какво искаш да кажеш?

Очите и са напълниха със сълзи и думите се изляха от нея безредно.

— О, Яниф, аз не съм правилната жена. Лорджин направи грешка. Той мисли, че е женен за мен, а аз просто открих това… това нещо в един антикварен магазин. Господи, антикварен магазин! Какво ще направи той, когато разбере истината? Какво ще стане с него? Не знам какво да направя! Желая го непрекъснато и в действителност не изглеждам по този начин…

— Адееан, успокой се. Моля те, не се разстройвай толкова. Ето, пийни малко от този мир, ще те отпусне — той бутна чашата си в ръката й и тя отпи голяма глътка. — По-добре ли е?

Тя кимна мрачно.

— Сега, нека да разрешим проблема. Първо, какво искаш да кажеш с това, че не изглеждаш по този начин?

— Вярно е — въздъхна тя. — Не знам какво се случи, но скоро след като се запознах с Лорджин, започнах да изглеждам по-добре. Не мога до го обясня. Отначало помислих, че ми е направил някаква магия…

— Лорджин не може да прави магии.

— Да, знам, той ми каза. Така че единственото, което ми хрумна, е за това глупаво колие… — тя погледна нагоре, осъзнала със закъснение, че вероятно е обидила една от техните икони. — О, съжалявам.

Яниф махна с ръка.

— Ела пред огледалото, Адееан — тя изпълни нареждането и застана до него пред малкото позлатено стенно огледало. — Свали Шимале.

— Лорджин ми каза да не го правя.

Яниф се усмихна, думите й му разкриваха толкова много.

— Всичко ще бъде наред, уверявам те.

Тя предпазливо свали огърлицата и я остави на масата.

— Сега погледни в огледалото и ми кажи какво виждаш.

Дийна се подчини.

— Изглеждам по същия начин. Имам предвид различно, но по същия начин.

— Значи можем да приемем, че огърлицата не е предизвикала тези промени в теб. Кажи ми какво мислиш, че е различно в начина, по който изглеждаш?

Дийна сви рамене.

— Трудно е за определяне. Просто изглеждам по-добре. По-хубава.

Яниф потърка брадичката си, като че ли обмисляше дилемата.

— Може би винаги си изглеждала по този начин, но никога не си забелязвала?

Тя завъртя лицето си, докато се гледаше в огледалото.

— Не мисля.

— За Лорджин винаги ли си изглеждала така?

Тя кимна.

— Да. Ето защо се съмнявах в него.

— Хмм… Трябва да обмисля този въпрос известно време — Яниф скри смеха си зад едно покашляне. Тя никога не бе забелязвала собствената си красота, докато Лорджин не й я беше показал.

— Може би трябва да оставим този въпрос за по-късно и да се опитаме да разрешим останалите — той й подаде Шимале, увери се, че е закрепена здраво към шията й и я поведе обратно към масата.

— За Шимале — ти каза, че Лорджин е взел неправилната жена. Това може да се окаже сериозен проблем наистина. Знаеш, че те е взел за съпруга по законите на Авиара и Чарл.

Очите й се разшириха.

— Знам. Това е ужасно. Какво ще правим?

Яниф прочисти гърлото си, за да спре напиращия смях. Лорджин та’ал Кру щеше да измисли нещо, беше сигурен.

— Нека да се върнем заедно към обстоятелствата, при които си открила Шимале. Възможно е да има някои малки… факти, които са пренебрегнати.

Дийна се облегна назад.

— Чудесна идея! Ето какво се случи: беше ужасен ден — уволниха ме от работа, седнах върху… нещо мокро, съсипах палтото си, на паркинга попаднах на катастрофа, отидох в антикварен магазин, който никога преди не съм виждала…

Той вдигна ръце.

— Моля те, имам проблем с разбирането на това. Какво се случи в магазина?

— Излезе един възрастен мъж с бейзболна шапка на Ред Сокс, той всъщност беше собственика. Открих тази огърлица…

— Как?

— Какво?

— Как я откри?

— Оо. Беше под куп кутии в дъното на магазина. Човекът с бейзболната шапка ме попита дали наистина искам да я купя…

— Какво те накара да погледнеш под кутиите?

Тя сви рамене.

— Наистина не знам. Спомням се, че имах усещането, че под тях има нещо хубаво…

— Аха! — Яниф щракна с пръсти.

— Какво аха?

— Това е! Шимале ти е пяла!

— Няма такова нещо.

— Кой го казва? Ти гледаш на ужасната поредица от събития, които са ти се случили през този ден като на съвпадения, но аз гледам на тях като на взаимосвързани събития. Разрушаването на непрекъснатостта на живота ти е било известие, че Шимале идва при теб.

— Опитваш се да ми кажеш, че всички онези неща, които се случиха през онзи ден, са се случили, защото това Шимале се е готвело да навлезе в живота ми?

— Просто така. Пее ти и разрушава линията на живота ти… Веднъж щом си взела Шимале, това е издърпало Лорджин от пространствено-времевия континуум, и го изпратило при теб. Помни, Шимале огъва измеренията, коридора на времето и пространството се е отворил между вас двамата и ви е довел един до друг. Разбираш ли? Това е Пророчеството.

— Каква глупост!

— Мислиш ли? — попита Яниф невинно.

— Повярвай ми, знам, че не съм тази жена! Мъж като Лорджин никога… Ох, Яниф, трябва да ми повярваш!

— Вярвам, че ти вярваш в думите си.

По бузите й започнаха да се стичат сълзи.

— Трябва да ми повярваш, Яниф!

Тя беше много развълнувана.

Яниф взе ръцете й в своите.

— Защо е толкова важно за теб това, дете?

— Защото искам да ме изпратиш у дома!

Яниф повдигна вежди.

— Разбирам — погледът му попадна върху наведеното й лице и сълзите, стичащи се по страните й. Тя се нуждаеше от неговото ръководство, това беше очевидно.

— Защо не ми каза веднага? — попита той нежно.

Главата на Дийна се надигна.

— Ще ми помогнеш?

— Разбира се — хитрите му очи я изучаваха. — Ще те изпратя още сега — той понечи да се изправи.

— Чакай!

Яниф се престори на изненадан.

— Какво има? Ти каза, че искаш да си тръгнеш.

— Да, но… не сега.

— Аха — магьосникът седна обратно.

— Искам да кажа… трябва да се сбогувам с… с… всички — оправда се тя. — Ще ме изпратиш у дома по-късно, нали?

— Когато си готова. Но със сигурност ще пожелаеш да ни напуснеш скоро?

Тя се завъртя неспокойно на мястото си.

— Ами… сега, след като знам, че мога да се върна, предполагам, че няма да навреди ако видя края на търсенето.

Яниф отпи от питието си.

— Какво търсене ще бъде това?

Тя примигна.

— Какво искаш да кажеш?

— Има много търсения около теб, Адееан. Търсенето на Лорджин за Алианса, на Трейд на изгубената му съдба, на Реджар, което все още не е започнало, но скоро, скоро… И твоето търсене.

— Моето търсене?

— Да.

— Аз нямам такова.

Яниф не отговори.

Дийна наблюдаваше мистика внимателно. Откакто го познаваше, никога не го беше чувала да говори празни приказки.

— Нима имам такова?

Той се усмихна леко.

— Да.

Проклятие!

— Какво е то?

— Това трябва да разбереш сама, Адееан. Ще ти кажа само, че е най-добре да разбереш скоро, защото е почти към края си.

Загадъчните думи на Яниф я преследваха докато тя изминаваше обратното разстояние към силните прегръдки на Лорджин.

 

 

Тя го откри изтегнат върху тревата в средата на цветната градина, облечен единствено с черните си кожени панталони.

Беше заспал дълбоко.

Равномерното му дишане й подсказа, че той не е чул тихите камбани, известяващи завръщането й. Никога не го беше виждала толкова спокоен.

А защо да не бъде? Преди всичко това беше неговият дом.

Дийна се сепна, когато осъзна, че въпреки че споделяха едно легло от известно време, това беше първият път, когато го вижда заспал. Винаги се събуждаше преди нея, бдителен и овладян.

Беше странно да го види толкова уязвим, легнал сред уханните цветя тазмин, с разстлана златиста коса върху цветния килим.

Изглеждаше толкова спокоен. Гъстите му тъмни мигли оформяха два идеални полумесеца върху страните му, твърдите чувствени устни бяха леко отворени. Беше невероятно красив.

Едната мускулеста ръка беше отметната небрежно над главата му, несъзнателно излагайки на показ прекрасно очертаните му гърди. Сурова мощ в покой… Изглеждаше златен и силен, като някаква голяма котка от джунглата, задрямала под слънцето след успешен лов.

Връзките на колана на панталона му бяха развързани, и това я накара да се вгледа заинтригувано. Това допълнително подсилваше впечатлението й за чувствена уязвимост.

Погледът и се плъзна надолу.

Никаква уязвимост тук, призна тя, забелязвайки издутината между бедрата му. Дори в покой, тази част от тялото му беше впечатляваща. Въоръжена и опасна. Чакаща да нападне.

Той помръдна в съня си, ръката, отметната над главата му се падна леко извита върху корема му.

Той е толкова красив мъж.

Не само тялото му, осъзна тя, а и самия той. Добрината и властността му. Чувството му за хумор. Интелектът му. Искрената му загриженост за тези, на които държи. Отдаването му в страстта. И, да, тя се поколеба да признае, арогантността му.

Щеше да й липсва ужасно, когато всичко приключи.

Никога не беше срещала мъж, който да я кара да се чувства толкова жива.

Признаваше, че го желае отчаяно. Сега. Вътре в нея. Целият.

През безбройните пъти, когато бяха правили любов, Дийна никога не беше поемала инициативата. Никога не бе получавала този шанс.

Това щеше да се промени, реши тя безразсъдно.

Сега, когато Яниф й бе дал възможност да избере кога да се върне вкъщи, по някакъв начин техните взаимоотношения се промениха. Лорджин не държеше всички карти вече и тя щеше да му го покаже по коварен начин. Изненада, Лорджин.

Бързо, докато той все още не се бе събудил, тя измъкна робата си през главата и я захвърли към близката пейка. Махна панделките от косата си, позволявайки на дългата червена коса да падне свободно около нея.

Тихо коленичи до него и седна върху краката си сред уханните цветя. Въпреки, че не се докосваха, тя можеше де усети топлината на тялото до нея.

Чистият му аромат на сандалово дърво погали ноздрите й, когато се наведе над него.

Все още тиха, тя притисна устни към силната му шия там, където ритмично биеше пулса му.

Клепачите му се повдигнаха.