Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (20)

Деветнадесета глава

Срещнаха се в къщата на Яниф рано сутринта. Четирима души с бурни, неясни чувства и един много стар магьосник.

Лорджин беше изненадан да види брат си.

— Реджар се присъединява към нас?

— Да — отговори Яниф.

Челото на Лорджин се набръчка.

— Необходимо ли е? — последното, което искаше, е да изложи брат си на опасност.

— Повече от необходимо — беше всичко, което каза Яниф по този въпрос. — Аз също ще ви придружа. Въпреки че, както знаете, мога да бъда единствено наблюдател Балансите на природата са твърде деликатни, за да използвам силите си в присъствието на Тийрдър. Да тръгваме към Залата на Тунелите.

Така петимата се отправиха към Райм. Само Яниф знаеше, че трима от четиримата му спътници ще се променят завинаги.

 

 

Беше мрачно, пусто място.

Безжизнено. Само бели скали и бял пясък.

Беше нощ. Светлината на четирите луни огряваше белия пясък, и превръщаше земята в море от блестящ сняг. В странно настроение, Дийна си помисли, че дори и Холивуд не може да предложи по-идеално място за този последен сблъсък. Беше зловещо като в ада.

Групичката беше необичайно тиха по време на пътуването през тунелите. Сега вървяха целенасочено, без да губят време в разговори, всеки от тях искаше това да приключи най-сетне.

Те се изкачваха, а под тях остана полукръг от тринадесет кристални колони. Също като древно друидска церемониална земя, формацията стоеше като паметник на някаква забравена, отдавна изчезнала раса. Мълчалива и чакаща. В средата на дъгата от колони бяха изправени три големи бели скални брока, почти като естествен жертвен олтар.

Пред трите каменни блока беше застанал Тийрдър.

Беше облечен с дългата черна роба на мистик от шесто ниво. Панделките в прошарената му коса се вееха зад него, докато един малък кръгъл предмет се въртеше във въздуха на няколко фута над ръцете му. Синфазният камък.

Когато той се обърна да ги погледне, Дийна веднага забеляза, че замъглените му зелени очи са съвсем обезумели.

Тийрдър не изглеждаше особено изненадан да ги види. Точно обратното. Заговори на Яниф сякаш винаги е бил там, а не бе пристигнал току-що.

— Яниф! — той повика магьосника при себе си. — Ела да видиш това. Доста е необикновено — той се взря в Лорджин. — И моят добър приятел Кру се е присъединил към нас днес.

Дийна повдигна вежди. Очевидно Тийрдър бъркаше Лорджин с баща му, или пък беше изгубил всякаква представа за последователността на времето. Във всеки случай той изглеждаше весел възрастен човек, дори в лудостта си. Може би Лорджин беше преценил погрешно ситуацията. Може би наистина нямаше защо да се страхуват от него. Дали пък Яниф нямаше да успее да го уговори спокойно да се откаже камъка?

Тя разбра, че напълно греши в преценката си от малкия жест, който направи Лорджин. Взе ръката й покровителствено в своята и пристъпи леко пред нея. Усещаше опасност.

Тийрдър забеляза действието му и се вгледа по-внимателно.

— Значи все пак не Кру, а неговото кутре?

— Какво е това място? — попита Трейд.

Тийрдър се обърна към него, забелязвайки го за първи път.

— Ах, какво наистина — очите му се присвиха внезапно, загледан в сина си. — Ела тук, Трейд.

Трейд се приближи покорно.

— Да, татко?

— Искам да ти покажа нещо.

Тийрдър вдигна ръце, и от въртящия се камък над него се появи дъга от светлина. Земята около тях се разтрепери, почувстваха го като вторичен трус от земетресение. Въздухът сякаш вибрираше от електрическа енергия. Дийна можеше, за да се закълне, че усети настръхването на косата по гърба си. Камъкът започна да пулсира в бяла светлина. Земята се освети на около петнадесет фута пред каменните блокове. Правоъгълната ивица светлина обграждаше нещо, което приличаше на… портал.

Фигурите в рамката започнаха да се сливат. Пътека… дървета… голяма къща — семейният дом на Лорджин! Вратата на къщата се отвори и от там излезе едно красиво момиче, лицето му беше озарено от радост. То имаше много тъмна махагонова коса, почти черна, а светло зелените му очи блестяха.

Дъхът на Дийна секна. Това беше врата във времето!

Лорджин се стегна, хватката му около ръката й стана по-твърда. Той се обърна към Яниф с присвити очи. Тонът на гласа му беше застрашително нисък:

— Защо тя излезе от моя дом, Яниф? — той не искаше отговор, нито пък изчака да го получи. Тласна Дийна към сигурните ръце на Реджар и извади светлинната си сабя.

Тийрдър не изглеждаше особено загрижен.

— О, Яниф не ти ли каза?

— Не го слушай, Лорджин. Той се опитва да те разконцентрира.

Тийрдър се ухили злобно, и Дийна вече не мислеше, че прилича на приятен, но заблуден човек.

— Да, може би го правя. Не ми обръщай внимание, сине на Кру — подигра се той.

— Какво става тук? — настоя Лорджин.

— Остави! — изсъска Яниф.

Лорджин се поколеба за един изпълнен с напрежение момент, после прибра острието.

— Умно, но разочароващо, кутре. Сега, до къде бях стигнал, преди да бъда прекъснат така грубо? — без предупреждение, Тийрдър сграбчи Трейд грубо за косата и енергично го задърпа. Дългите кичури паднаха върху лицето му.

— Погледни, Трейд!

Дийна никога нямаше да забрави изражението на Трейд в този момент.

За първи път виждаше жената, която го беше родила, а след това беше умряла.

Мерилан, неговата майка.

Погледът му беше смес от учудване, че вижда майката, която не бе познавал никога, толкова млада и жива, комбинирано с ужаса от това, което баща му беше направил. В сиянието на портала, на Дийна й се стори, че Трейд изглежда по-млад и безкрайно уязвим.

— Не можеш да направиш това, Татко! — прекършеният глас на Трейд премина в шепот.

— Глупак! — изсъска Тийрдър. — Никога не си бил особено умен! Аз го направих!

Дийна трепна от жестоките думи, които Тийрдър отправи към сина си. Но Трейд вероятно се беше скрил под дебела защитна стена през годините, защото когато се обърна към баща си, гласът му беше стоманен:

— Какво се надяваш да спечелиш от това?

— Какво се надявам да спечеля? Всичко, момче. Възнамерявам да поправя грешките, които съм направил през всички тези години. Искам да си върна обратно моята Мерилан и да пренапиша историята.

Трейд не разбра думите на баща си.

— За какво говориш?

— Имам намерение, мой непокорен сине, да върна времето. Като го направя, ще спра Мерилан да положи клетва на Тай-Ши. И всичко ще бъде както трябва да бъде.

Трейд не можеше да повярва на това, което чува.

— Ти си луд!

Яниф пристъпи към Лорджин и му заговори дискретно.

— Трябва да го спреш, Лорджин. Той ще наруши целостта на самата тъкан на времето и ще унищожи всички ни.

— Луд ли съм? Погледни отново прекрасното лице на майка си и ми кажи, че съм луд! Погледни, Трейд! — той го сграбчи яката, принуждавайки го да погледне сцената пред себе си. Очите на Трейд се напълниха със сълзи, когато Тийрдър продължи. — Тя не те искаше, знаеш ли това? Тя мразеше всеки ден, през който ти растеше в тялото й. Всеки ден, през който изсмукваше живота нея.

Трейд затвори очи и простена. Звук на смъртно ранено животно.

Яниф пристъпи напред.

— Той е объркан, Трейд. Тя те искаше повече от живота си. Никога не забравяй — Мерилан избра да те има. Веднъж ми каза, че единственото нещо, за което съжалява, е, че ще те изостави.

— Лъжеш! — Тийрдър се завъртя към него разярен. — Мерилан ме обичаше, чу ли?

Яниф се опита да го убеди.

— Не прави това, Тийрдър. Кълна се, нищо добро няма да излезе от това. Хайде, дай Кийракса на сина си като знак, че вярваш в него. Сложи края на тази горчивина.

— Моят Кийракс? — Тийрдър се изненада за момент. Но само за момент. — Мислиш ли, че бих могъл да дам Кийракса си на син като него? Синът, който уби собствената си майка? Това ще направя с Кийракса! — той извади ножа от колана си и го хвърли на земята, а дръжката на забитото острие се поклащаше.

Реджар наблюдаваше Трейд с дълбоко наскърбено сърце. Със сигурност този брат по линия заслужаваше да заеме мястото си в рода Лодарес. Сега той съжаляваше, че Яниф бе изтръгнал обещание от него.

— Грешиш по отношение на сина си.

— А ти не смей да се намесваш, старче, добре знаеш, че нашите противоборстващи сили взети заедно ще бъдат разрушителни. — Тийрдър се обърна към Трейд. — Кажи ми сега, сине, присъединяваш ли се към враговете ми?

Отговорът на Трейд беше тих.

— Не се присъединявам към никого, както знаеш, татко — блестящите очи на Трейд се фокусираха върху баща му. — Но тези тук не са ти врагове. Ти си враг на себе си.

Тийрдър беше изумен.

— Как смееш да ми говориш по този начин? Ти, който си моя кръв? Неуважението ти няма да остане без отговор. Вече не си мой син!

Лорджин и Реджар си поеха рязко дъх. Нечувано беше един баща да се отрече от сина си. Този мъж беше не само луд, но и жесток. Той беше взел кръвната линия на Трейд. А човек без кръвна линия беше по-малко от нищо. Тийрдър лиши Трейд от всичко, което беше и всичко, което се надяваше да бъде.

Трейд изглеждаше смаян.

Яниф посочи с жезъла си човека, когото някога бе наричал свой ученик.

— Няма да направиш това, Тийрдър. Аз няма да го позволя — той сложи съсухрената си ръка върху рамото на Трейд. — По законите на Авиара, обявявам Трейд за Трейд та’ал Яниф, мой син — Трейд погледна Яниф шокирано. — Сега той има кръвна линия.

И то каква кръвна линия! Най-почитаната на Авиара.

Тийрдър се поколеба за момент, връхлетя го чудовищността на това, което беше сторил. Беше се отрекъл от единствения си син.

— Не можеш да направиш това! Древният закон изисква да съществува кръвна връзка.

Яниф каза само:

— Свършено е.

Тийрдър изглеждаше изненадан, както и Лорджин. Яниф признаваше кръвната връзка с Трейд. Реджар се взираше в стария мистик в отговор на въпроса, който беше известен само на него.

— Това е без значение, защото когато върна времето, всичко ще се промени — той погледна Трейд с отвращение. — Новият ми син ще бъде достоен за името ми.

Трейд се стегна, издигайки бариера срещу злобата на баща си. Дийна протегна ръка към него с намерението да му предложи утеха, но Лорджин я дръпна назад, клатейки глава.

— Остави му малко гордост, Адееан — прошепна той в ухото й.

Яниф направи знак на Боджо, който се издигна от рамото му и кацна на върха на една от кристалните колони. Свивайки привидно крехките си рамене и каза:

— Знаеш, че не мога да позволя това, Тийрдър.

— Не можеш да позволиш? Ти? Стига, Яниф, не ме разсмивай. Колко често в миналото си играл малките си игрички, за да постигнеш собствените си цели? — Тийрдър погледна многозначително към Лорджин.

Само Яниф разбра какво иска да каже другия мъж.

— Познаваш добре нашите правила. Също така знаеш, че нарушаването мистичните закони се обсъжда пред останалите.

Тийрдър потърка брадичката си, пренебрегвайки думите на Яниф.

— Кажи ми, Яниф, как се предполага, че ще ме спреш? Със сигурност тези — той посочи с жест групата хора — не са твоето оръжие. Фамилиер, жена, воин от четвърто ниво и безполезния… ми син. Допусках, че битката може да се окаже малко забавна, но в края на краищата, ти ме разочарова.

— Твърде прозрачен ли съм за теб? Жалко. Толкова усърдно се опитах да не те разочаровам.

— Ти си глупак, Яниф. Един стар глупак.

— Погледна ли по-внимателно жената, Тийрдър? Не? Може би трябва, защото тя носи Шимале.

Дъхът на Лорджин секна, ужасен то това, че Яниф съзнателно привлече вниманието на Тийрдър към Адееан.

— Яниф! Какво правиш?

Яниф пренебрегна избухването на Лорджин.

— Погледни отблизо, Тийрдър. Тя е гадател. Какво мислиш сега? Още ли си разочарован?

Тийрдър улови Дийна в плен на огнения си поглед.

— Шимале!

Яниф се обърна спокойно към Дийна.

— Пей с камъка за него, Адееан. Използвай Шимале. Можеш да го направиш.

— Не! — изкрещя Тийрдър. Той вдигна ръце и хвана камъка. Образът на Мерилан изчезна. Гневът му се насочи към Дийна.

— Махни Шимале или умри с него около врата си.

Дийна пребледня, напълно парализирана от ужасната заплаха.

В следващия миг Лорджин пристъпи напред, и извади светлинната си сабя.

— Първо трябва да минеш през мен. Както каза ти, ще ти предложа малко забавление.

— Светлинната ти сабя няма да те спаси, кутре — четири мълнии се стрелнаха към Лорджин като светлинни остриета…

Той смело ги посрещна, използвайки сабята си, за да прекъсне потока от енергия.

Тийрдър присви ледените си очи.

— Забавен си. Но дори забавленията имат лимит — той изпрати бърза поредица от огнени мълнии към Лорджин, който ги отблъскваше с удивителна ловкост. — Интересно. Но аз искам огърлицата — той пренебрегна Лорджин и се отправи директно към Дийна.

Лорджин запрати пояс от огън към Дийна, обграждайки я със защитно огнено поле.

— Както казах, трябва да минеш през мен.

Тийрдър спря, малко изненадан от дързостта на младия мъж.

— Опитвам се да реша дали си прекомерно смел или невероятно глупав. Мисля, че ще се спра на глупав.

Лорджин беше обграден от сила като в клетка.

Обръчи от сила се издигнаха около него, и го обградиха. Лорджин опита да се освободи като използва не само магическата, но и физическата си сила. Мускулите му се издуха, докато буташе полето, използвайки голи ръце срещу пращящите решетки от светлина.

— Той може да се освободи от теб, Тийрдър — спокойно каза Яниф, докато наблюдаваше мъжа, който се бореше за живота си така, сякаш това беше нещо обикновено.

— Невъзможно — но точно в този момент Лорджин успя да пробие бариерата. — Той е силен, но… не достатъчно — две змиеподобни мълнии се изстреляха от ръцете на Тийрдър, обвиха се около китките на другия мъж, и притиснаха ръцете му към тялото, сякаш беше окован и увиснал на невидима стена.

Защитното огнено поле около Дийна спадна и замря, когато Лорджин използва всичките си сили, за да се пребори с оковите, които го държаха.

— Пей с камъка, Адееан — извика Яниф.

Тя не можеше да го направи. Не вярваше, че може. Но в името на тези хора, щеше да опита. Тя вдигна ръце, докосна камъните на шията си и затвори очи.

Никога нямаше да разбере, ако не опита.

В същия миг чу болезнения стон на Лорджин. Разтревожена за него, тя отвори очи и видя дъговидната мълния да се спуска над него. Вниманието й беше отклонено. Тийрдър я улови като усойница плячката си. Тя не можеше да откъсне поглед от обезумелите му очи колкото и да се опитваше.

— Дай ми огърлицата!

Яниф бързо каза на Реджар:

— Опитай се да го освободиш!

Реджар веднага се приближи към Тийрдър от ляво, като се стремеше да го обърка. Ако успееше да привлече вниманието на Тийрдър само за миг, брат му можеше да се освободи и да вземе превес над него.

Тийрдър дори не погледна към него.

— Повикай твоя фамилиер обратно, Яниф, или ще съжалява.

Може би и двамата ще съжаляваме!

Отговорът на Реджар му струва скъпо. Незабавно се свлече на колене, хванал с ръце главата си, а острите му сетива бяха залети от мощни усещания. Всичко в него агонизираше.

— Реджар!

Трейд се затича към него, неспособен да облекчи болката му. Баща му умееше чудесно да причинява болка. Мислите на Трейд се върнаха мъчително към него; където и да отидеше Тийрдър, болката и унищожението го следваха. Неговият брат по линия, Реджар, лежеше на земята и се гърчеше в агония, другият му брат се бореше за живота и за любовта си. Красива любов, която Тийрдър скоро щеше да унищожи…

Трябваше да сложи край на това! Трябваше.

— Татко, спри! — Трейд го призова от дъното на душата си.

Тийрдър напълно пренебрегна настойчивата молба.

— Чакай, Тийрдър — извика Яниф. — Огърлицата не може да бъде свалена от никой друг, освен от жената. Знам това. Ако го направиш, и двамата ще умрете. Пусни я.

Тийрдър спря и погледна към стария мистик.

— Досаден си, старче — той вдигна рамене фаталистично. — Жалко за нея, защото ако тя не може да пее с камъните, тогава те не представляват заплаха за мен.

Лорджин веднага осъзна какво е на път да се случи и се хвърли срещу силовите окови.

— Освободи ме, Яниф!

Викът му отекна в нощта.

— Не мога, Лорджин. Силите, произтичащи от това ще те разкъсат.

— Не ме е грижа!

Но Яниф нямаше да жертва един човек, за да спаси друг. Тийрдър щеше да я убие. Адееан! И детето му…

Той се бореше трескаво с невидимите въжета, и крещеше:

— Освободи ме, Яниф! Чуваш ли? Освободи ме!

Тя щеше да умре.

Дийна погледна към Лорджин и видя безпомощния израз върху измъченото му лице. Очите им се срещнаха и останаха така.

След това всичко сякаш започна да се движи забавено за нея.

Тийрдър, с отхвърлени назад ръце в подготовка да запрати унищожителна светкавица в нейна посока…

Силната ръка на Трейд се стрелна, израз на крайна решителност премина през лицето му, когато той я избута зад себе си, за да я прикрие с тялото си.

Лорджин изкрещя дрезгаво:

— ТРЕЙД! — в гласа му прозвуча цялата му мъка и отчаяние. Неговият брат по душа беше на път да умре, за да защити съпругата му…

Светкавицата се издигна към тях.

И тогава очите на Тийрдър се проясниха за момент, виждайки светкавицата, която беше хвърлил, да се насочва смъртоносно към сина му.

Неговият син.

Беше на път да убие собствения си син!

— Трейд? — в очите му се появи ужас. Без да се колебае, той извика светкавицата обратно към себе си.

Веднъж освободена, такава сила не можеше да бъде контролирана.

Тийрдър беше убит незабавно.

Трейд падна на колене, връхлетян от емоции, които не можеха да се опишат. Баща му бе мъртъв. Беше се изпарил. В последния момент, преди да извика светкавицата обратно към себе си, Трейд бе видял обич в очите му. Обич към него.

Неговото съществуване беше убило и двамата му родители.

Трийд сведе глава, косата му падна напред, и закри лицето му.

— Унищожен от любов, татко — прошепна той.

Той усети ръката на Яниф върху рамото си.

— Не, Трейд. Тийрдър унищожи любовта, после беше унищожен от нея. Това е природен закон.

Яниф се наведе и извади Кеариска на Тийрдър от земята, където беше захвърлен.

— Вярвам, че Тийрдър, когото някога познавах, би искал да притежаваш това.

Трейд поклати глава.

— Ти го задръж, Яниф. Не мога да го взема сега.

— Много добре. Но като син имаш нужда от наследство, ето — давам ти моя. Ако решиш някой ден да носиш този на Тийрдър, ще те разбера.

Трейд пое ножа и се загледа в сложно резбованата дръжка.

— Трогнат съм, Яниф — прошепна той. — Искам да знаеш, че ще го нося с чест.

Яниф го потупа по рамото.

— Разбира се.

Лорджин, освободен от оковите си, се втурна към Дийна и я стисна в силната си прегръдка.

— Добре ли си? Добре ли си? — повтаряше той, притискаше я, целуваше цялото й лице, косата й, върха на главата й.

— Да, да! — плачеше тя срещу него, държеше го толкова здраво, разтреперана сега, когато опасността бе преминала.

Реджар тръсна глава и бавно се изправи. Болката, която беше атакувала сетивата му бе изчезнала, но имаше ужасно главоболие. Той седна на един камък, уловил главата си в ръце.

— Добре ли си, Реджар?

Той усети ръката на Лорджин, разклащаща леко рамото му.

Да, добре съм. Не се тревожи.

Яниф и Трейд се приближиха към тях.

— Трейд и аз ще тръгваме — каза Яниф и се обърна.

— Чакай — Лорджин спря Трейд — имаше въпроси, на които искаше той да отговори. — Мисля, че трябва да поговорим.

— По-късно, Лорджин — Трейд изглеждаше изцеден.

— Много добре. Искам да знаеш, че никога няма да забравя, че защити това, което е мое. Никога.

Трейд кимна към Лорджин без абсолютно никакъв израз на лицето си.

Като го видя толкова сдържан и отчужден, Дийна се запита дали всичко това не му бе дошло в повече. Щеше ли отново де се върне в състоянието, в което беше когато го видяха за пръв път в крепостта — контролиран и безчувствен? Молеше се да не стане така, беше спасил живота й, и тя се надяваше с цялото си сърце той да остави всичко зад себе си и да успее да открие щастие в живота си.

Яниф се обърна към нея с много тих глас:

— Той е добре, Адееан. Нужно му е време.

Лорджин, виждайки състоянието на Трей, реши да не казва нищо повече по този въпрос. Вместо това се обърна към Яниф.

— Ще поговоря с теб тогава, Яниф. Изобщо не съм сигурен, че одобрявам това, което направи. Страхувам се, че ти си игра с нас като с фигури върху дъска. Не знам дали ще мога да ти простя за тази манипулация. Ти постави цялото ми семейство на смъртна опасност.

Яниф кимна, сякаш беше съгласен с думите на Лорджин.

— Не очаквах друго от теб, Лорджин. Но ти ще размислиш върху това и след време ще осъзнаеш, че това, което бе направено, е правилно. Когато си готов, аз все още ще бъда твой учител. Нищо няма да промени това, приятелю.

Лорджин не отговори. Някъде в дъното на съзнанието си, той подозираше, че Яниф е прав, но все още не бе готов, емоциите му бяха твърде силни, и евентуалната загуба все още бе в мислите му, за да го признае.

Яниф се обърна обещаващо към фамилиера.

— Когато те видя отново, Реджар, твоят живот ще е много променен.

След това Яниф и Трейд ги оставиха и тръгнаха към тунела. Боджо размаха крила и литна към тях.

Докато се издигаха, старият магьосник дискретно погледна през рамо, за да се увери, че Адееан не го наблюдава. Той не мислеше, че жена от Земята ще оцени сложността на реалността.

Когато видя, че вниманието й е насочено другаде, той бръкна в робата си и извади някакъв син предмет от един от скритите си джобове. Странният предмет имаше голям мистериозен червен символ, пришит отпред.

— Какво е това? — попита Трейд.

— Ето, синко, подарък — Яниф сложи странния предмет върху главата на Трейд.

Зеленият поглед на Трейд го гледаше въпросително изпод ръба.

— Какво сложи на главата ми?

— Нарича се бейзболна шапка.

— Но от къде се появи?

Тунелът се отвори пред тях. Яниф сложи ръка около раменете на Трейд и го поведе.

— Позволи ми да ти разкажа, синко, за една интересна спортна игра, която се играе на една далечна планета. Тя се нарича бейзбол…