Дара Джой
Рицарят на един трилион звезди (10)

Девета глава

Дийна едва ходеше.

Тя пристъпваше предпазливо към гостната на Лейва, трепвайки при всяко малко движение. Източникът на неудобството й беше седнал на масата и безгрижно и с апетит хапваше нещо, което приличаше на пита хляб.

Лорджин се протегна за чашата с тази лепкава гъста напитка, по която всички явно бяха полудели, когато тя влезе в стаята. Направи й жест да седне на празния стол до него, наля й голяма чаша от неприятното вещество и я постави на масата пред нея.

Дийна седна внимателно и погледна печално чашата. И при най-добрите обстоятелства не беше от ранобудните. А това не бяха най-добрите обстоятелства.

Примирено отпи глътка от лепкавия боклук. Трепна, когато почувства силна болка като протест между краката си.

Тогава осъзна, че Лорджин я наблюдава над ръба на чашата.

Очите им се срещнаха.

Погледна я със знаещ поглед, който говореше за размера на непоносимата му мъжка гордост. Небрежно прокара ръка по дължината на косата си от дясната страна на главата.

— Боли ли те, Адееан?

Тя почти изплю течността.

Лорджин каза на останалите на масата:

— Пътуването е уморително за нея. Не е свикнала на толкова голямо физическо усилие.

Дийна не пропусна игривата малка трапчинка на бузата му. Не пропусна и внезапния интерес на Реджар към съдържанието на чинията си, ъгълчетата на чувствената му уста трепнаха, докато се опитваше да потисне смеха си. Тя стрелна Лорджин с отровен поглед.

— Гарта — изрече безмълвно към нея, а очите му бяха развеселени. Толкова се забавляваше, когато разпалваше своята Искрица. Пренебрегна явното й раздразнение, постави ръка на облегалката на стола й, пръстите му докоснаха туниката й под косата. Лениво погали чувствителната кожа на врата й, докато продължаваше разговора си с Яниф.

Дийна се обърна и го погледна невярващо.

Беше очевиден акт на притежание.

Този мъж слушаше ли я изобщо? Миналата вечер на каменната стена ли беше говорила? Очевидно. С цялото си нахалство!

Дийна стисна зъби и промърмори:

— Лорджин та’ал Арогант Кру — реши, че не я е чул, защото той продължи да разговаря с Яниф. Докато не почувства плъзгането на пръста му надолу по врата си, последвано от малък остър удар. Тя скочи от стола.

— Ох!

Той се обърна за кратко към нея и й каза с нисък авторитетен тон:

— Дръж се прилично.

Тя присви очи. Лорджин се обърна спокойно към Яниф:

— Надявам се да открием ал Нек днес, така че да можем да продължим, без да се бавим повече.

— Да, това ще бъде добре — той отчупи малко парче хляб за Боджо. Животното клъвна трохите от пръстите на стареца.

Лейва повдигна очи от купата си с плодове.

— Грик ал Нек? Говорите за гадния търговец от колониите Оберон?

— Точно той — Яниф отпи от напитката си. — Познаваш ли го, Лейва?

— Лекувала съм го веднъж-два пъти. Винаги има желаещи да убият мъж като него. На няколко пъти бяха близо до постигане на целта. Мога да се закълна, че има повече животи и от котка — тя бързо погледна към Реджар. — Извинявай.

Реджар кимна.

Лейва се обърна към Лорджин:

— Какво ще търсиш при измет като него?

Очите на Лорджин срещнаха тези на Яниф.

— Той има информация, от която се нуждая.

— Разбирам. Ами, ако побързаш ще го хванеш на площада. Той понякога идва тук рано, за да доставя стоки на търговците. Наскоро дочух, че се е върнал от далечния сектор — ако вярваш в това.

Лорджин, Реджар и Яниф се изправиха незабавно.

— Благодаря, Лейва, за всичко — каза Лорджин и дръпна Дийна от стола. — Трябва бързо да тръгваме.

— Не съм приключила с храненето — протестира Дийна.

— Ще ти купя нещо по-късно, побързай, Адееан. Не искам да го изпуснем.

Като помаха на Лейва за сбогуване, Дийна бързо излезе през вратата заедно с тримата мъже.

Откриха ал Нек около половин час по-късно на площада, седнал на една малка маса като тези за кафе. Дийна се постара да не гледа втренчено извънземния. Кожата му беше грапава и сивкава на цвят. Беше дребен, висок около пет фута. Имаше три ръце, всяка от които с по осем дълги пръста, завършващи с още по дълги нокти. И беше грозен.

Ал Нек пиеше бълбукаща гореща течност в малка чаша. Миризмата почти принуди Дийна да запуши носа си. Малките му мънистени очи обходиха всички мълчаливо и накрая се спряха върху Дийна. По кожата й пробягаха тръпки от похотливия му поглед. Тя се премести по-близо до Лорджин. Трепването на очите му беше единствения знак, получен от Лорджин, че е наясно с действието й.

— Какво мога да направя за вас, почитаеми пътници? — гласът му беше носов и стържещ и веднага подразни нервите на Дийна.

Поставяйки обутия си в ботуш крак на празната пейка, Лорджин се наведе напред към мазния търговец. Дийна не се съмняваше, че позата е умишлено избрана да бъде заплашителна. От изражението на Грик ал Нек личеше, че се получава.

Твърдият лавандулов поглед на Лорджин го прониза:

— Трябва ми малко информация, ал Нек.

В очите на търговеца незабавно просветна скъпернически блясък. Направи жест към празните пейки около масата, в покана да седнат. Никой не реагира. Той не изглеждаше ни най-малко обиден.

— Разбирам. И каква информация търсите от мен?

— Казват, че наскоро си се върнал от пътешествие до Райм в Далечния сектор. Вярно ли е?

Ал Нек сви тесните си рамене.

— Ах, истината е много относително понятие — той бавно отпи от питието си, печелейки време. — Информация, съответстваща на истината… може да бъде скъпа.

Лорджин присви очи:

— Колко скъпа?

Очите му се насочиха към Дийна, която несъзнателно се улови за пелерината на Лорджин.

— Момичето.

— Какво за нея? — тонът на Лорджин беше студен.

— Може би ще измислим нещо. Тя е много миловидна… по един екзотичен начин. Има много хора, които ще платят щедро за нея. Ами ако… я размениш за тази информация, която търсиш?

Докато мигне, Лорджин беше опрял Кийракса до гърлото му.

— Ами ако вместо това, ал Нек, ми дадеш информацията, която искам… и те оставя да живееш?

Ал Нек преглътна нервно. Когато заговори, гласът му беше тънък:

— Това също става.

— Беше ли на Райм наскоро?

— Да, с малък фургон, нали разбирате. За малко да не успеем да се върнем. Много негостоприемен регион.

— Чул ли си нещо, което може да бъде в интерес на Чарл?

Малките очи на мъжа се преместиха от Лорджин към Яниф.

— Имаше нещо. Но за момента помислих, че е глупаво. Сигурно не мислите…

Лорджин натисна острия нож към гърлото му.

— Кажи ми.

— Носи се слух — само слух, — че някой е открил синфазен камък.

Лорджин погледна Яниф над главата на търговеца.

— Знаеш ли в кого е камъка?

— Аз… аз видях човека там. На една от планетите на Райм. Той е мистик, като теб. На пелерината му има силата на Шестте.

Лорджин пое дълбоко въздух:

— Как е името му?

— Не знаех, че камъкът е такъв — търговецът явно беше ужасен от това, което онзи мъж може да му направи, ако разбере за този разговор.

— Как е името му? — повтори Лорджин.

Дийна можеше да види как той започва да губи търпение.

— Той… той каза, че името му е Тийрдър.

Лорджин шумно изпусна дъха си и очите му срещнаха тези на Яниф още веднъж. Бръкна в пелерината си и подхвърли на мазния дребен мъж един скъпоценен камък.

— За твоето съдействие.

Грик ал Нек беше изненадан от възнаграждението. Беше доволен, че е още жив. Не се съмняваше, че мъжът със златната коса щеше до го убие моментално ако това е подходящо за целите му. Тези Чарл бяха от една порода. Повечето хора знаеха, че е по-добре никога да не заставаш на пътя им.

Ал Нек се опитваше да не мисли какво ще стане с него ако се наложеше да пресече пътя на Тийрдър отново. Погледна златокосия мъж. Може би бе в негов интерес да се държи приятелски с този рицар. Човек никога не трябва да бъде прекалено внимателен.

— Сър, може би мога да ви бъда полезен и за в бъдеще?

Главата на Лорджин се завъртя рязко.

— Какво имаш предвид?

— Малко удоволствие след дългото пътуване, може би? Имам на разположение няколко много добри чактани срещу заплащане — той погледна към Реджар с надежда. — Дори фамилиерът няма да остане разочарован.

Реджар отправи сух поглед към отвратителния дребен мъж.

— Този фамилиер няма нужда да плаща за удоволствието си, търговецо — обърна му гръб с презрение и се отдалечи.

Яниф проговори за първи път:

— Ако бях на твое място, Грик ал Нек, нямаше да се безпокоя много за удоволствията на фамилиерите. Не, щях да прекарвам времето си в питане дали е възможно да избегна мистика от шесто ниво и ако е възможно… за колко дълго.

Когато тръгнаха от площада, Дийна се обърна назад към ал Нек, и забеляза треперенето на ръката му, когато повдигаше бавно чашата към устата си.

След като достигнаха кея, Лорджин ги поведе към малко заведение за хранене и намери маса в един спокоен ъгъл. Яниф се отдалечи с Боджо, като им каза, че ще се върне скоро.

— Ще ти донеса нещо за ядене, Адееан — Дийна се оживи в очакване, докато Лорджин не се върна с купа пълна с ужасното лепило.

Раменете й увиснаха.

— Това ли е всичко, което има тук?

— Не харесваш ли Раскинг? На родната ми планета Авиара това се смята за деликатес.

Двуцветните очи на Реджар блеснаха при думите на Лорджин. Двамата братя се спогледаха.

Да, Адееан. На Авиара на Раскинг се гледа като на гощавка. Все пак повечето неща се смятат за такива на Авиара. — Реджар въздъхна тъжно.

Дийна погледна напитката, като се опитваше да реши дали да я погълне или да гладува.

— Какво искаш да кажеш?

Реджар кимна към Лорджин.

Той не ти ли каза?

— Да ми каже какво?

Лорджин погледна към тавана.

— Ти го направи вече, Реджар. Щях да й го поднеса внимателно, но, както обикновено, ти развали плановете ми.

— Да ми поднесеш какво?

Лорджин въздъхна.

— Вече няма как. Ще трябва да й кажа — той пое дълбоко дъх. — Това се счита за деликатес на Авиара, защото няма с какво друго да го сравним.

Очите на Дийна се разшириха. Нима се опитваше да й каже, че това е от подбрания асортимент на неговата планета? Ако е така, какви ли боклуци ядяха?

Толкова вярно, Лорджин. Нашата храна е… — Реджар остави мисълта си недовършена, позволявайки на Дийна да направи собствените си предположения.

— Това е така заради времето, естествено.

Дийна се обърна към Лорджин.

— Какъв е проблема с времето?

— Ужасно е студено през цялото време.

Освен когато е непоносимо горещо.

Дийна погледна от единия брат към другия. И двамата възвърнаха любезните си изражения. Тя хапеше долната си устна.

— Не каза ли, че ще отидем там скоро?

Той я погледна право в лицето.

— Абсолютно.

Исусе, това място изглежда беше адска дупка. Може би можеше да разубеди Лорджин за отиването им там.

— Трябва ли?

Той я погледна със замъглени очи.

— Да.

Дийна се свлече на мястото си.

Яниф се върна, седна на пейката срещу нея и заговори директно на Лорджин:

— Така… настъпи момента да се справим с Тийрдър. Опитах се да предупредя Гилдията за последиците, когато го отлъчат, но те не ме послушаха.

Лорджин изглеждаше изненадан от признанието на Яниф.

— Не си съгласен с техните мерки? — въпреки, че беше слушал как родителите му тихо обсъждат това, по онова време беше малко момче и нямаше истински спомен за събитието.

— Не, не съм. Исках да дам Тийрдър на съвета, но те отказват да чуят за това. Искат да го отлъчат заради ужасното дело, което е извършил и няма да отстъпят. Предупредих ги, че действията им през този ден ще се обърнат и ще ги преследват.

— Казват, че е луд — Лорджин погледна въпросително Яниф. — Казват, че е луд от години. Че не може да контролира силата си и е душевноболен. Истина ли е, Яниф?

Яниф не отговори веднага. Когато го направи, гласът му бе стегнат от мъка:

— Той е момче, което страда.

Лорджин затвори очи.

— Трейд.

— Да, Трейд — Яниф потърка очите си с ръка. — Дори сега мисля за него.

— Защо нищо не е сторено на времето, за да се предотврати тази несправедливост? Той беше толкова щастлив с нас.

— Човек не може да раздели един мъж от сина му толкова лесно. Това е право на Тийрдър — той избра да го тренира.

Юмрукът на Лорджин се стовари върху масата.

— За сметка на Трейд!

Яниф кимна печално.

— Трябва да го потърсиш, Лорджин. Намери го в пустия свят на Зариан, където сам се е заточил.

Реджар повдигна вежди.

Той е на Зариан? Защо ще иска да отиде на такова мрачно място?

Раменете на Яниф увиснаха.

— Някой, страдал колкото Трейд често отива на място, което е отражение на духа му. Намери го, Лорджин, и го убеди да се върне на Авиара с теб. Виждам, че присъствието му е от съществено значение за крайния резултат от това търсене.

Лорджин подпря гърба си на стената.

— Ако това, което казваш, е истина, той никога няма да напусне Зариан. Той мрази Тийрдър.

— Ще си спомни за вашето приятелство. Използвай го, за да го накараш да дойде. Трябва да го направиш, Лорджин, или всичко ще бъде загубено.

Лорджин се подразни от думите на Яниф. Изобщо не му беше приятно да използва приятелството им от детинство, за да манипулира Трейд. Той се извърна и кимна кратко.

Дийна, която беше проследила целият разговор, остана очарована от чутото. Не че бе разбрала повечето неща.

— Какво е синфазен камък? — прошепна тя на Реджар.

Тези камъни образуват Шимале — като този, който ти носиш, Адееан. Всеки Шимале е до известна степен различен от останалите. Този, който ти носиш, например, е с един камък. Някои имат много, зависи от дизайна на матрицата и как се свързват хармонично.

Дийна помисли над думите му.

— И ако този Тийрдър има само един камък, какво може да направи с него?

Отговори й Лорджин.

— Сам по себе си, нищо. Синфазните камъни също, както Шимале, могат да нагъват пространството и времето. Но за да направят това, те се нуждаят от ясновидец — човек, който да им „пее“. Тийрдър няма тази способност — той погледна Яниф. — Все пак, ако по някакъв начин Тийрдър успее да отключи тайните на камъка, няма смисъл да говорим какво ще се случи. Ще можем да видим…

— … всякакви форми на смущения — довърши Яниф.

Лорджин издиша тежко.

— Такива като разцепване на пространството и времето.

— Да, Лорджин — старият мистик поклати глава. — Случващото се на Райм сега беше толкова ясно.

Лорджин се изправи.

— Адееан, довърши напитката си. Не знам кога ще имаме възможността да спрем и да се нахраним отново, а ти имаш нужда от това.

Дийна не можеше да се противи, когато всички изглеждаха дълбоко обезпокоени за по-важни неща. Запуши носа си и бързо изпи до дъно течността.

— Ще те придружа до тунела — Яниф погали Боджо успокоително. — После ще те чакам на Авиара.

 

 

Лодката се мяташе във въртеливото течение, което бушуващата река изпращаше към тях. Яниф обясни на Дийна, че подземната река накрая ще ги отведе до повърхността на спътника. От там щяха да пътуват кратко до мястото на тунела. Тя не гореше от нетърпение да влезе в този водовъртеж от пулсираща енергия отново.

Скоро Дийна чу ужасяващ звук, идващ отпред. Изплашена от възможното приближаване на бързеи, тя попита Яниф какво е това. Преди той да има шанс да й отговори, бързата вода ги запрати напред и те излязоха на повърхността на Рика 12 с настръхнали коси.

Сега нямаше нужда да пита какъв е звука. Връхлетя я силен вятър и почти я събори от лодката. Улови кичури коса и ги шибна в лицето й. Сега вече разбра защо населението живее под земята. Спомни си за шнолата, която Лорджин й беше купил на Конвенцията и я използва, за да прибере косата си назад.

Борейки се с водата и вятъра, Лорджин най-накрая докара лодката до брега на реката. Реджар пъргаво скочи, ботушите му прегазиха през запенената вода, когато протегна ръце за Дийна.

Побързай, Адееан, не знам колко дълго Лорджин ще може да контролира лодката.

Дийна погледна към носа на лодката.

Беше гледка, която нямаше да забрави скоро.

Лорджин стоеше изправен срещу вятъра, наметката и косата му се вееха около него. Изглеждаше великолепно. Светлината на двете луни на Рика огряваше гърба му, докато той се бореше с природните стихии. С помощта на дълъг прът и голямо количество сила, той закотви лодката към малко парче суша, което стърчеше от реката.

Побързай, Адееан!

Вниманието й се върна към Реджар. Чакаше я да скочи от диво люлеещата се лодка в ръцете му. Тя погледна към разпенената вода под нея и преглътна.

— Няма да ме изпуснеш, нали, Реджар?

Никога. Сега идвай — бързо!

Дийна затвори очи и скочи от лодката.

Сигурните ръце на Реджар я обгърнаха. Пренесе я на брега и внимателно я остави. После се върна, за да помогне на Яниф. Докато той слизаше от лодката, Боджо елегантно разпери крилата си и се вдигна във въздуха. Но не се отдалечи от стария мистик, а остана да кръжи около него. Реджар сложи ръка под мишницата на стареца и му помогна да достигне брега.

Виждайки, че всички са се добрали благополучно до сушата, Лорджин използва пръта в ръцете си, за да се прехвърли на брега. Без управлението му, малката лодка се заклати бясно от течението и бързо пое надолу по реката, изгубвайки се от погледите им.

Дийна се запита за кратко защо Лорджин не използва способностите си, за да укроти вятъра и водата. Яниф й отговори, облягайки се тежко на жезъла. Боджо отново беше на рамото му.

— Тук има негативно поле, дете. Ние, Лорджин и аз, сме до известна степен в неблагоприятно положение — той спря за момент, за да си поеме дъх. — Винаги има негативно поле на тунелните точки — той кимна към Лорджин, който си беше обърнал по посока на луните със затворени очи.

— Какво прави той? — прошепна тя към Реджар.

Призовава тунела.

— Но в моя свят не го направи по този начин.

Отговори й Яниф:

— Тези неща са малко по-различни тук, дете.

Внезапно земята под краката им се раздвижи, разлюляна от яростен трус, който вилнееше от всички страни. Яниф беше прав — нещата със сигурност бяха различни тук!

Очите на Лорджин се отвориха внезапно.

— Ксейту!

В един миг той сграбчи Дийна за кръста, и я дръпна назад. Влачеше я към скалната пропаст, а Реджар и Яниф бяха по петите му.

Дийна се завъртя в ръцете му.

— Къде е ту… — очите й се разшириха, когато земята под тях се разцепи.

Нещо излизаше изпод земята.

Ридаещ писък разцепи въздуха, карайки косъмчетата на врата й да настръхнат. Грамадно туловище се подаде от земята, летяха камъни и пръст, земята трепереше. Чудовището се изви от недрата на Рика 12. Беше отвратително. Дийна се присви до Лорджин, когато звярът се изправи в цял ръст, извисяваше се над тях най-малко петдесет фута, съскаше и пискаше с воя на вятъра.

Грамадното тяло имаше дебел врат, който завършваше с пет глави. Главите напомняха на Дийна за снимките на Тиранозавър Рекс, с изключение на острите кучешки зъби, от които капеше зеленикава слюнка. Гъстата течност съскаше и димеше, когато паднеше на земята.

— Какво е това? — изкрещя тя, надвиквайки вятъра и шума.

Лорджин постави ръка около нея покровителствено.

— Ксейту. На тази планета такива чудовища си правят убежища близо до тунелите. Вероятно с надеждата да закусят с няколко непредпазливи пътници.

Тя потрепери.

— Такива като нас?

Той стисна раменете й. Топлият жест й вдъхна увереност.

— Никога няма да ни остави да влезем в тунелите. Ще трябва да се опитам да го убия, Адееан.

— Не! — изведнъж тя се изплаши за него. Как можеше един човек да се бие с това нещо? Дори Яниф беше казал, че тук има поле, което пречеше на способностите им. Тя улови предната част на ризата му и я стисна в юмруци.

— Лорджин, недей!

Той нежно, но решително се освободи от хватката й.

— Трябва — повдигна ръка, свали кристалната топчица от ухото си, постави я на дланта й и затвори ръката й.

— Остани тук с Яниф. Ако аз… не успея, той ще се погрижи за теб.

— Не!

Но беше твърде късно. Лорджин кимна на Реджар и извади светлинната сабя от колана си.

Те наобиколиха чудовището.

Дийна виждаше, че Реджар се опитва да привлече вниманието на Ксейту, вероятно за да даде възможност на Лорджин да нанесе удар. Реджар се движеше с характерната си гъвкава походка, но Дийна се съмняваше, че това ще помогне. Той дори не носеше светлинна сабя.

Три от главите на Ксейту се фокусираха върху него. Той едва успя да отскочи встрани, когато мощните челюсти щракнаха към него. В този миг Лорджин замахна и отряза едната глава. Създанието изрева от болка и ярост, и се завъртя в негова посока.

Дийна притисна ръце към ушите си, за да спре оглушителния звук.

Реджар размаха ръце в опит да привлече отново чудовището към себе си.

И успя.

Ксейту го погледна и се наведе. Реджар стоеше неподвижен пред четирите гърла на неизбежната смърт.

— Какво прави той? — изкрещя Дийна. — Защо не се движи?

Яниф постави ръката си върху нейната.

— Опитва се да го хипнотизира. Това е способност, която притежават само фамилиерите. Ако успее, няма да може да го задържи за повече от няколко секунди.

Те наблюдаваха със затаен дъх докато Реджар стоеше на място пред Ксейту, нито един мускул по него не трепваше. Дийна се възхити на смелостта му да застане толкова спокойно пред лицето на сигурна смърт.

Изглежда действаше.

Ксейту спря внезапно, втренчен в Реджар като хипнотизирана кобра. Дийна забеляза с периферното си зрение движението на Лорджин зад чудовището. Беше вдигнал ръце за удар, но в този миг Ксейту се освободи от влиянието на Реджар. Рязко премести поглед към Лорджин, а зъбите му блеснаха на лунната светлина.

Дийна изпищя.

Лорджин отскочи назад в последния момент.

Или така изглеждаше.

Внезапно се хвана за гърдите и направи болезнена гримаса. Нещо съскаше и тя видя дима, излизащ от ризата му.

Малко слюнка беше паднала по него. Вероятно случайно, и слава Богу, не беше причинила голяма вреда. Дийна изпусна дъха, който беше сдържала, когато Лорджин неочаквано падна на колене в прахта. Сгърчи се на земята в агония. Чу как дъха на Яниф секна. Ксейту щеше да убие Лорджин.

Старият мистик безпомощно наблюдаваше сцената.

— Той ще умре.

Дийна не можеше да повярва. Лорджин мъртъв? Това не можеше да се случи! Не и по този начин! Те едва бяха започнали да се опознават един друг — нуждаеха се от повече време, за да… Тя не можеше да позволи това да се случи!

Тя нямаше да позволи това да се случи!

Без да спре, за да помисли, Дийна притича до Лорджин и застана между него и Ксейту.

— Адееан… — изпъшка той. — Отдръпни се.

Дийна го пренебрегна и се фокусира върху чудовището. Мънистените му очи я изучаваха сякаш бе проба под микроскоп. От това разстояние можеше да усети зловонния му дъх. С периферното си зрение видя Реджар, който се готвеше да застане на пътя на чудовището в опит да я спаси.

Тя се почувства странно, сякаш беше откъсната от разиграващата се пред нея сцена. През тялото и започна да преминава бръмчаща вибрация.

Източникът беше огърлицата.

Шимале! Ръката й докосна студения камък. Вибрираше под кожата й сякаш… сякаш й пееше! Тя чуваше в кръвта си, как космическият глас й говори. Звукът се усилваше, пулсираше в тялото й като втори сърдечен ритъм, пееше за други места, за други времена. Дийна затвори очи пред неземния пейзаж, раждаха се звезди, умираха галактики, разкриваха се пред нея в бърза последователност, сякаш се разгръщаха страници от космическа книга с картинки.

Беше като платно! Тъкан от нишките на песента, която чуваше.

Слабо, някъде дълбоко в главата си, тя чу издигането на Ксейту, когато се наклони към нея. Шимале и пееше:

Запрати го далеч…

Тя неволно си пожела да може да запрати ужасното чудовище на едно от далечните места, които бе видяла.

Да… песента шепнеше в ума й. Изпрати го далеч…

Тя притисна двете си ръце към камъка, и усети успокоителните тонове с цялото си тяло. След това, поради неизвестна за нея причина, тя повдигна дланите си нагоре по посока на Ксейту.

Изведнъж се чу силен пляскащ звук, избухна светлина, и Ксейту го нямаше вече.

Чудовището беше преместено във времето и пространството. Тя не можеше да повярва, че това се бе случило наистина. Двамата с Реджар трябваше да са мъртви. Как бе направила това? И беше ли го направила тя? Или Яниф може би…

Лорджин простена от болка. Дийна падна на колене до него и взе главата му в скута си. Щеше да се тревожи за станалото по-късно. Сега Лорджин се нуждаеше от нея.

— Лошо ли си изгорен?

— Не съм изгорен… — изохка той в агония.

Дийна усети приближаването на Реджар и Яниф.

— Какво става с него, Яниф?

Яниф погледна печално към Лорджин та’ал Кру, любимецът му сред всички негови ученици.

— Той умира.

Дийна повдигна глава.

— Защо? Какво искаш да кажеш?

Реджар коленичи пред брат си и сложи ръка на рамото му. Заговори на глас:

— Бил е целунат от Ксейту. Има отрова, която няма антидот.

— Не! Трябва да има нещо, което можем да направим! Какво можем да направим, Яниф?

Мистикът се извърна настрана, раменете му се приведоха. В този момент той не приличаше на велик магьосник; приличаше само на уморен старец.

Реджар гледаше умиращия си брат. Една сълза се плъзна бавно по красивото му лице.

— Няма да продължи дълго. Отровата се разпространява докато говорим.

— Яниф! — Дийна се обърна към стария мистик и сграбчи робата му. — Яниф, измисли нещо! Трябва!

Реджар се изправи. Под болката си от предстоящата загуба, той не можеше да не се възхити на жената на брат си за куража й, да спаси Лорджин.

Колко хора биха застанали директно на пътя на чудовището Ксейту? Сега обаче трябваше да приеме, че битката е изгубена.

— Няма какво да се направи, Адееан. Върви при Лорджин да си вземеш…

Очите на Яниф погледнаха Реджар с невероятен блясък:

— Чакай! Може да има нещо…

Реджар и Дийна се концентрираха върху Яниф. Старецът отиде до Лорджин.

— Ела тук, Реджар.

Реджар се подчини.

— Има един момент — каза Яниф, — когато ти се трансформираш, в който не си нито човек, нито животно. Не е ли така?

Реджар гледаше Яниф объркано.

— Да, но…

— В този определен момент, за част от секундата, твоята форма е чиста енергия, прав ли съм?

Реджар кимна.

— Може би е възможно тогава, в този кратък период от време, да преминеш през брат си и да вземеш отровата в себе си.

— Но тогава Реджар ще умре — Дийна беше ужасена. Тя искаше Лорджин да оцелее, но не и за сметка на брат си.

— Не непременно. Реджар, ако успееш да разпръснеш отровата докато си в енергийното състояние, преди да приключи трансформацията, може да се получи.

Лорджин прекъсна думите на Яниф. Гласът му беше слаб от болката:

— Не! Не мога да го позволя! — той се опита да фокусира брат си. — Реджар… не трябва да правиш това… това е… самоубийство.

Яниф погледна Реджар и го попита спокойно:

— Искаш ли да опиташ?

Реджар кимна без колебание.

Яниф постави ръка на рамото на по-младия мъж.

— Ако не успееш да разпръснеш всичката отрова от Лорджин и от себе си, Кру ще изгуби двама сина днес.

Реджар кимна отново, прикривайки мислите си от Яниф. Като фамилиер можеше да направи това. Той разбра значението на думите веднага. Имаше голям шанс единият от двамата или дори и двамата да умрат. Ако само един от тях оцелееше, той щеше да направи така, че това да е Лорджин. Той махна бариерата от ума си и заговори:

— Яниф, никога не съм задържал междинното състояние повече от миг. Не знам ако…

— Аз ще ти помогна, ако имаш нужда.

Реджар се изправи над Лорджин. Брат му беше много слаб сега, дишането му бе затруднено. Реджар затвори очи и започна преобразяването. Дийна наблюдаваше. Част от нея се страхуваше за Лорджин, а друга част беше очарована от това, на което ставаше свидетел.

Реджар започна да свети отвътре. Непрекъснат поток от фотони бликна и се раздвижи като дъга около него. Той сякаш блестеше, топеше се в лъчиста фосфоресценция. Докато Дийна гледаше замаяна, той се превърна в пулсиращо тяло от светлина. Беше… прекрасно.

Яниф заговори на ухото й:

— Не са много свидетелите на трансформиране на фамилиер, Адееан. Това е нещо лично за тях. Знам, че няма да споменеш това в бъдеще.

Дийна кимна в съгласие, питайки се защо нещо толкова прекрасно се държеше в тайна.

— Има хора, които се страхуват от това, което не разбират. С времето фамилиерите са се научили да внимават.

Светлината се придвижи по-близо до Лорджин. Когато се съедини с него, Дийна забеляза, че започва да отслабва и да губи блясъка си. Тя се обърна питащо към Яниф.

— Той е в беда. Не може да задържи състоянието — Яниф се облегна на жезъла. Дъгата се придвижи от нажеженото кълбо в края към центъра на светлината. Докато тя гледаше, светлината сякаш започна да нараства интензивно, с набираща сила.

Премина през Лорджин, осветявайки нощта. Лорджин вече дишаше по-лесно. Бавно седна, очите му се взряха в светлината, която беше брат му.

— Реджар!

Пред погледите им, светлината започна да блика, образа се опита да се оформи.

— Реджар!

Лорджин се опита да се изправи, но все още бе твърде слаб. — Помогни му, Яниф. Силите му отслабват.

Но Яниф вече го правеше.

Поток от енергия премина от стареца към центъра на вече замиращата светлина. За миг нищо не се случи, после светлината започна да искри, сиянието се усилваше. Скоро Дийна можа да различи фигура в яркостта. Реджар!

Светлината спря, когато фигурата придоби плътност.

Реджар се строполи гол на земята. Лорджин пропълзя до него и бързо го покри с наметката си.

Той внимателно провери брат си за следи от отравяне. Не откри нищо. Когато разбра, че оживее, той позволи на гнева си да се прояви:

— Реджар, съвсем ясно ти казах да не го правиш! Тъй като аз съм по-големия брат, ти трябва да ме слушаш. Не съм ли те учил така? Ти…

Реджар се усмихна слабо.

— Отровата не ме уби, но ти ще го направиш.

Лорджин понечи да отговори, но се отказа. Вместо това разроши косата му — един жест, който, предположи Дийна, ги връщаше в детството.

— Осъзнаваш ли, че ако нещо ти се случи, Сулейла ще ме одере жив.

— Значи смъртта ми щеше да си е заслужавала — Реджар се ухили на Дийна.

Дийна не можеше да си спомни този мъж да е говорил толкова много на глас.

— Той е твърде слаб, за да изпраща мислите си — Яниф се наведе над тъмнокосия мъж на земята и постави ръка на рамото му. — Справи се добре, Реджар, за някой, който не е Чарл. Естествено, ако беше Чарл, щеше да бъдеш в състояние да призовеш силите…

— Моля те, старче, не ме тормози сега да се присъединя. Твърде съм уморен, за да те игнорирам.

Яниф се усмихна леко, после се взря напред в нищото.

— Ще дойде ден, когато ще се наложи да направиш това отново. Не опитвай сам, Реджар, твърде опасно е за теб.

Реджар гледаше мистика странно. Накрая заговори:

— Мога да те уверя, старче, че никога няма да се изкуша да пробвам отново.

Яниф не каза нищо.

Древният мистик отведе Лорджин настрани и го потупа по гърба.

— Този старец е доволен, че не изгуби обещаващ ученик като теб, Лорджин та’ал Кру.

Лорджин повдигна вежди.

Яниф изглеждаше смутен от излагането на показ на бащинските си чувства. Прочисти гърлото си.

— Кхъ… ами… не можеш да си представиш колко е уморително постоянно да обучаваш нови ученици от нулата.

— Предполагам, след първите четиристотин години става досадно — отговори Лорджин развеселено. Въпреки това той потупа стареца по рамото, като му каза без думи, че е разбрал какво се опитва да каже.

Дийна се усмихна на думите на Яниф.

— Трябва да ти кажа нещо за Трейд… — чу преди двамата да се отдалечат.

Сбогуваха се с Яниф, когато той и Боджо влязоха в тунела за Авиара. Дийна и Лорджин изчакаха, докато Реджар възвърне част от силите си, преди и те да влязат в тунела към Зариан, за да търсят човек, който не искаше да има нищо общо с посетители, канени или не. В крайна сметка, той беше един самотен, ранен вълк. Син на един луд човек.

Трейд та’ал Тийрдър.