Даниел Стийл
Имението (26)

Глава 26

В началото на август свалиха гипса на Джими, а новините за предстоящите снимки на Купър в новия филм бяха във всички вестници.

Той беше героят на деня. Всеки го поздравяваше и неочаквано отвсякъде заваляха предложения за работа. Но Купър бе твърдо решил да напусне града за няколко седмици с Валери. След това смяташе да отиде в Европа, независимо дали тя щеше да тръгне с него или не. Беше му казала, че ще реши това след престоя им в Кейп Код.

При Джими всичко вървеше отлично. Той се виждаше почти всеки ден с Алекс, отношенията им се развиваха неочаквано добре и за двамата. Те просто си подхождаха.

Марк и Тайрън отидоха за две седмици на езерото Тахо заедно с децата. В града бяха останали само Джими и Алекс, защото бяха на работа.

Преди да заминат с Купър за Кейп Код, Валери сготви нейните забележителни спагети. Двамата с Купър щяха да летят до Бостън, а после с кола да се придвижат до Кейп. Алекс не присъства на вечерята, беше на работа. Но същия следобед Валери отиде в болницата при нея, за да обядват заедно и да се сбогуват преди отпътуването. Но Марк, Тайрън и децата дойдоха на вечерята. Купър се държа прекрасно с всички, особено с децата. Много сериозно попита Джейсън дали не е счупил някой прозорец напоследък. Джейсън се притесни и не знаеше какво да отговори.

Неочаквано Купър го покани на снимките в Ел Ей и момчето цялото засия. Джесика попита дали може и тя да отиде и да заведе някои свои приятелки.

— Май нямам много възможности за избор, а? — отвърна Купър. Правеше се на объркан, хвърли един хитър поглед към Тайрън и Марк и отново се обърна към децата. — Едно птиченце ми прошепна, че в близките няколко месеца ще станем роднини. Ще направя всичко, което поискате, само обещайте никога да не ми казвате дядо. Моята репутация едва ли ще понесе подобно нещо. Ще започнат да ми дават роли само на деветдесетгодишни старци — обясни с много скръбно изражение той и всички се разсмяха.

Джесика и Джейсън полека-лека му влязоха под кожата. Те много харесваха Тайрън и искаха да приемат и Купър. Очертаваше се възможност всички да се свържат по един или друг начин, рано или късно, което бе доста странна, но и привлекателна идея. Ако между Алекс и Джими нещата се развиеха сериозно, а той и Валери останеха заедно, което Купър много искаше, всички, населявали „Имението“ през тази странна година, щяха да станат в известен смисъл роднини помежду си. Изглеждаше малко като кръвосмешение, но всеки щеше да получи нещо, да извлече полза, дори децата на Марк.

— Надявам се тази година тоалетните да не прелеят, когато отидете в „Марисол“ — пошегува се Джими, след като приключиха с десерта.

Чувайки това, Купър погледна доста стреснато, а Валери смъмри сина си да не плаши човека.

— Спокойно, не е чак толкова страшно. Просто къщата е доста стара.

— Чакай, чакай малко, какво каза… Кой е Марисол? — попита Купър със странно изражение.

— Не кой, а какво — поправи го Джими. — Това е къщата на мама на Кейп Код. Построена е от прапрадядо и прапрабаба ми и е комбинация от малките им имена — Мариан и Соломон.

Куп имаше вид на ударен от гръм.

— О, Господи. Марисол значи. Ти не си ми казала — обърна се той към Валери с такъв укор, сякаш току-що научаваше, че е била в затвора през последните десет години. Може би дори подобна новина би възприел по-лесно.

— Какво да ти кажа? — попита с най-невинно изражение тя, като му наля още вино.

Вечерята беше превъзходна, но Купър бе забравил храната.

— Знаеш много добре какво, Валери. Ти ме излъга — обвини я строго той. Останалите се чудеха за какво става дума, никой нищо не разбираше. Може би, с изключение на Валери.

— Не съм те излъгала. Просто премълчах. Не смятах, че има някакво значение — тя, разбира се, знаеше, че има, и се опасяваше точно от такава реакция.

— Предполагам, че моминското ти име е Уестърфийлд — тя потвърди с нещо като „ъхъ“ и кимна с глава. — Ах ти, мошеничка такава!? Как не те е срам! И се преструваш, че си бедна! — изглеждаше шокиран.

Богатството на семейство Уестърфийлд бе едно от най-големите в света. В Щатите със сигурност бе най-голямото.

— Изобщо не съм се преструвала. Просто не го обсъждах с теб — отговори нервно Валери, опитвайки се да бъде спокойна. Но се притесняваше за реакцията му. Наистина му дойде много наведнъж.

— Ходил съм веднъж в „Марисол“. Майка ти ме покани, когато снимахме филм наблизо. Къщата е по-голяма дори от „Отел дю Кап“ и ако я превърнеш в хотел, ще печелиш много пари. Валери, това беше наистина нечестно от твоя страна — но за щастие той вече не изглеждаше толкова ядосан, колкото тя се страхуваше.

Истината бе, че Уестърфийлд бяха най-богатата фамилия банкери в Америка. Те бяха онова, което са били Ротшилдови през първите години. Бяха свързани с Астор, Вандербилд и Рокфелер, както и с половината благородни фамилии в Америка и в света. В сравнение с Уестърфийлд семейство Мадисън с неговите пари биха изглеждали като бедняци. Разликата между Алекс и Валери бе, че Валери бе достатъчно самостоятелна и не бе необходимо да отговаря пред никого. В известен смисъл обстоятелствата бяха подобни, само че сега неговите финанси не бяха в плачевно състояние, а и връзката между тях не изглеждаше толкова шокираща. Валери не беше младо момиче, но Куп бе удивен защо никога не бе му споменала за богатството си. Тя бе най-непредсказуемата жена на света. Досега я мислеше за бедна вдовица, която живее с малък доход. Сега му стана ясно как Джими можеше да плаща наема за къщичката. Обясни си и много други неща — откъде Валери познаваше толкова известни и богати хора и как бе посетила толкова много места в света. Купър никога не бе срещал толкова естествен и непретенциозен човек като нея. И толкова дискретен и скромен.

Той седеше и я гледаше, мъчейки се да вникне в цялата тази бъркотия и да приеме истината. Сетне се облегна назад и се разсмя.

— Е, ще ти кажа нещо. Повече няма да те съжалявам.

Нямаше да се наложи тя да го издържа. Ако се оженеха, той смяташе да се грижи за нея. Беше го решил. Тя можеше да си остане все така дискретна относно бюджета си, но техните общи прищевки, а Купър бе сигурен, че ще има много такива, щеше да плаща той.

— И ще повикам каналджия, ако тоалетната ми в „Марисол“ се повреди. Ах ти, малка негоднице! Кажи ми какво щеше да направиш, ако не бях получил тази роля? — ситуацията беше същата, както в историята с Алекс. Имаше само една, но много съществена разлика — Валери беше зряла жена. Освен това при Алекс не ставаше дума само за парите и за разликата във възрастта, а също и за евентуални бъдещи деца, за опасността да му лепнат етикета „жиголо“ и за неодобрението от страна на баща й. Докато при Валери нито една от тези пречки не съществуваше. Тя бе истинската жена за него. А и Купър вече се бе изправил финансово на крака.

— Ако повикаш каналджия в Марисол — предупреди го Джими, — мама ще припадне. Тя смята, че това е част от очарованието на къщата, заедно с течащия покрив и падащите капаци на прозорците. Миналата година едва не се пребих, когато се откърти южната веранда. Мама обича сама да се грижи и да поправя всичко. Голям майстор е с чука и пироните.

— Просто нямам търпение да отида там — простена Купър.

Но всъщност вече бе влюбен в къщата. Беше се влюбил още когато майка й го бе поканила преди години. Тази къща беше като спомен, запазен от вековете — с малките пристройки за гости и навесите за лодки, с хамбара, пълен със старинни коли.

Беше останал целия уикенд там. „Марисол“ беше една от най-известните къщи в Източните щати. Семейство Кенеди често ходеха там, докато обитаваха „Хаянис порт“. Президентът отсядаше при всеки удобен случай.

Куп продължаваше да клати невярващо глава, когато всички си отидоха.

— Повече не ме лъжи никога — смъмри той Валери.

— Няма. Просто бях дискретна — отвърна тя.

Изглеждаше сериозна и скромна, но в очите й играеха непокорни, немирни пламъчета.

— Прекалено дискретна — отвърна той усмихнат.

Всъщност в известен смисъл се радваше, че не бе знаел преди. Така беше по-добре.

— Никой не може да бъде прекалено дискретен. Той или е, или не е — отвърна прямо Валери.

Харесваше я точно заради тази нейна прямота. Допадаха му нейната елегантност и простота, естественост и шик. Това обясняваше усещането му, че не е случайна жена. Беше аристократка по кръв, това й бе вродено. Беше такава дори когато бе облечена с джинси и риза. Неочаквано Купър си даде сметка какво означава това разкритие за Алекс. Джими беше точно мъжът, който й трябваше. Той беше част от нейния свят, имаше същото потекло, същия произход, макар да бе минал в другия лагер като нея. Дори Артър Мадисън нямаше да има нищо против момче като Джими.

Купър се почувства доволен. Нещата се бяха завъртели и подредили правилно. Не само за него, за Алекс също. Дори и да не знаеше все още, тя беше стъпила на вярната пътека.

Докато Валери почистваше масата и слагаше чиниите в миялната машина, Купър я наблюдаваше изпод вежди.

— Алекс знае ли?

— Доколкото познавам сина си, най-вероятно не — усмихна се тя. — За него това означава още по-малко, отколкото за мен.

Парите не означаваха нищо за тях, защото бяха дошли на този свят със сребърна лъжичка в устата. Не бяха принудени да се борят, за да ги спечелят, нито да мамят, да се продават или да се женят заради пари. Бяха богати по рождение и можеха да си позволят такъв живот, какъвто сами си изберяха. Богат или беден, шумен или спокоен. Показен или скромен. Това бе силата на парите, те даваха подобна свобода. Алекс беше от същото тесто. За нея парите не означаваха нищо. На нея й харесваше да живее като беднячка.

— И как ще се впиша аз във всичко това? — попита Куп, като привлече Валери към себе си и я сложи да седне в скута му.

Тя наистина бе жената на живота му, независимо дали вече го знаеше или все още не. Все пак смяташе да я убеди. И този път не заради богатството й, а просто защото беше това, което беше и означаваше за него.

— Ами ти се вписваш много добре, така мисля. Свикнал си с всичко. Дори смятам, че ние не сме достатъчно елегантни за теб.

Наистина, Купър беше живял нашироко и в лукс дълго време. Беше разглезен. И сега, с този филм, който предстоеше да снима, можеше отново да си го позволи. Но заедно с Валери. Точно това смяташе да направи.

— Значи ще се справя — засмя се той. — Смятам да изхарча всичките си пари, за да поправя твоята къща.

— Не, недей — помоли го Валери. — Аз я харесвам такава — разпадаща се, изкривена и разхвърляна. В това се крие нейното очарование.

— И ти си очарователна, макар да не се разпадаш, нито пък си изкривена — но знаеше, че когато доживеят някой ден до това, пак ще я обича. И освен това най-вероятно той пръв щеше да се изкриви, защото бе със седемнадесет години по-възрастен.

Всъщност нямаше значение и колко е богата. Това вече не го интересуваше, той си имаше своите собствени пари.

— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Купър.

Джими тъкмо бе тръгнал по стълбите, но като чу това предложение, остана притихнал на горната площадка. Беше му смешно и странно колко много харесва сега Купър, когато Алекс вече не ходеше с него. Дори бе започнал да смята, че е много готин.

— Може би, така подозирам — отвърна с усмивка майка му.

Купър я целуна и двамата излязоха от къщата. На следващия ден щяха да отпътуват за Кейп Код.

Шофьорът ги закара на летището с бентлито. Купър носеше цели четири куфара и доста се затрудни, докато определи какво да вземе. Но нали след това смяташе да ходи в Европа. А Валери имаше само един куфар. Обяснението бе, че когато тръгваше за насам, беше бързала заради катастрофата на Джими.

Купър се сбогува с Тайрън, а Валери прегърна силно сина си, след което го целуна и му заръча десет пъти да се пази.

— Моля те, пази се — повтори за последен път тя.

Тя и Купър бяха в чудесно настроение. В самолета пиха по няколко чаши шампанско и поспаха. Когато се събудиха, почти бяха пристигнали. Валери му разказа част от историята на къщата, която не му бе известна. Беше очарован и нямаше търпение да я види отново. Доколкото си спомняше, това бе елегантна, романтична стара къща с прекрасна градина.

На летището в Бостън Купър нае кола и двамата тръгнаха към Кейп. „Марисол“ бе такава, каквато си я спомняше, дори сега му се видя още по-красива. Защото беше с Валери.

През следващите дни й помагаше да закове столовете, да поправи скриновете, да ремонтира плетените мебели. Стояха тук три седмици и Купър осъзна, че никога в живота си не е бил толкова щастлив, макар че никога не бе работил толкова много. Но му харесваше да се върти около Валери, а тя беше неуморна. Винаги имаше чук и пирони в джоба и петно от боя по лицето. Купър се наслаждаваше на всяка минута, прекарана тук.

В Деня на труда двамата отлетяха за Лондон и прекараха там цели три седмици. После той се върна направо в Ню Йорк и започна снимките за филма. А Валери отиде за няколко дни до Бостън, след което се присъедини към него в Ню Йорк. По време на снимачния период двамата живяха в „Плаза“, после заедно се върнаха в Калифорния за Деня на благодарността. Тайрън и Марк вече се бяха оженили преди седмица и бяха заминали на сватбено пътешествие на езерото Тахо с Джейсън и Джесика. Алекс и Джими вече живееха заедно в къщичката на вратаря. Тя бе превърнала неговата спалня в кош за пране и бе освободила своя малък апартамент. Почти завършваше практиката си като специализант, но й бяха обещали постоянно място като неонатолог в същата болница. Двамата с Джими говореха за брак. Но той все още не беше се срещал с баща й.

Купър покани всички за Деня на благодарността. Дори и Алекс. Когато се събраха, беше доволен да види колко щастливи са двамата с Джими. Беше поръчал пуйката при Волфганг. Палома я сервира, обута в леопардови пантофи и с нова розова униформа. Слънчевите очила с изкуствени диаманти за пръв път не бяха на носа й и се виждаше, че е една много приятна жена на средна възраст с хубава усмивка. И за облекчение на всички двете с Валери се разбираха страхотно.

Всички таблоиди преди Коледа гърмяха за последната, любовна история на Купър. Но я отразиха също и списанията „Пийпъл“, „Таим“, „Нюзуик“ че дори и сериозните и уважавани вестници. Както и всички телевизии, дори Си Ен Ен. Водещите заглавия почти навсякъде бяха еднакви:

„НАЙ-БОГАТАТА ВДОВИЦА НА ИЗТОКА СЕ ОМЪЖИ ЗА КИНОЗВЕЗДА“

„КУПЪР УИНСЛОУ СЕ ЖЕНИ ЗА НАСЛЕДНИЦАТА НА МИЛИОНИТЕ НА УЕСТЪРФИЙЛД“

Навсякъде имаше снимки, на които двамата с Купър гледаха усмихнати и щастливи на малкия прием, който бяха дали за сватбата. Неговият импресарио ги изпрати на пресата.

На другия ден след сватбата Валери слезе по стълбите от спалнята с огромен наръч хавлиени кърпи в ръка. Бе ги намерила в килера.

— Това ще свърши страхотна работа, Куп — рече замислено.

Той имаше една седмица почивка, преди да започне снимките в Ел Ей и се опитваше да я убеди да отидат в Сейнт Мориц на зимен курорт, но тя не искаше ли ходи толкова далеч. Беше й по-хубаво вкъщи с него. Най-странното бе, че Купър безропотно се съгласи.

— За какво? — той преглеждаше промените в сценарии.

Филмът вървеше на пълни обороти. Вече имаше и няколко предложения за нови филми през пролетта. Цената му отново се бе вдигнала, както бе предсказала Лиз.

— Току-що открих тази камара хавлиени кърпи с монограм, които мисля, че изобщо не използваш. И след като името ми отново ще започва с У, мисля, че бихме могли да ги занесем в „Марисол“. Там имаме нужда от хавлиени кърпи.

— Подозирам, че само заради това се омъжи за мен — усмихна се Купър. — Защо не купиш нови кърпи за „Марисол“? Може ли да ти поднеса няколко като сватбен подарък?

— В никакъв случай. Тези са чудесни. Защо да купуваме нови, когато и старите ще свършат работа?

— Обичам те, Валери — рече усмихнат Купър, сетне стана, отиде при нея и я вдигна заедно с купчината кърпи в ръцете й. — Можеш да вземеш всичките кърпи, които намериш. Ако се поровим, сигурно ще открием и стари чаршафи с монограм. Ако ли пък не, ще си вземем от магазините за втора употреба.

— Благодаря ти, Куп. Предполагах, че ще се окажеш разбран човек, и не съм се излъгала — целуна го Валери.

Изминалата година бе една наистина хубава година.