Даниел Стийл
Имението (7)

Глава 7

На сутринта след срещата на Купър с Марк и Джими край басейна се обади Лиз. Беше се омъжила преди една седмица и в момента бе на сватбено пътешествие, но се тревожеше за него.

— Къде си? — попита я Купър, усмихвайки се.

Все още му бе странно да не я вижда всяка сутрин край себе си. Беше доволен, че чува гласа й.

— На Хаваите — отвърна гордо тя.

Да бъде с Тед, беше прекрасно. Беше щастлива и дори се чудеше защо не бе сторила това по-рано.

— О, колко плебейско — подразни я Куп. — Все още мисля, че можеш да го разкараш и да се завърнеш. Ще анулираме брака ти за нула време.

— Да не си посмял! На мен ми харесва да бъда омъжена жена!

— Лиз, разочарован съм от теб. Мислех те за по-силна. Ти и аз бяхме последните мохикани. Сега останах само аз.

— Е, може би ти също ще се ожениш някой ден. В действителност не е чак толкова страшно. Дори напротив, има си своите предимства. Например намаление на данъците, поне така ми казаха — истината бе, че на Лиз й харесваше да е омъжена, пък и съпругът й бе изключителен човек. Куп беше щастлив за нея въпреки неудобствата, които изпитваше от нейното отсъствие.

— Така казва и Аби. Значи май наистина ще трябва да се оженя. Той каза да си намеря богата жена. Много е жесток!

— Това не е никак лоша идея — провокира го тя. Но не можеше да си представи Купър женен. Той не издържаше дълго време само с една-единствена жена. Около него трябваше да има цял харем, за да му е весело и да бъде щастлив.

— Е, все още не съм срещнал богата жена на подходяща възраст. Не знам къде се крият тези жени. Освен това предпочитам дъщерите им — а напоследък и внучките, помислиха си и двамата, но никой не го изрече на глас.

През годините Куп бе имал връзки с много богати жени, но винаги бе предпочитал по-младичките. Сред тях бяха една индийска принцеса, няколко много богати арабки. Но без значение кои бяха, или колко богати бяха, накрая той винаги се отегчаваше и настъпваше неизбежното. Винаги съществуваше по-красивата, по-вълнуващата жена, ей там, точно зад ъгъла. Купър обичаше свободата.

— Искам само да съм сигурна, че си добре. Всичко наред ли е? — той наистина й липсваше, а и все още имаше голямо влияние върху нея. — Как се справя Палома?

— Страшна е тази твоя Палома! — отговори Куп и бе напълно убеден в думите си. — Прави яйца, твърди като камък или еластични като гума, слага лют пипер върху препечените ми филийки, превърна кашмирените ми чорапи в бебешки, след като ги изпра в пералнята. И има невероятен вкус. Направо съм влюбен в слънчевите й очила, да не говорим за розовите обувки, които носи, когато не е с леопардовите си чехли. Тя е истинско съкровище, Лиз. Откъде я изкопа?

Но истината бе, че колкото и да го дразнеше, Палома всъщност го развеселяваше и той се забавляваше с враждебността, която тя дори не се опитваше да скрие и открито показваше.

— Тя е добра жена, Куп. Учи я, сигурна съм, че ще се научи. Работи с другите само около месец, но забеляза, че бързо попива. Мисля, че се поддава на шлифоване.

— Аз пък мисля, че Лийвърмор я е държал заключена в мазето с окови на краката. Може би и аз ще опитам. А, между другото, вчера се срещнах с гостите ми.

— Какви гости? — Лиз не знаеше нищо за никакви гости.

— Така де, двамата мъже, които живеят съответно в къщата на вратаря и крилото за гости.

— А, искаш да кажеш квартирантите. Е, как ги намираш?

— Приятни момчета. Единият е адвокат, а другият социален работник. Този вторият прилича на момче, а бил завършил Харвард. Адвокатът ми се видя малко нервен, но инак е много мил човек. Изглеждат възпитани. Поне не хвърлят празни бутилки от бира в басейна, нито имат хлапета. Не приличат на наркомани, нито на престъпници. Бих казал, че извадихме късмет с тях.

— Дано. Агентката от бюрото ме увери, че са почтени хора.

— Може би е права. Ще си запазя мнението за по-нататък, нека поживеят малко по-дълго. Но за момента нямам проблеми — това бе голямо облекчение за Лиз. Тя наистина се притесняваше и всъщност една от причините да му се обади беше точно тази.

— А ти защо всъщност ми звъниш? Би трябвало да се отдадеш на луда, страстна любов на плажа с оня водопроводчик, за който си се омъжила.

— Той не е водопроводчик, а брокер. И в момента играе голф с един свой клиент.

— Нима води и клиентите си на медения си месец? Мили Боже, Лиз, това е много лош знак. Веднага се развеждай с него — Куп се заливаше от смях, а Лиз се чувстваше облекчена и успокоена да чуе, че е весел.

— Нищо подобно, намери клиента тук — отговори тя, едва сдържайки смеха си. — Ще се прибера след седмица. Ще ти се обадя. А ти се пази и не купувай диамантени огърлици тази седмица. Аби Браунщайн ще получи язва от теб.

— Така му се пада! Заслужава си го! Той е най-скучният и безвкусен човек на тази земя. Опериран е от чувство за хумор. Само за да го ядосам, ще ти изпратя диамантена огърлица. Ти поне я заслужаваш.

— Няма нужда, нали нося прекрасния пръстен, който ми подари, когато напуснах — напомни тя. Изпитваше истинска благодарност към него. — Ще ти се обадя, като се върна. Пази се, Куп.

— Слушам, Лиз. Благодаря за обаждането — обичаше да разговаря с нея. И макар да не искаше да й признае, тя му липсваше. Ужасно му липсваше. Имаше чувството, че откакто го напусна, се носи по течението абсолютно неуправляем. Къщата и той самият бяха като кораб без кормчия. Все още не можеше да си представи как ще се оправя без нея.

Когато тази сутрин прегледа бележника си с програмата за срещи, видя, че вечерта трябва да отиде на вечеря у семейство Шварц. Беше написано с красивия четлив почерк на Лиз. Вече близо две десетилетия семейство Шварц бяха от най-ярките звезди на социалния небосклон на Холивуд. Той бе един от големите продуценти, а тя — актриса и безспорна красавица, макар и над петдесет. Куп нямаше никакво желание да ходи, но знаеше, че ще се засегнат. Ако питаха него, предпочиташе да прекара още една прекрасна нощ с Чарлин, обаче не бе редно да я вземе със себе си. Тя беше доста пикантна за този кръг хора. Чарлин беше момичето, с което можеше да се забавлява и лудува, но не бе склонен да го виждат с нея на официален прием или вечеря.

Куп делеше жените на категории. Чарлин бе за домашно забавление, момичето за вкъщи. Големите кинозвезди той пазеше за премиери, галавечери, тържествени церемонии, където и двете страни щяха да извлекат полза от това, че са ги видели заедно. Освен тях имаше подръка цяла армия от млади актриси и манекенки, с които му бе приятно да излиза. Трябваше да го виждат непрекъснато с млади, различни и красиви жени. Но на партито, у семейство Шварц щеше да отиде сам.

У тях винаги имаше интересни хора и Куп никога не знаеше кого може да срещне. Беше много по-удобно да е сам. Пък и другите щяха да го приемат като ерген. Той харесваше Арнолд и Луиз Шварц, затова се обади на Чарлин и я предупреди, че няма да се видят тази вечер. Тя не се разсърди, а отвърна, че това междучасие било добре дошло и за нея. Трябвало да си оправи краката и да изпере. Нуждаела се и от своя здравословен сън, както го нарече. Нищо подобно, това беше последното нещо, от което имаше нужда, помисли си Куп, като се подсмихна. Нямаше проблеми да остане цяла нощ будна и на сутринта да изглежда свежа като праскова. А той винаги бе готов да бъде прелъстен. Но тази вечер принадлежеше на семейство Шварц.

На обяд Купър се срещна с един продуцент, после отиде на масаж и на маникюр. Изпи чаша шампанско, подремна малко, а когато се събуди в осем, се облече с официално вечерно облекло и излезе. Шофьорът, когото бе наел, го очакваше в бентлито. Куп изглеждаше много красив със сребристата си коса и перфектно скроения смокинг, който стоеше като излят върху великолепното му тяло.

— Добър вечер, господин Уинслоу — учтиво поздрави шофьорът.

Возеше Куп от години, така както и много други звезди. С тази работа вадеше добри пари. На Купър така му бе по-удобно, вместо да държи на постоянна работа шофьор с пълен работен ден и заплата. Освен това предпочиташе през повечето време да кара колите си сам.

Когато пристигна в огромната къща на семейство Шварц на „Бруклин Драйв“, в голямата приемна стояха около стотина човека, които пиеха шампанско и разговаряха любезно с домакините. Госпожа Шварц бе много елегантна и стилна в дългата си тъмносиня рокля. Носеше прекрасни накити от сапфири. Куп видя около нея обичайните присъстващи — бивши президенти и първи дами, политици, продуценти, режисьори, международно известни адвокати, художествени директори и, разбира се, цяло съзвездие от звезди. Повечето бяха по-млади от него, но не толкова известни. Той веднага бе заобиколен от цяло ято почитатели и от двата пола. Когато след час тръгнаха към трапезарията, където беше сервирана вечерята, Куп вървеше начело на стадото.

Бяха го настанили на една маса заедно с още един известен актьор от неговото поколение, двама писатели и важен холивудски продуцент. Шефът на едно от основните студия също бе на тяхната маса и Куп си каза, че след вечеря трябва да говори с него. Беше подочул, че ще снимат филм, в който можеше да се намери роля за него. От дясната му страна седеше една от най-известните холивудски дами, чиито партита безуспешно се опитваха да засенчат тези на Луиз Шварц. А отляво съседката му бе млада жена, която не познаваше. Имаше фини, деликатни черти, аристократично лице, големи кафяви очи, кожа с цвят на слонова кост и тъмна коса, гладко прибрана назад, като на балерина на Дега.

— Добър вечер — поздрави я учтиво Куп.

Забеляза, че е дребна и фина, и се зачуди дали наистина не е танцьорка. Затова, след като бригадата от сервитьори поднесе първото ястие, той я попита, а тя се разсмя в отговор. Не за пръв път й задавали този въпрос. Но го увери, че е поласкана. Затова пък тя знаела кой е той и била силно развълнувана, че седи до него. На картончето, с което бе обозначено нейното място, бе написано Александра Мадисън, име, което не му говореше нищо.

— Всъщност аз съм временно пребиваващ практикант, така нареченият специализант — заяви тя, сякаш това обясняваше всичко. Но за него бе напълно непонятно.

— И къде пребивавате? — попита изненадано Куп.

Момичето очевидно не бе от неговия кръг, но беше поразително красиво. Видя, че има нежни и фини ръце с ниско изрязани нокти и никакъв лак по тях. Носеше семпла бяла рокля, а лицето и фигурата й бяха съвсем младежки.

— В болницата. Аз съм лекар.

— О, колко интересно — по инерция отвърна той, но за миг изглеждаше поразен. — Какъв лекар? Нещо полезно ли?

— Да, ако имате деца. Аз съм педиатър, и по-точно неонатолог^[1].

— Мразя децата. Обикновено вечерям с тях — отвърна той с усмивка, която откри перфектните му бели зъби.

— Не ви вярвам — разсмя се момичето.

— Но е истина. И децата ме мразят. Знаят, че ще ги изям. Харесвам ги само когато пораснат. Особено тези от женски пол.

Поне беше искрен. Купър таеше дългогодишно недоверие към децата, дори страх и неприязън. По принцип си избираше жени, които нямаха деца. Децата усложняваха всичко и обикновено разваляха плановете му. Жените без деца бяха много по-забавни от негова гледна точка. Те не бързаха да се прибират вкъщи, за да освободят детегледачката. Никой не се разболяваше в последната минута. Когато беше у тях, никой не го заливаше със сок, нито му казваше, че го мрази. Това бе една от многобройните причини да харесва по-младите. Над тридесет години повечето от жените вече бяха майки.

— Защо не сте избрали нещо по-забавно? Като например укротителка на лъвове в цирка. Или балерина. Това наистина би ви подхождало. Мисля, че трябва да си помислите за промяна в кариерата, преди да сте затънала до гуша в тази. Тогава няма отърваване.

Александра се забавляваше много. Беше впечатлена от него и й доставяше истинско удоволствие да отговаря на шегите му. Въпреки несполучливия избор на професия и строгата прическа, според израза на Куп, той също я хареса.

— Добре, ще си помисля. Какво ще кажете за ветеринарен лекар? По-добре ли е? — попита го тя.

— И кучета не обичам. Те са мръсни. Оставят косми навсякъде — по панталоните, по диваните, лаят, дремят и миришат. По-лоши са дори от децата. Не, не съм прав, но ги слагам на второ място. Ще трябва да помислим за напълно различна кариера. Какво ще кажете — актриса?

— О, не, не мисля — разсмя се отново Александра, докато сервитьорът слагаше черен хайвер върху блините.

Куп обичаше да се храни у семейство Шварц. Тук вечерята винаги бе изключително изискана, а на Александра очевидно й бе много приятно в неговата компания. Около нея витаеше атмосфера на изтънченост и аристократизъм, сякаш бе израснала в домове и трапезарии като тази. Беше й изписано на лицето, нищо че не носеше някакви особени бижута. Само един скромен наниз от перли и обици с перлички и малки диаманти. Но нещо у нея подсказваше класа и много пари.

— А вие? — обърна разговора към него тя. Беше повече от интелигентна, това вече бе успял да разбере и много му допадна. Когато си на скучна вечеря, поне събеседниците ти да са интелигентни. — Вие защо сте станал актьор?

— Реших, че ще ми бъде забавно. Не мислите ли? Представете си, че всеки ден се правите на някой друг и играете, а освен това обличате все красиви дрехи. Действително е много приятно. Много по-забавно от онова, което вие правите. Обличате една грозна бяла престилка, децата плюят върху вас и пищят в минутата, в която ви зърнат.

— Повечето деца наистина правят това, когато видят чичо доктор. Но тези, с които аз работя, са прекалено малки. Моите пациенти са недоносени и преждевременно родени бебенца.

— О, ужас! — Купър се правеше на потресен. — Те сигурно не са по-големи от мишки. Това е много по-лошо, отколкото очаквах — наистина се забавляваше, а мъжът от другата страна на масата го наблюдаваше с любопитство и учудване.

Представлението си заслужаваше — Купър Уинслоу в действие, пуснал в ход всичките си оръжия, за да очарова една жена. Това бе гледка, която не можеше да се види всеки ден. Беше повече от театър. Александра обаче не му отстъпваше и беше достоен партньор. Беше умна, чувствителна и достатъчно проницателна, за да не позволи на Куп да я омагьоса или разстрои.

— И какво друго правите? — продължи разпита си той.

— Летя със самолети откакто станах на осемнадесет. Обожавам безмоторниците. Обичам да скачам с парашут, но обещах на мама да не го правя и наистина спрях. Играя тенис, карам ски. Карах и мотоциклети, но обещах на татко да престана. И прекарах една година в Кения като медицинска сестра, преди да започна да уча в медицинския факултет.

— Всичко това ми звучи самоубийствено. И откъде тази любов към силните усещания? А родителите ви изглежда доста се месят в подвизите ви. Все още ли се виждате?

— Когато е необходимо — отвърна тя и той зърна за миг в очите й, че казва истината. Това момиче наистина имаше невероятно самообладание, дух и самоувереност. Възхищаваше й се най-искрено.

— Къде живеят? — продължи да любопитства Куп.

— През зимата в Палм Бийч. През лятото в Нюпорт. И на двете места е много скучно и досадно, но аз си падам истински бунтовник. Въстанах и извоювах свободата си.

— Омъжена ли сте? — беше забелязал, че не носи халка и не очакваше положителен отговор. Не му приличаше на омъжена жена. Имаше безпогрешна интуиция за тези неща.

— Не — тя се поколеба за миг, преди да продължи. — Почти бях — обикновено никога не признаваше това, но този мъж беше необикновен и на нея й бе забавно да бъде откровена с него. Беше остроумен и чаровен, беше й приятно да си говорят.

— И? Какво се случи?

Лицето й се вкамени, макар че продължи да се усмихва. Но очите й станаха много тъжни. Единствен Купър забеляза това.

— Почти бях стигнала до олтара. Оставаше само една нощ.

— О, каква проява на лош вкус! Не обичам хора, които правят такива жестоки неща. А вие? — той се усети и запъна. Видя, че я засегна, и за миг съжали, че я попита. Тя бе така искрена. Не очакваше, че ще бъде такава. Напоследък рядко се срещаха искрени хора. — Надявам се, че е паднал в яма, пълна със змии, или в ров с алигатори. Заслужил си го е.

— Така стана. Ров, пълен с алигатори. Ожени се за сестра ми — за пръв път признаваше пред някой непознат това. Беше прекалено откровено за първа среща. Но Александра предполагаше, че никога повече няма да го види, така че всъщност нямаше значение.

— Това вече е отвратително. Говорите ли си с нея?

— Само когато се налага. Затова отидох в Кения. Преживях една много интересна година — това беше сигнал, че темата е приключена и няма смисъл да задава повече въпроси.

Куп разбра и спря да я разпитва. Момичето бе болезнено откровено, много повече, отколкото той би посмял да бъде с някой непознат. Възхищаваше й се. Затова й разказа за последното сафари, на което бе поканен и което бе преминало жалко, мизерно и досадно. Беше почетен гост в резервата и по негова преценка домакините го бяха измъчвали всяка минута с всички възможни ужаси, които успяха да измислят. Тогава Куп беше стискал зъби, но сега, докато го разказваше, случката изглеждаше толкова смешна, че Александра се заливаше от смях.

Действително прекараха много весело и напълно пренебрегнаха останалите си съседи по маса. Вечерята приключи. Александра все още се смееше, а когато стана, за да поговори със свои познати на съседната маса, Купър се почувства изоставен. Бяха близки на родителите й и тя смяташе, че е редно да им се обади. Но преди това го увери, че е прекарала изключително приятно и е щастлива, че се е запознала с него. Той беше превърнал вечерта в незабравимо преживяване.

— Аз нямам много време да излизам. Госпожа Шварц бе така мила да ме покани. Тя е близка с родителите ми. Дойдох само защото днес имам свободна вечер. Повечето време съм заета в болницата. Но наистина се радвам, че дойдох — тя стисна здраво ръката му и се отдалечи, а след минута Луиз Шварц застана до него.

— Внимавай, Куп — предупреди го тя. — Това момиче е голям залък. Ако й направиш нещо, баща й ще те убие.

— Защо? Да не би да е Кръстникът? Тя ми изглежда свястно момиче.

— Точно затова ще те убие. Артър Мадисън — беше име, което всеки в страната знаеше. Най-старата компания за производство на стомана. И най-могъщата. Баснословно богатство. А тя бе лекарка. Интересна комбинация.

Съветът на Аби Браунщайн изникна в главата му. Това момиче бе не просто богата жена. Беше една от най-богатите. При това изключително естествена, забавна, умна и много красива. Освен това имаше страхотен характер и дух. Трудно бе човек да не бъде очарован, привлечен или омагьосан от нея.

Докато Александра говореше с разни хора, Куп я наблюдаваше отдалеч дискретно и с интерес.

В края на вечерта нареди така нещата, че да бъде навън точно когато тя си тръгваше. Посочи с приканващ жест очакващото го бентли.

— Мога ли да ви повозя? — звучеше приятелски и безопасно. Беше пресметнал, че е около тридесетте, и всъщност беше отгатнал.

Той беше точно четиридесет години по-възрастен, но добре, че не му личаха. А най-смешното бе, че не бе привлечен заради богатството й, защото първоначално не знаеше нищо за него. Тя наистина му харесваше. Беше жена, която никога няма да направи някоя глупост, нито да я толерира. За добро или за лошо обаче, вече беше наранена веднъж и Куп забеляза, че е предпазлива. А фактът кой е баща й добавяше само допълнително цвят и дълбочина на картината. Александра моментално му направи силно впечатление, без да са от значение името или парите на баща й. Странно, помисли си Куп, докато я наблюдаваше. Беше я харесал заради самата нея.

— Аз също съм с кола. Благодаря — отвърна учтиво момичето, като се усмихна. Докато изричаше думите, един от портиерите докара стар очукан фолксваген костенурка.

Той се усмихна.

— На това кола ли му викате? Аз съм потресен. Каква скромност! Възхищавам се на дискретността ви — подразни я приятелски той.

— Не обичам да харча излишни пари за коли. Пък и рядко ги карам. Не ходя почти никъде, защото винаги работя.

— А да, с онези ужасни малки мишки. А помислихте ли за школа за манекенки?

— Това беше първото ми желание, но се провалих на кастингите^[2]. Скъсаха ме — беше бърза и точна в отговорите, също като него. Беше забавна, остроумна, находчива. Един наистина достоен противник.

— Радвам се, че се запознахме, Александра — рече Купър, като я гледаше право в очите със своите сини очи. Тези очи и цепнатата брадичка го бяха направили легенда и кумир за почти всяка жена по света.

— Наричайте ме Алекс. Аз също се радвам, че се запознахме, господин Уинслоу.

— Купър. Може би трябва да ви наричам доктор Мадисън? Предпочитате ли го?

— Как познахте? Вие сте наистина много проницателен — тя се засмя и се мушна в малката си очукана таратайка. Виж ти, изобщо не я притесняваше да се появи у семейство Шварц с кола, която сякаш е била изоставена в някоя канавка край пътя. Най-вероятно е била точно там. — Лека нощ — извика тя, като му махна с ръка и потегли.

— Лека нощ, докторе! — извика в отговор Куп. — Вземете два аспирина и ми се обадете утре сутринта! — видя я, че се смее, докато се отдалечава. Той също се усмихна.

Докато се прибираше към „Имението“, не престана да се усмихва. Напомни си да изпрати на Луиз Шварц букет цветя. Много цветя. Беше доволен от вечерта и от себе си. Добре че реши да не се вижда тази вечер с Чарлин. Беше прекарал чудесно с Алекс Мадисън. Тя бе най-необикновеното момиче на света. И освен това представляваше страхотна партия и интересна перспектива.