Тери Трюдо
Езерото на мечтите (13)

13

След десетина минути Лий и Пийт седяха вече край кухненската маса и пиеха димящо ароматно кафе.

Лий беше нетърпелива да разбере какво всъщност искаше да обсъжда Пийт с нея и го гледаше с очакване.

— Лий?

Гласът на Пийт прозвуча тихо и настойчиво и когато той пое ръката й в своята, тя разбра, че това, което искаше да й каже, нямаше да й хареса. Известно време Пийт само я гледаше, сериозно и мълчаливо.

— Каквото и да имаш да ми казваш сега, на мен ми е ясно, че е много важно за теб — заяви тя.

Пийт сбърчи чело.

— Лий, днес ще станеш моя жена. Но според мен ще трябва да изясним още някои неща, преди да съм се убедил, че се движим в правилна посока.

Лий се помъчи гласът й да прозвучи колкото се може по-обикновено:

— И какви са тези неща, които трябва да бъдат изяснени?

Той стисна бързо ръката й, преди да я пусне и се облегна назад. Виждаше се, че не му беше лесно да започне, но най-сетне се реши.

— Искам да продадеш къмпинга.

Лий не можеше да повярва на ушите си. Това било значи!

— Какво каза? — очите й мятаха искри, пълни с гняв и желание за отпор.

— Лий, чуй ме, знам, че много си се трудила, докато го приведеш в ред. Възхищавам се от това, което си постигнала, повярвай ми!

— Много мило от твоя страна, че поне го признаваш — отвърна Лий остро. — Но ако си мислиш, че аз…

— Почакай! — прекъсна я той видимо отчаян. — Остави ме първо да обясня всичко! — гледаше я умолително Пийт.

— Много ми се иска да вярвам, че ще успееш — тя страшно се беше ядосала.

— Лий! — гласът му бе настоятелен.

Лий отпи глътка кафе и отбеляза студено:

— Слушам те.

— Добре. Искам да ти кажа, че… Виж какво, аз съм фермер. А това означава работа по цял ден и освен това е нужен много капитал, щом човек иска да отглежда животни. Ако някога изпаднеш в затруднение, не бих могъл да ти помогна.

— Имаш предвид финансови затруднения? — попита Лий.

— Именно. Аз ще се откажа от службата в полицията, което означава, че фермата ще бъде единственият ми източник на доходи. Разбира се, на мен ми е ясно, че няма да е лесно.

— Значи напълно сериозно искаш да продам рибарския къмпинг и да разчитаме на това, че фермата ще дава достатъчно приходи? Разбираш ли всъщност какво означава това за мен? Че би трябвало да се откажа от всичко, което съм изградила с толкова труд и усилия?

— Естествено знам, че продажбата ще бъде голяма жертва от твоя страна. Но аз не съм свършил още.

Лий прехапа устни и само кимна с глава.

— Давай нататък, слушам те.

— Може би не съм се изразил достатъчно удачно. Знаеш ли, родителите ми искат да прехвърлят фермата на мое име и да тръгнат да пътуват. Това означава, че ние ще трябва сами да ръководим фермата. Разбира се, че ще имаме и работници, но отговорността ще носим ние. Жената на фермера трябва да е при него, когато е необходимо. А това не би било възможно, ако продължиш да работиш в къмпинга, и ако някога претърпиш загуба, не бих могъл да те подкрепя както се казва. Всички средства, които остават, ще трябва непрекъснато да инвестирам в нови стопански проекти.

Неочакваната молба на Пийт направо я беше поразила. Тя държеше на малкото си предприятие, от друга страна обаче обичаше Пийт и искаше да го направи щастлив. Решението наистина беше изключително трудно!

Лий дълбоко въздъхна.

— Разбирам проблемите ти с фермата. Но искам и аз да бъда разбрана.

— Продължавай — подкани я той с усмивка.

— Няма да продам къмпинга. Разбира се, че ще живея с теб във фермата и ще работим заедно. Но къмпингът е мой и искам да го запазя.

— Означава ли това, че не гледаш на брака и като на партньорство?

— Нямам това предвид. Казвам ясно, че работата ми в къмпинга е важна за мен и че с удоволствие бих я продължила. Което обаче не означава, че ще прекарвам цялото си време тук. Мога например да назнача Линда за постоянно и да й възложа ръководството на предприятието. Тя и без това има нужда от постоянна месторабота.

Лий стана и закрачи неспокойно из стаята. После се приближи до прозореца и се загледа към езерото.

— Пийт, обещавам ти, че никога няма да те моля за пари. Знам, че това и бездруго няма да бъде необходимо.

Тя чу, че Пийт също стана, отмести стола си назад и тръгна към нея. Прегърна я и я привлече към себе си.

— Добре, скъпа. Наистина не мога да кажа, че съм свръхрадостен от решението ти, но мога да те разбера.

Лий го погледна със светнали очи.

— Много се радвам. Знаеш ли, на мен просто ми е необходимо това предизвикателство тук.

— Повече, отколкото аз? — попита усмихнат Пийт.

— В никакъв случай.

— Точно това исках да чуя — призна той с видимо облекчение.

— Обичам те.

— А аз сега теб още повече — отвърна Пийт, наведе се и я целуна нежно.

Но въпреки всичко продължаваше да изглежда все още някак угрижен и Лий се питаше какво ли можеше така да го безпокои.

— Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш? — запита тя тихо.

— Не, не съвсем, скъпа… ммм… имам един въпрос — каза колебливо.

Лий усети как нервността му постепенно се пренесе и върху нея.

— За какво става дума?

Пусна я и закрачи неспокойно нагоре-надолу. Лий го следеше с поглед. Каквото и да му тежеше на сърцето, то явно беше нещо доста сериозно.

— Какъв е проблемът? — повтори тя въпроса си.

Той се обърна към нея.

— Тревожа се за твоето отношение към Дони. Виждаш ли, аз те обичам, но обичам и сина си и трябва да разбера какво е истинското ти отношение към него. Защото ще трябва да делиш обичта ми с него. Той не е твой син, Лий, сигурна ли си, че това няма да ти пречи?

Лий въздъхна.

— Искаш да ме уплашиш ли? Знам за какво става дума. Ако искаме да бъдем щастливо семейство, ще трябва да се разбираме добре и съм сигурна, че няма да имаме проблеми. Аз обичам Дони и това съм ти го казвала вече няколко пъти, знам, че ми вярваш. От какво тогава се страхуваш?

— Не бих могъл да преживея, ако те изгубя, но и не мога да изоставя Дони. Знам, че наистина го обичаш, но съм забравил, че си ми го казвала. Но пък от друга страна веднъж ми спомена, че не си много уверена дали би искала да имаш деца. Спомняш ли си?

— Да.

Той я погледна настойчиво.

— Искаш ли деца или не?

Лий се усмихна.

— След изминалата нощ май нямам вече друг избор.

Очите на Пийт светнаха.

— За това пък изобщо не съм си и помислял. Може би и съвсем напразно съм се тревожил — широка усмивка озари лицето му. — Знаеш ли старата поговорка, в която се казва, че един мъж никога не трябва да допуска грешката да пита жена си за нейното мнение? — той бързо се сви, за да избегне удара й. — Това беше само шега! — с тези думи Пийт отново я притегли към себе си. — Разбери ме, скъпа, тези неща са много важни за мен!

Лий разбра, че от решението й зависеше твърде много. Пийт искаше очевидно да има деца от нея, искаше и да разбере какво е отношението й към Дони.

— Да — отвърна тя. — Бих искала да имам някога деца… по-късно. Може би е по-добре, ако в началото останем известно време само тримата. На Дони ще му трябва време, за да свикне с мисълта, че има нова майка. Същевременно не бих искала да го отчуждавам и от неговата собствена майка. Всичко това сигурно няма да е много лесно за мен, да не говорим пък колко трудно ще бъде за Дони.

— Но той те обича още отсега — вметна веднага Пийт.

— Досега за него бях само една добра приятелка. Но като негова майка ще бъда с него по цял ден, ще му правя забележки, ще го контролирам и е много възможно да не ме приеме.

— Не вярвам.

— Възможно е. Заради това не искам на първо време собствени деца, поне дотогава, докато Дони свикне с новото положение. В никакъв случай не бива да се чувства изключен. Разбираш ли какво имам предвид?

Пийт взе ръката й и леко я целуна.

— Ти си една чудесна жена!

Лий усети как очите й се напълниха със сълзи. Никога в живота й мъж не бе се съобразявал толкова много с нея и с нейните желания. Това преживяване беше нещо съвсем ново за нея. В брака с Майк тя бе трябвало винаги да поставя своите потребности на заден план и на него никога не би му хрумнало да я попита за мнението й.

— Пийт, а какво ще кажат твоите родители? Ще бъде ли съгласна майка ти изведнъж аз да поема възпитанието на Дони? — погледът й се насочи въпросително към лицето му.

— Сигурен съм — отвърна той убедено и тонът му не допускаше никакво съмнение. — Майка ми се моли горещо да кажеш да. Заплаши ме, че няма никога да ми прости, ако не се оженя за теб — при това признание Пийт действително леко се изчерви и Лий неволно се засмя.

— Типично за нея. Но се надявам, че няма да се стигне дотам.

— Ти си чудесна — възкликна той щастливо. Прегърна я и я притисна до себе си.

— С комплиментите си можеш да постигнеш всичко при мен — прошепна Лий.

— Много ми се иска да е така — промърмори Пийт в ухото й. — Лий, имам нужда от теб, както от никого другиго досега. Струва ми се, че не бих могъл да живея вече без твоята обич, без хумора ти, без щедростта ти и без мъдростта ти. Трябва ми всичко у теб… завинаги!

При тези думи на Лий съвсем й се замая главата.

— Ти си романтик — каза тя с усмивка. — Прекрасен, щур и добре изглеждащ романтик — ето какво си ти за мен!

Устните им се срещнаха в дълга, страстна целувка. Лий усети как тялото му затрепери от вълнение. След като се пуснаха, Пийт каза тихо:

— Не можеш да си представиш колко много те обичам!

Лий се притисна още по-плътно към него и го погледна усмихнато.

— Скъпи, предстоят ни още толкова неща, които ще ни донесат радост. Но това, което желая в този момент, е да ме целунеш още веднъж.

 

 

Лий стоеше на брега на езерото и наблюдаваше замислено накъдрената от вятъра повърхност на водата. Мрачното дъждовно време от последните дни се беше променило и през нощта бе отстъпило място на едно сияйно синьо небе. Леденият вятър духаше право в лицето на Лий и й напомняше, че е едва началото на януари.

Беше й трудно да си представи, че само преди няколко месеца бе стояла на същото това място и беше взела решение да купи рибарския къмпинг. Оттогава сякаш бяха изминали години. В онзи момент бе поела голям риск, като се бе отказала от сигурната си работа в Сакраменто, за да се пресели тук. Смелостта й бе възнаградена и тя вече за втори път се намираше в края на един период от живота си.

Предстоеше й чудесно бъдеще заедно с Пийт и Дони. Лий се усмихна замечтано и подхвърли последните трохи от кесийката на грачещите патици, зимуващи край езерото.

— Лий!

Тя се обърна бавно при звука на този скъп глас и погледна Пийт с грейнали очи. Той се приближаваше към нея с леки, пружиниращи крачки и сърцето й заби учестено, когато я притегли към себе си.

— Куфарите са вече в колата, можем да тръгваме. Е, скъпа моя лейди, готова ли си сега да поискаш разрешение от Дони? Или ще искаш първо да си помислиш още веднъж? — той й намигна и когато Лий го погледна, разбра, че никога нямаше да се разкайва за решението си да се омъжи за него.

— Наистина ли смяташ, че Дони ще бъде съгласен да има нова майка? — попита тя с усмивка.

— Има си хас! В края на краищата той е също де Марко, а тези хора винаги са наясно, кое ще им е от полза! — Пийт сведе глава, за да целуне нежно бъдещата си съпруга, после двамата се обърнаха и прегърнати поеха бавно напред, към един нов живот.