Тери Трюдо
Езерото на мечтите (6)

6

Следващата седмица Лий имаше толкова много работа, че дори не намираше време да помисли за Пийт. Той й беше звънял няколко пъти и макар че много й липсваше, неговите обаждания й помагаха да се справи със самотата. Но от друга страна Лий беше доволна, че има толкова много ангажименти, защото знаеше, че Пийт прекарва всяка свободна минута във фермата на родителите си.

Някога, Лий беше уверена в това, той щеше да се откаже от службата си и да се отдаде изцяло на ранчото. Как щеше да изглежда връзката им в такъв случай — тя можеше само да прави предположения. Тайничко в себе си мечтаеше за съвместно бъдеще с Пийт и Дони и таеше слабата надежда, че Пийт мечтае за същото. Усмихна се неволно, като си спомни отново как като дете беше идвала често тук, на езерото, и как още тогава искаше да живее на това място.

Лий беше така потънала в мислите си, та изобщо не разбра, че някой отвори вратата.

— Лий?

Тя вдигна изненадано глава и го погледна.

— Ти? Мислех, че ще работиш във фермата.

Пийт се усмихна.

— Трябваше, наистина, но копнежът по теб ме доведе тук. Много ми липсваше.

— И ти на мен — прошепна Лий.

Той я наблюдаваше с поглед, натежал от желание:

— Знаеш ли всъщност колко си хубава, когато не очакваш някой любовник?

— Маниерът ти да правиш комплименти е наистина умопомрачителен!

Пийт се засмя.

— Вярно е, това е една от най-големите ми способности.

— Не може да се каже, че си самомнителен — отвърна Лий и очите й светнаха дяволито.

Той я привлече в прегръдката си:

— Не, но как ти хрумна? — запита, миг преди да я целуне.

Тя отвърна с готовност на целувката, но Пийт изпъшка тежко:

— Цял ден бих могъл да те целувам, но ще си имам огромни неприятности с майка ми, ако не те доведа навреме за обяд.

— Обяд? Не си спомням да сме се уговаряли.

— Извинявай, моля те, но съвсем бях забравил да те попитам. Можем ли вече да тръгваме?

— Почакай малко! Може би ще трябва да ти припомня, че трябва да поддържам и заведението?

— Моля те, Лий, не може ли Линда да те замести по изключение за няколко часа? Знам, че е тук, защото колата й е отпред.

— Навярно би могла — отвърна Лий. — Но не за това става дума в момента.

— А за какво става дума?

Лий въздъхна:

— Не мислиш ли, че и сама мога да решавам къде да отида и какво да направя? Защото отдавна съм излязла от възрастта, в която други решават вместо мен.

Пийт сбърчи чело.

— Трябва ли да означава това, че не искаш да дойдеш с мен?

— Поне не непременно — отвърна Лий.

— Скъпа, бъди така добра и престани да играеш ролята на „мъчна“ жена. Много ми липсваше и ми се иска да бъдем заедно.

Лий постоя малко, без да продума, след това кимна с глава.

— Добре, потърси Линда и й обясни всичко, а аз ще се преоблека през това време — когато стигна до вратата, тя се обърна още веднъж към Пийт: — По-добре внимавай в бъдеще с „мъчната“ жена. Защото може да стане така, че следващия път да те изхвърли в езерото.

— Ще се постарая с всички сили — отвърна той със смях.

Лий съвсем не си бе представяла колко вкусно може да бъде италианско ядене, приготвено в домашни условия. Често беше яла по разни ресторанти пици или спагети, но спагетите на мисис де Марко, полети с доматен сос и лук, оставиха всичко друго далеч зад себе си. Лий сподели това и на глас.

— О, не си заслужава да се говори за това — отвърна домакинята.

Пийт хвърли многозначителен поглед към майка си, преди да обясни на Лий:

— Винаги казва, че не си заслужава да се говори, но все пак много се радва на комплиментите.

— Пийт! — майка му, смеейки се, се закани с пръст. — Можеш да си спестиш глупавите забележки!

— Глупав ли е моят татко? — попита Дони, който също бе на масата.

— Май би могло да се каже, но не го споменавай пред другите — пошушна мисис де Марко на момчето, като намигна скрито.

Очите на Дони блеснаха гордо. Най-сетне имаше някаква тайна с баба си! Кимна гордо:

— Обещавам!

След десерта Лий помогна на мисис де Марко да измият съдовете, докато Пийт играеше навън с Дони.

— Лий, моля ви да ме извините, ако съм малко недискретна, но бих искала да ви попитам нещо.

Лий погледна изненадано.

— Да?

— Смятате ли да се омъжвате скоро? Имам предвид, разбира се, Пийт.

В погледа на Лий, отправен към мисис де Марко, се четеше изненада.

— И при най-добро желание не бих могла да кажа нищо.

— Простете ми, но само искам Пийт да е щастлив. А вие изглеждате точно жената, за която и той мечтае.

Лий се изчерви леко, преди да отговори:

— Най-добре е да попитате сина си за това, мисис де Марко. Защото само той може да прецени дали съм подходящата за него.

Мисис де Марко хвърли поглед през прозореца към Пийт, който играеше на топка с Дони.

— Тогава ще трябва да почакам още. Синът ми се държа твърде тайнствено по отношение на вас — тя се усмихна. — Всъщност това е много добър признак. Но не искате ли и вие да излезете навън? Пийт и Дони сигурно вече ви очакват.

Лий кимна и изтича в градината.

— Хей, може ли да се включа в играта?

— Разбира се — отвърна Дони незабавно.

Струваше им се, че следобедът е преминал невероятно бързо, когато стана време за тръгване.

— Ооо… Защо тръгваш, Лий? — Дони изтича при нея и я погледна умолително с големите си очи. — Не може ли да изкараме още една игра?

— Съжалявам, Дони, но наистина трябва да се връщам.

Пийт кимна.

— Така е, синко. Вкъщи вече я очакват.

Дони изглеждаше съвсем недоволен и направи още един опит да я задържи:

— Не можеш ли въпреки всичко да останеш още малко, още съвсем мъничко?

— Много съжалявам, Дони.

— Хайде — намеси се Пийт. — Да отидем при баба и да й кажем, че ще откарам Лий. А ако искаш, можеш да гледаш телевизия, докато се върна.

След десетина минути се качиха в колата на Пийт. Лий още веднъж помаха с ръка на Дони.

— Чудесно момче е!

— Благодаря. Но и ти си чудесна.

Лий нищо не отговори, но по устните й трепна лека усмивка.

 

 

Когато пристигнаха, Линда беше готова за излизане и ги очакваше.

— Лий, слава Богу, че се върна, наистина ми се налага да тръгвам. На бюрото съм оставила бележка с имената на всички, които се обадиха, впрочем и майка ти. Поръчано ми е да ти напомня, че родителите ти искат да дойдат на гости още тази седмица. И така — поръчението е изпълнено. Майка ти настоя, непременно лично да ти го кажа.

— Типично за мама — измърмори Лий и се усмихна. — Благодаря, че остана, Линда, ще ти се реванширам за това допълнително.

Едва останали сами, и Пийт жадно посегна към рамото на Лий и я притегли към себе си.

— Ако не те целуна веднага, ще полудея! — прошепна с дрезгав глас. После покри устните й със страстна целувка.

Когато неговите устни докоснаха нейните, Лий усети как горещи и студени вълни я обливат едновременно.

— Искам веднага да легна с теб — настоя той възбудено.

Лий поклати глава.

— Не е възможно… Първо е прекалено рано за лягане и второ — имам клиенти. Работата преди всичко, Пийт, разбери!

— По дяволите! Та това няма никакъв смисъл! — той се отдръпна обидено от нея.

— Пийт?

— Добре, добре. Какво ще кажеш например за едно разхлаждане в езерото?

Дишаше тежко и беше очевидно как трудно сдържа страстта си.

— Имаш ли бански? — уж непринудено попита Лий.

— Да. Банският е винаги с мен.

Плуваха цял час и напрежението помежду им постепенно се уталожваше. Повя слаб бриз и Лий реши да излезе от водата.

— Отивам вкъщи — провикна се вече от брега и започна да се облича.

— И аз идвам ей сега — отвърна Пийт.

Малко след това и той влезе в къщата. Взе набързо душ и се облече.

— Знаеш ли, че за съжаление не мога да остана, защото обещах на Дони да се върна. А в полунощ започва дежурството ми — обърна се той към Лий, когато бе готов.

Лий кимна в знак на съгласие.

— Зная. Ще се видим ли скоро?

— Непременно, скъпа!

 

 

Пийт току-що бе заминал, а Лий вече трябваше да се бори с връхлетялото я внезапно чувство за самота и изоставеност. Все пак успя след известно време да се мобилизира и да седне на бюрото — имаше за оправяне някои поизостанали документи.

Малко преди полунощ привърши канцеларската си работа, заключи чекмеджето и се отпусна на дивана. Беше страшно изморена… Неприятно настойчивият телефонен звън я изтръгна рязко от дрямката. Още замаяна от унеса, вдигна слушалката.

— Ало, рибарски къмпинг Новак — произнесе механично тя.

— Лий, аз съм мисис де Марко.

— Да? — Лий изведнъж се разсъни, защото майката на Пийт бе явно силно развълнувана. Гласът й неудържимо трепереше.

— Стана… стана нещо ужасно — заекна тя. — Имаше катастрофа… и… и… — не успя да довърши фразата.

— С кого? С кого е катастрофата?

— Ало, Лий? Тук е Дон. Много съжалявам, че се наложи да ви събудим, но и двамата си помислихме, че ще е важно… — той заекна.

— Дон! За Бога… Какво се е случило?

— Пийт е ранен. Намира се в интензивното.

— О, Господи! Не! — извика ужасено Лий.

— Не бихте ли могли… Не бихте ли могли да наминете?

— Разбира се. Ще дойда колкото може по-бързо.

Пътят до болницата сякаш продължи цяла вечност. Паркира и хукна с всички сили към интензивното отделение.

С мъка сдържаше сълзите си и много усилия й костваше да не загуби самообладание, когато застана пред родителите на Пийт.

— Има ли нещо ново? — попита тя веднага.

— Да, току-що дойде за малко в съзнание и лекарите казват, че било добър признак — мисис де Марко хвана ръката на Лий. — Радвам се, че сте тук. Пийт сега има нужда от вас повече от всякога.

Дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на Лий.

— Как се е случило?

Дон де Марко стана и й посочи един полицай, който тъкмо разговаряше с някаква сестра.

— Най-добре е да попитате Бил Робъртс, колегата на Пийт… Аз не мога… — не успя да продължи Дон.

С омекнали колене Лий се отправи към колегата на Пийт.

— Извинете, моля, аз съм Лий Новак, приятелката на Пийт. Кажете ми, какво се е случило.

Полицаят я погледна със съчувствие.

— Да, мисис Новак, вече съм чувал за вас — той я хвана за ръка и я дръпна няколко крачки настрана. — Пийт ще оживее. Ранен е тежко, но лекарите имат надежда.

— Къде е сега?

— В момента го подготвят за операция.

— Операция? — Лий бе принудена да седне. Беше пребледняла цялата.

— Пийт сигурно би желал да сте до родителите му в този момент, но, ако ви е прекалено трудно, мога да ви откарам вкъщи — каза Робъртс.

— Не — възрази Лий. — Ще се оправя. Какви са нараняванията?

— Много зле е засегнат. Има няколко счупени ребра. Но това, което създава най-много грижи на лекарите, са гръбнакът и краката. Но, както казах, те имат още надежда.

— Ах, това са само дежурните думи за успокоение — отвърна Лий.

Бил я изгледа и кимна.

— Зная. Но защо не се присъедините към семейство де Марко? Аз ще ви държа в течение относно състоянието на Пийт.

Лий стана и се върна отново при родителите на Пийт.

— Да ви донеса ли кафе? Сигурно ще почакаме още, докато научим подробности.

Минутите се точеха безкрайно дълго и сякаш бе минала цяла вечност, когато главният лекар се приближи до тях.

— Синът ви издържа операцията и сега се намира в интензивното. Справи се добре с всичко и скоро ще се възстанови до известна степен — обясни той.

Лий трепна. Какво означаваше това: да се възстанови до известна степен? Понечи да попита лекаря, но улови предупредителния поглед на Робъртс. Значи не се лъжеше: в присъствието на родителите на Пийт главният лекар не искаше да каже цялата истина. Обърна се към мисис де Марко:

— По-добре е да се върнете у дома и да си отдъхнете малко. Пък и Дони сигурно съвсем се е разтревожил.

Мисис де Марко се поколеба за момент, преди да отговори:

— Имате право. Трябва да се погрижим за Дони.

Когато двамата възрастни де Марко си тръгнаха, Лий твърдо реши да разбере истината за състоянието на Пийт.

Докладната за произшествието я шокира. Пийт преследвал шофьор, карал с превишена скорост, и се отклонил и излязъл от пътя при един завой. Полицейската кола първо се блъснала в електрически стълб, после се преобърнала няколко пъти и накрая спряла върху покрива си. Наложило се да изваждат Пийт с помощта на оксижен. Лекарите казваха, че и гръбнакът, и краката му са сериозно засегнати. Само времето и една по-продължителна терапия биха показали, дали отново някога ще може да се движи.