Тери Трюдо
Езерото на мечтите (5)

5

Бяха прекарали незабравима нощ. На следващия ден Пийт трябваше да бъде отново на работа и Лий отиде сутринта в същия ресторант, където се бяха запознали с него. Климатичната инсталация на заведението й подейства като приятна отмора след горещината навън.

— Здравейте, Лий. Драго ми е да ви видя отново.

— Благодаря. Как сте?

— Ами като изключим това, че ме болят краката, всичко е чудесно — Бети се усмихваше измъчено.

— Вие сте все пак щастливка, защото мен ме боли всичко. Последните дни имах много работа. Тази сутрин дадох обява, защото вече мога да открия рибарския къмпинг. Мистър Палмър работи до вчера, а след това почиствахме заедно с Линда.

— Линда много работи, нали? Ще я задържите ли при себе си за по-нататък?

— За следващите месеци със сигурност.

В този момент Пийт влезе в заведението и двете жени прекъснаха рязко разговора.

Пийт се приближи и се усмихна.

— Видях колата ти навън…

Лий кимна.

— Да, имах да уреждам някои работи в града.

— Как е Дони? — попита Бети.

— Добре. Тормози ме непрекъснато с желанието си да идем заедно в Сан Франциско.

— Да, такива са си децата — отвърна Бети с широка усмивка.

— Не би ли искала да дойдеш с нас? — обърна се Пийт към Лий.

— О, не зная. Възможно е още утре да пристигнат първите ми клиенти — поясни тя.

Той сви рамене.

— В такъв случай няма да дойдеш.

Такава реакция Лий наистина не беше очаквала. Макар да знаеше, че Пийт бе приел отговора й, все пак беше предполагала, че поне би реагирал с разочарование. Това равнодушно поведение я стресна донякъде. Бети трябваше да обслужва нови клиенти и така Пийт се извърна към Лий и каза тихо:

— Липсваше ми.

— Изминали са само няколко часа, откакто се разделихме — отвърна тя.

— Зная, но това време ми се стори цяла вечност — забеляза с широка усмивка Пийт.

Лий не можа да устои и се засмя:

— Ти си непоправим.

— Знам.

Следващите петнайсетина минути изминаха в приятно бъбрене за незначителни неща, а накрая те се уговориха Лий да придружи Пийт и Дони по време на някое конно състезание, щом й се удаде време. Едва по-късно, когато размишляваше върху разговора, Лий осъзна, че Пийт в края на краищата пак беше получил точно това, което бе искал в началото.

„Бог да ми е на помощ с този мъж! — помисли си тя. — Той наистина знае как да ме накара да сменя мнението си“.

 

 

След няколко дни Пийт я покани в апартамента си. Лий беше страшно любопитна да види жилището му. Но остана все пак малко разочарована, когато най-сетне влязоха вътре, защото жилището се състоеше само от малка спалня над някакъв гараж. Но поне на една от по-хубавите улици в града.

— Учудвам се, че живееш в толкова евтина квартира — каза Лий.

Той я погледна изненадано:

— Защо?

— И аз не знам точно защо. Може би е така странно, именно защото си имаш друг толкова красив дом.

— Шейсет мили път всеки ден е просто прекалено, затова нямах друг избор. Влизай, а аз ще отворя бутилка вино — той влезе в малкия кухненски бокс, за да донесе бутилката.

Лий огледа обстановката и бе принудена да признае, че й харесва. Когато Пийт се върна с бутилка и две чаши, тя побърза да каже мнението си.

Пийт се усмихна.

— Знаех си, че ще ти хареса. Хайде, сядай.

Но вместо да седне, Лий прекоси стаята и почна да разглежда снимките, закачени на стената.

— Това е Дони на пет месеца — обясни Пийт, забелязвайки, че с особен интерес разглежда една от фотографиите.

— Много е сладък! — Лий се обърна към него: — Пийт, защо всъщност родителските права за детето си поел ти?

По лицето му пробягна сянка:

— В началото и двамата имахме родителски права. Но Карън се омъжи повторно и новият й съпруг не искаше Дони при себе си. Затова тя се отказа от детето.

— Много съжалявам заради Дони.

Горчива усмивка се появи върху устните на Пийт.

— Да, не беше лесно за момчето, поне в началото. Но междувременно Дони преодоля всичко това — той я прегърна с ръка. — По-добре е обаче да поговорим за нас двамата. Би ли искала да останеш днес тук, при мен?

Лий поразмисли малко. Тя обичаше Пийт и искаше да бъде с него, но да прекара само няколко пламенни часа, това й беше твърде малко.

— Е? — настояваше той.

Тя колебливо се освободи от прегръдката му.

— Не тази нощ, Пийт. Не съм така убедена, че това би било добре.

Няколко секунди нито един от двамата не пророни нито дума. Накрая Пийт така силно постави чашата на масата, че Лий изплашено трепна.

— По дяволите, може би ще ми кажеш какво ти става?

Лий преглътна, долавяйки гняв в думите му:

— Причината е, че… Е, добре, просто не зная, доколко сериозно се отнасяш към мен.

— Лий! — той я стисна за раменете. — Наистина ли си мислиш, че за мен си само бегла авантюра? Не разбираш ли колко много се нуждая от теб?

И преди Лий да може да отговори нещо, я привлече в прегръдките си и я целуна със страст.

В първия момент Лий беше така изненадана, че не можеше да мисли разумно. Но после отблъсна Пийт от себе си.

— Моля те, недей.

Той я погледна объркан.

— Лий, нима не чу какво ти казах? Имам нужда от теб и…

— Но очевидно не ме обичаш, иначе отдавна да би ми го казал. А между „нуждая се“ и „обичам“ разликата е от небето до земята.

Пийт я гледаше слисано:

— Това не е честно.

— А ти, Пийт? Честен ли си?

Вместо отговор той промълви почти беззвучно:

— По-добре е да те откарам вкъщи, защото всъщност само се въртим в кръг.

— Вкъщи? Сега? — Лий изглеждаше объркана.

— По дяволите, какво в края на краищата искаш? — кипна Пийт.

— Мисля, че и сама не знам точно.

— Съвсем ще ме объркаш — въздъхна дълбоко той.

Сърцето й биеше толкова силно, че се запита дали не го чува.

— Пийт, та как да го кажа, без да изглежда глупаво. Просто наистина се влюбих…

Пийт я изгледа внимателно, преди да каже:

— Много би ми се искало да узная защо мислиш, че аз искам да поддържам само лека любовна връзка?

Тя помръдна с рамене.

— Сама не мога да си отговоря.

— И тъй, за да е ясно веднъж завинаги, чуй: О-би-чам-те!

— Точно това исках да чуя — отвърна развълнувано Лий и го прегърна.

Пийт склони глава над лицето й и тъкмо устните му докоснаха нейните, телефонът иззвъня нервно.

— Проклятие! — изруга той и вдигна слушалката.

И Лий можа да чуе, изпитвайки дълбоко разочарование, че викат Пийт по спешност.

Пийт де Марко затвори телефона и заговори с подчертано сериозен тон:

— Съжалявам, но се налага да изляза по служба. На аутобана е станала тежка катастрофа и веднага трябва да замина за там.

— Често ли всъщност ти се случва да поемаш внезапни дежурства?

— Зависи. Щом е полицай, човек трябва да е готов винаги да се включи в акция.

Лий вдигна примирително ръце.

— Навярно ще трябва да приема нещата такива, каквито са. Да те изчакам ли тук?

— Мисля, че май няма смисъл. Най-вероятно е да остана до късно. По-добре ще е да си тръгнеш сега. Моля те да ме извиниш, ако бях предвидил…

— Няма нищо. По-добре тръгвай — отвърна Лий и го целуна нежно.

 

 

Лий лежеше от доста време, но сънят все не идваше. След като се въртя нервно няколко часа и не успя да заспи, отново се облече и излезе от къщи. Искаше да почака Пийт, докато се върне от дежурство. Паркира колата пред неговото жилище и заизкачва решително стъпалата. Влезе и се настани на канапето. Въпреки че допреди малко се беше чувствала страшно бодра, сега изведнъж й се приспа.

Събуди се, когато някой помилва лицето й.

— Хей, скъпа, събуди се!

Тя примигна.

— О, ти си вече тук!

— Мислех си, че ще си отидеш у дома.

— Това и направих.

— Извинявай, не ми се сърди, но вече е доста късно. Не би ли могла все пак да ми обясниш по-точно? — отвърна Пийт и се прозина.

Лий се протегна сънливо и започна да обяснява.

— Намирам, че е чудесно, дето си се върнала! — Пийт я прегърна с нежност.

Тя обви ръце около врата му и с удоволствие се остави на целувките.

Той вдигна глава и я погледна закачливо.

— Има си предимства, дето не носиш сутиен.

— И аз смятам същото — отговори Лий с широка усмивка.

— Собствено сега би трябвало да съм потресен от такава волност.

— Глупости. Та на теб ти харесва това. Току-що го каза.

Той не отвърна нищо, а с опитни пръсти разкопча блузата й и погали с устни гърдите. После почна съвсем бавно да я съблича, като не преставаше да милва нежно чувствителната й кожа.

Отначало Лий просто се наслаждаваше на ласките и се държеше съвсем спокойно, но сетне й се прииска да усети тялото му и също почна да го освобождава от дрехите му.

В очите й проблесна откровено желание, когато видя силното му тяло. Тя се изчерви леко, забелязвайки очевидния ефект, който голото й тяло бе предизвикало у него.

Пийт я милва безкрайно дълго, докато на Лий й се стори, че не би могла да издържи повече. Тя се притисна прелъстително и когато най-сетне го усети в себе си, тялото й се изви към неговото. Пийт я държеше много здраво, те се движеха в един и същ ритъм, докато едновременно достигнаха връхната точка на страстта.

 

 

— Лий.

Гласът на Пийт достигаше до съзнанието й доста неясно.

— Ммм?

Целуна я нежно по бузата.

— Съжалявам, че трябва да те събудя, но нали искаше днес да откриеш рибарския къмпинг.

Лий скочи уплашено.

— О, Боже, съвсем забравих — изстена тя. Едва тогава забеляза, че Пийт е прекалено сериозен. — Тежи ли ти нещо?

— Знам, че много държиш на къмпинга, но имам странното чувство, че работата ти те отдалечава от мен.

— Как ти хрумна това точно сега?

— Виждаш ли, всъщност се бях надявал ремонтът да продължи малко повечко. Тогава бихме имали още малко време, за да се опознаем по-добре. Но когато вече отвориш къмпинга…

— Боиш се, че няма да можем да се виждаме така често, това ли е — довърши Лий започнатото изречение.

— Не, нямам предвид това.

Лий го погледна въпросително.

— А какво тогава?

— Честно казано, мисля си, че тогава няма да мога да те виждам винаги, ако имам нужда от теб.

— Това шега ли е? — Лий го гледаше смаяно.

Тя разбираше наистина какво имаше предвид, но начинът, по който го каза, намираше вече за прекалено безсрамен.

— Действително притежаваш странен маниер да правиш комплименти.

— Но, Лий, нали вече ти казах колко много те обичам!

— Тогава го докажи още веднъж — отвърна тя и по устните й заигра дяволита усмивка на съблазнителка.

Пийт се приведе над нея и я целуна.

— И дума да не става! И без това е по-добре да се обличаш вече!

Тя се поколеба.

— Сега?

— Разбира се. Кой иска да прави откриване днес: ти или аз?

— Има наистина известна доза истина в това.

Лий се остави с готовност да я издърпа от леглото. За миг той я притисна нежно до себе си, след което тя влезе в банята.