Тери Трюдо
Езерото на мечтите (1)

1

Лек вечерен вятър се носеше като шепот над езерото Клирлейк и рошеше тъмната коса на Лий. Тя съзерцаваше светлините на отсрещния бряг, които се множаха с напредването на здрача. Вдишвайки дълбоко, Лий се наслаждаваше на благотворния повей на лятото и се вслушваше в непрестанния плясък на вълните. От време на време долавяше приглушеното ръмжене на някоя яхта, плъзгаща се в нощния мрак далече оттук, някъде към калифорнийския бряг.

За Лий бе все още трудно да свикне с представата, че тази ясна тишина наоколо принадлежеше към новия й живот. Тук, в това спокойно обкръжение, щеше да й бъде по-лесно да се справи с преживяванията си от последните шест години. Но дори и сега, когато бе приела най-сетне факта, че Майк я бе напуснал, беше невероятно трудно да си представи, че на тридесет години ще почне още веднъж съвсем отначало. Вече не изпитваше непрестанната, гризяща я отвътре горчивина, която тежко бе засегнала самочувствието й. Доста дълго бе страдала, че мъжът й я беше напуснал заради друга — тази жена беше бременна и щеше да роди детето, което Лий така много бе искала да му дари. Но накрая все пак Лий бе осъзнала, че животът не е свършил дотук. Сега край езерото щеше да започне своя нов живот…

Стресната от внезапния крясък на няколко патици, шумно спускащи се към развълнуваната повърхност на водата, тя отново си спомни за същинската причина на посещението си при езерото.

Замислено подхвърляше късчета хляб на патиците.

Като раздели и последното къшейче, Лий се обърна и се отправи към къщи. Следващия ден щеше да ходи в Лейксайд. Трябваше да намери майстор за ремонта на прогнилия пристан. Колкото по-скоро се заеме да приведе в ред новата си собственост, толкова по-скоро ще може да открие заведението — един своеобразен рибарски къмпинг.

Мисълта за предизвикателството, което сама си беше поставила, приятно погъделичка нервите й. Да измъкне това западнало предприятие от състоянието на фалит щеше да изисква целия й търговски усет. В бъдеще нямаше да управлява повече парите на другите, а щеше да залага собствения си капитал и ако не успееше, тя самата щеше да страда от това. Някак си предчувстваше, че ще успее. Това езеро винаги е било мечтата й и се радваше, че отново се беше завърнала при него.

 

 

Лий успя да провре белия шевролет в една пролука на паркинга на Мейн Стрийт. Хвърли набързо още един поглед в огледалото, за да провери грима си и отвори вратата на шевролета. Едва беше стъпила на асфалта, когато до нея спря полицейска кола.

— Мадам, все тъй ли слизате — без да погледнете какво има на улицата? Така лесно могат да ви блъснат.

Лий изненадано погледна към полицая. Ярката слънчева светлина обаче я заслепи и се наложи да засенчи с длан очи, за да види нещо.

— Съжалявам, но не знаех, че върша нарушение.

— Е да, всъщност не сте извършила нищо нередно, но все пак по-добре е да внимавате в бъдеще — отвърна с усмивка полицаят.

Сега, когато можеше вече да го вижда по-добре, Лий се отпусна. Въпреки лекото раздразнение от забележката тя забеляза, че е доста атрактивен. Хареса й, както стоеше пред нея, загорял, с тъмна коса и широки рамене, в униформа и усмихнат. Внезапната изненада от реакцията при вида на непознатия мъж я накара да се изправи и да се дръпне от колата.

— Да, разбира се — промърмори тя, обърна се и продължи пътя си по тротоара.

Когато отваряше вратата на бюрото по труда, Лий съзря в отражението на стъклото, че полицейската кола продължава да стои на същото място. Успя да види също и това, че мъжът зад волана гледа подире й. После тя решително дръпна вратата на агенцията.

На гишето седеше жена на средна възраст, която при появата на Лий вдигна поглед от пишещата машина.

— С какво мога да ви бъда полезна?

— Виждате ли, търся някой, който да направи ремонт на пристана за лодки. Освен това ми трябва чистачка за три дни седмично.

Лий се усмихна неволно, забелязвайки как я оглеждат. Беше страшно доволна, че не е със старите дрехи, които бе носила напоследък всеки ден вкъщи. Наистина дрехите правят човека, помисли си тя.

— Имате ли подходящи хора за мен? Ще платя добре.

— Да, разбира се, заповядайте, мис…?

— Мисис Новак, Лий Новак — тя седна и погледна възрастната жена.

— Е, мисис Новак, ще видя какво мога да направя за вас.

След половин час Лий напусна доволна агенцията. По пътя за магазина мислите й внезапно, без да иска, се насочиха отново към полицая и към странното чувство, обзело я, когато той се беше усмихнал. Откакто Майк я беше напуснал, беше излизала само веднъж с друг и въпросната вечер се беше провалила катастрофално. През цялото време се бе чувствала скована и несигурна. Оттогава беше отбягвала срещите с мъже. Въпреки многобройните благоприятни случаи предпочиташе да не се обвързва с никого. Може би пък е добър признак, че сега така я бе привлякла усмивката на някакъв мъж.

Всъщност това може да означава само, че постепенно се откъсва от Майк. Лий усети, че за пръв път от дълго време насам се чувства отново свободна.

 

 

Когато приключи с покупките, Лий се отби в един ресторант да пийне чашка кафе. Едва беше седнала, когато приглушен глас досами нея попита:

— Може ли да седна при вас?

Лий вдигна поглед — право срещу чифт кафяви очи. Когато разбра, че пред нея стои познатия вече полицай, дъхът й секна за момент.

— О, привет — най-сетне успя да изрече.

— Очаквате ли някого?

— Не, можете спокойно да седнете — Лий се опитваше трескаво да прикрие колко много се радва на внезапната среща. Преглътна нервно: — Почивка ли имате?

— Да, почивка — отвърна той и протегна ръка. — Казвам се…

— Ей, Пийт, какво да донеса? — прекъсна го келнерката.

— Добър ден, Бети, едно кафе и ябълков сладкиш — той погледна Лий и продължи: — А за мис…?

— Мисис Новак — тя погледна келнерката. — Чаша кафе за мен, моля.

Когато келнерката се отдалечи, настъпи мълчание. Лий усети, как я преценява.

— Съпругът ви трябва да е много сигурен във вас — каза той. — Ако бяхте моя жена, щях да държа да носите венчалната халка.

В първия момент Лий щеше да му каже да не си пъха носа в чужди работи. Но когато видя подчертания интерес в питащите му очи, тя за своя изненада се чу да отговаря:

— Разведена съм.

Той се усмихна:

— Добре, това е най-хубавата новина, която съм чул за деня.

— Защо? — поде тя.

— Защото сега мога най-сетне да ви се представя и бих искал да ви попитам дали ще излезете с мен на вечеря.

Преди Лий да може да му отговори нещо, келнерката отново застана до масата им.

— Ето двете кафета и сладкиша. Желаете ли още нещо?

— Не, много ти благодаря, Бети.

Лий се беше вторачила в чашата си, сякаш би могла да намери там отговор на ужасното объркване, което забележката му бе предизвикала в душата й. Нещо у този мъж, седнал отсреща, я привличаше с магическа сила. Според нея той изглеждаше много добре, а приглушеният му глас я възбуждаше повече, отколкото би желала да си признае.

— Каквото и да има в чашата ви, трябва да е невероятно интересно!

Тя вдигна изненадано глава и погледна право в очите, които в този момент я наблюдаваха леко иронично.

— Тъкмо си мислех за прибързаните запознанства.

— О, страхувам се, че бях малко настойчив.

— Малко…

Преди тя да успее да продължи, той протегна ръка:

— Казвам се Пийт де Марко, не съм женен и съм достатъчно умен, за да не пропусна шанса да срещна една хубава жена и… да я опозная по-отблизо, когато я видя.

Лий се засмя, когато стисна протегнатата му ръка.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър де Марко.

— Пийт — ръката му усили натиска си. — Може ли да ви наричам на име?

При този въпрос сърцето й неволно заби по-бързо. Лий установи с изненада, че дори малко се беше изчервила, а си беше въобразявала, че вече е излязла от ученическия стадий!

— Разбира се — прошепна тя. — Казвам се Лий.

Пийт отново пусна ръката й.

— Лий, хубаво име.

— Благодаря — отвърна тя.

Няколко минути минаха в мълчание, докато изпиха кафето и изядоха сладкиша. Въпреки че Лий се мъчеше да бъде подчертано отпусната, тя усещаше как я смущава присъствието на този мъж. Късо подстриганата му тъмна коса беше леко къдрава, а за миглите му сигурно не една жена би му завидяла. Беше един наистина безобразно хубав мъж и тя сега пиеше кафе с него.

— Колко време ще останете в Лейксайд? — попита той.

— Отскоро съм тук. Избрах си Клирлайк за ново родно място.

Той отново се показа зарадван.

— Хубаво е да чуеш това. Впрочем, ако преди не съм ви стреснал прекалено — ще дойдете ли днес с мен на вечеря?

Лий се поколеба да отговори и Пийт бързо продължи:

— Следващите пет нощи имам дежурства. С моята професия, за съжаление, не мога да променям работното си време както ми е угодно.

— Разбирам. Просто защото съм отскоро тук, а и тъкмо сме се запознали…

— Ако не се доверявате на своя приятел и спасител, на кого тогава? — попита той дяволито.

Премисли малко, после кимна и отново пое дълбоко дъх:

— Добре. Докога ще работите?

Очите му светнаха.

— До четири.

— Тогава ви предлагам да минете да ме вземете в седем — Лий допи кафето си и изчака отговора му.

— Ако ми кажете и откъде да ви взема, бих бил свръхщастлив. Нали разбирате, не съм така добър като Шерлок Холмс, макар и да нося униформа.

Лий неволно се засмя:

— Да, наистина би било по-добре да ви дам адреса си.

И тя го направи, без да се колебае повече.

Пийт стана, след като прибра химикалката в джоба си.

— С голямо удоволствие бих останал още и бих разбрал какво ви е накарало да купите този западнал рибарски къмпинг и да дойдете насам, но за съжаление трябва вече да отивам на работа. Ще се видим довечера.

Лий беше потънала в размисъл, когато Пийт плати и излезе от ресторанта. Това беше един от най-необичайните дни в живота й. Току-що си беше уговорила среща с напълно непознат мъж, с когото бе разменила само няколко думи!

Когато грабна чантата и пакета с покупките, за да си върви, келнерката отново се насочи към нея.

— Пийт каза, че сте отскоро в града. Казвам се Бети Хейс, а вие сте Лий Новак, нали?

Лий объркано погледна келнерката.

— Да, така е — успя да каже най-накрая.

Жената се усмихна дружелюбно и продължи:

— Радвам се, че се запознахме и се надявам, че ще наминете отново някой път.

— Благодаря, ще го направя.

По-късно, на път за дома, Лий още веднъж си припомни събитията от последните няколко часа. Откакто бе излязла от къщи, беше срещнала един много приятен мъж, беше намерила майстор за ремонта и домашна помощница, беше напазарувала и беше открила ново приятелство. Да, наистина имаше усещането, че Бети би могла да й стане приятелка. Ако, освен това, и днешната вечер бъдеше успешна, то всичко би било перфектно.