Тери Трюдо
Езерото на мечтите (8)

8

Следващите дни изглеждаха за Лий като коктейл, съставен от стрес, работа и самота. Мисис де Марко я държеше в течение по отношение оздравяването на Пийт, но й се искаше да има нещо повече от информация от втора ръка. Няколко пъти бе грабвала слушалката, но после се бе разколебавала и не бе могла да стигне до никакво решение.

Но знаеше, че ако сега не позвъни на Пийт, никога по-късно нямаше да може да го стори. Посегна към телефона и в същия момент той иззвъня. Лий вдигна слушалката с изненада.

— Новак — каза тя.

— Здравей, Лий. Тъкмо си мислех за теб — гласът на Пийт се чуваше съвсем ясно.

Сърцето й изведнъж заби учестено. Някак си не можеше да повярва, че се обажда след толкова много време.

— И аз тъкмо мислех за теб.

— Лий, имаш ли малко време, за да си поговорим?

Устата й пресъхна изведнъж.

— Да.

— Мисля, че ти дължа едно извинение. Много съжалявам, че напоследък се държах така недружелюбно…

— Пийт — прекъсна го Лий.

— Остави ме да се доизкажа — продължи той. — Не съм си променил мнението. Но признавам, че се държах доста безсърдечно спрямо теб.

Защо казваше това? Какво искаше?

— Свърши ли? — попита тя.

Той въздъхна.

— Не, не съвсем. Лий, ще отида в Сан Франциско, защото там могат да ми приложат специална терапия. Ще отсъствам доста време, но не искам да замина, без да ти кажа, че за мен винаги ще бъдеш нещо по-особено. Ако и да сме скъсали.

Телефонът щракна и Лий чуваше вече само сигнала „свободно“. Приседна, разкъсвана между облекчението и гнева. Какво беше казал? Че ще бъде за него винаги нещо по-особено?

— Добре, Лий — промълви на себе си, после стана и влезе в банята, за да се преоблече. Щеше да отиде във фермата, да види Пийт още веднъж преди тръгването му.

Лий стоеше в сянката на един дъб и наблюдаваше Пийт, който тъкмо четеше нещо на Дони. На ярката слънчева светлина косата му изглеждаше като златна. В очите на Лий внезапно се появиха сълзи — беше й напълно безразлично дали седи в инвалидния стол или не. Той беше и си оставаше най-забележителния мъж, когото бе познавала.

Сякаш почувствал, че го наблюдават, Пийт обърна глава и погледна в нейна посока. По лицето му пробягна сянка на удивление, но после отново се превърна само в една маска.

— Здравей — поздрави я той. Усмивката му не беше искрена.

— Надявам се да ми простиш, че идвам така неочаквано — започна Лий.

Пийт я изгледа с присвити очи.

— Нищо друго не ми остава, нали?

Дони обаче очевидно се радваше, че я вижда.

— Здравей! Обичаш ли приказки?

— Да, много.

Момчето протегна ръката си.

— Ела, седни при нас. Татко сега ще дочете приказката.

Лий пое ръчицата и седна на тревата. Докато Пийт четеше, Лий нито за миг не сне поглед от лицето му.

Щом свърши приказката, Дони поиска да чуе още една.

— Не, сине. Сега искам да поговоря с Лий. Изтичай бързо при баба и поискай лимонада за нас.

— Добре! — Дони изтърча в къщи.

— Винаги съм си мислила, че малките момчета са непослушни. Но у сина ти няма нищо такова.

— Той страшно обича лимонада — на лицето му се разля широка усмивка, но бързо отново застана сериозен. — Погледни ме — помоли той, но Лий гледаше настрани. — Лий, безсмислено е, че си дошла. Вече всичко сме си казали. Разбери, че не бива.

— Защо?

Погледна я леко ядосан.

— Ти си по-лоша от Дони с неговите въпроси.

— Това е нарочно. И децата играят по нервите на възрастните, докато получат отговор, с който могат да се съгласят. Аз изпробвам същата тактика.

— Няма да имаш успех при мен.

— Пийт, знам, че сега си принуден да седиш в инвалидната количка, но знам и това, че лекарите са сигурни, че скоро ще можеш отново да се движиш. Боже мой! Наистина ли вярваш, че майка ти е скрила нещо от мен?

Пийт я наблюдава известно време мълчаливо, после се усмихна.

— Добре си информирана.

Лий кимна.

— Знам също, че можеш сам да се качваш и слизаш от кола. Хайде, нека попътуваме малко.

— Това звучи по-скоро като заповед, отколкото като покана.

— Точно така.

— В такъв случай ще трябва да обясниш на Дони, че ще се наложи да почака, докато се върнем да пием лимонада с него.

Лий се надигна със смях.

— Ще бъде сторено, сър!

 

 

Пътуваха мълчаливо и Лий едва успяваше да прикрие вътрешното си напрежение. След известно време тя отби шевролета по един полски път и спря долу, край брега на езерото.

— Пийт, бих искала да знам, колко „по-особена“ съм за теб — поде тя и се обърна към Пийт.

Той барабанеше нервно с пръсти по арматурното табло.

— Е? Чакам отговор!

— Това, за което всъщност ме питаш, е дали те обичам или не. И дали съм те лъгал през изминалите седмици. Така ли е?

— Да!

— Означаваш твърде много за мен, Лий, но не знам дали това е любов. Въпреки всичко искам връзката ни да се прекрати, просто защото не знам какво ще стане с мен по-нататък. Не можеш ли да разбереш това?

— Не! За мен нищо не е свършило.

Знаеше, че може би става смешна, като упорства и направо му се натрапва — в края на краищата никога не й беше казвал, че я обича. Но как иначе да се увери?

— Чуй ме, Лий, нямам нищо против да останем приятели, но би трябвало да забравим, че някога сме се обичали.

Лий се помъчи да прикрие истинските чувства, които я вълнуваха.

— Добре — съгласи се с въздишка тя. — Какво ще кажеш за един хамбургер и салата у дома?

Пийт я погледна изпитателно, преди да отвърне:

— Звучи примамливо. Добре, ще дойда.

Лий се усмихна.

— Радвам се, че се съгласи, защото майка ти няма да те чака за вечеря.

— Какво е това? Заговор?

— Не бих го нарекла така. Можем да се изразим и по друг начин: семейството ти счита, че няма да ти навреди, ако поизлезеш малко навън.

— Наистина не е толкова лошо — измърмори Пийт.

— Имаш ли нещо против, ако пусна радиото?

— Колата е твоя.

Лий го изгледа с остър поглед.

— По-добре ще е да се концентрираш върху движението — каза той.

— Вярно.

Смелостта й се стопи, разбирайки, че Пийт няма никакво намерение да я улесни.

 

 

Лий се зае да прибира масата.

— Мога ли да ти помогна?

— Защо не? Тъй като аз приготвих храната, редно е сега и ти да направиш нещо.

— Доста еманципирана жена си — усмихна се Пийт.

— Точно ти би трябвало добре да го знаеш.

— Ето — Пийт й подаде няколко чинии. — Няма да стигна до мивката.

Агресивният й отговор изплаши и самата Лий:

— Не се дръж така! Можеш спокойно да станеш и да извървиш няколкото крачки!

— По дяволите! Престани!

— Съжалявам — тя отново постави чиниите на масата и клекна пред Пийт. — Наистина съжалявам, скъпи. Обичам те.

Не беше в състояние повече да удържи сълзите си. Толкова се беше отдала на болката и страданието си, че в началото дори не забеляза, как Пийт я гали успокоително по гърба.

— Шшт — прошепна той. — Моля те, Лий, спри да плачеш.

Лий вдигна очи към лицето му и сякаш мина цяла вечност, докато отново бяха в състояние да отделят поглед един от друг. Приведе се напред и я целуна. Целувката му беше настойчива и тя й отвърна необуздано и страстно.

Той я пусна с подчертано нежелание.

— Твърде дълго бях лишен от това — каза Пийт.

Лий все още не успяваше да си поеме дъх и можа само да кимне.

— Трябва да ти призная нещо, Лий — продължи той. — Искам да се любя с теб, но не знам дали ще мога.

Тя знаеше колко много трябва да се е борил със себе си, докато направи това признание. Целуна го нежно.

— Нека ти помогна — помоли тя.

Пръстите й се плъзнаха към копчетата на ризата. Дълбок стон се изтръгна от гърдите му, стисна я още по-здраво за раменете, когато Лий съблече ризата и почна да го гали по гърдите.

Пийт я привлече до себе си, за да може да я целува по-добре и когато тя седна в скута му, ръцете му започнаха една вълнуваща игра. Нетърпеливо вдигна блузката и почна да милва гърдите й. Устните му се откъснаха от нейните и се преместиха по-долу, където до преди миг бяха ръцете му. Лий въздъхна дълбоко — мъчението, на което я подлагаше, беше твърде сладостно. Копнееше да усети Пийт изцяло.

— Лий, помогни ми — прошепна той. — Ела с мен на дивана — той се подпря тежко на рамото й, когато го поведе към канапето и с въздишка се отпусна върху меките възглавнички.

— Проклятие! — изруга Пийт, когато най-сетне се настани.

— Мисля, че ти трябват патерици.

Той й хвърли гневен поглед.

— Много смешно!

— Не, не мисля.

Пийт кимна.

— Добре, нека забравим за миг колко ми е трудно да се движа.

Тя се усмихна.

— Бих разчитала на това.

— Ела тук, хубава жено!

Лий пристъпи до него и той я привлече до себе си, като я целуна нежно по челото.

— Лий, желая те повече от всичко на света, но мисля, че и без друго го знаеш — замълча за момент. — И въпреки това, Лий, даже и да спим сега заедно, все още нищо не мога да ти обещая.

Лий обаче не искаше да го слуша.

— Обичай ме — пошепна тя и се сгуши до него. — Толкова много си ми липсвал!

Ръцете на Пийт нежно и внимателно погалиха гладката кожа.

— Какво приятно усещане — прошепна той. — Лий, съблечи се, моля те. Съжалявам, че не мога да го направя аз.

Лий стана и влудяващо бавно и възбуждащо събу джинсите и бикините. Пийт сякаш щеше да я разкъса с поглед.

— О, Боже, прекрасна си — промърмори Пийт, когато тя застана гола пред него и се зае да го разсъблича с треперещи от страст пръсти.

Пийт протегна ръце и Лий легна до него. Известно време само се притискаха здраво прегърнати.

— Ако сега успея да те любя, то ще бъде изключително преживяване — прошепна с дрезгав глас той.

Сладострастни тръпки разтърсваха Лий. Тя го желаеше с всяка фибра на тялото си и искаше да му каже, че за нея не е толкова важно дали ще е безупречен в леглото — по-важно беше да са заедно. Но думите нямаше да помогнат, а действията.

Започна да гали стройното мускулесто тяло, после склони глава надолу и с бързи, леки като полъх на вятър целувки докосваше нежно кожата на корема му. Устните й бавно се придвижваха нагоре към неговите. Дишането на Пийт се ускори и той не успяваше повече да сдържа възбудата си, когато ръцете на Лий се спуснаха надолу и продължиха палаво да изследват тялото му. Езикът й игриво се плъзна по устните му и с лек натиск ги разтвори, тялото й докосваше предизвикателно неговото, опитните женски ръце следваха собствената си воля.

Пийт не издържа и със стон я привлече върху себе си.

— Днес ще можем само по този начин — промърмори и ръцете му се плъзнаха от бедрата към гърдите й.

Лий се приведе леко, пъхна длани под врата му и започна да се поклаща ритмично. В един момент тя придърпа главата му към себе си, гърдите й ритмично докосваха лицето и устните му. Лий беше възбудена, невероятно възбудена и не можеше да се владее повече. Отметна глава назад, от гърлото й се изтръгна вик на възторг и тялото й замря.

В същия миг и Пийт достигна кулминацията. Те стояха като вцепенени, съсредоточени в неговите пулсации, здраво прегърнати. След няколко минути Лий най-сетне удовлетворена се отпусна до него.

— Лий, беше прекрасно — наруши мълчанието Пийт. — Но въпреки това след два дни трябва да замина.

— Моля те да не говорим точно сега за това — отвърна тя и се сгуши по-плътно до него. — В този момент искам просто да съм при теб.

— Та нали си.

— Да. И това ни е достатъчно.

— Човек не може да избегне неизбежното.

Тя го погледна изпитателно, но в тъмнината не можеше да прочете нищо по лицето му. Беше й трудно да намери подходящите думи.

— Пийт, скъпи… защо?

Той я погали по лицето.

— Спомняш ли си онова, което ти бях казвал за обещанието и гаранциите? Искам да съм честен спрямо теб. Прекрасно е да те обичам, да те любя, защото си изключителна жена, но едно съвместно бъдеще не е непременно логическото следствие от всичко това.

Очите на Лий се напълниха със сълзи.

— Не.

— По дяволите! Кога ще разбереш най-сетне, че съм в инвалидна количка? Аз съм инвалид! Моля те, помогни ми сега да се облека, искам да се върна в къщи.

Лий се изправи.

— Щом като си решил твърдо да ме изключиш от живота си, то би трябвало час по-скоро да се научиш и сам да си помагаш.

Тя скочи от дивана и се втурна в спалнята, за да се облече. Когато след половин час се върна, Пийт седеше, напълно облечен, на канапето. Главата си беше подпрял с ръцете.

— Съжалявам — каза Лий.

— Няма нищо.

— Но беше толкова подло от моя страна — тя пристъпи няколко крачки към него. Как ли да го накара да разбере, че той е този, около когото се върти целият й живот! — Ще те заведа сега в къщи — заяви тя.

Пийт вдигна глава и я погледна с очи, пълни с болка.

— Готов съм.