Тери Трюдо
Езерото на мечтите (12)

12

Лий се събуди в утринния здрач. Обърна се, видя главата на Пийт върху възглавницата до себе си, и по устните й пробяга усмивка на задоволство. Наистина нямаше място за съмнение, че редом с Пийт се чувстваше щастлива. Наблюдаваше с вълнение зачервеното му от съня лице, когато той ненадейно отвори очи.

— Какво чудесно утро — промърмори той, все още сънен.

— Добро утро, поспаланко! Тъкмо се питах дали да те будя или не. Така хубаво си спеше!

Пийт я привлече към себе си и в един миг прогони сънливостта си.

— Ела.

— Надявам се, че не възнамеряваш пак да ме командваш? — попита тя шеговито.

— Не, само искам да усетя тялото ти до моето.

Лий въздъхна щастливо и закачливо зарови ръка в меките коси на тила му.

— Новата година почва много добре! — той я целуна по рамото.

— Обичам те.

— И аз теб.

— Трябва да останеш завинаги с мен. Обещай ми, че никога няма да ме напуснеш.

— Никога… това е доста дълго време… а аз съм толкова гладна.

— Да не би да ми се подиграваш? — попита Пийт престорено сърдито.

Лий го целуна нежно по челото.

— Добре, че го разбра. Но се страхувам, че наистина ще трябва да издържиш завинаги с мен.

Пийт направи физиономия, после кимна доволно.

— Добре.

Устните му намериха нейните и Лий отвърна на целувката му с всичката страст, на която беше способна. После полежаха доста време мълчаливо един до друг и се наслаждаваха на този спокоен, красив миг. Най-сетне Пийт се надигна и забеляза с изненада, че очите на Лий са пълни със сълзи.

— Защо плачеш, скъпа? — попита той загрижено.

Лий бързо изтри сълзите си и го погледна с грейнали очи:

— За пръв път в живота си съм така щастлива!

Пийт с облекчение се облегна назад и притисна главата й към гърдите си.

— Значи всичко е наред! Лий, много бих искал да поговоря с теб по един въпрос.

Сгушена до него и все още сънена, тя попита:

— За какво?

Пийт я погледна замислено.

— Намирам, че говорихме достатъчно — прошепна Лий. После привлече главата му към себе си и притисна устни о неговите.

Лий старателно закопчаваше копринената си блуза с дългите, широки ръкави. Тя отлично подхождаше на кафявия вълнен костюм и изглеждаше официална, както подобава за случая. Лий се усмихваше мечтателно при представата, че още тази вечер щеше да стане жена на Пийт.

За нищо друго не бе копняла така, както за този ден и ето че той най-сетне дойде! Все още не можеше да го повярва напълно.

Вратата на банята се отвори и оттам излезе Пийт, почти скрит в облак пара. Мускулестото му тяло беше все още мокро след душа. Прекара две ръце през косата си, тръсна недоволно глава и попита:

— Скъпа, нямаш ли някой гребен, с който да ми услужиш?

Лий неволно се усмихна на въпроса му. Тази вечер Пийт щеше да й стане съпруг, а сега стоеше пред нея като малко момче и й се хилеше.

— Гребен има горе върху шкафчето — отвърна тя, но вместо да търси гребена, Пийт се насочи към нея.

— Жалко, че си вече облечена — промърмори той.

— Защо? — попита невинно Лий.

Той я целуна по бузата.

— Защото ми се щеше още сега да почне меденият ни месец! Не смяташ ли и ти така?

— О, Пийт, та за това имаме цял живот на разположение. Хайде да тръгваме, трябва да се срещнем и с Дони.

— Ммм, значи е по-добре да се обличам — измърмори Пийт и я целуна нежно по шията.

Лий леко го оттласна от себе си и заяви с усмивка:

— Чудесна идея, мистър де Марко!

— Моята обаче е още по-добра — отвърна той и почна да разкопчава блузата й.

— Пийт!

Той се засмя.

— Е, добре, оставям те на мира.

— Май наистина ти доставя удоволствие да ме дразниш.

— Вярно! — очите на Пийт светеха дяволито…

Няколко минути Пийт и Лий се гледаха мълчаливо. Закачливата словесна престрелка беше вече секнала, но за разлика от друг път мълчанието не ги потискаше. Те стояха усмихнати един срещу друг и Пийт пръв наруши тишината:

— Наистина има още няколко неща, за които трябва да поговорим. Защо не направиш по едно кафе, докато се облека?

Той склони глава, за да я целуне.

— Обичам те — бяха следващите му думи и скоро след това изчезна в спалнята.