Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Подвизите и смъртта на Патрокъл

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Когато троянците нахлули в стана на гърците, Патрокъл, който по това време седял при ранения Еврипил, скокнал ужасен, извикал високо и побързал да отиде в шатъра на Ахил. Проливайки горчиви сълзи, Патрокъл се приближил към Ахил. Ахил го попитал:

— Защо плачеш, Патрокле, като момиченце, което тича подир майка си и я моли да го вземе на ръце? Да не би да си получил лоши известия от Фтия? Или пък плачеш, задето гърците гинат край своите кораби? Кажи ми защо си опечален, не скривай нищо.

— О, сине Пелеев! — отвърнал Патрокъл. — Голямо нещастие постигна гърците! Най-храбрите от тях са ранени. Нима ти няма да помогнеш на гърците? Ако ти не искаш да им помогнеш, пусни мене с твоите мирмидонци. Дай ми доспехите си. Може би троянците ще ме вземат за тебе и ще прекратят сражението. С пресни сили ние ще ги отблъснем от корабите.

Така Патрокъл молел Ахил, без да знае, че сам си измолва смъртта.

Ахил виждал колко трудно е положението на гърците. Той чувал да се носи само гласът на Хектор. Значи в сражението не участвува нито един от големите герои на Гърция. Ахил не искал гибелта на гърците. Той се съгласил да даде на Патрокъл своето въоръжение и да му позволи да влезе в бой с троянците, но само когато се нададе тревога и пред неговите кораби; тогава нека Патрокъл отблъсне троянците, нека не им даде да опожарят корабите. Но Ахил забранявал на Патрокъл да поведе мирмидонците към стените на Троя; той се опасявал, че любимият му приятел може да загине.

Така разговаряли двамата приятели. Изведнъж Ахил забелязал как пламнал един от неговите кораби, подпален от Хектор. В гнева си той извикал:

— Побързай, Патрокле! Виждам, че на корабите бушува пожар! — Въоръжи се по-скоро! Аз сам ще строя мирмидонците за бой!

Патрокъл бързо се въоръжил с Ахиловите доспехи; не взел само копието му; с това копие можел да се сражава само Ахил; толкова тежко било то. Ахиловият кочияш Автомедонт впрегнал конете му в колесницата. А Ахил строил своите мирмидонци. Те жадували да се хвърлят в боя подобно на хищни вълци, готови да се нахвърлят върху елен. Ахил въодушевил воините си за боен подвиг и им заповядал да се сражават храбро, за да разбере цар Агамемнон колко необмислено е постъпил, като оскърбил най-славния от гръцките герои. Мирмидонците се впуснали в боя с гръмки викове; страшният им крясък се разнесъл по целия стан. Троянците видели Патрокъл в Ахиловите доспехи и помислили, че самият Ахил, забравил враждата си с Агамемнон, бърза да помогне на гърдите. Всеки троянец започнал вече да мисли за бягство. А Патрокъл се втурнал в самия център на сражението и повалял с копието си троянците, които се биели около кораба на Протезилай. Изплашените троянци отстъпили.

Но троянците не напуснали веднага стана; отначало те се оттеглили само от корабите. Гърците ги преследвали и много троянски герои паднали убити. Обаче троянците не могли да се задържат в стана. Като свирепи вълци се нахвърлили върху тях гръцките герои. Троянците хукнали да минат през рова и да излязат на полето и мнозина от тях загинали. Героят Аякс Теламонид изгарял от желание да срази Хектор. Хектор, макар и да виждал, че победата се изплъзва от ръцете на троянците, още не отстъпвал; той се стараел с всички сили да задържи гърците, преследващи троянците. Но в края на краищата и Хектор отстъпил; конете му бързо го пренесли през рова на полето.

Подканяйки гърците да преследват бягащите, Патрокъл бързо подкарал конете към рова. Безсмъртните коне на Пелей прескочили рова заедно с колесницата и се понесли по полето. Патрокъл търсел Хектор, но той бил отминал вече далеч със своята колесница. От бягащите тълпи троянски воини по полето се вдигнал прах. Троянците бързали да се укрият зад стените на Троя. Но Патрокъл отрязал пътя за отстъпление на мнозина от тях. Той ги подгонил обратно към корабите и много от тях повалил с тежкото си копие. Забелязал гибелта на такова множество герои от Патрокловата ръка, Сарпедон се провикнал към своите ликийци, призовавайки ги да се спрат. Сарпедон искал да се бие с Патрокъл. Скочил той от колесницата си и зачакал Патрокъл. Ахиловият приятел също слязъл от колесницата. Нахвърлили се един срещу друг героите като два сокола, които се бият с писък за плячка на висока, стръмна скала. Зевс видял този двубой. Домъчняло му за Сарпедон и пожелал да спаси сина си. Хера чула Зевсовите съжаления. Тя не го съветвала да спаси сина си. Напомнила му, че синовете на много от боговете се бият при Троя, че мнозина от тях вече са загинали. Ако Зевс спаси Сарпедон, и другите богове ще пожелаят да снасят своите синове. Зевс трябва да допусне Сарпедон да загине от ръката на Патрокъл, щом така е отредено от съдбата. Зевс се вслушал в съвета на Хера. Той изпратил кървава роса по троянските полета, отдавайки по този начин почит на сина си, който трябвало да падне от Патрокловата ръка.

Пръв хвърлил копие Патрокъл и убил верния слуга на Сарпедон. Хвърлил копие и Сарпедон, но не улучил Патрокъл; копието му префучало покрай Ахиловия приятел и убило един от конете, запрегнати в колесницата му. Втори път се сблъскали героите. Сарпедон пак не улучил. А Патрокъл нанесъл удар на Сарпедон право в гърдите. Ликийският цар рухнал, както се сгромолясва дъб, отсечен от дърваря до самия корен. Сарпедон високо призовал приятеля си Главк:

— Приятелю Главк, подбуди ликийците да се бият храбро за царя си Сарпедон и самият ти се бий за мене. Вечен позор ще бъде за тебе, ако гърците свалят от мене доспехите.

От гърдите на Сарпедон се изтръгнало предсмъртно стенание и богът на смъртта Танатос склопил очите му. Скръб завладяла Главк, когато чул гласа на приятеля си. Той се измъчвал поради това, че не може да му помогне, тъй като сам страдал от раната си. Обърнал се към бога и го помолил да изцери раната му. Аполон чул молбата на Главк и излекувал неговата рана. Главк свикал ликийците и троянските герои Еней, Агенор, Полидамант и самия блестящ с шлема си Хектор, за да се сражават за Сарпедоновото тяло. Героите се събрали и се притекли да помогнат на Главк. И Патрокъл повикал на помощ гръцките герои; първи дошли Аяксовци. Около тялото на Сарпедон закипяла битка. За да бъде още по-ужасен боят, Зевс разстлал тъма над тялото на сина си.

Вдигнал се такъв страшен грохот от оръжието, сякаш голям брой дървари сечели дървета в планинските гори. А трупът на Сарпедон лежал покрит с прах и потънал в кръв, цял обсипан със стрели. Зевс не откъсвал поглед от полесражението; той размишлявал — да погуби ли Патрокъл при тялото на сина си, или да му даде възможност да извърши още големи подвизи и да прогони троянците до самите стени на Троя. Зевс решил да продължи живота на Патрокъл. Той изпратил на Хектор страх. Хектор пръв ударил на бяг; последвали го и другите воини. Гърците смъкнали доспехите от Сарпедон и Патрокъл наредил да ги отнесат на корабите. Тогава гръмовержецът Зевс повикал Аполон и му заповядал да вземе Сарпедоновото тяло, да го измие от праха и кръвта, да го намаже с благовонно масло и да го облече в разкошни дрехи. След това боговете братя Хипнос (Сън) и Танатос (Смърт) трябвало да отнесат тялото на Сарпедон в Ликия и там Сарпедоновите братя и приятели да го погребат с големи почести. Аполон изпълнил заръката на Зевс.

В това време Патрокъл прогонвал троянците към градските стени. Той стремително се носел към собствената си гибел. Много герои избил той. Патрокъл щял да превземе и Троя, ако бог Аполон, изпълнявайки повелението на Зевс, не бил застанал на високата кула на Троя. Три пъти опитвал да се изкачи Патрокъл на стената и трите пъти Аполон го отблъсвал. А когато Патрокъл се метнал върху стената за четвърти път, Аполон страшно му креснал:

— Отдръпни се от стената, храбри Патрокле! Не на тебе, а на Ахил е съдено да разруши великата Троя!

Патрокъл отстъпил; той не се осмелил да разгневи бог Аполон, поразяващ надалеч със своите златни стрели.

Хектор спрял конете си едва при Скейската врата; той се колебаел да нападне ли Патрокъл, или да заповяда на всички да се укрият зад стените на Троя. В този момент му се явил Аполон в образа на Хекубиния брат и го посъветвал да нападне Патрокъл на открито поле. Хектор се вслушал в съвета и казал на кочияша си Кебрион да обърне конете. Като видял Хектор на колесницата, Патрокъл скочил на земята, сграбил с дясната ръка грамаден камък, а с лявата размахал копие и зачакал приближаването му. Когато Хектор бил вече наблизо, Патрокъл хвърлил камъка и разбил с него главата на кочияша Кебрион. Кебрион паднал от колесницата с главата надолу подобно на водолаз, който се хвърля в морето. Патрокъл се провикнал насмешливо:

— Колко бързо се гмурна Кебрион! Да беше в море ги, много стриди щеше да извади, като се гмурка от кораба. Виждам, че и между троянците има водолази!

Като казал това, Патрокъл се спуснал към тялото на Кебрион. Хектор скочил от колесницата и влязъл в бой с Патрокъл за трупа на своя кочияш. Около Кебрионовото тяло отново се започнала кръвопролитна сеч. Гърци и троянци се биели така, както се сблъскват източният и южният вятър, Евър и Нот, в гориста долина; тогава дърветата се огъват с шум, удряйки се с клоните едно о друго. И наоколо се разнасял трясъкът на чупещите се дъбове, борове и еди. Дълго се били троянците и гърците. Слънцето вече клоняло на запад. Три пъти Патрокъл се нахвърлял върху троянците; три пъти повалял той с копието си по девет герои, ала когато се хвърлил за четвърти път върху троянците, срещу него излязъл бог Аполон, загърнат от гъст мрак. Той застанал зад Патрокъл и му нанесъл удари в гърба и по раменете. Притъмняло на очите на Патрокъл. Бог Аполон смъкнал от главата на Патрокъл шлема, който някога сияел върху главата на великия Пелей, и шлемът се търколил по земята. Копието се счупило в ръцете на Патрокъл и тежкият му щит паднал на земята. Аполон смъкнал доспехите на героя и Патрокъл стоял пред троянците без сили и без оръжие. Но дори и обезоръжения Патрокъл не посмял да нападне направо героят Евфорб — той му нанесъл удар с копие изотзад, между раменете, и се скрил в тълпата троянци. Искайки да избегне смъртта, Патрокъл започнал да отстъпва към гръцките редици. Хектор видял ранения Патрокъл и му нанесъл смъртен удар с копие. Както лъв, който в сбиване за водопой убива свирепия глиган на брега на маловоден ручей, така Хектор убил Патрокъл. Приамовият син тържествувал; той убил приятеля на Ахил — на героя, който се заканвал да разруши великата Троя. Патрокъл паднал на земята и на умиране казал на Хектор:

— Сега ти можеш да се гордееш с победата, Хекторе. Ти я спечели с помощта на Зевс и Аполон. Мене ме победиха боговете; те ме лишиха от доспехите ми. За боговете това е лесно. Но ако бяха ме нападнали двадесет такива като тебе, аз всичките щях да поваля с копието си. Погубиха ме бог Аполон и Евфорб, а ти си третият от онези, които ме сразиха. Но запомни какво ще ти кажа: на тебе не ти остава да живееш дълго и близо, много близо до тебе се намира смъртта. Суровата съдба ти е отредила да, паднеш от ръката на Ахил.

Като казал това, Патрокъл издъхнал. Душата му тихо отлетяла в царството на мрачния Хадес, жалейки, че напуща младо, силно тяло.

Хектор извикал на вече мъртвия:

— Защо ми предвещаваш смърт, Патрокле? Кой знае: може би по-рано ще се прости с живота Ахил, сразен от моето копие.

Хектор измъкнал от Патрокловото тяло копието си и се хвърлил върху Автомедонт, желаейки да завладее Ахиловите коне.