Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Херакъл (Херкулес)

Митовете за Херакъл са изложени според трагедиите на Софокъл „Трахинянки“ и на Еврипид „Херакъл“, също така и според сказанията, споменати в „Описание на Елада“ от Павзаний.

Раждане и отглеждане на Херакъл

В Микена управлявал цар Електрион. Телебоите под предводителството на синовете на цар Птерелай отвлекли стадата му. Телебоите убили Електрионовите синове, когато те искали да си възвърнат отвлечените стада. Тогава цар Електрион разгласил, че ще даде ръката на дъщеря си — хубавицата Алкмена, на оня, които му върне стадата и отмъсти за смъртта на синовете му. Героят Амфитрион успял без бой да върне на Електрион стадата, тъй като телебойския цар Птерелай възложил на Поликсен, цар на Елида, да пази отвлечените стада, а Поликсен ги дал на Амфитрион. Върнал Амфитрион на Електрион стадата му и получил ръката на Алкмена. Но той не останал дълго в Микена. През време на сватбеното пиршество в спор заради стадата Амфитрион убил Електрион и трябвало да бяга от Микена заедно с жена си. Алкмена последвала младия си мъж в чужбина само при условие, че той ще отмъсти на Птерелаевите синове за избиването на братята й. Затова, като стигнал в Тива при цар Креонт, който му дал убежище, Амфитрион потеглил с войска срещу телебоите. В негово отсъствие Зевс, запленен от красотата на Алкмена, се явил пред нея, като взел образа на Амфитрион. Скоро се завърнал и Амфитрион. И ето че от Зевс и от Амфитрион Алкмена трябвало да роди двама синове-близнаци.

В деня, когато трябвало да се роди великият син на Зевс и Алкмена, боговете се събрали на високия Олимп. Зарадван, че скоро ще му се роди син, егидоносният Зевс казал на боговете:

— Изслушайте, богове и богини, какво ще ви кажа: моето сърце ми повелява да ви кажа това! Днес ще се роди голям герой; той ще властвува над всичките си родственици, които водят потеклото си от моя син, великия Персей.

Но Зевсовата жена, царствената Хера, разгневена, задето Зевс взел за жена смъртната Алкмена, решила с хитрост да лиши сина на Алкмена от власт над всичките персеиди — тя намразила тоя Зевсов син още преди той да се роди. Ето защо, като спотаила в дълбочината на сърцето си своята хитрост, Хера казала на Зевс.

— Ти не говориш истината, велики Гръмовержецо! Никога ти няма да удържиш думата си! Дай ми велика, ненарушима клетва, каквато дават боговете, че оня, който ще се роди днес като пръв в рода на персеидите, ще заповяда на своите родственици.

Богинята на измамата Ате овладяла разума на Зевс и без да подозира Херината хитрост, Гръмовержецът дал ненарушима клетва. Веднага Хера напуснала светлия Олимп и се понесла със златната си колесница за Аргос. Там тя ускорила раждането на син от богоравната жена на персеида Стенел и през тоя ден се явило на бял свят в Персеевия род едно слабо, болнаво дете, Стенеловият син Евристей. Бързо се върнала Хера на светлия Олимп и казала на великия облакогонец Зевс:

— О, мълниеметецо, татко Зевсе, изслушай ме! Току-що се роди в славния Аргос на персеида Стенел син Евристей. Той пръв се роди днес и трябва да заповядва на всички Персееви потомци.

Натъжил се великият Зевс, едва сега разбрал той цялото коварство на Хера. Той се разгневил на богинята на измамата Ате, която овладяла разума му; в гнева си Зевс я сграбчил за косите и я хвърлил надолу от светлия Олимп. Повелителят на богове и хора и запретил да се явява на Олимп. Оттогава богинята на измамата Ате живее всред хората.

Зевс облекчил съдбата на своя син. Той сключил с Хера ненарушим договор, че син му няма да се намира през целия си живот под властта на Евристей. По поръка на Евристей той ще извърши само дванадесет големи подвига, а след това не само ще се освободи от неговата власт, но дори ще получи безсмъртие. Гръмовержецът знаел, че неговият син ще има да преодолява много и големи опасности, затова той заповядал на любимата си дъщеря Атина Палада да помага на сина на Алкмена. После Зевс често имал случай да се опечалява, когато виждал как син му извършва много тежка работа като слуга у слабия и страхлив Евристей, но не можел да наруши дадената на Хера дума.

В деня, когато се родил синът на Стенел, и Алкмена родила близнаци: първия — син на Зевс, когото нарекли при раждането му Алкид, и втория — син на Амфитрион, наречен Ификъл. Алкид именно е бъдещият най-голям герой на Гърция. По-късно прорицателката Пития го нарекла Херакъл. Под това име (на латински Херкулес) се прославил той, получил безсмъртие и бил приет в средата на светлите олимпийски богове.

Хера започнала да преследва Херакъл още от първия ден на живота му. След като се научила, че Херакъл се родил и лежи, повит в пелени, заедно с брата си Ификъл, тя, за да погуби новородения герой, изпратила две змии. Била паднала вече нощта, когато змиите със святкащи очи се вмъкнали в стаята на Алкмена. Тихо допълзели те до люлката, където лежали близнаците, и като се увили около тялото на малкия Херакъл, вече искали да го задушат, когато Зевсовият син се пробудил. Той протегнал малките си ръчица към змиите, хванал ги досам главите и ги стиснал с такава сила, че веднага ги удушил. В ужас скочила Алкмена от леглото си; като видели змиите в люлката, намиращите се в стаята жени силно се развикали. Всички се хвърлили към люлката на Алкид. На виковете на жените се притекъл Амфитрион с гол меч в ръката. Всички заобиколили люлката и видели необикновено чудо: малкият новороден Херакъл държал две грамадни удушени змии, които още мърдали в мъничките му ръце. Изумен от силата на осиновеното си чедо, Амфитрион повикал прорицателя Тирезий и го попитал каква ще бъде съдбата на новороденото. Тогава мъдрият старец разправил какви големи подвизи ще извърши Херакъл и предсказал, че в края на живота си той ще постигне безсмъртие.

След като научил каква голяма слава очаква по-големия син на Алкмена, Амфитрион му дал възпитание, достойно за герой. Амфитрион се грижел не само да развие силата на Херакъл, но да му даде и образование. Учили го да чете, да пише, да пее и да свири на китара. Но Херакъл съвсем не показвал в науките и в музиката такъв голям успех, какъвто показвал в борбата, стрелянето с лък и умението да си служи с оръжие. Често учителят му по музика, Орфеевият брат Лин, се ядосвал на ученика си и трябвало дори да го наказва. Веднъж по време на урок Лин, раздразнен от нежеланието на Херакъл да се учи, го ударил. Разсърденият Херакъл грабнал китарата си и ударил с нея Лин по главата. Младият Херакъл не преценил силата на удара си. Ударът с китарата бил толкова тежък, че Лин паднал мъртъв на място. Херакъл бил повикан в съда да отговаря за това убийство. За свое оправдание синът на Алкмена заявил:

— Та нали най-справедливият измежду съдиите Радамант казва, че всеки, когото ударят, може да отговори на удара с удар.

Съдиите оправдали Херакъл; но вторият му баща, Амфитрион, като се страхувал да не се случи още нещо от тоя род, изпратил Херакъл в гористия Китерон.

Херакъл в Тива

Израсъл в китеронските гори Херакъл и станал силен младеж. На ръст той бил с цяла глава по-висок от всички, а силата му далеч превъзхождала силата на обикновен човек. Още от пръв поглед можело да се разбере, че той е Зевсов син, особено по очите, които светели с някаква необикновена, божествена светлина. Никой не можел да се сравнява с Херакъл по ловкост във военните упражнения, а лъка и копието владеел той така изкусно, че никога не се случвало да не улучи целта. Още като младеж Херакъл убил страшния китеронски лъв, който живеел горе в планините. Младият Херакъл го нападнал, убил го и му одрал кожата. Тая кожа той навлякъл на себе си, наметнал я като плащ върху мощните си рамене. С лапите й той я вързал отпред на гърдите си, а кожата на главата на лъва му служела за шлем. Херакъл си направил огромен боздуган от един твърд като желязо ясен, който той изтръгнал заедно с корените в Немейската гора. Хермес подарил на Херакъл меч, Аполон — лък и стрели, Хефест му изковал златна броня, а Атина собственоръчно му изтъкала дреха.

Като възмъжал, Херакъл победил орхоменския цар Ергин, на когото Тива плащала всяка година голям данък. Той убил във време на бой Ергин, а на минийския Орхомен наложил да плаща данък, който бил двойно по-голям от данъка, що плащала Тива. За този подвиг на Херакъл тиванският цар Креонт му дал за жена дъщеря си Мегара, а боговете му изпратили трима прекрасни синове.

Херакъл живял щастливо в седмовратата Тива. Но великата богиня Хера, както и по-рано, горяла от омраза към Зевсовия син. Тя изпратила на Херакъл ужасна болест. Големият герой загубил разум, обхванало го безумие. В пристъп на ярост Херакъл убил всичките си деца и децата на брата си Ификъл. А когато пристъпът минал, дълбока скръб завладяла Херакъл. След като се очистил от замърсяването с извършеното от него неволно убийство, Херакъл напуснал Тива и се отправил за свещения град Делфи, за да попита бога Аполон какво да прави. Аполон заповядал на Херакъл да замине за Тиринт — родината на прадедите му — и дванадесет години да служи на Евристей. Латониният син чрез устата на Пития предсказал на Херакъл, че той ще получи безсмъртие, ако извърши по заповед на Евристей дванадесет големи подвига.

Херакъл на служба при Евристей

Херакъл се заселил в Тиринт и станал слуга на слабия, страхлив Евристей. Евристей се боял от могъщия герой и не го пущал да стъпи в Микена. Всичките си нареждания той давал на Зевсовия син в Тиринт чрез своя пратеник Копрей.

 

 

Немейският лъв (първи подвиг). Цар Евристей не оставил Херакъл да чака дълго, докато му възложи първата задача. Той наредил на Херакъл да убие немейския лъв. Този лъв, на който дали живот Тифон и Ехидна, бил чудовищно едър. Той живеел край град Немея и опустошавал цялата околност. Херакъл смело потеглил да извърши опасния подвиг. Като стигнал в Немея, тозчас се отправил към планините, за да намери леговището на лъва. Било вече пладне, когато героят стигнал до склоновете на планините. Никъде не се виждала жива душа: нито пастири, нито орачи. Всичко живо избягало от тези места от страх пред ужасния лъв. Дълго търсил Херакъл по гористите планински склонове и в клисурите леговището на лъва; най-сетне, когато слънцето вече клоняло на запад, намерил в мрачна теснина леговището; то се измирало в грамадна пещера, която имала два изхода. Херакъл затрупал един от изходите с грамадни камъни и зачакал лъва, като се скрил зад камъните. Надвечер, когато вече падал здрач, се показал чудовищният лъв с дълга космата грива. Опънал тетивата на своя лък Херакъл и пуснал една след друга три стрели по лъва, но стрелите отскочили от кожата му — тя била твърда като стомана. Страшно заревал лъвът, ревът му се разнесъл като гръм по планините. Озъртайки се на всички страни, лъвът стоял в теснината и търсел с пламтящи от ярост очи оногова, който е дръзнал да пусне стрели по него. И ето че вижда Херакъл и се хвърлил с голям скок върху героя. Като светкавица блеснал боздуганът на Херакъл и с гръмотевичен удар се стоварил върху главата на лъва. Лъвът паднал на земята, зашеметен от страшния удар. Херакъл се хвърлил върху него, сграбчил го с мощните си ръце и го удушил. Като метнал на яките си плещи убития лъв, Херакъл се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и като спомен за първия си подвиг положил началото на Немейските игри. Когато Херакъл донесъл убития лъв в Микена, Евристей побледнял от страх, като зърнал чудовищния лъв. Царят на Микена разбрал каква свръхчовешка сила притежава Херакъл. Той му забранил дори да се приближава до вратите на Микена; и когато Херакъл донасял доказателствата за своите подвизи, Евристей с ужас гледал на тях от високите микенски стени.

 

 

Лернейската хидра (втори подвиг). След като Херакъл извършил първия подвиг, Евристей го изпратил да убие лернейската хидра. Тя представлявала чудовище със змийско тяло и с девет драконови глави. Както и немейският лъв, хидрата била рожба на Тифон и Ехидна. Тя живеела в едно блато край град Лерна и като изпълзявала от леговището си, унищожавала цели стада и опустошавала цялата околност. Борбата с деветглавата хидра била опасна, тъй като една от главите й била безсмъртна. Херакъл тръгнал на път за Лерна с Ификловия син Йолай. Като стигнали до блатото край град Лерна, Херакъл оставил Йолай с колесницата в близката горичка, а самият той тръгнал да дири хидрата. Намерил я в една пещера, заобиколена от блатото. Като нажежил до червено стрелите си, Херакъл започнал да ги пуска една след друга по хидрата. Херакловите стрели хвърлили в ярост хидрата. Тя изпълзяла от мрака на пещерата, извивайки покритото си с блестящи люспи тяло, страшно се изправила на грамадната си опашка и щяла вече да се хвърли върху героя, но Зевсовият син стъпил с крак на тялото й и го натиснал о земята. Хидрата се увила с опашката си около краката на Херакъл и се мъчела да го повали. Героят стоял като непоклатима скала и с удари на тежкия си боздуган откъсвал главите на хидрата: Като вихър свистял във въздуха боздуганът; главите на хидрата падали, но тя все пак оставала жива. В това време Херакъл забелязал, че на мястото на всяка откъсната глава веднага й израстват две нови глави. Дошъл и помощник на хидрата. От блатото изпълзял един чудовищен рак и се впил с щипките си в крака на Херакъл. Тогава героят повикал на помощ другаря си Йолай. Йолай убил чудовищния рак, запалил част от близката горичка и с горящите стъбла на дърветата обгарял шиите на хидрата, от които Херакъл откъсвал с боздугана си главите. Престанали да израстват нови глави на хидрата. Тя все по-слабо и по-слабо се съпротивявала на Зевсовия син. Накрая се търкулнала и безсмъртната глава на хидрата. Чудовищната хидра била победена и се. строполила мъртва на земята. Победителят Херакъл заринал дълбоко безсмъртната глава и тръшнал върху нея една грамадна скала, за да не може тя пак да излезе на бял свят. После великият герой разсякъл тялото на хидрата и натопил в нейната отровна жлъчка стрелите си. Оттогава раните, причинявани от Херакловите стрели, били неизлечими. Херакъл се завърнал в Тиринт с голяма тържественост. Но там го чакало вече ново поръчение на Евристей.

 

 

Стимфалските птици (трети подвиг). Евристей възложил на Херакъл да избие стимфалските птици. Тези птици превърнали цялата околност на аркадския град Стимфал едва ли не в пустиня. Те нападали и животни, и хора и ги разкъсвали с медните си нокти и клюнове. Но най-страшното било това, че перата на тези птици били от твърд бронз и птиците, след като излетявали, можели да отронват перата като стрели върху оногова, който помислял да ги нападне. За Херакъл било мъчна работа да изпълни това поръчение на Евристей. На помощ му се притекла войнствената Атина Палада. Тя дала на Херакъл два медни тимпана, изковани от бог Хефест, и му заповядала да застане на един висок хълм край гората, където стимфалските птици виели гнездата си, и да удари тимпаните; а когато птиците литнат, да ги прострелва с лъка си. Така и направил Херакъл. Като се изкачил на хълма, той ударил тимпаните и те издали такъв оглушителен звън, че птиците на грамадно ято литнали над гората и започнали да кръжат над нея в ужас. Подобно на дъжд сипели те острите си като стрели пера върху земята, но перата не улучвали стоящия на хълма Херакъл. Грабнал героят лъка си и започнал да избива птиците със смъртоносните стрели. Уплашени, стимфалските птици се издигнали над облаците и се скрили от очите на Херакъл. Отлетели те далеч зад пределите на Гърция, на бреговете на Евксинския Понт и вече никога не се връщали в околността на Стимфал. Така изпълнил Херакъл това поръчение на Евристей и се върнал в Тиринт, но веднага трябвало да замине, за да извърши още по-труден подвиг.

 

 

Керинейската кошута (четвърти подвиг). Евристей знаел, че в Аркадия живее чудната керинейска кошута, изпратена от богиня Артемида за наказание на хората. Тази кошута опустошавала нивите. Евристей изпратил Херакъл да я хване и му наредил да я докара жива в Микена. Тази кошута била необикновено красива, рогата й били златни, а краката — медни. Като вятър се носела тя по планините и долините на Аркадия, не знаейки никога що е умора. Цяла година преследвал Херакъл керинейската кошута. Тя летяла през планини, през равнини, скачала през пропасти, преплавала реки. Все по-далеч и по-далеч на север търчала кошутата. Героят не изоставал назад, преследвал я, без да я изпуска от погледа си. Най-сетне Херакъл при гонитбата на кошутата стигнал до Крайния Север — в страната на хиперборейците и при изворите на Истър. Тук се спряла кошутата. Героят искал да я улови, но тя се изплъзнала и като стрела полетяла назад, към юг. Пак започнала гонитбата: Едва в Аркадия Херакъл успял да настигне кошутата. Дори след толкова дълга гонитба тя не била загубила силите си. Отчаян, че не може да хване кошутата, Херакъл прибягнал до своите безпогрешно улучващи стрели. Наранил в крака златорогата кошута с една стрела и едва тогава успял да я хване. Херакъл нарамил чудесната кошута и искал вече да я понесе за Микена, когато пред него се явила разгневената Артемида и казала:

— Нима ти не знаеше, Херакле, че тази кошута е моя? Защо ме оскърби, като нарани любимата ми кошута? Нима не знаеш, че аз не прощавам за нанесена ми обида? Или мислиш, че си по-силен от боговете олимпийци?

Херакъл се поклонил с благоговение на прекрасната богиня и отговорил:

— О, велика дъще на Латона, не ме обвинявай! Аз никога не съм оскърбявал безсмъртните богове, живеещи на светлия Олимп; всякога съм изразявал почитта си към обитателите на небето с богати жертви и никога не съм се смятал за равен на тях, при все че и самият аз съм Зевсов син. Не по своя воля преследвах аз твоята кошута, а по заповед на Евристей. Самите богове ми заповядаха да му служа и аз не смея да не се подчиня на нареждането на Евристей!

Артемида опростила на Херакъл вината му. Великият син на гръмовержеца Зевс занесъл жива в Микена керинейската кошута и я предал на Евристей.

 

 

Еримантският глиган и битката с кентаврите (пети подвиг). След преследването на медноногата кошута, което траяло цяла година, Херакъл не почивал дълго. Евристей пак му възложил задача: Херакъл трябвало да убие еримантския глиган. Този глиган, който притежавал чудовищна сила, живеел на планината Еримант и опустошавал околността на град Псофис. Той не щадял и хората и ги убивал с грамадните си стърчащи зъби. Херакъл тръгнал за планината Еримант. По пътя той споходил мъдрия кентавър Фол. Фол приел с почит великия Зевсов син и му устроил пиршество. През време на пиршеството кентавърът отворил голям съд с вино, за да нагости по-добре героя. Надалеч се разнесли благоуханието на чудното вино. Усетили това благоухание и другите кентаври. Те страшно се разсърдили на Фол, задето отворил съда. Виното принадлежало не само на Фол, а било собственост на всички кентаври. Те нахлули в жилището на Фол и нападнали ненадейно него и Херакъл, когато те двамата весело пирували, като били украсили главите си с бръшлянови венци. Херакъл не се изплашил от кентаврите. Той бързо скочил от мястото си и започнал да хвърля по нападателите грамадни димящи главни. Кентаврите хукнали да бягат, а Херакъл ги сразявал с отровните си стрели. Героят ги гонил чак до самата Малея. Там кентаврите се укрили при Херакловия приятел Хирон, най-мъдрия измежду кентаврите. Веднага след тях в Хироновата пещера се втурнал Херакъл. В гнева си той опънал своя лък, блеснала на въздуха стрела и се забила в коляното на едного от кентаврите. Не враг прострелял Хераклов приятеля си Хирон. Голяма скръб обхванала героя, когато видял кого е наранил. Херакъл бърза да промие и превърже раната на приятели си, но нищо не може да помогне. Той знае, че раната от стрела, натопена в отровната жлъчка на хидрата, е неизлечима. И Хирон знаел, че го застрашава мъчителна смърт. За да не страда от раната, той впоследствие доброволно слязъл в мрачното царство на Хадес.

В дълбока печал Херакъл напуснал Хирон и скоро стигнал до планината Еримант. Там той намерил страшния глиган в една гъста гора и с викове го изгонил от гъсталака. Дълго преследвал Херакъл глигана и най-сетне го вкарал в дълбокия сняг на планинския връх. Глиганът затънал в снега и Херакъл се спуснал върху него, свързал го и го занесъл жив в Микена. Когато Евристей видял чудовищния глиган, от страх се скрил в голяма бронзова делва.

 

 

Оборите на цар Авгий (шести подвиг). Скоро Евристей възложил на Херакъл нова задача. Той трябвало да изрине всичкия тор от оборите на Авгий, цар на Елида и син на лъчезарния Хелиос, Богът на слънцето дал на своя син несметни богатства. Особено многобройни били стадата добитък на Авгий. Сред стадата му имало триста бика с бели като сняг крака, двеста бика били червени като сидонски пурпур, дванадесет бика, посветени на бог Хелиос, били бели като лебеди, а един бик, който се отличавал с необикновена красота, сияел като звезда. Херакъл предложил на Авгий да почисти за един ден грамадните му обори, ако той се съгласи да му даде една десета част от своите стада. Авгий се съгласил. На него му се струвало невъзможно да се извърши такава работа за един ден. Но Херакъл пробил от двете противоположни страни стената, която заобикаляла обора, и отбил да текат през него водите на две реки, Алфей и Пеней. Водите от тези реки за един ден отнесли всичкия тор от обора, а Херакъл отново иззидал стените. Когато героят отишъл при Авгий да си поиска наградата, гордият цар не му дал обещаната една десета част от стадата и Херакъл трябвало да се върне в Тиринт с празни ръце.

Великият герой страшно си отмъстил на царя на Елида. Няколко години по-късно, след като вече се бил освободил от службата си при Евристей, Херакъл нахлул с голяма войска в Елида, победил в кръвопролитен бой Авгий и го убил с една от своите смъртоносни стрели. След победата Херакъл събрал войската си и струпал цялата богата плячка край град Пиза, принесъл жертви на олимпийските богове и турил началото на Олимпийските игри, които се устройвали оттогава насетне от всички гърци всеки четири години на свещената равнина, която самият Херакъл бил засадил околовръст с маслинови дървета, посветени на богиня Атина Палада.

Херакъл си отмъстил и на всички Авгиеви съюзници. Особено скъпо платил пилоският цар Нелей. Като стигнал с войските си до Пилос, Херакъл превзел града, убил Нелей и избил единадесетте му синове. Не се спасил и Нелеевият син Периклимен, на когото владетелят на морето Посейдон дал дарбата да се превръща в лъв, в змия и в пчела. Херакъл го убил, когато, като се превърнал в пчела, Периклимен кацнал върху един от конете, впрегнати в Херакловата колесница. Единствен Нелеевият син Нестор останал жив. По-късно той се прославил всред гърците със своите подвизи и с голямата си мъдрост.

 

 

Критският бик (седми подвиг). Херакъл трябвало да напусне Гърция и да отиде на остров Крит, за да изпълни седмото поръчение, дадено му от Евристей. Евристей му възложил да доведе в Микена критския бик. Този бик бил изпратен на критския цар Минос, син на Европа, от земетръсеца Посейдон; Минос трябвало да принесе бика в жертва на Посейдон. Но на Минос му досвидяло да принесе в жертва такъв прекрасен бик и той го оставил в стадото си, а в жертва на Посейдон принесъл един от своите бикове. Посейдон се разгневил на Минос и направил да побеснее произхождащия от морето бик. Бикът върлувал из целия остров и унищожавал всичко по пътя си. Големият герой Херакъл хванал бика и го укротил. Херакъл яхнал широкогърбия бик и преплувал с него морето от Крит до Пелопонес. Той закарал бика в Микена, но Евристей се побоял да остави Посейдоновия бик в своето стадо и го пуснал на свобода. Като се почувствувал пак свободен, бесният бик се понесъл към север през целия Пелопонес и най-сетне стигнал в Атика на Маратонското поле. Там го убил големият атински герой Тезей.

 

 

Конете на Диомед (осми подвиг). След като укротил критския бик, Херакъл по поръка на Евристей трябвало да замине за Тракия при царя на бистоните Диомед. Тоя цар имал чудно красиви и силни коне. Те били навързани с железни вериги към яслите си, тъй като никакви букаи не можели да ги удържат да не бягат. Цар Диомед хранел тези коне с човешко месо. Той им давал да изядат всички чужденци, които, бягайки от бурите, спирали с корабите си в неговия град. При този именно тракийски цар се явил със спътниците си Херакъл. Той заграбил Диомедовите коне и ги отвел на кораба си. Диомед със своите войнствени бистони настигнал Херакъл на брега. Като възложил на своя любимец Абдер, Хермесов син, да пази конете, Херакъл влязъл в бой с Диомед. Макар че лицата, придружаващи Херакъл, не били много, все пак Диомед бил победен и паднал в боя. Херакъл видял, че дивите коне разкъсали любимеца му Абдер. Той уредил великолепно погребение на своя любимец, на гроба му насипал висока могила, а край гроба положил основите на град и в чест на любимеца си Абдер го нарекъл Абдера. Диомедовите коне пък Херакъл закарал при Евристей, но той заповядал да ги пуснат на свобода. Дивите коне избягали в планините Лике(й)он, покрити с гъста гора, и там били разкъсани от диви зверове.

Херакъл при Адмет

Когато Херакъл плавал на кораба си по морето към бреговете на Тракия, за да отвлече конете на цар Диомед, той решил да посети приятеля си цар Адмет, тъй като пътят му минавал покрай град Фера, където управлявал Адмет.

Херакъл избрал за посещението си тежко за Адмет време. Голяма скръб владеела в дома на ферския цар. Жена му Алкестида трябвало да умре. Някога богините на съдбата, великите мойри, по молба на Аполон отредили, че Адмет може да се избави от смърт, ако в последния час на живота му някой се съгласи доброволно да слезе вместо него в мрачното царство на Хадес. Когато дошъл часът на смъртта му, Адмет помолил своите вече много стари родители някой от тях да се съгласи да умре вместо него, но родителите му отказали. Не се съгласил да умре доброволно вместо цар Адмет и никой от жителите на Фера. Тогава младата, хубава Алкестида решила да жертвува живота си за любимия си мъж. В деня, когато трябвало да умре Адмет, се приготвила за смърт неговата жена. Тя умила тялото си и си сложила погребални дрехи и украшения. Като се приближила до домашното огнище, Алкестида се обърнала към богиня Хестия, която дава щастие вкъщи, с гореща молитва:

— О, велика богиньо! За последен път превивам аз тук пред тебе колене. Моля те, закриляй моите деца-сирачета, тъй като аз трябва днес да сляза в царството на мрачния Хадес. О, не позволявай те да умрат преждевременно, както умирам аз! Нека животът им тук, в родината, бъде щастлив и богат.

След това Алкестида обиколила всички олтари на боговете и ги окичила с мирта.

Най-после тя се оттеглила в покоите си и се захлупва разплакана на леглото си. Дошли при нея децата й — син и дъщеря. Горчиво ридали те на майчините гърди. Плачели и прислужничките на Алкестида. Адмет отчаян прегърнал младата си жена и я молел да не го оставя. Алкестида е вече готова да посрещне смъртта; с нечути стъпки вече се приближава към двореца на ферския цар омразният на богове и на хора бог на смъртта Танатос, за да отреже с меч кичур коса от главата на Алкестида. Сам златокъдрият Аполон го е молил да отложи часа на смъртта на жената на любимеца му Адмет, но Танатос е неумолим. Алкестида чувствува приближаването на смъртта. В ужас тя извиква:

— О, приближава се вече към мене двувеслената ладия на Харон и карайки ладията, превозвачът на душите на умрелите страшно ми крещи: „Какво се бавиш още? Бързай, бързай! Няма време! Не ни задържай!“ Всичко е готово! Побързай де! О, пуснете ме! Краката ми не ме държат. Смъртта се приближава. Черна нощ покрива очите ми! О, деца, деца! Майка ви си отива вече! Живейте щастливо! Адмете, твоят живот ми е по-скъп от моя собствен живот. Нека по-добре на тебе, а не на мене да свети слънцето. Адмете, ти обичаше не по-малко от мене нашите деца. О, не им довеждай вкъщи мащеха, за да не ги оскърбява!

Нещастният Адмет страда.

— Всичката радост на живота отнасяш ти със себе си, Алкестидо! — провиква се той. — Цял живот отсега нататък аз ще тъгувам по тебе. О, богове, каква жена ми отнемате вие!

Едва чуто Алкестида казва:

— Прощавай! Вече навеки се затвориха моите очи. Прощавайте, деца! Сега съм нищо. Прощавай, Адмете!

— О, та погледни още веднъж поне! Не напускай децата! О, нека умра и аз! — със сълзи на очи извикал Адмет.

Затворили се очите на Алкестида, тялото й изстива, тя умряла. Безутешно ридае над умрялата Адмет и горко оплаква съдбата си; Той нарежда да се приготви великолепно погребение на жена му. Заповядва на всички в града да оплакват осем месеца Алкестида, най-добрата от жените. Целият град е изпълнен със скръб, тъй като всички обичали добрата царица.

Вече хората били готови да понесат тялото на Алкестида към гробницата й, когато в град Фера пристига Херакъл. Той се отправя за двореца на Адмет и среща приятеля си на вратите на двореца. С почит посрещнал Адмет великия син на егидоносеца Зевс. Тъй като не желаел да натъжи госта си, Адмет се старае да скрие от него нещастието си. Но Херакъл веднага забелязал, че приятелят му е дълбоко опечален, и го запитал коя е причината за скръбта му. Адмет дава на Херакъл смътен отговор и Херакъл смята, че е, умряла някоя далечна Адметова роднина, която царят е приютил в дома си след смъртта на баща й. Адмет заповядва на слугите да заведат Херакъл в стаята за гости и да му уредят богато пиршество, а вратите на женската половина от къщата да затворят, за да не стигат до ушите на Херакъл стоновете на скърбящите. Без да подозира какво нещастие е сполетяло приятеля му, Херакъл весело пирува двореца на Адмет. Той пие чаша подир чаша. На слугите е тежко да прислужват на веселия гост — нали те знаят, че любимата им господарка не е вече между живите. Колкото и да се стараят те според нареждането на Адмет да скрият скръбта все пак Херакъл забелязва сълзите в техните очи и тъгата по лицата им. Той поканва едного от слугите да пирува с него, казва му, че виното ще му даде забрава и че ще заличи върху челото му бръчките на скръбта, но слугата отказва Тогава Херакъл се досеща, че тежко нещастие е постигнало Адметовия дом. Той започва да разпитва слугата какво се е случило на приятеля му и най-после слугата му казва:

— О, чужденецо, жената на Адмет днес слезе в царството на Хадес.

Херакъл се натъжил. Домъчняло му, че с венец от бръшлян на главата той пирува и пее в дома на приятеля си, когото е постигнало такова голямо нещастие. Херакъл решил да се отблагодари на благородния Адмет, задето той въпреки сполетялото го нещастие все пак така гостоприемно го е посрещнал. У великия герой бързо узряло решението да отнеме от мрачния бог на смъртта Танатос плячката му Алкестида.

Като узнал от слугата къде се намира гробницата на Алкестида, той побързва по-скоро да отиде там. Скрил се зад гробницата. Херакъл чака кога Танатос ще долети да се напие при гроба с жертвена кръв. Ето зачул се шум от размахването на черните криле на Танатос, лъхнала гробна студенина; прилетял до гробницата мрачният бог на смъртта и жадно впил устни да пие жертвена кръв. Херакъл изскочил от засадата си и се хвърлил върху Танатос. Сграбчил той бога на смъртта със своите мощни ръце и между тях се започнала ужасна борба. Херакъл напряга всичките си сили, бори се с бога на смъртта. Танатос, стиснал силно с костеливите си ръце гърдите на Херакъл, диша върху него със своето вледеняващо дихание, а от крилете му вее върху героя смъртна студенина. Все пак могъщият син на гръмовержеца Зевс победил Танатос. Той го вързал и поискал като откуп, за да освободи бога на смъртта, той да възвърне към живот Алкестида. Танатос подарил на Херакъл живота на Адметовата жена и великият герой я повел обратно към двореца на мъжа й.

Адмет пък, като се върнал в двореца след погребението на жена си, горчиво оплаквал незаменимата загуба. Било му тежко да седи в опустелия дворец. Къде да отиде? Той завижда на умрелите. Животът е омразен за него. Той призовава смъртта. Танатос е похитил цялото му щастие и го отнесъл в царството на Хадес. Какво друго може да бъде по-тежко за него от загубата на любимата жена! Адмет съжалява, че Алкестида не позволила и той да умре с нея, тогава смъртта би ги свързала. Две верни една на друга души би получил Хадес вместо една. Тези души щяха заедно да преплават Ахерон. Изведнъж пред скръбния Адмет се изправил Херакъл. Той води за ръка една жена, покрита с воал. Херакъл моли да остави при Адмет в двореца, докато се върне от Тракия, тая жена, която той е придобил след тежка борба. Адмет отказва; той моли Херакъл да заведе жената при някой друг човек. На Адмет му било тежко да вижда в двореца си друга жена, когато е загубил онази, която тъй е обичал. Херакъл настоява и дори иска самият Адмет да въведе в двореца жената. Той не позволява на Адметовите слуги да се допрат до нея. В края на краищата Адмет, като не бил в състояние да откаже на приятеля си, хваща жената за ръка, за да я въведе в двореца си. Херакъл му казва:

— Ти я взе, Адмете! И тъй пази я! Сега ти можеш да кажеш, че Зевсовият син ти е верен приятел. Та погледни жената! Не прилича ли тя на жена ти Алкестида? Престани да тъгуваш! Бъди пак доволен от живота.

— О, велики богове! — извикал Адмет, след като вдигнал булото на жената. — Жена ми Алкестида! О, не, това е само нейната сянка! Тя стои мълчалива, нито думица не промълвя!

— Не, не е сянката й — отвърнал Херакъл, — това е Алкестида. Аз я извоювах в тежка борба с повелителя на душите Танатос. Тя ще мълчи дотогава, докато се освободи от властта на подземните богове, като им принесе изкупителни жертви; ще мълчи, докато три пъти нощта смени деня; едва тогава ще проговори. А сега прощавай, Адмете! Бъди щастлив и винаги спазвай прекрасния обичай на гостоприемството, осветен лично от моя баща Зевс!

— О, велики сине Зевсов, ти ми върна радостта от живота! — провикнал се Адмет. — Как да ти се отблагодаря? Остани при мене като гост. Аз ще заповядам да празнуват твоята победа във всичките мои владения, ще наредя да принесат големи жертви на боговете. Остани при мене!

Херакъл не останал у Адмет; него го чакал подвиг: той трябвало да изпълни поръката на Евристей, като му достави конете на цар Диомед.

 

 

Коланът на Хиполита (девети подвиг). Деветият подвиг на Херакъл бил походът му до страната на амазонките, за да добие колана на царица Хиполита. Този колан бил подарен на Хиполита от бога на войната Арес и тя го носела като символ на властта си над всички амазонки. Евристеевата дъщеря Адмета, жрица на богиня Хера, искала непременно да има този колан. За да изпълни желанието й, Евристей изпратил за колана Херакъл. Като събрал неголям отряд герои, великият Зевсов син тръгнал на далечен път само с един кораб. Макар че Херакловият отряд не бил голям, в него имало много прославени герои, между които и големият герой на Атика Тезей.

Дълъг път предстоял на героите. Те трябвало да стигнат до най-отдалечените брегове на Евксинския Понт, тъй като там се намирала страната на амазонките със столица Темискира. По пътя Херакъл се отбил със спътниците си на остров Парос, където управлявали синовете на Минос. На тоя остров Миносовите синове убили двама от спътниците на Херакъл. Разгневен от това, Херакъл веднага започнал война със синовете на Минос. Много жители на Парос избил той, а други, като ги натикал в крепостта, държал ги в обсада дотогава, докато обсадените изпратили пратеници при Херакъл и го помолили да вземе двама от тях вместо убитите спътници. Тогава Херакъл вдигнал обсадата и в замяна на убитите взел Миносовите внуци Алкей и Стенел.

От Парос Херакъл отишъл в Мизия при цар Лик, който го посрещнал извънредно гостоприемно. Неочаквано Лик бил нападнат от царя на бебриците. Херакъл с отряда си победил царя на бебриците и разрушил столицата му, а цялата им земя предал на Лик. В чест на Херакъл цар Лик нарекъл тази страна Хераклея. След този подвиг Херакъл продължил пътя си и най-сетне стигнал до града на амазонките Темискира.

Славата за подвизите на Зевсовия син отдавна вече се била донесла до страната на амазонките. Затова, когато Херакловият кораб пуснал котва при Темискира, амазонките заедно с царицата си излезли да посрещнат героя. Те с възхищение гледали великия Зевсов син, който изпъквал сред своите спътници герои като безсмъртен бог. Царица Хиполита попитала великия герой Херакъл:

— Славни сине Зевсов, кажи ми какво те доведе в нашия град! Мир ли ни носиш, или война? А Херакъл отговорил на царицата:

— Царице, не по своя воля съм дошъл аз тук с войска, след като съм изминал дълъг път по бурното море; изпрати ме владетелят на Микена, Евристей. Неговата дъщеря Адмета иска да има твоя колан, подарен от бог Арес. Евристей ми възложи да придобия твоя колан.

Хиполита не била в състояние да откаже каквото и да било на Херакъл. Тя била вече готова да му даде доброволно колана, но великата Хера, желаейки да погуби омразния й Херакъл, се преобразила на амазонка, смесила се с множеството и започнала да убеждава жените воини да нападнат войската на Херакъл.

— Херакъл не казва истината — заявила Хера на амазонките, — той е дошъл при вас с коварни намерения: героят иска да отвлече вашата царица Хиполита и да я заведе като робиня в дома си.

Амазонките повярвали на Хера. Те грабнали оръжието и нападнали войската на Херакъл. Начело на войската на амазонките се носела бързата като вятър Аела. Първа тя като буен вихър нападнала Херакъл. Големият герой отбил напора й и я принудил да отстъпи. Аела мислела, че ще се спаси от героя с бързо бягство. Но колкото и да бързала, не могла да се отърве — Херакъл я настигнал и я повалил с блестящия си меч. Паднала в битката и Протоя. Седмина герои измежду Херакловите спътници сразила тя със собствените си ръце, но не могла да избегна стрелите на великия Зевсов син. След това нападнали Херакъл седем амазонки наведнъж; те били придружителки на самата Артемида: никой не можел да се сравнява с тях в изкуството да си служи с копие. Като се прикрили с щитовете, те хвърлили своите копия по Херакъл, но копията този път минали покрай него. Героят ги повалил всичките със своя боздуган; една след друга те се строполявали на земята, като изпускали бляскавото си оръжие. А амазонката Меланипа, която предвождала войската в боя, Херакъл взел в плен и заедно с нея пленил Антиопа. Страшните жени воини били победени, войската им се разбягала, много от тях загинали от ръката на преследващите ги герои. Амазонките сключили мир с Херакъл. Хиполита откупила свободата на мощната Меланипа, като дала своя колан, а Антиопа била отведена от героите. Херакъл я дал като награда на Тезей за голямата му храброст. Така Херакъл се сдобил с колана на Хиполита.

Херакъл спасява Хезиона, дъщеря на Лаомедонт

На връщане от страната на амазонките за Тиринт Херакъл пристигнал с натоварените на кораби свои войски в Троя. Като героите пуснали котва до брега, недалеч от Троя, пред очите им се открила тъжна картина. Те видели, че на една скала до самия морски бряг била прикована хубавата дъщеря на троянския цар Лаомедонт, Хезиона. Тя била обречена подобно на Андромеда да бъде разкъсана от едно чудовище, което излизало от морето. Това чудовище било изпратено от Посейдон, който искал да накаже Лаомедонт, задето отказал да плати на него и на Аполон възнаграждението за построяване стените на Троя. Гордият цар, на когото двамата богове трябвало да служат по заповед на Зевс, заплашвал дори, че ще им отреже ушите; ако продължават да искат да им се плати. Тогава разгневеният Аполон изпратил във всички владения на Лаомедонт ужасен мор, а Посейдон — чудовището, което опустошавало околността на Троя, без да щади когото и да било. Лаомедонт можел да спаси страната си от ужасното бедствие само като пожертвува живота на дъщеря си. Той трябвало против волята си да прикове към скалата до морето дъщеря си Хезиона.

Виждайки злощастната девойка, Херакъл сам предложил да отърве Хезиона и като награда за спасяването й поискал от Лаомедонт конете, които гръмовержецът Зевс бил дал на троянския цар, за да го обезщети за сина му Ганимед. Ганимед някога бил отвлечен от орела на Зевс и отнесен на Олимп. Лаомедонт се съгласил с искането на Херакъл. Големият герой заповядал на троянците да издигнат край морския бряг насип и се скрил зад него. Едва Херакъл се бил спотаил зад насипа, и от морето изплувало чудовището; като раззинало грамадната си уста, то се хвърлило върху Хезиона. Херакъл излязъл иззад насипа, нахвърлил се със силен вик върху чудовището и забил дълбоко в гърдите му своя двуостър меч. Херакъл спасил Хезиона.

Ала когато Зевсовият син поискал от Лаомедонт обещаната награда, на царя досвидяло да се раздели с чудните коне, той не ги дал на Херакъл и дори го изгонил от Троя, като го заплашвал. Херакъл напуснал владенията на Лаомедонт, като затаил дълбоко в сърцето си своя гняв. В момента той не можел да си отмъсти на измамника цар, тъй като войската му била извънредно малобройна и героят не можел да се надява, че скоро ще завладее непристъпната Троя. А да остане дълго време край Троя великият Зевсов син не можел — той трябвало да бърза да занесе в Микена Хиполитиния колан.

 

 

Кравите на Герион (десети подвиг). Наскоро след завръщането си от похода до страната на амазонките Херакъл се отправил за нов подвиг. Евристей му дал поръчение да докара в Микена кравите на великана Герион, син на Хризаор и на океанидата Калироя. Дълъг бил пътят до Герион. Херакъл трябвало да достигне най-западната част на земята — онези места, където при залез слиза от небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Херакъл тръгнал на дългия път сам. Той преминал през Африка, през безплодните Либийски пустини, през страните на диви варвари и най-после стигнал до пределите на земята. Тук той издигнал от двете страни на тесния морски проток два гигантски каменни стълба като вечен спомен за своя подвиг.

Още много трябвало да странствува след това Херакъл, докато стигне до бреговете на беловласия Океан. В размисъл седнал героят на брега край вечно шумящите води на Океана. Как може да се добере до остров Еритея, където пасял стадата си Герион? Вече се свечерявало. Ето задала се и колесницата на Хелиос, която се спускала към водите на Океана. Ярките лъчи на Хелиос заслепили Херакъл и го облял непоносим, палещ зной. Херакъл скочил разгневен и грабнал страшния си лък, но светлият Хелиос не му се разсърдил; той приветливо се усмихнал на героя, харесало му необикновеното мъжество на великия Зевсов син. Хелиос сам предложил на Херакъл да премине до Еритея със златната ладия, с която богът на слънцето с конете и колесницата си всяка вечер преплавал от западния до източния край на земята — до своя златен дворец. Зарадваният герой смело скочил в златната ладия и бързо стигнал до бреговете на Еритея.

Едва стъпил той на острова, и страшното двуглаво куче Орт го подушило и с лай се хвърлило върху героя. С един удар на тежкия си боздуган Херакъл го убил. Но не само Орт пазел Герионовите стада. Херакъл трябвало да се бие и с пастира на Герион, великана Евритион. Бързо се справил с великана синът на Зевс и подкарал Герионовите крави към морския бряг, където го чакала златната ладия на Хелиос. Герион чул мученето на кравите си и тръгнал към стадото. Като видял, че кучето му Орт и великанът Евритион са убити, той хукнал подир крадеца на стадото и го настигнал на морския бряг. Герион бил чудовищен великан: той имал три тела, три глави, шест ръце и шест крака. С три щита се прикривал той във време на бой, три грамадни копия хвърлял изведнъж по противника. Ей с такъв великан трябвало да се сражава Херакъл; но великата и войнствена Атина Палада му помогнала. Щом Херакъл видял великана, веднага запратил по него една от своите смъртоносни стрели. Стрелата се забила в окото на една от Герионовите глави. След първата стрела полетяла втора, подир нея — трета. Страшно замахнал Херакъл със своя всесъкрушаваш, боздуган; като с мълния повалил с него Герион и великанът с трите тела рухнал мъртъв на земята. Херакъл прекарал със златната ладия на Хелиос Герионовите крави от Еритея през бурния Океан и върнал ладията на Хелиос. Половината подвиг бил свършен.

Много работа му предстояла още. Трябвало добитъкът да се закара в Микена. Херакъл прекарал кравите през цяла Испания, през Пиренейските планини, през Галия и Алпите и през Италия. В Южна Италия, недалеч от град Региум, една от кравите се отлъчила от стадото и през протока преплавала до Сицилия. Там я видял цар Ерикс, Посейдонов син, и я прибрал в своето стадо. Херакъл дълго търсил кравата. Най-после помолил бог Хефест да пази стадото, а самият той преминал по море до Сицилия и там намерил в стадото на цар Ерикс кравата си. Царят не пожелал да я върне на Херакъл; като се надявал на силата си, той извикал Херакъл на двубой. Кравата трябвало да послужи като награда за победителя. Не бил по силите на Ерикс противник като Херакъл. Зевсовият син стиснал царя в мощните си прегръдки и го удушил. Херакъл се върнал с кравата при стадото си и го подкарал по-нататък. На бреговете на Йонийско море богиня Хера направила цялото стадо да пощръклее. Пощръклелите крави се разбягали на всички страни. С големи мъки Херакъл едва успял да събере по-голямата част от кравите чак в Тракия и ги закарал най-после на Евристей в Микена. А Евристей ги принесъл в жертва на великата богиня Хера.

 

 

Цербер (единадесети подвиг). Току-що се бил завърнал Херакъл в Тиринт и Евристей пак го изпратил на подвиг. Това бил вече единадесетият подвиг, който трябвало да извърши служещият при Евристей Херакъл. През време на този подвиг Херакъл трябвало да превъзмогне невероятно големи трудности. Той трябвало да слезе в мрачното, пълно с ужаси, подземно царство на Хадес и да доведе на Евристей пазача на подземното царство — ужасното адско куче Цербер: Цербер имал три глави, на врата му се виели змии, опашката му завършвала с драконова глава с голяма уста. Херакъл отишъл в Лакония и през тъмната пропаст край Тенар се спуснал в мрака на подземното царство. До самата врата на Хадесовото царство Херакъл видял зарасналите към скалата герои Тезей и Пейритой — царя на Тесалия. Те били наказани от боговете така, задето искали да отвлекат Хадесовата жена Персефона. Тезей се помолил на Херакъл:

— О, велики сине Зевсов, освободи ме! Ти виждаш мъките ми! Единствен ти си в състояние да ме избавиш от тях!

Херакъл подал ръка на Тезей и го освободил. Ала когато поискал да освободи и Пейритой, земята потреперила и Херакъл разбрал, че боговете не желаят той да бъде освободен. Херакъл се подчинил на волята на боговете и отминал по-нататък в мрака на вечната нощ. Той бил въведен в подземното царство от пратеника на боговете Хермес, водача на душите на умрелите, а спътничка на великия герой била самата Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. Когато Херакъл влязъл в Хадесовото царство, сенките на умрелите в ужас се разлетели на всички страни. Само сянката на героя Мелеагър не избягала, като видяла Херакъл. Тя се обърнала към великия Зевсов син с молба:

— О, велики Херакле, в името на нашето приятелство те моля за едно: смили се над осиротялата моя сестра, прекрасната Деянира! След моята смърт тя остана беззащитна! Вземи я за жена, велики герою! Бъди й закрилник!

Херакъл обещал да изпълни молбата на приятеля си и отминал по-нататък подир Хермес. Срещу Херакъл се надигнала сянката на ужасната горгона Медуза, тя страшно протегнала медните си ръце и размахала златни криле, на главата й замърдали змии. Безстрашният герой хванал меча си, но Хермес го възпрял с думите:

— Остави меча, Херакле! Та това е само безплътна сянка. Тя не те застрашава с гибел!

Много ужаси видял по пътя си Херакъл; накрая той се изправил пред трона на Хадес. С възхищение владетелят на царството на умрелите и жена му Персефона наблюдавали великия син на гръмовержеца Зевс, който без страх слязъл в царството на мрака и на скърбите. Величествен, спокоен стоял той пред трона на Хадес, подпирайки се на грамадния си боздуган, в лъвска кожа, наметната на плещите, и с лък през рамо. Хадес благосклонно приветствувал сина на великия си брат Зевс и попитал какво го е накарало да напусне светлината на слънцето и да слезе в царството на мрака. Като се поклонил пред Хадес, Херакъл отговорил:

— О, властителю на душите на умрелите, велики Хадесе, не ми се сърди за молбата, ти, всесилни! Нали знаеш, че не по своя воля съм дошъл в твоето царство и не по своя воля се обръщам с молба към тебе. Позволи ми, владетелю Хадесе, да отведа в Микена твоето триглаво куче Цербер. Евристей, на когото служа по повелята на светлите богове олимпийци, ми заповяда да направя това.

Хадес отговорил на героя:

— Аз ще изпълня, сине Зевсов, твоята молба, но ще трябва без оръжие да укротиш Цербер. Ако го укротиш, позволявам ти да го отведеш при Евристей.

Дълго търсил Херакъл Цербер из подземното царство. Най-сетне го намерил при бреговете на Ахерон. Херакъл обхванал с ръцете си, яки като стомана, врата на Цербер. Страшно завило Хадесовото куче: воят му изпълнил цялото подземно царство. Цербер правел усилия да се изтръгне от мощните ръце на Херакъл, но те само още по-здраво се впивали във врата му. Цербер увил опашката си около краката на героя, драконовата глава впила зъбите си в тялото му, но всичко било напразно. Мощният Херакъл все по-силно и по-силно стискал врата му. Най-после полуудушеното куче на Хадес паднало в краката на героя. Херакъл го укротил и го повел от царството на мрака за Микена. Цербер се изплашил от дневната светлина; цял го избила студена пот; отровна пяна капела от трите му големи уста по земята; навсякъде, където паднела макар и една капчица пяна, пониквали отровни треви.

Херакъл довел Цербер до стените на Микена. Страхливият Евристей изпаднал в ужас дори само като зърнал страшното куче. Едва ли не на колене той молил Херакъл да отведе Цербер обратно в царството на Хадес. Херакъл изпълнил молбата му и върнал на Хадес страшния му пазач Цербер.

 

 

Златните ябълки на Хесперидите (дванадесети подвиг). Най-трудният подвиг на Херакъл, докато служел при Евристей, бил последният му, дванадесетият подвиг. Херакъл трябвало да отиде при великия титан Атлас, който държи на плещите се небесния свод, и да донесе от неговите овощни градини, надзиравани от Атласовите дъщери, Хесперидите, трите златни ябълки. Тези ябълки растели на златното дърво, което богинята на земята Гея изкарала от недрата си като подарък на великата Хера в деня на сватбата й със Зевс. За да извърши този подвиг, Херакъл трябвало преди всичко да научи пътя към градините на Хесперидите, пазени от дракон, който никога не заспивал.

Никой не знаел пътя към градините на Хесперидите и Атлас. Дълго бродил Херакъл из Азия и Европа, минал и през всички страни, които пропътувал по-рано, когато ходил за Герионовите крави; навсякъде разпитвал той за пътя, но никой не го знаел. При търсенията си той стигнал до най-далечния север, до река Еридан, носеща вечно своите буйни, безбрежни води. На бреговете на Еридан с почит посрещнали великия Зевсов син прекрасни нимфи и му дали съвет как да узнае пътя за градините на Хесперидите. Херакъл трябвало да нападне ненадейно морския старец прорицател Нерей, когато той излезе на брега на морската бездна, и да научи от него пътя за Хесперидите; освен Нерей никой друг не знаел този път. Херакъл дълго търсил Нерей. Най-после успял да го намери на брега на морето. Херакъл нападнал морския бог. Борбата с него била мъчна. За да се освободи от железните прегръдки на Херакъл, Нерей вземал най-различни образи, но героят все пак не го изпущал. Най-сетне той вързал изморения Нерей и морският бог трябвало да открие на Херакъл тайната за пътя към градините на Хесперидите, ако иска да получи свободата си. След като узнал тази тайна, Зевсовият син пуснал морския старец и тръгнал на далечен път.

Отново той трябвало да мине през Либия. Тук срещнал великана Антей, син на Посейдон, бога на моретата, и на богинята на земята Гея, която го родила, откърмила и отгледала. Антей принуждавал всички минувачи да се борят с него и безмилостно избивал всички, които побеждавал в борбата. Великанът поискал и Херакъл да се бори с него. Никой не можел да победи Антей в двуборството, ако не знае тайната откъде великанът получава през време на борбата все нови и нови сили. А тайната била следната: всеки път, когато Антей почувствувал, че започва да губи сили, той се допирал до майка си, земята, и получавал нови сили: черпел ги от майка си, великата богиня на земята. Но достатъчно било да бъде откъснат Антей от земята и повдигнат във въздуха и силите му изчезвали. Дълго се борил Херакъл с Антей, няколко пъти го повалял на земята, но така силата на Антей само се увеличавала. Изведнъж по време на борбата мощният Херакъл вдигнал Антей високо във въздуха — силите на сина на Гея изчезнали и Херакъл го удушил.

Херакъл продължил пътя си и стигнал до Египет. Там, уморен от дългото пътуване, заспал на сянка в малка горичка край брега на Нил. Царят на Египет, Бузирис, син на Посейдон и на Епафовата дъщеря Лизианаса, видял спящия герой Херакъл и заповядал да го вържат. Той искал да принесе Херакъл в жертва на баща му Зевс. В Египет девет години подред имало неплодородие; дошлият от Кипър прорицател Тразий предсказал, че неплодородието ще се прекрати само ако Бузирис всяка година принася в жертва на Зевс по един чужденец. Бузирис накарал да хванат прорицателя Тразий и пръв него принесъл в жертва. Оттогава жестокият цар принасял в жертва на Гръмовержеца всички чужденци, които идвали в Египет. И Херакъл довели при жертвеника, но великият герой разкъсал въжата, с които бил свързан, и убил при жертвеника самия Бузирис и син му Амфидамант. Така бил наказан жестокият цар на Египет.

Още много опасности трябвало да срещне по пътя си Херакъл, докато стигне до края на земята, където се намирал великият титан Атлас. В почуда героят гледал могъщия титан, който държал на широките си плещи целия небесен свод.

— О, велики титане Атлас! — обърнал се към него Херакъл. — Аз съм Зевсовият син Херакъл. Изпрати ме при тебе Евристей, царят на богатата със злато Микена. Евристей ми заповяда да взема от тебе трите златни ябълки от златното дърво в градините на Хеоперидите.

— Ще ти дам трите ябълки, сине Зевсов — отвърнал Атлас. — А ти, докато отида за ябълките, трябва да застанеш на моето място и да подържиш на плещите си небесния свод.

Херакъл се съгласил. Застанал на мястото на Атлас. Невероятна тежест се стоварила върху плещите на Зевсовия син. Той напрегнал всичките си сили и удържал небесния свод. Страшно притискала тежестта мощните плещи на Херакъл. Той се превил под тежестта на небето, мускулите му се издули като планини; от напрежението пот покрила цялото му тяло, но неговите свръхчовешки сили и помощта на богиня Атина му дали възможност да крепи небесния свод, докато се върне Атлас с трите златни ябълки. Като се върнал, Атлас казал на героя:

— Ето ти трите ябълки, Херакле; ако искаш, аз сам ще ги занеса в Микена, а ти подръж до завръщането ми небесния свод; после аз пак ще застана на мястото си.

Херакъл разбрал, че Атлас хитрува; той разбрал, че титанът иска съвсем да се освободи от тежкия си труд, и срещу хитростта употребил хитрост.

— Добре, Атласе, съгласен съм! — отговорил Херакъл. — Позволи ми само преди това да си направя възглавница; ще я сложа на плещите си, за да не ги притиска тъй ужасно небесният свод.

Атлас застанал пак на мястото си и поел на плещите си тежестта на небето. А Херакъл прибрал лъка си и стрелника със стрелите, взел боздугана си и златните ябълки и рекъл:

— Прощавай, Атласе! Аз крепих небесния свод, докато ти ходи за ябълките на Хесперидите, но не искам да нося вечно на плещите си цялата тежест на небето.

При тези думи Херакъл оставил титана и Атлас отново трябвало да поддържа, както и по-рано, на мощните си плещи небесния свод. Херакъл пък се върнал при Евристей и му предал златните ябълки. Евристей подарил ябълките на Херакъл, а той ги подарил на своята покровителка Атина Палада, великата Зевсова дъщеря. Атина върнала ябълките на Хесперидите, за да останат те вечно в техните градини.

След дванадесетия си подвиг Херакъл се освободил от служене у Евристей. Сега той можел да се върне в седмовратата Тива. Но Зевсовият син не останал там задълго. Очаквали го нови подвизи. Той отстъпил жена си Мегара за съпруга на приятеля си Йолай, а самият той пак отишъл в Тиринт.

Но не само победи очаквали Херакъл. Чакали го и тежки нещастия, тъй като великата богиня Хера го преследвала, както и по-рано.

Херакъл и Еврит

На остров Евбея, в град Ойхалия, управлявал цар Еврит. Надалеч се разнасяла по цяла Гърция славата на Еврит като най-изкусен стрелец с лък. Самият стрелометец Аполон бил негов учител, даже му подарил лък и стрели. Някога, на младини, и Херакъл се учил от Еврит да стреля с лък. Този именно цар разгласил по цяла Гърция, че ще даде хубавата си дъщеря Йола за жена на оня герой, който го победи на състезание в стреляне с лък. Херакъл, който току-що бил завършил службата си при Евристей, заминал за Ойхалия, където се били стекли мнозина герои от Гърция, и взел участие в състезанието. Херакъл лесно победил цар Еврит и поискал от него да му даде за жена дъщеря си Йола. Но Еврит не изпълнил обещанието си. Забравил светия обичай на гостоприемството, той се подиграл с великия герой. Казал, че няма да даде дъщеря си на оня, който е бил роб на Евристей. В края на краищата Еврит и високомерните му синове изгонили пийналия през време на пиршеството Херакъл от двореца и дори от Ойхалия. Херакъл си заминал от Ойхалия. Великият герой, напуснал Евбея, изпълнен с дълбока печал, тъй като бил обикнал прекрасната Йола. Спотаил в сърцето си своето озлобление срещу оскърбителя си Еврит, той се върнал в Тиринт.

След известно време най-хитрият от гърците, Автолик, син на Хермес, отвлякъл стадото на Еврит, а Еврит обвинил за тази кражба Херакъл. Царят на Ойхалия помислил, че героят е отвлякъл стадото му, желаейки да си отмъсти за нанесената му обида. Само Ифит, по-големият син на Еврит, не искал да повярва, че великият Херакъл е могъл да открадне стадото на баща му. Ифит дори изказал готовност да издири стадото, за да докаже невинността на Херакъл, с когото го свързвало най-близко приятелство. През време на търсенията си Ифит дошъл в Тиринт. Херакъл приел радушно своя приятел. Веднъж, когато те двамата били застанали върху високите стени на Тиринтската крепост, построена на една висока скала, неочаквано Херакъл бил овладян от бесен гняв, който му бил изпратен от великата богиня Хера. Херакъл си спомнил в гнева си оскърблението, което му нанесли Еврит и неговите синове; като не можел повече да се владее, той сграбчил Ифит и го хвърлил от стената на крепостта. Нещастният Ифит се утрепал. С това убийство, извършено неволно, Херакъл разгневил Зевс, тъй като нарушил светия обичай на гостоприемството и светостта на приятелските връзки. За наказание великият гръмовержец изпратил на сина си тежка болест.

Дълго страдал Херакъл; най-сетне, изтощен от болестта, заминал за Делфи, за да се допита до Аполон как да, се избави от това наказание на боговете. Но пророчицата Пития не му дала отговор. Тя дори изгонила Херакъл от храма като човек, който се е замърсил с убийство. Разгневен от това, Херакъл откраднал от храма триножника, от който Пития правела предсказанията си. С тая си постъпка той разгневил Аполон. Златокъдрият бог се явил при Херакъл и поискал от него да върне триножника, но Херакъл му отказал. Между синовете на Зевс — безсмъртния бог Аполон и смъртния, най-великия от героите Херакъл, пламнала жестока борба. Зевс не искал да загине Херакъл. Той хвърлил от Олимп една блестяща светкавица между своите синове и като ги разделил, турил край на борбата. Братята се помирили. Тогава Пития дала на Херакъл следния отговор:

— Ти ще получиш изцеление едва тогава, когато бъдеш продаден за три години в робство. А парите, които ще бъдат платени за тебе, предай на Еврит като обезщетение за сина му Ифит, когото ти уби.

Херакъл пак трябвало да се лиши от свобода. Той бил продаден като роб на Омфала, царица на Лидия и дъщеря на Йардан. Лично Хермес занесъл на Еврит получените от продажбата на Херакъл пари. Но гордият цар на Ойхалия не ги приел; той си останал, както и преди, враг на Херакъл.

Херакъл и Деянира

След като Еврит пропъдил Херакъл от Ойхалия, великият герой дошъл в Калидон, град в Етолия. Там управлявал Ойней. Херакъл се явил при Ойней, за да поиска ръката на дъщеря му Деянира, тъй като той обещал на Мелеагър в царството на сенките да се ожени за нея. В Калидон Херакъл срещнал страшен съперник. Мнозина герои се стараели да получат ръката на прекрасната Деянира и между тях — речният бог Ахелой. В края на краищата Ойней решил да даде Деянира на оногова, който излезе победител в борба. Всичките кандидати отказали да се борят с могъщия Ахелой. Останал единствен Херакъл. Той трябвало да се бори с речния бог. Виждайки готовността на Херакъл да премери силите си с него, Ахелой му рекъл:

— Ти казваш, че си син на Зевс и Алкмена? Лъжеш, че Зевс ти е баща!

И Ахелой започнал да се подиграва с великия Зевсов син и да обижда майка му Алкмена. Като навъсил вежди, Херакъл сурово изгледал Ахелой; в очите му пламнал гняв и той казал:

— Ахелое, на мене по-добре ми служат ръцете, отколкото езикът! Ти бъди победител на думи, а аз ще бъда победител на дело.

Херакъл пристъпил решително към Ахелой и го сграбил с мощните си ръце. Грамадният Ахелой се държал здраво; не могъл да го повали великият Херакъл; напразно били всичките му усилия. Ахелой стоял като непоклатима скала, която не могат да помръднат морските вълни, удряйки се в нея с оглушителен плясък. Херакъл и Ахелой се борят гърди срещу гърди подобно на два бика, които са оплели витите си рога. Три пъти Херакъл напада Ахелой и на четвъртия път, като се изскубнал от Ахелоевите ръце, героят го сграбчил изотзад. Той притиснал речния бог като тежка планина до земята. Като събрал всичките си сили, Ахелой едва могъл да освободи ръцете си, покрити с пот; колкото и да напрягал той силите си, все по-силно и по-силно го притискал към земята Херакъл. Ахелой се превил със стон, коленете му се подгънали, а главата му допряла до земята. За да не бъде победен, Ахелой прибягнал до хитрост: превърнал се в змия. Щом Ахелой се превърнал в змия и се изплъзнал от Херакловите ръце, Херакъл извикал със смях:

— Още от люлката съм се научил да се боря със змии! Наистина ти превъзхождаш другите змии, Ахелое, но де можеш да се сравняваш с лернейската хидра. Макар че на мястото на всяка отсечена глава й израствала две нови, все пак я победих.

Херакъл хванал с ръце змията до самата глава и я стиснал като с железни клещи. Ахелой правел усилия да се изскубне от ръцете на героя, но не могъл. Тогава той се превърнал в бик и отново нападнал Херакъл. Херакъл хванал бика Ахелой за рогата и го повалил на земята. С такава страшна сила го тръшнал Херакъл, че му счупил единия рог. Ахелой бил победен и Ойней дал Деянира за жена на Херакъл.

След сватбата Херакъл останал да живее в двореца на Ойней, но не престоял там дълго. Веднъж през време на пиршество Херакъл ударил Евном, сина на Архител, задето момчето му поляло на ръцете вода, приготвена за измиването на краката. Ударът бил тъй силен, че момчето паднало мъртво. Натъжил се Херакъл и макар че Архител му простил за неволното убийство на сина си, все пак героят напуснал Калидон и заминал с жена си Деянира за Тиринт.

По време на пътуването Херакъл стигнал с жена си до река Евен. През тази буйна река срещу заплащане пренасял пътниците на широкия си гръб кентавърът Нес. Нес предложил да пренесе Деянира на другия бряг и Херакъл я качил на гърба на кентавъра. Самият герой пък прехвърлил боздугана и лъка си на отсрещния бряг и преплувал буйната река. Току-що Херакъл излязъл на брега и изведнъж чул силен вик на Деянира. Тя викала на помощ мъжа си. Кентавърът, запленен от красотата й, искал да я отвлече. Страшно извикал Зевсовият син на Нес:

— Накъде бягаш? Да не би да си мислиш, че ще те спасят твоите крака? Не, няма да се спасиш! Колкото и бързо да търчиш, моята стрела все пак ще те стигне!

Опънал лъка си Херакъл и от изопнатата тетива полетяла стрела. Смъртоносната стрела настигнала Нес, забила се в гърба му, а острието й се показало от гърдите на кентавъра. Смъртно раненият Нес паднал на колене. Като ручей плиска от раната му кръв, смесвайки се с отровата от лернейската хидра. Нес не искал да умре, без да си отмъсти. Той събрал кръвта си и я дал на Деянира, като й казал:

— О, дъще Ойнеева, тебе последна пренесох през буйните води на Евен! Затова вземи моята кръв и я пази! Ако Херакъл престане да те обича, тази кръв ще ти върне любовта му и нито една жена не ще му бъде по-скъпа от тебе; само натъркай с нея дрехата на Херакъл.

Взела Деянира кръвта на Нес и я скрила. Нес умрял. А Херакъл и Деянира пристигнали в Тиринт и живели там дотогава, докато неволно убийство (Херакъл убил приятеля си Ифит) не ги принудило да напуснат славния град.

Херакъл при Омфала

Заради убийството на Ифит Херакъл бил продаден като роб на лидийската царица Омфала. Никога още Херакъл не бил изпитвал такива несгоди, както пра службата си у гордата царица на Лидия. Най-големият измежду героите бил постоянно унижаван от нея. Би казал човек, че Омфала изпитвала наслада, когато се подигравала със Зевсовия син. Като обличала Херакъл в женски дрехи, тя го карала да преде и тъче заедно с нейните прислужнички. Героят, който убил с тежкия си боздуган лернейската хидра; героят, който довел от царството на Хадес страшния Цербер; който удушил с ръце немейския лъв и държал на плещите си тежестта на небесния свод; героят, от когото треперели враговете му само като чуели името му, сега трябвало да седи наведен над тъкачния стан или да преде вълна с ръце, привикнали да въртят острия меч, да опъват тетивата на якия лък и да сразяват враговете с тежкия боздуган. А Омфала, като намятала Херакловата лъвска кожа, която я покривала цялата и се влачела подир нея по земята, като навличала златната му броня, препасвала меча му и с мъка слагала на рамо тежкия боздуган на героя, заставала пред Зевсовия син и се подигравала с него — своя роб. Омфала като че ли си била поставила за цел да угаси у Херакъл цялата му непобедима сила. Херакъл бил длъжен да понася всичко, тъй като той бил в пълно робство при Омфала и това трябвало да продължава цели три години.

Само сегиз-тогиз Омфала пущала героя да излезе от нейния дворец. Веднъж, когато бил вън от двореца на Омфала, Херакъл заспал на сянка в една горичка в околността на Ефес. Докато той спял, при него се промъкнали джуджетата керкопи и искали да задигнат оръжието му, но Херакъл се събудил тъкмо в момента, когато керкопите грабнали лъка и стрелите му. Героят ги изловил и им свързал ръцете и краката. Херакъл проврял между краката на навързаните керкопи дълга върлина и ги понесъл към Ефес. Но керкопите така разсмели Херакъл със своето гримасничене, че големият герой ги пуснал да си вървят.

Докато бил роб при Омфала, Херакъл ходил в Авлида при цар Оилей, който заставял всички чужденци, които идвали при него, да работят като роби на лозята му. Той накарал и Херакъл да му работи. Разгневеният герой изкоренил всичките лози на Оилей и убил самия цар, който не зачитал светия обичай на гостоприемството. През време на робуването си при Омфала Херакъл взел участие в похода на аргонавтите. Но най-сетне срокът на наказанието изтекъл и великият Зевсов син бил пак свободен.

Херакъл превзема Троя

Щом като се освободил от робството си при Омфала, Херакъл веднага събрал голяма войска от герои и заминал с осемнадесет кораба за Троя, за да отмъсти на измамилия го цар Лаомедонт. Като стигнал до Троя, той възложил на Оикъл и малък отряд да пазят корабите, а сам той с цялата войска потеглил към стените на Троя. Едва Херакъл напуснал с войските си корабите и Лаомедонт нападнал Оикъл, убил го и избил почти целия му отряд. Като чул шума от битката при корабите, Херакъл се върнал, погнал Лаомедонт и го принудил да се прибере в Троя. Обсадата на Троя не траяла дълго. Героите се покатерили по високите стени и се вмъкнали в града. Пръв влязъл в града героят Теламон. Херакъл, най-великият от героите, не могъл да понесе друг да го надмине. Като грабнал меча си, той се нахвърлил върху изпреварилия го Теламон.

Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Теламон бързо се навел и започнал да събира камъни. Херакъл се зачудил и го попитал:

— Какво правиш, Теламоне?

— О, велики сине Зевсов, издигам жертвеник в чест на победителя Херакъл! — отвърнал хитрият Теламон и с отговора си укротил гнева на Зевсовия син.

При превземането на града Херакъл убил със стрелите си Лаомедонт и избил всичките му синове; героят пощадил само най-малкия от тях, Подарк. А прекрасната Лаомедонтова дъщеря Хезиона Херакъл дал за жена на отличилия се с храбростта си Теламон и й позволил да избере едного от пленниците и да го пусне на свобода. Хезиона избрала брата си Подарк.

— Той трябва да стане роб преди всички други пленници! — извикал Херакъл. — Само ако дадеш за него откуп, той ще бъде пуснат на свобода.

Хезиона снела от главата си своя скъпоценен накит и го дала като откуп за брата си. Оттогава започнали да наричат Подарк Приам (т.е. откупен).

Херакъл му отстъпил властта над Троя, а самият той заминал с войската си за нови подвизи.

Когато Херакъл плавал по морето с войската си на връщане от Троя, богиня Хера, желаейки да погуби омразния й Зевсов син, изпратила голяма буря. А за да не види Зевс каква опасност застрашава сина му, Хера помолила бога на съня Хипнос да приспи егидоносния Зевс. Бурята откарала Херакъл на остров Кос.

Жителите на остров Кос сметнали кораба на Херакъл за разбойнически и за да не дадат да се приближи до брега, започнали да го замерват с камъни. През нощта Херакъл слязъл с войската си на острова, победил жителите на Кос, убил царя им, Посейдоновия син Еврипил, и подложил на опустошение целия остров.

Зевс страшно се разгневил, когато се пробудил и научил на каква опасност е бил изложен син му Херакъл. В гнева си той оковал Хера в златни неразкъсваеми вериги и я окачил да виси между земята и небето, като вързал за краката й две тежки наковални. Страшният в гнева си Зевс изхвърлял от високия Олимп всеки от олимпийците, който искал да се притече на помощ на Хера. Дълго търсил той и Хипнос; повелителят на богове и смъртни и него щял да изхвърли от Олимп, ако богинята Нощ не била прикрила бога на съня.

Херакъл се сражава заедно с боговете срещу гигантите

Бащата на Херакъл Зевс изпратил при него на острие Кос любимата ся дъщеря Атина Палада да повика великия герой на помощ на боговете в борбата им с гигантите. Гигантите били родени от богиня Гея от капките кръв, изтекли из тялото на сразения от Кронос Уран. Те били чудовищни великани със змии вместо крака, с рошава дълга коса и брада.

Гигантите били страшно силни, гордеели се със своята мощ и искали да отнемат от светлите богове олимпийци властта им над света. Те влезли в бой с боговете по Флегрейските поля, които се намирали на Халкидическия полуостров Палена. Те не се страхували от олимпийските богове. Майката на гигантите Гея им дала едно лекарство, което ги правело неуязвими за оръжието на боговете. Само смъртен можел да убие гигантите; Гея не ги била защитила от оръжието на смъртните. Из цял свят Гея търсила билка, която да предпазва гигантите и от оръжието на смъртните, но Зевс заповядал на богинята на зората Еос, на богинята на луната Селена и на лъчезарния бог на слънцето Хелиос да не светят и сам откъснал билката.

Понеже не се страхували да бъдат убити от ръката на боговете, гигантите се хвърлили в боя. Дълго траял той. Гигантите запращали по боговете грамадни скали и горящи стъбла на вековни дървета. Гърмът на битката се разнасял по целия свят.

Най-сетне се явил Херакъл с Атина Палада. Избръмчала тетивата на страшния лък на Зевсовия син, блеснала стрела, напоена с отрова от лернейската хидра, и се забила в гърдите на най-могъщия от титаните, Алкионей. Гигантът се строполил на земята. Но той не можел да бъде сразен на Палена; тук бил безсмъртен — след като паднел на земята, той се привдигал след известно време още по-силен, отколкото преди. Херакъл бързо го метнал на плещите си и го отнесъл далеч от Палена: вън от границите й гигантът умрял. След загиването на Алкионей Херакъл и Хера били нападнати от гиганта Порфирион; той смъкнал наметалото на Хера и вече щял да я хване, но Зевс го повалил на земята със своята светкавица, а Херакъл го лишил от живот с една своя стрела. Аполон пронизал с една своя златна стрела лявото око на гиганта Ефиалт, а Херакъл го убил, като улучил със стрелата си дясното му око. Дионис със своя тирс повалил гиганта Еврит, а Хефест — гиганта Клитий, като запратил по него грамаден къс нажежено желязо. Атина Палада стоварила върху търтилия да бяга гигант Енкелад, целия остров Сицилия.

А гигантът Полибот се хвърлил в морето, за да се спаси от преследването на страшния земетръсец Посейдон, и избягал на остров Кос. Посейдон откъртил с тризъбеца си част от остров Кос и го стоварил върху Полибот. Така се образувал остров Низирос. Хермес сразил гиганта Хиполит, Артемида, Гратион, великите мойри — гигантите Агрий и Тоон, които се сражавали с медни боздугани. Всичките останали гиганти сразил с блестящата си светкавица гръмовержецът Зевс, а великият Херакъл ги доубил със своите безпогрешни стрели.

Смъртта на Херакъл и приемането му в кръга на олимпийските богове

Когато Херакъл бил продаден като роб на Омфала заради убийството на Ифит, Деянира с децата си трябвало да напусне Тиринт. Убежище на Херакловата жена дал Кейк, царят на тесалийския град Трахина. Били изминали вече три години и три месеца, откак Херакъл оставил Деянира. Жената на Херакъл се безпокояла за съдбата на мъжа си. Тя нямала известия от него. Деянира дори не знаела жив ли е още мъжът й. Тежки предчувствия я измъчвали. Тя повикала сина си Хил и му казала:

— О, любими сине! Срамота е да не потърсиш баща си. Ето вече петнадесет месеца изминаха, откак няма вест от него.

— Ако може да се вярва на слуховете — отговорил на майка си Хил, — разправят, че след като прекарал татко три години като роб при Омфала, той, когато изтекъл срокът на робството му, заминал с войска за град Ойхалия на остров Евбея, за да отмъсти на цар Еврит за нанесеното му оскърбление.

— Синко! — прекъснала го майка му. — Татко ти Херакъл никога по-рано, когато е заминавал за велики подвизи, не ме е напускал така разтревожен, както последния път. Той ми остави дори на прощаване една табелка със записано върху нея старо предсказание, дадено му в град Додона. В него се казва, че ако Херакъл прекара в чужбина три години и три месеца, или ще го постигне смърт, или пък, като се върне вкъщи, ще живее радостно и спокойно. На заминаване Херакъл също ми нареди за в случай, че умре, кои от земите на неговите прадеди трябва да получат в наследство децата му. Безпокоя се вече какво е станало с мъжа ми. Защото той ми говореше за обсада на Ойхалия — че или ще загине край града, или пък, като го превземе, ще живее щастливо. Хайде, синко, върви, моля те, и подири баща си.

Хил послушал майка си и тръгнал на далечен път за Ойхалия, на остров Евбея, да търси баща си.

Известно време след като Хил напуснал Трахина, при Деянира дотичал вестител. Той й съобщил, че тозчас ще пристигне пратеник на Херакъл — Лихас. Той ще донесе радостна вест. Херакъл е жив. Победил Еврита, превзел и разрушил град Ойхалия и скоро ще се завърне в Трахина като славен победител. Веднага след вестителя идва при Деянира и Лихас. Той води пленници и между тях Евритовата дъщеря Йола. Деянира радостно посреща Лихас. Пратеникът на Херакъл й разказва, че Херакъл е силен и здрав, както преди. Той се тъкми да отпразнува победата си и се готви да принесе богати жертви, преди да напусне Евбея. Деянира разглежда пленниците; като забелязва всред тях хубавата жена, тя запитва Лихас:

— Кажи ми, Лихасе, коя е тази жена? Кои са баща й и майка й? От всички най-тъжна е тя. Да Не би да е дъщеря на самия Еврит?

Но Лихас отговаря на Херакловата жена:

— Не зная, царице, коя е тя. Навярно тази жена е от знатен евбейски род. Нито дума не е промълвила през целия път. Откак е напуснала родния си град, само скръбни сълзи лее.

— Нещастната! — възкликнала Деянира. — Към тая скръб няма да ти прибавя нови страдания! Хайде, Лихас, заведи пленниците в двореца, аз ей сега ще дойда след вас.

Лихас тръгнал с пленниците за двореца. Едва той излязъл, и до Деянира се приближил един слуга и казал:

— Постой, царице, изслушай ме. Лихас не ти каза цялата истина. Той знае коя е тази жена; тя е дъщерята на Еврит Йола. Поради любов към нея някога Херакъл се състезава с Еврит в стрелба с лък. Гордият цар не му даде на него, победителя, за жена дъщеря си, както беше обещал, а оскърби великия герой и го прогони от града. Заради Йола сега Херакъл превзе Ойхалия и уби царя Еврит. Не като робиня изпрати тук Йола Зевсовият син — той иска да се ожени за нея.

Деянира се натъжила. Тя упреква Лнхас, задето е скрил от нея истината. Лихас признава, че действително Херакъл, запленен от красотата на Йола, иска да се ожени за нея. Деянира е опечалена. Забравил я е Херакъл през дългата разлъка. Сега той обича друга. Какво да прави тя горката? Тя обича великия Зевсов син и не може да го отстъпи на друга. Съсипаната от скръб Деянира си спомня за кръвта, която някога й беше дал кентавърът Нес, и думите, които беше й казал, преди да умре. Деянира решава да прибегне до кръвта на кентавъра. А той беше й казал „Натъркай с моята кръв дрехата на Херакъл, и той ще те обича вечно, нито една жена няма да му бъде по-скъпа от тебе.“ Деянира се бои да прибегне до вълшебното средство, но любовта й към Херакъл и страхът й, че може да го загуби, надвиват най-сетне над опасенията й. Тя изважда кръвта на Нес, що тъй дълго е пазила в съд, за да не падне върху нея слънчев лъч, нито да я сгрее огън от огнището. Деянира натърква с нея разкошното наметало, което тя е изтъкала за подарък на Херакъл, слага го в плътно затваряща се кутия, повиква Лихас и му казва:

— Бързай, Лихасе, за Евбея и занеси на Херакъл тази кутия. В нея има едно наметало. Нека Херакъл си сложи това наметало, когато ще принася жертва на Зевс. Кажи му нито един смъртен да не слага наметалото преди него, дори лъч на светлия Хелиос да не се докосва до наметалото, преди Херакъл да го сложи на себе си. Хайде побързай, Лихасе!

Заминал Лихас с наметалото. След тръгването му Деянира изпаднала в тревога. Връща се в двореца и за свой ужас вижда, че вълната, с която тя натърквала наметалото с Несовата кръв, изгнила. Деянира хвърлила тази вълна на пода. Слънчев лъч паднал върху вълната и стоплил заразената с отровата на лернейската хидра кръв на кентавъра. Заедно с кръвта се загряла и отровата на хидрата и превърнала вълната в пепел, а на пода, където била паднала вълната, се показала отровна пяна. Деянира се ужасила; тя се страхува, че Херакъл ще загине, като си сложи отровното наметало. Предчувствие за непоправима беда все по-силно и по-силно измъчва Херакловата жена.

Не минало много време от деня, когато Лихас заминал за Евбея с отровното наметало. В двореца влиза завърналият се в Трахина Хил. Той е бледен, очите му са пълни със сълзи. Като поглежда майка си, той се провиква:

— О, как бих искал да видя едно от трите неща: или ти да не си вече жива, или друг някой да те нарича майка, а не аз, или пък да си по-разумна, отколкото си! Знай, че ти погуби собствения си мъж, баща ми!

— О, нещастие! — в ужас извикала Деянира. — Какво казваш ти, синко! Кой от хората ти каза това? Как можеш да ме обвиняваш в такова злодеяние!

— Самият аз видях страданията на татко. Не от хора съм научил за това!

Хил разказва на майка си какво е станало на планината Канейон, недалеч от град Ойхалия: Херакъл, като издигнал жертвеник, се готвел вече да принесе жертви на боговете и преди всичко на баща си, Зевс, когато дошъл Лихас с наметалото. Зевсовият син си сложил наметалото — подарък от жена му, и пристъпил към жертвоприношение. Най-напред принесъл той дванадесет отбрани бика в жертва на Зевс, а героят заклал всичко сто жертви в чест на боговете олимпийци. Ярко лумнал пламъкът на олтарите. Херакъл стоял с издигнати благоговейно ръце към небето и призовавал боговете. Силният огън, който горял на жертвениците, стоплил тялото на Херакъл и по тялото се появила пот. Изведнъж отровното наметало прилепнало към тялото на героя. Спазми преминали по тялото на Херакъл. Той почувствувал страшна болка. Страдайки ужасно, героят повикал Лихас и го попитал защо му е донесъл наметалото. Какво можел да му отговори невинният Лихас? Можал само да му каже, че наметалото изпратила по него Деянира. А Херакъл, вън от себе си поради страшната болка, сграбил Лихас за крака и го ударил о скалата, около която шумели морските вълни. Лихас веднага умрял. Херакъл пък паднал на земята. Той се мятал в неизказани мъки. Виковете му се разнасяли далеч по остров Евбея. Херакъл проклинал брака си с Деянира. Великият герой повикал сина си и с тежък стон му казал:

— О, синко, не ме напускай в нещастието ми; дори ако те застрашава смърт, не ме оставяй! Вдигни ме! Отнеси ме оттук! Отнеси ме там, където няма да ме види нито един смъртен. О, ако изпитваш състрадание към мене, не ме оставяй да умра тук!

Вдигнали Херакъл, сложили го на носилка и го пренесли на кораба, за да го закарат в Трахина.

Това разказал Хил на майка си и завършил разказа си със следните думи:

— Ей сега вие ще видите тук великия Зевсов син, може би още жив, а може би вече мъртъв. О, нека те накажат, майко, суровите Еринии и отмъстителката Дике. Ти погуби най-добрия измежду хората, които някога са обитавали земята. Никога не ще видиш ти подобен герой!

Мълчалива се прибрала в двореца Деянира, без да промълви нито дума. Там, в двореца, тя грабнала двуостър меч. Видяла това старата бавачка. Тя извикала веднага Хил. Бърза Хил към майка си, но тя вече е пронизала гръдта си с меча. Нещастният син се хвърлил към майка си, плачейки на глас, прегръща я и отрупва с целувки изстиналото й тяло.

В това време донасят в двореца умиращия Херакъл. През време на пътуването той бил изпаднал в сън, но когато сложили носилката на земята пред входа за двореца, се събудил. Поради страшната болка великият герой не бил на себе си.

— О, велики Зевсе! — възклицава той. — В коя страна се намирам аз? О, къде сте вие, мъже на Гърция? Помогнете ми! Заради вас аз очистих земята и морето от чудовища и зло, а сега никой от вас не иска да ме избави с огън или с остър меч от тежките страдания! О, ти, велики Хадесе, брат на Зевса, приспи ме, приспи мене, нещастния, с бърза смърт!

— Татко, изслушай ме, моля те — настоява със сълзи на очи Хил, — мама е извършила това престъпление неволно. Защо жадуваш ти за отмъщение? След като узна, че самата тя е причина за твоята гибел, тя прониза сърцето си с острието на меча!

— О, богове, тя е умряла и аз не мога да й отмъстя! Коварната Деянира е загинала не от моята ръка!

— Татко, тя не е виновна! — казва Хил. — Като видяла в къщата си Йола, Евритовата дъщеря, мама поискала с вълшебно средство да си възвърне твоята любов. Тя натъркала наметалото с кръвта на убития от твоята стрела кентавър Нес, без да знае, че тази кръв е заразена с отровата на лернейската хидра.

— О, нещастие, нещастие! — извиква Херакъл. — Ето че се изпълни предсказанието на баща ми, Зевс! Той ми беше казал, че няма да умра от ръката на жив, че ми е съдено да загина от коварството на някой слязъл в мрачното царство на Хадес. Ето как ме погуби сразеният от мене Нес! Ето какво спокойствие ми обещаваше оракулът в Додона — спокойствието на смъртта! Да, наистина мъртвите не изпитват тревоги! Изпълни тогава последната ми воля, Хил! Отнеси ме с моите верни приятели на високата Оета, струпай на върха й погребална клада, сложи ме на нея и я подпали. Направи това по-скоро, тури край на моите страдания!

— О, имай милост, татко, нима ме караш да бъда твой убиец! — умолява Хил баща си.

— Не, не убиец ще бъдеш ти, а лечител на моите страдания! Имам още едно желание, изпълни и него! — моли сина си Херакъл. — Ожени се за Евритовата дъщеря, Йола.

Но Хил се отказва да изпълни молбата на баща си и му дума:

— Не, татко, не мога да се оженя за оная, която е виновна за гибелта на майка ми!

— О, подчини се на волята ми, Хиле! Не раздухвай отново затихналите ми страдания! Остави ме да умра спокойно! — настойчиво моли сина си Херакъл.

Хил се примирил и покорно отговаря на баща си:

— Добре, татко, ще се подчиня на предсмъртната ти воля.

Херакъл подканя сина си, моли го да изпълни по-скоро последното му желание.

— Не се бави, сине! Побързай да ме сложиш на кладата, преди да започнат отново тези непоносими мъки! Носете ме! Прощавай, Хиле!

Херакловите приятели и Хил вдигнали носилката и занесли Херкулес на високата Оета. Там те струпали грамадна клада и сложили върху нея най-великия от героите. Херакловите страдания ставали все по-силни. Все по-дълбоко прониквала в тялото му отровата на лернейската хидра. Херакъл иска да смъкне от себе си отровното наметало, но то е плътно прилепено до тялото му; заедно с наметалото Херакъл къса парчета кожа и страшните му мъки стават още по-непоносими. Само едно спасение има от тези нечовешки мъки — смъртта. По-леко е за него да загине в пламъците на кладата, отколкото да понася тия мъки; но никой от приятелите на героя не се решава да подпали кладата. Най-после идва на Оета Филоктет; него придумал Херакъл да подпали кладата и като награда за това му подарил лъка си и стрелите, заразени с отрова от хидрата. Филоктет подпалил кладата, лумнал ярко пламъкът й, но още по-ярко засвяткали мълниите на Зевс. Гръмотевици се понесли по небето. Със златна колесница долетели до кладата Атина Палада и Хермес и отнесли нагоре, на светлия Олимп, най-великия от героите — Херакъл. Там го посрещнали великите богове. Херакъл станал безсмъртен бог. Сама Хера забравила омразата си и дала на Херакъл за жена дъщеря си, вечно младата богиня Хеба. Оттогава Херакъл живее на светлия Олимп всред великите безсмъртни богове. Това било неговата награда за всичките му големи подвизи на земята, за всичките му големи страдания.