Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 80 гласа)
Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547


Завръщането на Телемах на остров Итака

След като оставила Одисей, превърнат в просяк, богиня Атина Палада тръгнала за Спарта и бързо стигнала там. Тя отишла в двореца на цар Менелай, направо в стаята, където спял Телемах с Пизистрат. Пизистрат спял спокойно, докато сънят на Телемах бил тревожен. И насън Телемах мислел за баща си, скърбейки по него. Приближила се Атина до възглавието на Одисеевия син и му казала:

— Време е вече за тебе, Телемах, да се завърнеш в родината си, където си оставил цялото си имущество. Буйствуващите кандидати го разхищават и всичко ще разхитят, ако не се завърнеш. Помисли и за това, колко непостоянни са жените. Ако майка ти се съгласи да се ожени за Евримах, тя ще те забрави и ще се грижи само за децата от втория си мъж. Връщай се по-скоро вкъщи. Но помни едно, кандидатите ти готвят засада. За да я избегнеш, ти проплавай нощем покрай острова, а на сутринта, на разсъмване, спри в някое прикрито място до бреговете на Итака. Кораба изпрати после в града, а ти сам иди при свинаря Евмей и оттам изпрати вестоносец да съобщи на Пенелопа за твоето пристигане.

Като казала това, Атина се отдалечила. Телемах тутакси събудил Пизистрат и започнал да го подканя по-скоро да тръгнат обратно за Пилос. Но Пизистрат склонил Телемах да почакат до сутринта. Не бивало да напуснат Менелай през нощта, без да се сбогуват с него. Телемах се вслушал в съвета на Пизистрат. Скоро се издигнала и богинята на зората Еос. Настъпило утрото. Цар Менелай влязъл при младежите. Одисеевият син пресрещнал Менелай на вратите и се обърнал към него с молба по-скоро да го пусне да си замине за Итака. Менелай не задържал Телемах, но само го помолил да почака, докато той приготви подаръци, а в това време да се подкрепи с храна, преди да тръгнат на път.

Менелай отишъл да разпореди на робите да приготвят по-скоро трапезата. След това, като повикал Елена и сина си Мегапент, отишъл заедно с тях в своята съкровищница. Там той отбрал дарове за Телемах; прекрасната Елена също отбрала подарък — изтъкано от самата нея разкошно облекло за бъдещата невяста на Телемах.

След като подкрепили силите си с храна и като приели даровете от Менелай, младите герои се стегнали за път. Менелай излязъл от двореца със съд вино в ръка, призовал боговете и извършил възлияние; после помолил младежите да предадат поздрав от него на стареца Нестор. Когато Телемах се качил на колесницата и поел вече в ръце поводите, изведнъж над двореца се издигнал орел, който носел в ноктите си гъсок. Менелаевите слуги с вик тичали подир орела. Но той се понесъл стремително нагоре и изчезнал по посока надясно от двореца. Всички разбрали, че това е знамение на боговете, а Телемах помолил Менелай да му разтълкува това знамение. Царят на Спарта се замислил. Вместо него отговорила прекрасната Елена:

— Изслушайте това, което ще ви кажа! То ми е внушено от боговете олимпийци. Както орелът грабна гъсока и го разкъса, така и Одисей, като се завърне дома си, ще избие кандидатите. Може би дори той се е върнал и замисля вече гибелта им.

— О, прекрасна Елено! — се провикнал Телемах. — Ако великият Зевс изпълни това, което ти казваш, като се завърна вкъщи, ще те почитам като богиня.

След тези думи Телемах шибнал конете и те бързо се понесли по пътя към Пилос.

Из пътя младежите пренощували при героя Диокъл в Тера, а на следния ден пристигнали в Пилос. Телемах помолил Пизистрат да не се отбиват в двореца при Нестор; Одисеевият син се опасявал, че старецът ще го забави с още един ден. Пизистрат се съгласил и откарал приятеля си направо при кораба, макар и да знаел, че баща му ще бъде недоволен от това Пизистрат дори подканял Телемах по-скоро да отплава, за да не би Нестор, като научи за неговото завръщане, сам да дойде на брега и да го задържи. Телемаховите спътници набързо монтирали мачтата и вече искали да се отделят от брега, когато се приближил до кораба прорицателят Теоклимен. Той бягал от Аргос, страхувайки се, че ще му отмъстят за извършено от него убийство. Теоклимен помолил Телемах да го вземе със себе си на кораба и да го откара в Итака, там роднините на убития нямало да го преследват. Телемах се съгласил и взел Теоклимен на кораба си. Корабът се отделил от брега и тласкан от попътен вятър, бързо се понесъл по открито море.

В това време Одисей бил още в дома на Евмей. На сутринта Одисей искал да отиде в града, за да събира милостиня; той дори мислел да помоли кандидатите да го вземат за прислужник. Но Евмей го увещавал да не прави това, като разказал на Одисей колко необуздани и жестоки били кандидатите. Тогава Одисей започнал да разпитва за баща си Лаерт и за жена си Пенелопа. Евмей му разказал всичко, без да подозира, че разказва това не на странник, а на самия Одисей. Накрая Одисей помолил Евмей да му разкаже как самият той, Евмей, е попаднал на остров Итака. Евмей на драго сърце се съгласил и разказал на Одисей, че сам той е син на цар Ктезий и е родом от остров Сира. Веднъж на острова пристигнали финикийски търговци. Те наговорили една робиня на баща му, също финикийка по произход, да го открадне от баща му, като й обещали за награда да я върнат в родината й. Робинята се съгласила, извела го тайно от двореца и го завела на кораба на финикийците. Финикийците отплавали по морето по посока към бреговете на Финикия. Шест дни плавали те. На седмия ден богиня Артемида поразила със своя стрела предателката робиня. А финикийците, като спрели на остров Итака, продали малкия Евмей на Лаерт.

Одисей слушал внимателно Евмеевия разказ. Било вече късна нощ, когато Евмей свършил разказването си. Одисей и Евмей легнали да спят, но сънят им не бил продължителен — скоро пламнала на небето зората и те трябвало да напуснат леглото си.

Същата сутрин пристигнал на остров Итака и Телемах. Той спрял на едно скрито място до брега, както му заповядала Атина, слязъл от кораба, помолил приятеля си Перай да даде за известно време подслон на Теоклимен и се приготвил вече да отиде при Евмей. Изведнъж над тях се показал сокол с гълъбица в ноктите. Теоклимен хванал Телемах за ръка и тихо му казал:

— Това е щастливо знамение, Телемах. Няма по-могъщ род в Итака от твоя. Вие ще владеете вечно над цяла Итака.

Зарадвал се Телемах на това предсказание. Той отпратил спътниците си с кораба за пристанището на града, а сам, радостен, тръгнал към дома на свинаря Евмей.