Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Одисей при цар Алкиной

Когато Навзикая се върнала в двореца, посрещнали я братята й; те изпрегнали катърите от колата и внесли в двореца коша с дрехите. А Навзикая се прибрала в своите покои; там нейната бавачка, робинята Евримедуза, й била приготвила богата вечеря.

А Одисей, след като почакал малко край градската врата, влязъл в града. Богиня Атина загърнала героя в тъмен облак и го направила невидим, за да не го оскърби някой от феакийците. При градската врата му се явила самата Атина Палада под образа на феакийска мома и когато Одисей се обърнал към нея с молба да му посочи Алкиноевия дворец, Атина се съгласила да го заведе, като го посъветвала да не запитва за нищо срещнатите, тъй като феакцийците според нейните думи били негостоприемни. Одисей вървял подир богинята и мълчал. Той се учудвал на богатството на града, на пристанището с много кораби, на просторния градски площад и на непристъпните стени на града. Най-сетне стигнали до двореца на Алкиной. Разделяйки се с Одисей, богинята още веднъж, както и Навзикая, го посъветвала да се обърне с молба преди всичко към царица Арета. Като му дала тези съвети, Атина се отдалечила.

Ако богатството на града поразило Одисей, още по-силно бил поразен той от богатството в двореца на Алкиной. Дворецът бил целият от блестяща мед. Отгоре стените били украсени с железни украшения. В двореца се влизало през врата, изляна от чисто злато; рамката й била от сребро, а прагът — от мед. При вратата пазели изковани от самия бог Хефест две живи безсмъртни кучета: едното златно, а другото сребърно. Одисей влязъл в двореца. Там той видял покрай стените богато украсени пейки, застлани със скъпоценни покривки. Върху подставки стояли излени от злато статуи на младежи с факли в ръце. Чуден бил Алкиноевият дворец. Но най-чудна била овощната градина, която се намирала при двореца. В нея вечно — и зиме, и лете — зреели най-различни плодове. Топлият Зефир обвявал градината. Пак там имало и лозе, в което през цялата година зреело грозде. В градината бълбукал бистър извор, а друг извор имало до самия праг на двореца. Одисей дълго се учудвал на всичко; най-сетне влязъл в залата за пиршества; там седели Алкиной, Арета и най-знатните феакийци. Те извършвали възлияние в чест на бог Хермес с ароматно вино. Обгърнат от облак, Одисей се приближил до Арета и паднал в краката й. В този миг Атина разпръснала облака и всички видели големия герой. Всички се изумили. А Одисей помолил царицата да му помогне, на него, нещастния странник. След като изказал молбата си, Одисей се оттеглил и като молещ за закрила седнал върху пепелта край огнището. По съвета на един от феакийците, най-стария измежду всички, Алкиной хванал за ръка Одисей и го настанил на трапезата до себе си. Слугите поднесли на Одисей храна и вино и всички присъствуващи извършили възлияния в чест на защитника на странниците, гръмовержеца Зевс. А Алкиной поканил всички събрани на другия ден пак да дойдат у него, за да почетат новодошлия с богат пир, тъй като Алкиной мислел, че го е посетил някой от боговете под образа на смъртен. Но Одисей разубедил Алкиной. Той разказал на царя колко беди е претърпял през време на пътуването си от острова на нимфата Калипсо и разказал също тъй как му помогнала княгиня Навзикая, която срещнал на морския бряг. Алкиной изслушал с голямо внимание Одисей и поразен от мъдростта му, извикал:

— О, светли богове на Олимп! Ако бихте дарили Навзикая с мъж, подобен на тоя чужденец, аз бих му дал голямо богатство като зестра! Но тебе, чужденецо, ние няма да те държим против волята ти на нашия остров. Ще те отведем в родината ти. За феакийците не е страшно никакво пътуване по море, колкото и далечно да е то!

Но било вече късно, пирът завършил. Царица Арета наредила да приготвят на Одисей легло и той скоро заспал дълбок сън. Потънал в сън и целият дворец на Алкиной.

На другата сутрин Алкиной заповядал на всички феакийци да се съберат на съвет, за да решат как да отведат Одисей в родината му. Самата Атина Палада обходила града под образа на глашатай, като свиквала гражданите да отидат на площада. Алкиной довел на площада и Одисей и го настанил до себе си. Скоро се събрал целият народ. С удивление феакийците разглеждали героя. Атина Палада го надарила с неизказана красота и величие. Цар Алкиной се обърнал към събралите се и им казал:

— Слушайте, граждани! При нас е дошъл чужденец и моли да му помогнем да се завърне в родината си. Ние нито веднъж не сме отказвали на чужденци да им помогнем. Нека приготвим кораб и откараме в родината му нашия гост. Всички, които ще вземат участие в това плаване, ги поканвам в двореца на угощение; поканвам и всички старейшини. В моя дворец ще почетем новодошлия с богат пир. Нека повикат за пира и певеца Демодок, за да весели гостите с дивното си пеене.

Тъй рекъл Алкиной. Веднага петдесет и двама гребци отишли да приготвят кораба за плаване. А всички старейшини тръснали след Алкиной за двореца. Царските слуги заклали два вола, дванадесет овце и осем свине и приготвили богато угощение. Един Алкиноев слуга довел на пира и слепия певец Демодок. Седнали на трапезата гостите и се започнало весело пируване. Когато всички се заситили, Демодок взел китарата си, която висяла на гвоздей над главата му; певецът дръпнал звънките струни и запял за това, как са влезли в препирня двама големи герои. Одисей и Ахил, през време на тържествен пир. Чул тази песен Одисей, в душата му нахлули тъжни спомени и от очите му потекли сълзи. За да не видят феакийците сълзите му, той закрил глава с пурпурната си мантия. Демодок свършил тази песен. Одисей избърсал сълзите си и като взел в ръка златния потир, направил възлияние в чест на безсмъртните богове. Демодок запял отново за подвизите на героите при Троя и Одисей пак заплакал. Никой не обърнал внимание на сълзите му, само цар Алкиной се замислил защо пролива сълзи чужденецът и разбрал причината за тия сълзи.

Когато гостите се наситили, Алкиной ги поканил да излязат на площада и да вземат участие в игрите. Всички тръгнали след царя; редом с него вървял героят Одисей. Феакийските младежи започнали да се състезават в различни упражнения: в бързо бягане, в борба, скачане, в бой с юмруци и хвърляне на диск. Когато вече се завършвали състезанията, могъщият Евриал се приближил до сина на цар Алкиной, Лаодам, който надминавал всички по красота, и му предложил да покани да участвува в състезанието и чужденецът, който изглежда тъй силен. Отначало хубавецът Лаодам се колебаел, после се приближил до Одисей и любезно го поканил да вземе участие в игрите. Но Одисей отказал; потискала го тъга по родината. Като чул отказа на Одисей, Евриал рекъл с насмешка:

— Страннико! Виждам, че ти не можеш, разбира се, да се мериш с могъщите млади атлети. Навярно си търговец, който обикаля моретата и се занимава само с търговия.

Одисей страшно навъсил вежди и отговорил на Евриал:

— Обидна дума каза ти, Евриале! По тебе съдя, че боговете не даряват човека с всичко. Така и тебе са надарили с хубост, но пък затова не са ти дали мъдрост. Ти ме оскърби с думите си, но знай, че аз съм опитен в състезания. В много боеве съм участвувал, много мъки съм изтърпял, много опасности съм преживял, много сили съм похабил, но все пак ще опитам силите си.

Като казал това, Одисей сграбил грамаден камък и го хвърлил с мощна ръка. Камъкът със свистене прелетял над главите на феакийците. Те се навели, за да не ги засегне камъкът, но той прелетял над цялото множество и паднал на такова разстояние, на каквото нито един младеж не бил могъл да хвърли дори диск, макар че дисковете били много по-леки от камъка. Като взела образа на феакийски старец, богиня Атина отбелязала мястото, където паднал камъкът, и казала, че камъкът е хвърлен на такова голямо разстояние, на каквото няма да го хвърли нито един феакиец, колкото и силен да е той. Тогава зарадваният Одисей се провикнал:

— Феакийски младежи! Хвърлете диск толкова далеч, колкото хвърлих аз камъка! Ако го запратите до моя камък, ще хвърля и втори, може би още по-далеч, отколкото първия. Призовавам всички вас на състезание в бой с юмруци, в борба и бягане. Само с Лаодам няма да се боря. Няма да вдигам ръка срещу оногова, в чийто дом съм приет като гост.

Цар Алкиной отговорил на Одисей:

— Чужденецо, виждам, че само задявката на дръзкия Евриал те изкара да призовеш на борба всички участвуващи в игрите, за да ни покажеш голямата си сила. Ти може би във всичко ще ни надминеш, но само не в бързото бягане, тъй като боговете са надарили феакийците е непобедимост в бягането, а освен това са ги направили първи в света мореплаватели. Всички ние също така обичаме пеенето, музиката, веселия танц и разкошните пирове. Сега ще повикат тук най-изкусните в танца младежи и ти ще се убедиш, че неслучайно ние се гордеем с това изкуство.

Алкиной заповядал да донесат китарата на певеца Демодок. Слугата тутакси изпълнил неговото нареждане. Демодок поел от ръцете на слугата китарата, дръннал златните струни и запял весела песен. Под такта на неговата песен младежите се завъртели в лек танц. С възторг ги гледал Одисей и неизказано се учудвал на красотата на движенията им. Когато завършил танцът на младежите, цар Алкиной заповядал на всички старейшини да поднесат като подарък на Одисей по една разкошна дреха и по един талант злато. А Евриал освен това трябвало да почете Одисей със специален дар за оскърблението, което му нанесъл. Евриал в този миг откачил скъпоценния си меч, подал го на Одисей и рекъл:

— О, чужденецо! Ако изказах обидна за теб дума, нека я отвее вятърът. Забрави я! Нека боговете ти изпратят щастливо завръщане в родината, за да можеш по-скоро да видиш жена си и цялото си семейство.

— Да пазят и тебе боговете, Евриале! — отвърнал Одисей; — никога недей се разкайва, че си ми подарил меча, изкупвайки с този дар нанесената ми обида.

Но слънцето вече залязвало и всички побързали да отидат в двореца на цар Алкиной. Там Одисей се прибрал в стаята, която Алкиной оставил на негово разположение, наредил всички поднесени му подаръци в разкошната ракла, изпратена му от Арета, и като превързал раклата с връв, завързал краищата й на изкусен възел, както го била научила Кирка. После Одисей се облякъл във великолепни дрехи и отишъл в залата за пиршества. Там срещнал и Навзикая. Княгинята се обърнала към него с думите, в които звучала тъга поради разлъката:

— Прекрасни чужденецо! Ти скоро ще се завърнеш в родината си; спомняй си там за мене. Нали и на мене дължиш спасението си.

— О, прекрасна Навзикайо! — отговорил й Одисей. — Ако е рекъл гръмовержецът Зевс да се завърна благополучно в родината си, всеки ден ще отправям към тебе като към богиня благодарствена молитва, задето ти ме спаси.

Като казал това, Одисей заел мястото си до Алкиной и веселият пир започнал. През време на пиршеството Одисей помолил Демодок да изпее песента за дървения кон, направен от гърците при Троя. Демодок запял, а Одисей пак започнал да пролива горчиви сълзи. Като видял тия сълзи, Алкиной прекъснал пеенето на Демодок и запитал чужденеца защо заплаква всеки път, когато чува песен за подвизите на героите при Троя. Помолил го да каже кой е, кои са баща му и майка му. Обещал да го откара в родината му който и да е той и дал дума, че ще изпълни обещанието си, макар и да знаел, че има опасност богът на морето Посейдон да накаже феакийците, задето откарват в родината им странници против неговата воля. Посейдон заплашвал феакийците, че кога да е ще превърне в скала кораба, който би откарал против волята му някой странник в родината, а града ще закрие завинаги с висока планина! Алкиной знаел това, но все пак решил да откара Одисей в родината му. А сега искал да знае кой е чужденецът, който седи до него; затова именно помолил Одисей да каже кой е той и да разправи за всичките приключения, които му се е случили да преживее.

— Царю Алкиной — отговорил му Одисей, — ти желаеш да узнаеш всичките бедствия, които ми се е случило да преживея; искаш да знаеш и това, кой съм, откъде съм родом, кой е баща ми. Знай прочее: аз съм Одисей, син на Лаерт и цар на остров Итака. Ти вече знаеш какво съм преживял, след като напуснах острова на нимфата Калипсо. Сега пък ще ти разкажа и за всичките премеждия, които ми се струпаха на главата, след като отплавах от Троя. И тъй слушай. Тъй рекъл Одисей и започнал да разказва за своите приключения.