Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Седемте срещу Тива

Изложено според трагедията на Есхил „Седемте срещу Тива“ и трагедията на Еврипид „Финикийки“.

Когато слепият Едип бил изгонен от Тива, синовете му и Креонт поделили помежду си властта. Всеки от тях трябвало да управлява поред в течение на една година. Етеокъл не желаел да дели властта с по-големия си брат Полинейк, изгонил го от седмовратата Тива и сам започнал да властвува над нея. А Полинейк се оттеглил в Аргос, където властвувал цар Адраст.

Цар Адраст произхождал от рода на Амитаонидите. Някога двама герои, великият прорицател Мелампод и Биант, синове на героя Амитаон, се оженили за дъщерите на цар Пройт. Това станало така: Пройтовите дъщери разгневили боговете и били наказани с това, че боговете им изпратили безумие. В пристъп на безумие дъщерите на Пройт си въобразили, че са крави, и с мучене започнали да тичат по околните поля и гори. Мелампод, който знаел тайната как да изцери дъщерите на Пройт, предложил да ги излекува, но срещу това поискал Пройт да му даде една трета от своите владения. Пройт не се съгласил на това условие. Бедствието още повече се засилило — и други жени се заразявали от безумие. Пройт пак се обърнал към Мелампод. Мелампод поискал вече не една трета, а две трети — едната за себе си и другата за брата си Биант. Пройт трябвало да се съгласи. Мелампод с отряд младежи отишъл в планините, изловил след дълго преследване всички обезумели жени и Пройтовите дъщери и ги излекувал. Пройт дал дъщерите си за жени на Мелампод и на Биант.

На Мелампод се родил син Антифат, на Антифат — Оикъл, а на Оикъл — Амфиарай. Биант пък имал син Тал, а негови деца били Адраст и Ерифила. Когато потомците на Мелампод и Биант — Адраст и Амфиарай — възмъжали, между тях пламнала разпра. Адраст трябвало да избяга в Сикион при цар Полиб. Там той се оженил за царската дъщеря и получил властта над Сикион. Но не след дълго Адраст се завърнал в родния Аргос, помирил се с Амфиарай и омъжил сестра си Ерифила за него. Адраст и Амфиарай си дали взаимно клетва, че Ерифила винаги ще бъде съдник в техните спорове и че те ще се подчиняват безпрекословно на нейните решения. Емфиарай и не помислил, че това тяхно споразумение ще стане причина да загине и той, и неговият род.

Веднъж късно през нощта в двореца на цар Адраст именно дошъл Полинейк, надявайки се да намери при него закрила и помощ. Край двореца Полинейк срещнал Ойнеевия син — героя Тидей, който, след като убил в родината си своя чичо и братовчедите си, също бил избягал в Аргос. Между двамата герои пламнала крайно ожесточена препирня. Неукротимият Тидей, който не търпял ничие възражение, грабнал оръжието. Полинейк също тъй извадил меча и се прикрил с щита си. Героите се нахвърлили един срещу друг. Силно затракали мечовете им по обкованите с мед щитове. Героите се биели в мрака като два разярени лъва. Адраст чул шума от двубоя и излязъл от двореца. Колко учуден бил той, когато видял двамата младежи, които се биели с ожесточение. Единият от тях, Полинейк, бил наметнал върху въоръжението си лъвска кожа, а другият, Тидей — кожа от грамаден глиган. Адраст си припомнил предсказанието, дадено му от оракула, че ще омъжи дъщерите си за лъв и за глиган. Той побързал да разтърве героите и ги въвел като гости в двореца си. Скоро цар Адраст омъжил дъщерите си — едната, Деипила, за Полинейк, а другата, Аргея, за Тидей.

След като станали зетьове на Адраст, Полинейк и Тидей започнали да го молят да им възвърне властта в техните отечества. Адраст се съгласил да им помогне; той им поставил само едно условие — в похода да вземе участие и Амфиарай, славен воин и голям прорицател.

Решено било най-напред да потеглят срещу седмо-вратата Тива. Амфиарай отказал да вземе участие в този поход, тъй като знаел, че героите предприемат похода против волята на боговете. Той, любимец на Зевс и на Аполон, не искал да разгневява боговете, като наруши волята им. Колкото Тидей и да увещавал Амфиарай, този твърдо държал на своето решение. Тидей пламнал в неукротим гняв и героите щели да станат врагове навеки, ако не ги бил помирил Адраст. За да накара все пак Амфиарай да вземе участие в похода, Полинейк решил да си послужи с хитрост. Решил да привлече на своя страна Ерифила, та тя със своето решение да принуди Амфиарай да тръгне срещу Тива. Знаейки колко е користолюбива Ерифила, Полинейк обещал да й подари скъпоценната огърлица на Хармония, жената на първия тивански цар Кадъм. Ерифила била съблазнена от скъпоценния подарък и решила, че мъжът й трябва да участвува в похода. Амфиарай не можел да се откаже: нали той сам някога бил дал клетва, че ще се подчинява на всички решения на Ерифила. А Ерифила, съблазнена от скъпоценната огърлица, изпратила мъжа си на сигурна смърт; тя не знаела, че огърлицата носи големи нещастия на оня, който я притежава.

Много герои се съгласили да участвуват в този поход. В него взели участие могъщите потомци на Пройт, силният като бог Капаней и Етеокъл, синът на знаменитата аркадска ловджийка Аталанта — младият и прекрасен Партенопай, славният Хипомедонт и мнозина други герои. Полинейк се обърнал за помощ и към Микена; владетелят на Микена вече се бил съгласил да вземе участие в похода, но великият гръмовержец Зевс чрез свои страшни знамения го удържал от това. Все пак се събрала голяма войска. Седемте вождове водели войската срещу Тива и начело на всички стоял Адраст. Героите отивали на смърт. Те не послушали увещанията на прорицателя Амфиарай, който ги молел да не започват този поход. Всички те горели само от едно желание — да се бият край стените на Тива.

Войската тръгнала на поход. Простил се и Амфиарай със своето семейство; прегърнал дъщерите си, прегърнал синовете си — съвсем младия Алкмеон и мъничкия Амфилох, който бил още кърмаче. Преди да замине, Амфиарай заклел сина си Алкмеон да отмъсти на майка си, която изпратила него, баща му, на гибел. Изпълнен със скръб, Амфиарай се качил на колесницата: той знаел, че за последен път вижда своите деца. Изправен на колесницата, Амфиарай се обърнал към жена си Ерифила, заплашил я с гол меч в ръка и я прокълнал, задето го обрекла на смърт.

Войската благополучно стигнала до Немея. Там воините, измъчвани от жажда, започнали да търсят вода. Те не могли никъде да намерят нито един извор, тъй като нимфите били засипали с пръст изворите по повеля на Зевс, който се сърдел на героите, предприели похода въпреки неговата воля. По едно време те срещнали бившата царица на Лемнос Хипсипила с малкия син на немейския цар Ликург — Офелт, на ръце. Хипсипила била продадена като робиня от жените в Лемнос, задето спасила баща си Тоант по времето, когато те избивали всички мъже на острова. Сега лемноската царица била робиня у Ликург и бавачка на сина му. Хипсипила сложила малкия Офелт на тревата и отишла да покаже на воините един извор, скрит в гората. Щом Хипсипила и воините се отдалечили от Офелт, от храстите изпълзяла една грамадна змия и се увила на спирала около детето. При вика на детето воините и Хипсипила се притичали, бързо дошъл на помощ и Ликург с жена си Евридика, но змията била вече удушила Офелт. Ликург се нахвърлил с гол меч върху Хипсипила. Той щял да я убие, ако не я бил защитил Тидей. Тидей бил готов да се сбие с Ликург, но Адраст и Амфиарай го задържали. Те не позволили да се пролее кръв. Героите погребали Офелт и при погребението му уредили военни игри, с които било сложено началото на Немейските игри. Амфиарай разбрал, че смъртта на Офелт е страшно знамение за цялата войска, че тая смърт предвещава гибел на всички герои. Амфиарай нарекъл Офелта Архемор (водещ към смърт) и се опитал да посъветва всички герои да прекратят похода срещу Тива, но те, както и преди, не го послушали — упорито отивали към смъртта си.

Като минала клисурите на гористия Китерон, войската излязла на бреговете на Азоп, при стените на седмовратата Тива. Вождовете не пристъпили веднага към действия. Те решили да изпратят Тидей в Тива да води преговори с обсадените. Като влязъл в Тива, Тидей заварил най-знатните тиванци на угощение при Етеокъл. Тиванците не искали да слушат Тидей; смеейки се, те го канели да вземе участие в пиршеството. Тидей се разядосал и въпреки че бил сам всред толкова врагове, извикал ги на двубой и ги победил всичките един след друг, тъй като Атина Палада помагала на своя любимец. Тиванците били обхванати от гняв и решили да погубят големия герой. Те изпратили под предводителството на Меонт и Ликофон петдесет младежи, за да нападнат от засада Тидей, когато той се завръща в лагера на обсаждащите. И този път Тидей не загинал; той избил всички младежи; само Меонт по заповед на боговете пуснал да си иде, за, да може да съобщи на тиванците за Тидеевия подвиг.

След тая случка враждата между героите, дошли от Аргос, и тиванците се разпалила още по-ожесточено. И седемте вождове принесли жертви на бог Арес, на всички богове на битките и на бог Танатос. Като потопили ръце в жертвената кръв, те се заклели или да разрушат стените на Тива, или пък да паднат в битката и да напоят с кръвта си тиванската земя. Аргоската войска се приготвила за атака. Адраст разпределил войската: всеки от седемте вождове трябвало да предприема нападение срещу една от седемте врати.

Срещу Пройтидската врата застанал с отряда си могъщият Тидей, жаден за кръв като свиреп дракон. На неговия шлем се развявали три гребена; върху щита му било изобразено нощно небе, отрупано със звезди, а в средата — окото на нощта, пълна месечина. Срещу вратата на Електра разположил отряда си грамадният като великан Капаней. Той се заканвал на тиванците, че ще превземе града, ако ще би и боговете да се противопоставят на това; казвал, че дори всесъкрушаващият гняв на гръмовержеца Зевс няма да го възпре. Върху щита на Капаней бил изобразен гол герой с факел в ръце. Етеокъл пък, потомък на Пройт, застанал с отряда си срещу Нейската врата; и върху неговия щит имало емблема: човек, който се изкачва по стълба на кулата на обсаден град, а долу било написано: „И сам бог Арес няма да ме свали“. Срещу вратата на Атина стоял Хипомедонт; върху неговия блестящ като слънце щит бил изобразен Тифон, изригващ пламък. Яростно звучал бойният вик на Хипомедонт, неговият поглед заплашвал всякого със смърт. Младият и прекрасен Партенопай повел отряда си срещу Бореадската врата. Върху неговия щит бил изобразен сфинкс с умиращ тиванец в ноктите му. А прорицателят Амфиарай обсаждал Хомолоидската врата. Той се ядосвал на Тидей, инициатора на войната; ругаел го, като го наричал убиец, разрушител на градове, вестител на ярост, подстрекател към убийство и съветник за всякакви злини. Той ненавиждал този поход и укорявал Полинейк, задето довел войска от чужденци да разруши родната си Тива. Амфиарай знаел, че потомците ще прокълнат участвуващите в този поход. Знаел също тъй Амфиарай, че самият той ще падне в боя и земята на Тива ще погълне неговия труп. Върху щита на Амфиарай нямало никаква емблема — самият негов вид бил по-внушителен от всякаква емблема. А последната, седмата врата обсаждал Полинейк. Върху неговия щит била изобразена една богиня, водеща въоръжен герой, а надписът на щита гласял: „Аз ще възвърна този мъж като победител в неговия град и в дома на дедите му.“

Всичко било готово за щурмуване на несъкрушимите стени на Тива.

Тиванците също тъй се приготвили за бой. При всяка врата Етеокъл поставил отряд воини начело със знаменит герой. Лично той поел защитата на онази врата, срещу която бил брат му Полинейк. Срещу Тидей застанал могъщият син на Астах — Меланип, потомък на едного от воините, които израсли от зъбите на змея, убит от Кадъм. Срещу Капаней Етеокъл изпратил Полифонт, когото закриляла самата Артемида. Креонтовият син Мегарей стоял с отряда си при вратата, която трябвало да нападне Етеокъл Пройтид; синът на Ойнор — Хипербий, бил изпратен срещу Хипомедонт; срещу Партенопай бил изпратен героят Актор, а срещу Амфиарай — Лейстен, младеж по сили и старец по ум. Между тиванските герои бил и могъщият Посейдонов син, непобедимият Периклимен.

Преди да се започне битката, Етеокъл се допитал до прорицателя Тирезий какъв ще бъде изходът от нея. Тирезий обещавал победа само ако бъдел принесен в жертва на Арес (който още се сърдел, задето Кадъм убил посветения нему змей) Креонтовият син Менойкей. Като узнал за това предсказание, младият Менойкей се изкачил на стената на Тива и застанал срещу пещерата, където живеел някога змеят, посветен на Арес, сам пробол гърдите си с меч. Така умрял синът на Креонт: той доброволно се принесъл в жертва, за да спаси родната Тива.

Всичко предвещавало победа на тиванците. Гневният Арес бил умилостивен; боговете били на страната на тиванците, спазващи волята и знаменията им. Но тиванците не постигнали изведнъж победа. Когато излезли вън от стените и встъпили в бой с аргоската войска при светилището на Аполон, те трябвало да отстъпят под натиска на враговете и отново да се укрият зад стените. Аргосците се втурнали да преследват отстъпващите тиванци и щурмували стените. Надменният Капаней, горд със своята свръхчовешка сила, облегнал стълба върху стената и вече щял да се вмъкне в града, но Зевс не допуснал да проникне който и да било против волята му в Тива. Когато Капаней вече застанал на стената, Зевс хвърлил по него една ослепителна светкавица. Капаней бил смъртно наранен; той бил цял обхванат от огъня и горящият му труп паднал от стената в краката на стоящите долу аргосци.

Паднал при обсадата на Тива и младият Партенопай; могъщият Периклимен стоварил от стената върху главата му грамаден камък, голям като скала. Тоя камък смазал главата на Партенопай, който се строполил мъртъв на земята.

Аргосци се оттеглили от стените — те се убедили, че не ще могат да вземат с пристъп Тива. Сега тиванците можели да ликуват: стените на Тива стояли непоклатими.

Тогава двете страни решили, че братята Полинейк и Етеокъл трябва да решат чрез двубой на кого от тях ще принадлежи властта над Тива Едиповите синове се приготвили за двубой. Етеокъл, бляскаво въоръжен, излязъл от вратата на Тива; насреща му от стана на аргосците излязъл Полинейк. Ей сега трябвало да се започне братоубийственият бой. Братята горели от омраза елин към друг. Един от тях неминуемо трябвало да падне. Но друго били отредили великите, неумолими богини на съдбата — Мойрите. Отмъстителните Евмениди не забравили проклятията на Едип, не забравили те и престъплението на Лай, и проклятието на Пелопс.

Като два яростни лъва, които се бият заради плячка, се сблъскали в жестокия двубой братята. Прикрити зад щитовете си, те се бият, зорко следейки с очи, изпълнени с омраза, движенията един на друг. Ето че Етеокъл се препънал; в този миг Полинейк хвърлил копието по брат си и го наранил в бедрото. От раната потекла кръв, но при замахването Полинейк открил рамото си и Етеокъл веднага му нанесъл удар с копие в рамото. Като се ударило в доспехите на Полинейк, копието се подвило и дръжката му се счупила. Етеокъл останал само с меч. Той бързо се навел, грабнал грамаден камък и го хвърлил по брата си; камъкът улучил копието на Полинейк и го счупил. Сега и двамата, братя останали само с мечове. Братята се бият, допрели един до друг щитовете си; и двамата са ранени; кръв е обагрила доспехите им. Етеокъл бързо направил крачка назад; Полинейк не очаквал това, вдигнал щита си, а брат му в този момент забил меча си в корема му. Полинейк паднал на земята; кръв като поток плиснала от страшната рана; очите му се замъглили от мрака на смъртта. Етеокъл тържествувал поради победата си; той притичал до убития от него брат и искал да му свали доспехите. Полинейк събрал последните си сили, привдигнал се и ударил с меча брата си в гърдите: при този удар душата му отлетяла в мрачното царство на Хадес. Като отсечен дъб рухнал Етеокъл мъртъв върху трупа на брата си; кръвта им се смесила и обагрила земята наоколо. С ужас гледали тиванците и аргосците страшния изход от двубоя на братята.

Примирието между обсадени и обсаждащи не траяло дълго. Между тях отново се разгорял кървав бой. В този бой боговете покровителствували тиванците. Загинали Хипомедонт и Етеокъл Пройтид: непобедимият Тидей бил смъртно ранен от могъщия Меланип. Макар че Тидей бил смъртно ранен, все пак той намерил у себе си сили да отмъсти на Меланип и да го срази с копието си. Като видяла умиращия, облян в кръв Тидей, Атина Палада успяла да склони Зевс да й позволи да спаси своя любимец и дори да му дарува безсмъртие. Атина побързала да отиде при Тидей. Но в това време Амфиарай отсякъл главата на Меланип и я хвърлил на умиращия Тидей. В безумна ярост Тидей я сграбил, разбил черепа и като кръвожаден звяр започнал да пие мозъка на своя враг. Атина изтръпнала, като видяла яростта и кръвожадността на Тидей, и го изоставила, а умиращият Тидей успял само да прошепне на отиващата си Атина последната своя молба — да дарува на сина му Диомед безсмъртието, което самият той не получил.

Тиванците победили аргосците; цялата аргоска войска загинала при Тива. Загинал и Амфиарай. Той бързал да се спаси чрез бягство със своята колесница, управлявана от Батон. Преследвал го могъщият Периклимен. Периклимен вече настигал великия прорицател, вече замахнал с копието си, за да го срази, когато неочаквано блеснала една светкавица на Зевс и треснал гръм; земята се разтворила и погълнала Амфиарай заедно с бойната му колесница. От всички герои се спасил единствен Адраст. Той полетял, на бързия си като вятър кон Арейон и се укрил в Атина, откъдето се завърнал в Аргос.

Тиванците ликували. Тива била спасена. Те тържествено погребали своите загинали герои, но оставали непогребани героите и всичките воини, дошли от Аргос с Полинейк. Непогребан лежал на бойното поле и Полинейк, който вдигнал ръка срещу родината си.

Жените и майките на аргоските герои узнали; че героите останали непогребани. Изпълнени със скръб, те дошли с Адраст в Атика, за да молят цар Тезей да им помогне в нещастието и да застави тиванците да им предадат телата на убитите. В Елевзин при храма на Деметра те срещнали Тезеевата майка и успели да я склонят да помоли сина си той да изиска да им бъдат предадени телата на аргоските воини. Тезей дълго се колебал, но накрая решил да помогне на аргоските жени и на Адраст. Тъкмо по това време дошъл пратеник от страна на тиванския цар Креонт. Той искал от Тезей да не оказва помощ на аргоските жени и да изгони Адраст от Атика.

Тезей се разгневил. Как смее Креонт да иска от него подчинение? Нима той не е властен сам да взема решения! Тезей потеглил с войска срещу Тива, победил тиванците и ги накарал да предадат труповете на всички паднали воини. Край Елевтер били натрупани седем клади и на тях били изгорени труповете на воините. Труповете на вождовете пък били пренесени в Елевзин и изгорени там, а пепелта била отнесена от майките и жените им в родината, в Аргос.

Само прахът на Капаней, убит от Зевсова светкавица, останал в Елевзин. Капанеевият труп бил свещен, тъй като Капаней бил убит от самия Гръмовержец. Атиняните натрупали грамадна клада и сложили върху нея Капанеевия труп. Когато огънят започнал вече да се разгаря и огнените езици лижели вече трупа на героя, в Елевзин пристигнала Капанеевата жена, прекрасната дъщеря на Ифит — Евадна. Тя не можела да живее вече след смъртта на любимия си мъж. Като облякла разкошни погребални дрехи, тя се изкачила на една скала, която била надвиснала над самата клада, и се хвърлила оттам в пламъка.

Така загинала Евадна и нейната сянка слязла заедно със сянката на съпруга й в мрачното царство на Хадес.