Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 80 гласа)
Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547


Цефал и Прокида

Изложено според трагедията на Софокъл „Филоктет“.

Цефал бил син на бог Хермес и на Кекроповата дъщеря Херса. Той се славел по цяла Гърция с чудната си красота, славел се и като неуморим ловец. Сутрин, още преди изгрев-слънце, напущал той своя дворец и младата си жена Прокрида и отивал на лов в планината Химет. Веднъж розовопръстата богиня на зората Еос видяла хубавия Цефал, грабнала го и го отнесла далеч от Атина, на самия край на земята. Цефал обичал единствено Прокрида само за нея мислел и името й не слизало от устата му. Откъснат от жена си, той тъгувал и молел богиня Еос да го пусне да се върне в Атина. Еос се ядосала и казала на Цефал:

— Добре, върни се при Прокрида, стига си се оплаквал от съдбата си! Но кога да е, ти ще съжаляваш, че Прокрида е твоя жена, ще съжаляваш дори, че си я познал! О, аз предвиждам, че това ще стане!

Еос освободила Цефал. На прощаване тя го убедила да изпита верността на жена си. Богинята променила външния вид на Цефал и той се върнал неузнаваем за никого в Атина. Чрез хитрост Цефал проникнал в своя дом и заварил жена си в дълбока скръб. И в скръбта си Прокрида била прекрасна. Цефал заговорил с жена си и дълго се старал да я склони да забрави мъжа си, да го напусне, та да стане нему жена. Прокрида не разбрала, че това е мъжът й. Дълго тя не искала и да слуша непознатия и все повтаряла:

— Единствен само Цефал обичам и ще му остана вярна. Където и да е той, жив или умрял, аз ще му остана вярна навеки!

Но в края на краищата Цефал я разколебал с богати подаръци. И тя била вече готова да отстъпи на молбите му. Тогава, като приел истинския си образ. Цефал извикал:

— Невернице! Аз съм твоят мъж, Цефал! Сам съм свидетел на твоята невярност!

Прокрида не отговорила нито дума на мъжа си. Като навела ниско глава от срам, тя напуснала Цефаловия дом и се оттеглила в покритите с гори планини. Там станала придружителка на богиня Артемида. От богинята Прокрида получила като подарък чудесно копие, което всякога попадало в целта и само се връщало към този, който го е хвърлил, и кучето Лайлап, от което не можело да се спаси нито едно диво животно.

Цефал не бил в състояние да живее дълго в разлъка с Прокрида. Той издирил в горите жена си и я склонил да се върне. Прибрала се Прокрида при мъжа си и дълго те живели щастливо. Прокрида подарила на мъжа си чудното копие и кучето Лайлап и мъжът й, както по-рано, преди съмване отивал на лов. Сам, без придружители, ловувал Цефал, нямал нужда от помощници, тъй като носел чудното копие и водел със себе си кучето Лайлап. Веднъж Цефал бил на лов от ранна сутрин; на пладне, когато настъпила непоносима горещина, той започнал да търси убежище на сянка. Бавно вървял Цефал и си пеел:

— О, сладостна прохладо, ела по-скоро при мене! Повей по откритите ми гърди! По-скоро се приближи към мене, прохладо, пълна с нега, и разпръсни страшната горещина! О, небесна, ти си моята радост, ти ме оживяваш и ми даваш сили! О, позволи ми да поема сладостния ти полъх!

Някой атинянин чул пеенето на Цефал и като не разбрал смисъла на песента му, казал на Прокрида, че чул как мъжът й призовава в гората някаква си нимфа Прохлада. Натъжила се Прокрида; тя помислила, че Цефал вече не я обича, че я е забравил заради друга. Веднъж, когато Цефал бил на лов, Прокрида тайно отишла в гората и като се скрила в гъстия храсталак, зачакала идването на мъжа си. Ето че между дърветата се показал и Цефал, Той пеел на висок глас:

— О, пълна с ласка прохладо, ела и пропъди моята умора!

Изведнъж Цефал се спрял — счува му се тежка въздишка. Вслушал се Цефал, но всичко в гората било тихо; не потрепва нито листче в пладнешката жега. Цефал пак запял:

— Хайде бързо ела при мене, желана прохладо!

Едва прозвучали тези думи, и нещо зашумяло тихо в храстите. Цефал, като помислил, че в тях се е скрило някое диво животно, запратил в храстите безпогрешното си копие. Високо извикала Прокрида, ранена в гърдите. Цефал познал гласа й. Той се завтекъл към храстите и намерил в тях жена си. Целите й гърди били потънали в кръв; ужасната рана била смъртоносна. Бърза Цефал да превърже раната на Прокрида, но всичко било напразно. Прокрида умира. Преди да умре, тя казала на мъжа си:

— О, Цефале, заклевам те в светостта на нашите брачни връзки, в боговете на Олимп и в подземните богове, при които отивам сега; заклинам те и в моята любов, не позволявай да влиза в нашия дом онази, която ти току-що призоваваше!

От думите на умиращата Прокрида Цефал разбрал кое я е въвело в заблуда. Бърза той да обясни на Прокрида грешката й. Прокрида губи сили, смъртта замъглява очите й; с нежна усмивка към Цефал тя умира в ръцете му. При последната целувка душата й отлетяла в мрачното царство на Хадес.

Дълго останал неутешим Цефал. Като човек, извършил убийство, той напуснал родната Атина и се оттеглил в седмовратата Тива. Тук помогнал на Амфитрион в преследването на неуловимата тавтезейска лисица. Тя била изпратена от Посейдон за наказание на тиванците. Всеки месец принасяли на лисицата в жертва по едно момче, за да поукротят някак яростта й. Цефал пуснал по лисицата кучето си Лайлап. Лайлап би преследвал вечно лисицата, ако гръмовержецът Зевс не превърнал и лисицата, и Лайлап в два камъка. След лова за тавтезейската лисица Цефал взел участие във войната на Амфитрион срещу телебоите и благодарение на своята храброст получил властта над остров Цефаления (Кефаления), наречен така по името му; там и живял той до самата си смърт.