Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

АРТЕМИДА

Вечно младата, прекрасна богиня Артемида била родена на остров Делос едновременно с брат си, златокъдрия Аполон. Те са близнаци. Най-искрена обич, най-интимна дружба свързва брата и сестрата. Дълбока обич хранят те и към майка си Латона.

Артемида дава живот на всичко. Тя се грижи за всичко, което живее на земята и расте в гората и на полето. Грижи се за дивите животни, за стадата добитък и за хората. Тя кара да растат треви, цветя и дървета, тя благославя раждане, женитба и брак. Гръцките жени принасят богата жертва на славната Зевсова дъщеря Артемида, която благославя брака и дава щастие в него, която лекува и изпраща болести.

Вечно младата, хубава като ясен ден богиня Артемида, с лък и стрелник през рамо, с копие на ловец в ръка, весело ловува в сенчести гори и по залени от слънцето поля. Шумна свита нимфи я придружава, а тя, величествена, облечена в къса дреха на ловец, стигаща само до коленете й, бързо се носи по гористите планински склонове. Не може да убегне от нейните верни стрели нито плашливият елен, нито плахата сърна, нито разяреният глиган, който се скрива в тръстиковия гъсталак. Подир Артемида тичат нейните спътнички нимфите. Весел смях, глъч, лай на глутница кучета се чуват надалеч в планините и планинското ехо високо им приглася. А когато се умори богинята на лова, тя бързо се отправя заедно с нимфите за свещения Делфи при любимия си брат, стрелометеца Аполон. Там тя си почива. Под божествените звуци на златната Аполонова китара тя играе хоро заедно с музите и нимфите. Води хорото стройната прекрасна Артемида; тя е по-хубава от всички музи и нимфи и една глава по-висока от тях.

Артемида обича да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните. Тежко и горко на оногова, който нарушава нейния покой. Така загинал и младият Актеон, синът на Автоноя, дъщеря на тиванския цар Кадъм.

Актеон

Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.

Веднъж Актеон бил с другари на лов в горите на Китерон. Настанало горещо пладне. Уморените ловци се разположили за почивка в гъста гора, а младият Актеон се отделил от тях и подирил прохлада в китеронските долини. Излязъл той в зелената цветуща долина Гаргафия, посветена на богинята Артемида. В долината растели разкошни чинари, мирти и бели ели. Като тъмнозелени стрели се насочвали към небето стройни кипариси, а сочната трева била изпъстрена с цветя. Бистър поток ромонял в долината. Навсякъде царели тишина, покой и прохлада. В стръмен склон на планината Актеон съзрял красива пещера, цялата обвита в зеленина. Той се запътил към тая пещера, без да знае, че тя често служи като място за почивка на Зевсовата дъщеря Артемида.

Когато Актеон се приближил до пещерата, там току-що била влязла Артемида. Тя дала лъка и стрелите си на една от нимфите и се готвела да се къпе. Нимфите и събули сандалите, превързали косите й и вече се гласели да отидат на ручея да гребнат студена вода, когато на входа на пещерата се показал Актеон. Силно извикали нимфите, като видели влизащия Актеон. Те заобиколили Артемида, искали да я закрият от погледа на смъртния. Както облаците пламват в пурпурен огън от изгряващото слънце, така се изчервило от гняв лицето на богинята, гневно блеснали очите й и още по-хубава станала тя. Артемида се ядосала, задето Актеон нарушил нейния покой, като влязъл в непристъпната пещера.

В гнева си тя превърнала нещастния Актеон в строен елен.

На Актеоновата глава израснали разклонени рога. Краката и ръцете му се обърнали на еленови крака. Удължила се шията му, изострили се ушите, козина на петна покрила цялото му тяло. Плахият елен хукнал да бяга. Видял Актеон образа си в ручея. Иска му се да извика: „Какво нещастие!“, ала му липсва способността да говори. Сълзи потекли от очите му, но от очи на елен. Само разум човешки се запазил у него. Какво да прави сега? Къде да се дене? Към кого да се обърне за помощ?

Кучетата на Актеон подушили следите на елена; те не познали стопанина си и с яростен лай се втурнали подир него. През китеронските долини и клисури, по планински стръмнини, през гори и поля като вятър се носел красивият елен, отметнал на гръб клонести рога, а подир него търчат кучетата. Все по-близо и по-близо са кучетата. Ето те го настигат и острите им зъби се впиват в тялото на нещастния Актеон-елен. Иска да им извика Актеон: „О, смилете се! Та аз съм Актеон, вашият стопанин!“, но само стон се изтръгва от гърдите на елена и в тоя стон се долавя звук на човешки глас. Пада на колене еленът-Актеон, безсилен и безпомощен. Мъка, ужас и молба се четат в очите му. Чака го неизбежна гибел — настървените кучета разкъсват тялото му на части.

Пристигналите другари на Актеон съжалявали, че той не е с тях при такъв щастлив лов. Кучетата довършили чудния елен. Актеоновите другари не знаели кой бил той.

Така загинал Актеон, който нарушил покоя на богиня Артемида, единственият измежду смъртните, който зърнал небесната красота на дъщерята на Гръмовержеца Зевс и на Латона.