Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Народното събрание. Терсит

Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Спокойно спели на светлия Олимп безсмъртните богове. Потънали били в дълбок сън и гръцкият стан, и великата Троя. Но гръмовержецът Зевс не затварял очи — той мислел как да отмъсти за оскърблението, нанесено на Ахил. Най-сетне облакогонецът Зевс решил да изпрати на Агамемнон лъжовен сън. Той повикал бога на съня и го изпратил в стана на гърците При Агамемнон, като му поръчал:

— Полети на бързите си криле, измамни съне, и се яви пред Агамемнон. Възвести му да поведе гърците в бой. Кажи му, че днес ще завладее великата Троя, тъй като Хера е склонила всички богове да не помагат на троянците; че тъкмо сега гибел застрашава Троя.

Бързо се понесъл към земята богът на съня и като взел образа на стареца Нестор, когото тъй тачел Агамемнон, явил се насън на Агамемнон и му казал всичко, което великият гръмовержец заръчал. Събудил се Агамемнон, но все му се струвало, че в ушите му още звучат думите, които чул насън. Станал царят на Микена, облякъл се бързо в богати дрехи, взел в ръка златния си скиптър и отишъл към мястото, където стояли изтеглените на брега гръцки кораби. В това време вече ярко запламтяла зората, предвещавайки възлизането по небето на великия бог на слънцето Хелиос. Повикал Агамемнон глашатаите и им заповядал да свикат всички воини на народно събрание. А всички вождове могъщият микенски цар събрал при кораба на стареца Нестор и им разказал какво съновидение му е изпратил гръмовержецът Зевс.

Вождовете решили да се готвят за битка. Но преди да изведе войските край стените на Троя, Агамемнон поискал да ги изпита; той решил да предложи на народното събрание войските да се завърнат в родината. Докато се съвещавали вождовете, воините се стичали за събранието. Сякаш рояци пчели, излитащи от планински пещери, се събирали на тълпи, на тълпи безброй воини. В народното събрание царяло вълнение. С мъка глашатаите въдворили тишина, за да могат царете, потомци на Зевс, да се обърнат със слово към народа. Най-после тълпите народ заели местата си и настъпила тишина. Пръв станал от мястото си със скиптър в ръце и се обърнал с реч към народа Агамемнон. Той говорел за тежестите на войната, за това, как безрезултатно са се борили досега гърците при Троя; казал, че, както изглежда, те не ще могат да превземат непристъпната Троя и ще трябва да се завърнат с празни ръце в родината. Ясно е, че и самите богове желаят гърците да се върнат в родината. Гърците изслушали Агамемноновата реч. Завълнувал се целият народ като море, когато ветровете Нот и Евър връхлетели върху него и повдигнали високи вълни. Всички с гръмки викове се втурнали към корабите. Земята затреперала от тропота на бягащите тълпи воини, устремени към корабите. Вдигнали се облаци прах. По целия стан се разнесли викове. Всички бързат по-скоро да спуснат във водата корабите; всички жадуват да потеглят за родината.

Виковете на воините стигнали и до великия Олимп. Хера, страхувайки се да не би гърците да вдигнат обсадата и да напуснат Троя, изпратила в техния стан Атина Палада, за да ги спре. Като буря се понесла Атина от Олимп към гръцкия стан. Там тя се явила пред Одисей и му казала:

— Благородни сине Лаертов, нима вие всичките сте решили да избягате оттук за родината? Нима ще оставите тук за радост на Приам и на всички троянци прекрасната Елена? По-скоро върви, убеждавай всички да не напускат Троя!

Като чул страшния глас на богинята, Одисей свалил наметалото си и изтичал към корабите. Той взел от пресрещнатия Агамемнон скиптъра — знак на върховната власт — и започнал да убеждава всички — както вождове, така и прости войници, да не спускат корабите във водата; той призовавал всички да се върнат на народното събрание. Одисей започнал да удря със скиптъра онези от войниците, които особено вдигали шум и бързали по-скоро да напуснат бреговете на Троя. Отново всички се втурнали към мястото, където обикновено се събирал народът. С гръмки викове се движели тълпите народ — също както не стихват вълните на шумящото море, които с гръмоподобен шум се блъскат о скалистия бряг. Най-сетне всички пак заели местата си и замълчали. Единствен Терсит продължавал да крещи. Терсит постоянно си позволявал да говори смело против царете. Особено ненавиждал той Одисей и великия Тетидин син Ахил. Сега Терсит крещял пронизително и ругаел Агамемнон. Той викал, че Агамемнон е получил достатъчно плячка и робини, че му стигат вече богатите откупи за знатни троянци, които не друг, а простите войници вземат в плен. Терсит подканвал всички по-скоро да си тръгнат за родината и да оставят Агамемнон сам при Троя. Нека Атреевият син разбере помагали ли са му в боя воините, били ли са му верни слуги, или не. Терсит ругаел Агамемнон всякак. Той го упреквал и за това, че оскърбил Ахил, но Терсит наричал и Ахил малодушен. Чувал този крясък на Терсит и хитроумният Одисей. Той се приближил до Терсит и страшно викнал:

— Да не си смеел, глупако, да ругаеш царете; да не си смеел да говориш за връщане в родината! Не се знае още как ще свърши работата, която сме започнали. Слушай и запомни, че аз ще изпълня това, което казвам! Чуя ли те още един път, безумецо, да обиждаш цар Агамемнон, нека да ми вземат главата от мощните рамене, нека не ме наричат баща на Телемах, ако не те пипна, не те съблека гол и напердаша, та да плачеш от болка; и ще те гоня от народното събрание чак до корабите.

Така страшно извика Одисей. Той замахнал със скиптъра и ударил Терсит по гърба. От болка сълзи като град се затъркаляли от очите на Терсит. На гърба му се издула от удара тъмночервена ивица. Треперейки от страх, Терсит сбърчил лице и изтривал с ръка сълзите си. Всички гръмко се смеели, като гледали Терсит, и казвали:

— Много славни дела извърши Одисей и в съвета, и в боя, но това е най-славният от подвизите му. Как обузда той този кресльо! Сега Терсит няма да посмее вече да обижда любимите на Зевс царе.

Одисей пък се обърнал със слово към народа, а до него стояла, взела образа на вестоносец, Атина Палада. Одисей убеждавал гърците да не изоставят обсадата на Троя; той казвал, че ако те се върнат в родината, без да са превзели Троя, ще покрият с позор и Агамемнон, и себе си. Нима те като слаби деца или жени вдовици поради малодушие ще се приберат в родината; нима са забравили предсказанията на Калхас какво трябва да очакват? Нима всички са забравили и знамението, което им изпрати Зевс в Авлида? Та нали едва на десетата година от обсадата е съдено на гърците да превземат Троя. С речта си Одисей вдъхнал на всички жажда за подвизи. С буйни викове гърците посрещнали речта на Одисей и околните хълмове отговорили с гръмко ехо на тези викове. Но ето станал божественият старец Нестор и всичко пак утихнало. И Нестор съветвал да останат и да влязат в бой с троянците. Той съветвал още: през време на боя войските да се строят по племена и родове, та племе да помага на племе и род — на род. Тогава ще се разбере кой от вождовете или членовете на племето е страхлив и кой мъжествен. Тогава ще стане ясно защо досега не е превзета още Троя — по волята на безсмъртните богове ли, или защото вождовете не познават военното дело. Агамемнон се съгласил с това. Той заповядал на воините да отидат да обядват, а после да се стягат за кръвопролитна битка, в която на никого няма да се даде почивка нито за миг, и горко на оногова, който остане при корабите и се отклони от битката: той ще бъде хвърлен като плячка на кучетата и хищните птици.

Силно се провикнали всички войници — така силно, както бучи морето при силна буря, когато вятърът носи високи като планини вълни. Народното събрание бързо се разпръснало. Всички се завтекли към шатрите. Задимели огньове из целия стан. Гърците се подкрепяли с храна преди сражението. Всеки принасял жертва на бога и се молел да го спаси през време на кървавия бой. Агамемнон от своя страна принесъл жертва на Зевс. При жертвеника, около който стояли най-прочутите герои на гърците, той заклал тлъст бик и помолил Зевс да даде на гърците победа; молил да му помогне да завладее непристъпната Троя и двореца на цар Приам, преди нощта да се е спуснала на земята; молил да му даде възможност да пробие с копието си доспехите на Хектор и да го повали в праха. Но великият Зевс Гръмовержец не се вслушал в молбите на Агамемнон; той готвел на микенския цар много неуспехи през тоя ден. Когато жертвата била принесена и жертвеното угощение привършено, старецът Нестор започнал да подканя вождовете да поведат войските си към бойното поле.

Вождовете забързали към своите дружини. Вестителите започнали на висок глас да свикват воините. Вождовете строили в боен ред дружините си и ги повели към стените на Троя. Земята пъшкала под тропота на воините и конете. Войските заели цялата долина на Скамандър. Всички воини горели от желание да се бият с троянците. Всред войските буйно се носела Атина Палада. Пред войските, качени на колесници, се движели вождовете. Цар Агамемнон, подобен на гръмовержеца Зевс, ги превъзхождал всички със страшния си изглед. В стройни редици отивали воините към стените на Троя.