Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Падането на Троя

Изложено главно според поемата на Вергилий „Енеида“.

Но въпреки всичко гърците не можели да завладеят града. Тогава Одисей ги убедил да действуват с хитрост. Посъветвал ги да изработят такъв грамаден дървен кон, че в него да могат да се скрият най-могъщите гръцки герои. А всичките останали войски трябвало да отплават от брега на Троада и да се укрият зад остров Тенедос. След като троянците вкарат коня в града, героите ще излязат през нощта и ще отворят градската врата на завърналите се тайно гърци. Одисей уверявал гърците, че само по този начин е възможно да превземат Троя.

Прорицателят Калхас, на когото било изпратено знамение от Зевс, също убеждавал гърците да прибегнат към хитрост. Не след дълго гърците се съгласили с Одисеевото предложение. Прочутият художник Епей и един негов ученик с помощта на богиня Атина Палада изработили грамадния дървен кон. В него влезли Неоптолем, Филоктет, Менелай, Идоменей, Диомед, по-младият Аякс, Мерион, Одисей и неколцина други герои. Цялата вътрешност на коня била запълнена с въоръжени воини. Епей така плътно затворил отвърстието, през което влезли героите, че човек не можел дори и да помисли, че в коня се намират воини. После гърците опожарили всички постройки в своя лагер, качили се на корабите си и отплавали в открито море. От високите стени на Троя обсадените виждали необикновено оживление в стана на гърците. Дълго те не можели да разберат какво собствено става там. Изведнъж за своя голяма радост видели, че от гръцкия стан се издигат кълба гъст дим. Разбрали, че гърците са напуснали Троада. Всички троянци излезли ликуващи от града и се запътили към стана. Станът наистина бил напуснат; тук-таме догаряли още някои постройки. С любопитство троянците обикаляли онези места, където доскоро се издигали шатрите на Диомед, Ахил, Агамемнон, Менелай и на другите герои. Те били убедени, че сега обсадата е свършила, всички бедствия са минали и че могат да се отдадат вече на мирен труд.

Изведнъж троянците се спрели изумени: видели дървения кон. Гледали го те и правели най-различни догадки — какво е това чудно съоръжение. Едни от тях съветвали да хвърлят коня в морето, а, други — да го вкарат в града и да го поставят на акропола. Започнал се спор. В този момент пред спорещите се появил жрецът на бог Аполон, Лаокоон. Той разпалено започнал да убеждава съгражданите си да унищожат коня. Лаокоон бил уверен, че в коня са скрити гръцки герои, че това е някаква военна хитрост, измислена от Одисей. Лаокоон не вярвал, че гърците завинаги са напуснали Троада. Той умолявал троянците да не проявяват доверчивост по отношение на коня. Но каквато и да е работата, Лаокоон се боял от гърците дори и когато те принасят дарове на Троя. Лаокоон грабнал едно грамадно копие и го запратил в коня. Конят се разтърсил от удара и вътре в него глухо издрънчало оръжие. Но боговете помрачили разума на троянците — те все пак решили да вкарат коня в града. Повелята на съдбата трябвало да бъде изпълнена.

Докато троянците стояли край коня и обикаляли около него, изведнъж се чул силен вик. Пастири водели вързан пленник. Той им се бил предал доброволно. Този пленник бил гъркът Синон. Троянците го заобиколили и започнали да се гаврят с него. Синон стоял мълчалив и плахо гледал обкръжилите го троянци. Най-после проговорил. Проливайки сълзи, горчиво се оплаквал от злата си участ. Сълзите на Синон трогнали Приам и всички троянци. Те започнали да го разпитват кой е той и защо е останал. Синон им разказал измислената история, която съчинил за случая Одисей, за да измами троянците. Разказал им, че Одисей замислил да го погуби, тъй като той, Синон, бил роднина на оня Паламед, когото царят на Итака тъй много мразел. С тази цел, когато гърците решили да вдигнат обсадата, Одисей наговорил Калхас да обяви, че уж боговете искали човешка жертва, за да осигурят на гърците щастливо завръщане в родината. Калхас дълго се колебал престорено кого да посочи като жертва за боговете и най-сетне посочил Синон. Гърците вързали Синон и го повели към жертвеника. Но Синон разкъсал вървите и се спасил чрез бягство от сигурна смърт. Той дълго време се крил в гъстите тръстики, чакайки гърците да отплават за родината си. И когато те отплавали, излязъл от скривалището си и доброволно се предал в ръцете на пастирите. Троянците повярвали на хитрия грък. Приам заповядал да го освободят и го попитал какво означава този дървен кон, оставен от гърците в стана. Синон само този въпрос и чакал. Като призовал боговете за свидетели, че говори истината, Синон казал, че конят е оставен от гърците, за да се умилостиви страшната Атина Палада, разгневена поради открадването на паладиума от Троя. Този кон според думите на Синон щял да бъде мощна закрила за Троя, ако троянците го вкарат в града. И това повярвали троянците. Синон умело изиграл ролята, която му възложил Одисей.

Още по-силно убедило троянците, че Синон казва истината, едно голямо чудо, изпратено от Атина Палада. В морето се показали две чудовищни змии. Бързо плували те към брега, виейки на безброй обръчи телата си всред морските вълни. Високо се издигали червените като кръв гребени на главите им. В очите им святкал пламък. Змиите изпълзели на брега, близо до мястото, където Лаокоон принасял жертва на бога на морето Посейдон. Всички троянци в ужас се разбягали на разни страни. А змиите се нахвърлили върху двамата синове на Лаокоон и се увили около тях. Лаокоон се притичал да помогне на синовете си, но змиите обвили и него. С острите си зъби те хапели телата на Лаокоон и двамата му синове. Нещастникът се мъчи да откъсне от себе си змиите и да освободи от тях децата си, но напразно. Отровата прониква все по-дълбоко в тялото. Гърч свива членовете му. Страданията на Лаокоон и на синовете му са ужасни. Лаокоон извикал гръмогласно, чувствувайки приближаването на смъртта. Така загинал Лаокоон, виждайки ужасната смърт на своите в нищо невиновни синове; загинал затова, че искал против волята на богиня Атина Палада да спаси родината си. Змиите пък, след като извършили ужасното си дело, изпълзели и се скрили под щита на статуята на Атина Палада.

Гибелта на Лаокоон още по-силно затвърдила убеждението на троянците, че трябва да вкарат дървения кон в града. Те разрушили част от градската стена, тъй като било невъзможно да вкарат грамадния кон през вратата, и с ликуване под звуците на музика и с песни започнали да дърпат коня с въжета към града. Четири пъти се спирал конят, удряйки се о стената, когато го влачели през пробива в нея, и от сблъскванията оръжието на гърците в него страшно издрънчавало, но троянците не чували това. Най-сетне те домъкнали коня на акропола. Прорицателката Касандра изпаднала в ужас, като видяла на акропола коня. Тя предвещавала гибел на Троя, но троянците й отговорили със смях — защото те никога не вярвали на предсказанията й.

Героите седели в коня при пълно мълчание, като се вслушвали внимателно във всеки звук, който достигал отвън. Те чували как ги викала по име къдрокосата Елена, имитирайки гласа на техните жени. Одисей едва удържал едного от героите да не отвърне, като му запушил устата. Героите чували ликуването на троянците и шума от веселите пиршества, каквито се уреждали из цяла Троя по случай привършването на обсадата. Най-после настъпила нощта. Всичко стихнало. Троя потънала в дълбок сън. Край дървения кон се чул гласът на Синон — той съобщил на героите, че вече могат да излязат.

Синон бил успял вече да запали и голям огън край вратата на Троя. Това било знак за укрилите се зад остров Тенедос гърци по-скоро да потеглят към Троя. Героите излезли от коня предпазливо, като се стараели да не правят шум с оръжието си; първи излезли Одисей и Епей. Героите се разпръснали из потъналите в сън улици на Троя. Запламтели къщите, осветявайки с кървав отблясък загиващата Троя. На помощ на героите се озовали и останалите гърци. Те се вмъкнали в Троя през пробитото място в стената. Започнала се ужасна битка. Троянците се защищавали кой с каквото може. Те хвърляли по гърците горящи греди, стълбове, домакински съдове; сражавали се с ръжените, на които току-що били пекли месо за пиршеството. Гърците не пощадявали никого. С писък бягали по улиците на Троя жени и деца. Най-сетне гърците пристъпили към двореца на Приам, защитен от стена с кули. С отчаяна храброст се защищавали троянците: Те стоварили върху гърците цяла кула. Гърците с още по-голямо ожесточение атакували. Ахиловият син Неоптолем разбил с брадва вратата на двореца и пръв се втурнал вътре. След него нахлули в двореца и други герои и воини. Приамовият дворец се изпълнил с писъци на жени и деца. Край олтарите на боговете се събрали дъщерите и снахите на Приам; те мислели, че тук ще намерят закрила. Приам облякъл доспехите си и искал да ги защити или да падне в боя, но Хекуба молела престарелия цар да потърси защита при олтара. Нима можел той, слаб старец да се бори с могъщите герои!

Изведнъж връхлетял Неоптолем; той преследвал смъртно ранения Приамов син Полит. С удар на копието си Неоптолем повалил Полит на земята, в краката на баща му. Приам хвърлил копие по Неоптолем, но то отскочило от доспехите на Ахиловия син като слаба тръстика. В гнева си Неоптолем хванал Приам за белите, коси и забил острия си меч в гърдите му. Приам загинал в същия дворец, в който живял толкова години, властвувайки над великата Троя. Не се спасил никой от синовете на Приам. Бил убит дори неговият внук, Хекторовият син Астианакс: той бил изтръгнат от прегръдките на нещастната Андромаха и хвърлен от високите стени на Троя. Менелай убил в двореца спящия Деифоб, на когото Елена станала жена след Парисовата смърт. В гнева си Менелай щял да убие и прекрасната Елена, но го задържал Агамемнон. А богиня Афродита отново събудила в гърдите на Менелай любов към Елена. Той тържествено я повел към своя кораб. Приамовата дъщеря, прорицателката Касандра, потърсила спасение в светилището на Атина Палада. Там я намерил Оилеевият син Аякс. Касандра паднала пред статуята на Атина, като обгърнала с ръце образа на богинята. Аякс грубо я грабнал и с такава сила я дръпнал от статуята, че свещената статуя паднала на пода на храма и се разбила. Разгневили се срещу Аякс гърците, разгневила се и великата богиня. По-късно тя жестоко отмъстила на Аякс за това.

От всички герои на Троя се спасил само Еней, който изнесъл на ръце от Троя стария си баща Анхиз и своя малък син Асканий. Гърците пощадили и троянския герой Антенор. Пощадили го за това, че той всякога съветвал троянците да върнат на гърците къдрокосата Елена и задигнатите от Парис Менелаеви съкровища.

Дълго горяла още Троя. Кълба дим се издигали високо към небето. Боговете оплаквали гибелта на великия град. Пожарът на Троя се виждал отдалеч. По стълбовете дим и по грамадния отблясък от пожара нощем околните народи узнали, че е паднала Троя, която дълго време била най-могъщият град в Азия.