Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 80 гласа)
Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547


Прометей

Изложено главно според Есхиловата трагедия „Прикованият Прометей“. Пустинна, дива местност на самия край на земята, в страната на скитите. Острите върхове на страшни скали се издигат над облаците. Наоколо — никаква растителност; не се вижда нито стръкче трева, всичко е голо и мрачно. Навсякъде се издигат тъмни грамади камъни, които са се откъснали от скалите. Морето шуми и боботи, блъскайки вълните си в подножието на скалите, и високо се издигат солени пръски. Крайбрежните камъни са покрити с морска пяна. Далеч зад скалите се мяркат снежните върхове на Кавказките планини, обгърнати от лека мъгла. Страшни облаци постепенно обвиват далечината, скривайки планинските върхове. Все по-високо и по-високо се издигат по небето облаците и закриват слънцето. Още по-мрачно става всичко. Тъжна, неприветлива местност. Никога още човешки крак не е стъпвал тук. Тук именно, на края на земята, Зевсовите слуги са докарали окования титан Прометей, за да го приковат с неразкъсваеми вериги към върха на скалата. Непобедимите слуги на Гръмовержеца — Сила и Власт — водят Прометей. Грамадните им тела са сякаш изсечени от гранит. Техните сърца не знаят що е милост; в очите им никога не просветва състрадание, лицата им са сурови като скалите, които се издигат наоколо. Печален, с ниско отпусната глава върви след тях бог Хефест с тежкия си чук. На него му престои ужасна задача. Със собствените си ръце той трябва да прикове приятеля си Прометей. Дълбока скръб за съдбата на приятеля потиска Хефест, но той не смее да не изпълни заповедта на баща си, гръмовержеца Зевс. Той знае как безмилостно Зевс наказва за непослушание.

Сила и Власт закарват Прометей на върха на скалата и подканят Хефест да започне работа. Техните жестоки думи карат Хефест още повече да страда за приятеля си. С нежелание той хваща грамадния си чук, само необходимостта го заставя да се подчини. Но Сила го кара да бърза:

— По-скоро, по-скоро вземи оковите! Прикови Прометей със силни удари на чука към скалата. Напразна е твоята скръб за него, защото скърбиш за враг на Зевс.

Сила заплашва Хефест с гнева на Зевс, ако Хефест не прикове Прометей така, че нищо да не може да го освободи. Хефест приковава към скалата с неразкъсваеми вериги ръцете и краката на Прометей. Как мрази той сега своето изкуство — благодарение на това изкуство той трябва да прикове приятеля си за дълги мъчения. Неумолимите служителки на Зевс непрестанно следят работата му.

— По-силно удряй чука! По-здраво стягай оковите! Да не си посмял да ги отслабиш! Прометей е хитър, той изкусно умее да намира изход и от непреодолими препятствия — казва Сила. — По-здраво ги прикови, нека тук той разбере какво значи да се измамва Зевс.

— О, как твоите жестоки думи подхождат на целия ти суров облик! — извиква Хефест, залавяйки се за работа.

Скалата потреперва от тежките удари на чука и грохотът на мощните удари се разнася от единия край на земята до другия. Най-после Прометей е прикован. Но това още не е всичко; трябва и да се закове за стената, като се пронижат гърдите му със стоманено, нечупливо острие. Хефест се бави.

— О, Прометее! — се провиква той. — Как скърбя, като виждам мъките ти!

— Пак се бавиш! — гневно казва на Хефест Сила. — Ти продължаваш да скърбиш за врага на Зевс! Гледай да не се стигне дотам, че да скърбиш за самия себе си.

Най-сетне всичко е завършено. Всичко е направено така, както е заповядал Зевс. Титанът е прикован, а гърдите му са пронизани със стоманено острие. Присмивайки се на Прометей, Сила му казва:

— Е, тук ти можеш да бъдеш, колкото си щеш, надменен; бъди горд, както по-рано! Ако щеш, давай сега на смъртните божествените дарове, които си откраднал! Ще видим в състояние ли ще бъдат да ти помогнат твоите смъртни. Ще трябва сам да помислиш как да се освободиш от тези окови.

Но Прометей пази гордо мълчание. През всичкото време, докато Хефест го приковавал към скалата, той не отронил нито една дума, дори тих стон не се изтръгнал от него — с нищо той не е издал страданията си.

Заминали си Зевсовите слуги Сила и Власт, а с тях отминал и печалният Хефест. Прометей останал самичък. Сега можели да го слушат само морето и мрачните облаци. Едва сега тежък стон се откъснал от пробитата гръд на могъщия титан, едва сега започнал той да оплаква своята зла съдба.

Гръмко се провикнал Прометей. В неговите оплаквания личат неизказано страдание и неизразима скръб.

— О, божествени етер, и вие, бързо носещи се ветрове, о, извори на реки и нестихващ тътнеж на морските вълни, о, земьо, всеобща прамайко, о, всевиждащо слънце, обикалящо цялата земя — всички вас призовавам за свидетели! Вижте какво изтърпявам аз! Виждате какъв позор трябва да понасям аз безброй години! О, нещастие, нещастие! Аз ще стена от мъки и сега, и през много, много векове! Как да сложа край на моите страдания? Но какво говоря аз? Та аз знаех всичко, каквото ще стане. Тези мъки не ме сполетяха неочаквано. Аз знаех, че повелите на страшната съдба са неизбежни. Трябва да понасям тези мъки! И за какво? Задето дадох на смъртните велики дарове, затова трябва да страдам така непоносимо и да не мога да избягна тези мъки! О, нещастие, нещастие!

Но ето че се чул тих шум, сякаш от размахване на криле, като че ли летене на леки тела раздвижило въздуха. От далечните брегове на беловласия Океан, от прохладна пещера, с лекия полъх на ветреца прелитат на колесница по скалата океаниди. Те чули ударите на Хефестовия чук, стигнали до тях и стоновете на Прометей. Сълзи забулили като пелена прекрасните очи на океанидите, когато видели прикования към скалата могъщ титан. Той им бил много скъп. Баща му Япет бил брат на техния баща Океан, а Прометеевата жена Хезиона била тяхна сестра. Океанидите наобиколили скалата. Тяхната скръб за Прометей била дълбока. Но думите, с които той кълне Зевс и всички богове олимпийци, ги плашат. Те се страхуват да не би Зевс да направи още по-тежки страданията на титана. Заради какво го е постигнало такова наказание, това океанидите не знаят. Изпълнени със състрадание, те молят Прометей да им разкаже за какво го е наказал Зевс, с какво титанът е разгневил Зевс.

Прометей им разказва как той е помогнал на Зевс в борбата му с титаните, как убедил майка си Темида и великата богиня на земята Гея да минат на страната на Зевс. Зевс победил титаните и ги смъкнал по съвета на Прометей в недрата на ужасния Тартар. Зевс завладял властта над света и я поделил с новите богове олимпийци, а на онези титани, които му помагали, Гръмовержецът не дал власт в света. Зевс мрази титаните, бои се от страшната им сила. Зевс нямал доверие и у Прометей и го мразел. Още по-силна пламнала омразата на Зевс, когато Прометей започнал да защищава нещастните смъртни хора, които живеели още по времето, когато управлявал Кронос, и които Зевс искал да погуби. Но Прометей съжалил хората, които още не притежавали разум; той не искал те да слязат нещастни в мрачното царство на Хадес. Вдъхнал им надеждата, която хората не познавали, и откраднал за тях божествения огън, макар и да знаел какво наказание ще го сполети за това. Страхът от ужасното наказание не възпрял гордия, могъщ титан в желанието му да помогне на хората. Не го възпрели и предупрежденията на мъдрата му майка, великата Темида.

С трепет слушали океанидите Прометеевия разказ. Но ето на бързокрила колесница прилетял до скалата сам мъдрият старец Океан. Той се опитва да склони Прометей да се подчини на властта на Зевс: защото Прометей трябва да знае, че няма смисъл да се бори с победителя на ужасния Тифон. Океан съжалява Прометей, но сам страда, като вижда мъките, които търпи Прометей. Мъдрият старец е готов да литне за светлия Олимп, за да моли Зевс да помилва титана, ако ще би дори с молбите си за него да навлече върху самия себе си гнева на Гръмовержеца. Той вярва, че мъдрото слово на защитника често смекчава гнева. Но всички молби на Океан са напразни; Прометей гордо му отговаря:

— Не, постарай се да спасиш самия себе си. Аз се боя твоето състрадание да не ти навлече беда. Ще изтърпя докрай цялото зло, което ми изпрати съдбата. А ти, Океане, се пази да не предизвикаш гнева на Зевс със застъпничеството си за мене.

— О, виждам аз — тъжно отговаря на Прометей Океан, — че с тези си думи ти ме караш да се върна обратно, без да съм постигнал нещо. Ала вярвай ми, о, Прометее, че са ме довели тук само загрижеността ми за твоята съдба и любовта ми към тебе!

— Не! Иди си! По-скоро, по-скоро се отдалечи оттук! Остави ме! — извиква Прометей.

С болка на сърце Океан напуща Прометей. Той отлита на своята крилата колесница, а Прометей продължава да разказва на океанидите какво е направил за хората, как ги е облагодетелствувал, като нарушил Зевсовата воля. В планината Мосха, на Лемнос, от огнището на приятеля си Хефест откраднал Прометей огън за хората. Той научил хората на изкуства, дал им знания, научил ги да смятат, да четат и да пишат. Той ги запознал с металите, научил ги как да ги добиват от недрата на земята и да ги обработват. Прометей опитомил за хората дивия бик и му нахлузил хомота, за да могат хората да се ползуват от силата на воловете, обработвайки своите ниви. Прометей впрегнал коня в колесница и го направил послушен на човека. Мъдрият титан построил първия кораб, обзавел го и опънал на него ленено корабно платно, за да носи той по-бързо човека по безбрежното море. По-рано хората не са познавали лекарствата, не умеели да лекуват болестите, били беззащитни пред тях; но Прометей им открил силата на лекарствата, за да укротяват те болестите. Той ги научил на всичко онова, което облекчава житейските скърби и прави живота по-щастлив и по-радостен. С това именно той си навлякъл гнева на Зевс, за това именно го наказал Гръмовержецът.

Но Прометей няма да страда вечно. Той знае, че и могъщият Гръмовержец ще бъде сполетян от злата съдба. И той не ще избегне своята участ! Прометей знае, че царството на Зевс не е вечно: той ще бъде смъкнат от високия царствен Олимп. Титанът пророк знае и великата тайна как Зевс може да избегне злата си орис, но няма да му разкрие тази тайна. Никаква сила, никакви заплахи, никакви мъки не ще я изтръгнат от устата на гордия Прометей.

Прометей завършил разказа си. В почуда го слушали океанидите. Те се удивлявали на голямата мъдрост и несъкрушимата сила на духа на могъщия титан, който дръзнал да въстане срещу гръмовержеца Зевс.

Пак ги овладял ужас, когато чули с каква съдба Прометей заплашва Зевс. Те знаели, че ако тия заплахи стигнат до Олимп, Гръмовержецът няма да се спре пред нищо само и само да узнае съдбовната тайна. Океанидите гледат Прометей с изпълнени със сълзи очи, потресени от мисълта, че повелите на жестоката съдба са неизбежни. Върху скалата се възцарява дълбоко мълчание, прекъсвано само от нестихващия шум на морето.

Изведнъж в далечината се разнася едва чут, едва доловим стон на скръб и на болка. Ето той пак се донася до скалата. Все по-близък и по-силен става тоя стон. Преследвана от грамаден стършел, изпратен от Хера, цялата в кръв, покрита с пяна, тича в бесен, безумен бяг превърнатата в крава нещастна Йо, дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Измъчена, изнемощяла от скитания, изтерзана от жилото на стършела, Йо се спира пред прикования Прометей. Стенейки на висок глас, тя разказва какво е трябвало да претърпи и моли мъдрия титан:

— О, Прометее! Тук, след досегашните ми скитания, разкрий ми, моля те, кога ще дойде краят на мъките ми, кога най-сетне ще намеря покой.

— О, повярвай ми, Йо! — отвърнал Прометей. — По-добре е да не знаеш това. Още много страни ще обходиш ти и много ужаси ще срещнеш по пътя си. Тежкият ти път минава през страната на скитите, през високия снежен Кавказ, през страната на амазонките, към протока Босфор — така ще го нарекат в твоя чест, когато ти го преплуваш. После ти дълго ще скиташ из. Азия. Ще минеш покрай страни, където живеят смъртоносните горгони; на главите им се извиват със съскане вместо коса змии. Пази се от тях! Пази се от грифоните и от еднооките аримаспи; и тях ще срещнеш по пътя си. Накрая ще стигнеш до Библинските планини, от тях спуска благодатните си води Нил. Ето там именно, в страната, която напоява Нил, при неговото устие ще намериш ти най-сетне покой. Там Зевс ще ти върне предишния прекрасен образ и ще ти се роди син — Епаф. Той ще властвува над целия Египет и ще бъде родоначалник на славно поколение герои. От този род ще произлезе и оня смъртен, който ще ме освободи от оковите. Ето какво, Йо, ми каза за твоята съдба майка ми, пророчицата Темида.

Високо се провикнала Йо:

— О, нещастие, нещастие! О, колко страдания ми отрежда още злата съдба! Сърцето ми трепери от ужас в моите гърди! Отново ме овладява безумие, отново се забива огненото жило в изтерзаното ми тяло, пак се лишавам от дара на словото! О, нещастие, нещастие!

Йо, въртейки безумно очи, в бесен бяг се отдалечила от скалата. Като понесена от вихър летяла тя нататък. Със силно бръмчене хвърчал подир нея стършелът и жилото му горяло като огън нещастната Йо.

Облаци прах я скрили от очите на Прометей и на океанидите. Все по-тихи и по-тихи достигали до скалата воплите на Йо и замрели най-сетне в далечината като тих скръбен стон.

Прометей и океанидите мълчали, скърбейки за нещастната Йо; но изведнъж Прометей извикал гневно:

— Мъчи ме, колкото щеш, гръмовержецо Зевс, но все пак ще дойде ден, когато и тебе ще сведат до нищо. Ще бъдеш лишен от царството си и захвърлен в мрака. Тогава ще се изпълнят проклятията на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе тая зла орис! Само аз зная това! Ето ти сега седиш могъщ на светлия Олимп и хвърляш светкавици и гръмотевици, но те няма да ти помогнат, те са безсилни пред неизбежната съдба. О, когато бъдеш превърнат в нищожество, ти ще узнаеш каква е разликата между властта и робството!

Страх замъглил очите на океанидите и ужас прогонил червенината от прекрасните им бузи. Накрая, протягайки към Прометей ръце, бели като морска пяна, те извикали:

— Безумецо! Как не те е страх да заплашваш така царя на боговете и хората, Зевс? О, Прометее, още по-тежки мъки ще ти изпрати той! Помисли за съдбата си, имай милост към себе си!

— Аз съм готов на всичко!

— Но нали мъдрият се прекланя пред неумолимата съдба!

— О, вие молете, умолявайте страшния владетел за пощада! Пълзете на колене пред него! Но за мене — какво е за мене гръмовержецът Зевс? Защо трябва да се боя от него? На мене не ми е писано да умра! Нека Зевс прави, каквото ще. Не му остава дълго да властвува над боговете!

Едва изрекъл тези думи Прометей, и по въздуха бързо, сякаш падаща звезда, долетял пратеникът на боговете Хермес и страшен застанал пред Прометей. Изпратил го Зевс да поиска от титана да разкрие тайната: кой ще свали Зевс и как той би могъл да избегне повелите на съдбата. Хермес заплашва Прометей с ужасно наказание, ако той не се вслуша. Но могъщият титан е непреклонен и с насмешка отговаря на Хермес:

— Трябва да си хлапе и да имаш детски ум, за да се надяваш, че можеш поне нещичко да узнаеш. Знай, че аз няма да заменя своите мъки с робско служене на Зевс. Предпочитам да остана тук, прикован към скалата, отколкото да стана верен слуга на тиранина Зевс. Няма такова наказание, такива мъчения, с които Зевс би могъл да ме уплаши и да изтръгне от устата ми макар и една думица. Не, той няма да научи как може да се спаси от съдбата; никога тиранинът Зевс не ще узнае кой ще му отнеме властта!

— Но слушай, Прометее, какво ще стане с тебе, ако откажеш да изпълниш Зевсовата воля — отговаря Хермес на титана. — С един удар на своята светкавица той ще повали тая скала заедно с тебе в мрачната бездна. Там, в каменна тъмница, много, много векове лишен от слънчева светлина, ще се мъчиш ти в дълбок мрак. Ще минат векове и отново ще те извади Зевс на бял свят от бездната, но не за радост ще те извади той. Всеки ден ще долита орел, който Зевс ще изпрати и който с острите си нокти и клюн ще разкъсва черния ти дроб; дробът ти ще нараства отново и твоите страдания ще бъдат все по-страшни. Така ти ще висиш на скалата дотогава, докато друг не се съгласи доброволно да слезе вместо тебе в мрачното царство на Хадес. Помисли, Прометее, не е ли по-добре да се подчиниш на Зевс! Нали знаеш, че Зевс никога не заплашва напразно!

Гордият титан останал непреклонен. Нима можело нещо да уплаши сърцето му? Изведнъж земята затреперила, всичко наоколо се разтърсило; разнесли се оглушителни гръмотевици и блеснала с непоносима сила светкавица. Забушувал яростно черен вихър. В морето се надигнали пенести вълни като планини. Залюляла се скалата. Всред рева на бурята, всред гръм и грохот на земетресение се чул ужасният вопъл на Прометей:

— О, какъв удар насочи срещу мене Зевс, за да предизвика ужас в сърцето ми! О, високопочитана майко Темидо, о, етер, който струи светлина за всички! Погледнете как несправедливо ме наказва Зевс!

Рухнала със страшен грохот скалата с прикования на нея Прометей в неизмеримата бездна, във вековечния мрак.

Изтекли векове и отново Зевс издигнал на бял свят из тъмата Прометей. Но страданията му не се свършили; още по-тежки станали те. Той пак лежи, прострян на високата скала, закован за нея, окован във вериги. Палещите лъчи на слънцето изгарят тялото му, над него се извиват бури, дъждове и градушка шибат изнемощялото му тяло, а през зимата сняг на парцали пада върху Прометей и вледеняващ студ сковава членовете му. Но и тези мъки не стигат! Всеки ден грамаден орел долита, шумейки с мощните си криле, на скалата. Той кацва на гърдите на Прометей и ги разкъсва с остри като стомана нокти. Орелът ръфа с клюна си черния дроб на титана. Кръвта се лее на потоци и скалата почервенява от нея; на черни съсирени застива кръвта в подножието на скалата; на слънцето тя се разлага и нетърпим смрад изпълва околния въздух. Всяка сутрин орелът долита и се залавя със своята кървава гощавка. През нощта раните заздравяват и черният дроб нараства отново, за да даде нова храна на орела през деня. Години, векове продължават тези мъки. Могъщият титан Прометей се изтощил, но страданията не сломили гордия му дух.

Титаните отдавна се помирили със Зевс и му се покорили. Те признали неговата власт и Зевс ги освободил от мрачния Тартар. Сега те, грамадни, могъщи, дошли на края на земята, до скалата, където лежал прикован Прометей. Те заобиколили скалата и убеждават Прометей да се подчини на Зевс. Дошла и Прометеевата майка Темида и моли сина си да смири гордия си дух и да не се противи на Зевс. Тя моли сина си да се съжали над нея, защото тъй непоносимо страда, като гледа мъките му. Сам Зевс забравил вече предишния си гняв. Сега неговата власт е силна, нищо не може да я разклати, той не се страхува вече от нищо. Пък и той вече управлява не като тиранин, а пази държавите, зачита законите. Той покровителствува хората и правдата всред тях. Само едно нещо безпокои още Гръмовержеца — това е тайната, която знае единствен Прометей. Зевс е готов да помилва могъщия титан, ако Прометей му разкрие съдбовната тайна. Вече е близко времето, когато ще се свършат мъките на Прометей. Вече се е родил и възмъжал великият герой, на когото съдбата е отредила да освободи титана от оковите. Непреклонният Прометей, както и преди, пази тайната, съсипвайки се от мъки; но и него започват да го напущат силите.

Най-сетне и великият герой, на когото е съдено да освободи Прометей, през време на странствуванията си дохожда тук, накрай земята. Този герой е Херакъл, най-силният измежду хората, могъщ като бог. С ужас гледа той мъченията на Прометей и състрадание го завладява. Титанът разказва на Херакъл за злата си съдба и му пророчествува какви още велики подвизи му предстои да извърши. Херакъл слуша титана с пълно внимание. Но той още не е видял целия ужас на Прометеевите страдания. В далечината се чува шумът на силни криле — орелът лети за кървавия си пир. Той се вие високо в небето над Прометей, готов да се спусне при него на гърдите му. Херакъл не му дал да разкъсва Прометей. Той грабнал своя лък, извадил от стрелника смъртоносна стрела, призовал стрелометеца Аполон да насочи вярно полета на стрелата и я пуснал. Силно избръмчала тетивата на лъка, извила се високо стрелата и пронизаният орел паднал в бурното море, в, самото подножие на скалата. Настанал мигът, на освобождението. От високия Олимп долетял бързоходният Хермес. С ласкави думи се обърнал той към могъщия Прометей и му обещал незабавно освобождение, ако той разкрие тайната как Зевс може да избегне злата си участ. Могъщият Прометей се съгласил най-сетне да разкрие на Зевс тайната и рекъл:

— Нека Гръмовержецът не встъпва в брак с морската богиня Тетида, тъй като богините на съдбата, пророкуващите мойри, са изтеглили такъв жребий на Тетида: който и да е мъжът й, от него тя ще роди син, който ще бъде по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и синът на Тетида и Пелей ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция.

Прометей открил голямата тайна. Херакъл разбил с тежкия си боздуган неговите окови и изтръгна от гърдите му якото стоманено острие, с което титанът бил прикован към скалата. Възправил се титанът, сега той бил свободен. Свършили се мъките му. Така се изпълнило предсказанието му, че смъртен ще го освободи. С шумни, радостни викове титаните приветствували освобождението на Прометей.

Оттогава Прометей носи на ръката си железен пръстен, в който е монтиран камък от скалата, където е търпял толкова векове неизказани мъки.

А вместо Прометей в подземното царство на душите на умрелите се съгласил да слезе мъдрият кентавър Хирон. По този начин той се избавил от страданията, които му причинявала неизлечимата рана, нанесена му случайно от Херакъл.