Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Сизиф

Изложено според поемите „Илиада“ на Омир и „Героини“ на Овидий.

Сизиф, син на бога — повелител на всички ветрове, Еол, бил основател на град Коринт, който в най-стари времена се наричал Етера.

Никой в цяла Гърция не можел да се равнява по коварство, хитрост и ловкост на ума със Сизиф. Благодарение на своята хитрост Сизиф натрупал несметни богатства в Коринт; надалеч се разнесла славата за неговите съкровища.

Когато дошъл при него богът на смъртта, мрачният Танатос, за да го заведе долу, в печалното царство на Хадес, Сизиф, който предварително бил почувствувал приближаването на бога на смъртта, коварно подвел бог Танатос и го оковал във вериги. Тогава хората по земята престанали да умират. Никъде не ставали вече великолепни погребения; хората престанали и да пренасят жертви на боговете от подземното царство. Бил нарушен редът, установен от Зевс на земята. И гръмовержецът Зевс изпратил при Сизиф могъщия бог на войната Арес. Арес освободил Танатос от оковите, а Танатос изтръгнал душата на Сизиф и я отвел в царството на сенките на умрелите.

Но и тук хитрият Сизиф успял да се справи. Той казал на жена си да не погребва тялото му и да не принася жертви на подземните богове. Жена му го послушала. Хадес и Персефона дълго чакали жертвоприношенията при погребението. Но тях ги няма и няма! Най-сетне Сизиф се приближил до трона на Хадес и казал на владетеля на царството на умрелите:

— О, владетелю на душите на умрелите, велики Хадесе, равен по могъщество на Зевс, пусни ме да отида на светлата земя. Ще заповядам на жена си да ти принесе богати жертви и пак ще се върна в царството на сенките.

Така Сизиф измамил владетеля Хадес и той го освободил да отиде на земята. Разбира се, че Сизиф не се върнал в Хадесовото царство. Той останал в разкошния си дворец и весело пирувал, като се радвал, че единствен измежду всички смъртни е съумял да се върне от мрачното царство на сенките.

Хадес се разгневил и пак изпратил Танатос да вземе душата на Сизиф. Танатос се явил в двореца на най-хитрия от смъртните и го заварил на великолепен пир. Омразният и на богове, и на хора бог на смъртта измъкнал душата на Сизиф; сега Сизифовата душа завинаги отлетяла в царството на сенките.

В задгробния живот Сизиф изтърпява тежко наказание заради всичкото си коварство, всичките измами, които е извършил на земята. Той е осъден да изкачва на една висока стръмна планина грамаден камък. Напрягайки всички сили, Сизиф работи. Едри капки пот се стичат от него поради тежката работа. Все по-близо е върхът; още малко усилие и край на Сизифовия труд! Но камъкът се изплъзва от ръцете му и с трясък се търкулва надолу, като вдига облаци прах. И Сизиф отново се залавя за работа.

Така вечно търкаля Сизиф камъка и никога не може да стигне до целта — до върха на планината.