Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Легенды и мифы Древней Греции, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 88 гласа)

Информация

Корекция
NomaD (18 август 2006 г.)
Сканиране и разпознаване
?
Допълнителна корекция
NomaD (2018)

Издание:

Автор: Николай Кун

Заглавие: Старогръцки легенди и митове

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Година на издаване: 2011

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция

Орест отмъщава за убийството на баща си

Изложено според трагедията на Есхил „Хоефорите“.

Изминали много години от деня, когато загинал Агамемнон. Веднъж към неговия гроб, който се намирал при самия дворец, се приближили двама младежи, облечени като пътници. Единият от тях, на вид около осемнадесетгодишен, бил препасан с меч, а другият, малко по-възрастен, държал в ръка две копия. По-младият от двамата пристъпил към гроба, отрязал кичур коса от главата си и го сложил върху гроба. Той бил синът на Агамемнон, Орест, спасен в деня на убийството на Агамемнон от своята бавачка и отгледан далеч от родината си от фокидския цар Строфий. С него бил приятелят му, Строфиевият син Пилад. Едва Орест успял да принесе своята жертва в памет на баща си, когато при вратите на двореца се показали робини в черни дрехи. Те отивали към гроба на Агамемнон. Измежду тях била и Електра, дъщерята на убития цар. Тя била облечена, както и всички робини, в черни дрехи, косите й били подрязани и тя, царската дъщеря, по нищо не се различавала от останалите робини. Орест и Пилад набързо се скрили до гроба и започнали да наблюдават какво ще правят родините. А те, като дошли при гроба, на висок глас заплакали и три пъти обиколили гроба. Робините била изпратила Клитемнестра, тъй като през нощта сънувала злокобен сън и се опасявала, че душата на Агамемнон е разгневена на нея. Робините трябвало да я умилостивят. Но те ненавиждали Клитемнестра заради убийството на Агамемнон и задето тя ги притеснявала. А Клитемнестра ги потискала, понеже всички те били пленнички троянки и като ги гледала, тя си спомняла за убития си мъж.

Вместо да моли сянката на Агамемнон да се смили, Електра по съвета на робините призовала боговете да отмъстят на Клитемнестра. А тя не могла и да постъпи другояче. От цялата си душа Електра ненавиждала своята майка убиец.

Когато била принесена жертвата и робините се наканили вече да си отидат, Електра изведнъж видяла върху гроба кичур коса. По приликата й с нейната коса тя веднага се досетила, че това е коса на Орест. Тя вдигнала кичура коса и се замислила: защо не е дошъл самият Орест, защо той е изпратил кичур от косата си? В този момент Орест тихо се приближил към сестра си и я извикал по име. Електра не познала веднага Орест, тъй като го била виждала само като малко дете. Но Орест показал на сестра си дрехата, която някога тя изтъкала за него. Зарадвала се Електра. Орест й казал, че е дошъл тук по волята на бог Аполон, който в Делфи му заповядал да отмъсти на майка си и на Егист за смъртта на баща си. Аполон заплашвал Орест, че ще му изпрати безумие, ако той не изпълни повелята му. Орест помолил сестра си да бъде по предпазлива и никому да не казва, че е пристигнал в родния си град.

Когато Електра си отишла в двореца, след известно време Орест и Пилад почукали на вратата, те казали на излезлия слуга, че трябва да видят Клитемнестра, за да й съобщят важна вест. Слугата я повикал от двореца и Орест й казал, че царят на Фокида го помолил да я уведоми, че Орест е умрял и че царят не знае какво да прави с тялото му. Зарадвала се на това съобщение Клитемнестра: умрял бил вече оня, който можел да й отмъсти заради убийството на мъжа й. Клитемнестра уведомила и Егист, който по това време бил из града, за смъртта на Орест и той побързал по-скоро да се върне в двореца, като не взел със себе си дори своите воини, които навсякъде го охранявали. Егист бързал към сигурна смърт. Едва стъпил в двореца, и паднал, промушен от Орестовия меч. Един от робите в ужас се затичал към Клитемнестра и я повикал на помощ. Тя разбрала, че я очаква разплата за злодейството й.

Изведнъж влязъл при нея с окървавен меч Орест. Клитемнестра паднала в краката на Орест и започнала да го моли да я пощади — та нали тя е негова майка, която го е откърмила със собствената си гръд. Орест не можел да пощади майка си; трябвало да изпълни волята на Аполон. Той хванал майка ся за ръка и я повлякъл към мястото, където лежал Егистовият труп, и там я убил. Така отмъстил Орест за баща си.

Народът ужасен започнал да се събира пред вратите на двореца, след като узнал за гибелта на Клитемнестра и Егист. Нито един от гражданите не изпитвал дори капка милост към омразния на всички тиранин Егист и към коварната Клитемнестра. Вратите на двореца се отворили и всички видели окървавените трупове на Егист и Клитемнестра, а над тях стоял с меч в ръка Орест. Орест се чувствувал прав, като извършил това убийство: та той изпълнил волята на Аполон, отмъщавайки за смъртта на баща си. Но изведнъж пред Орест се появили неумолимите богини на отмъщението, Ериниите. Около главите им се виели отровни змии, очите им святкали от страшен гняв. При вида им Орест затреперил. Той чувствувал как постепенно разумът му се помрачава. Напуснал той двореца и преследван от Ериниите, се запътил към Аполоновото светилище в Делфи с надеждата, че ще го защити богът, чиято воля изпълнил.