Николай Кун
Старогръцки легенди и митове (57)

Остров Аретиада и пристигане в Колхида

Дълго плавали аргонавтите покрай бреговете на Евксинския Понт. Покрай много страни минали те, много и различни народи видели. Най-сетне в далечината се показал остров. „Арго“ бързо се приближавал към острова; не бил вече далеч брегът. Изведнъж от острова се вдигнала във въздуха голяма птица, крилете на която блестели на слънчевите лъчи; тя прелетяла над „Арго“ и отронила едно от перата си, което паднало върху героя Оилей. Като стрела се забило перото в рамото на Оилей, кръв шурнала от раната и раненият герой изпуснал веслото. Другарите на Оилей измъкнали перото от раната му. С учудване гледат аргонавтите перото и виждат, че то е медно и остро като стрела. В този миг над острова се издигнала друга птица и полетяла към „Арго“, но нея вече я чакал героят Клитий с лък в ръцете. Щом птицата се приближила към „Арго“, Клитий пуснал стрела по нея и убитата птица паднала в морето. Като видели тая птица, покрита с медни пера, аргонавтите разбрали, че това са птиците стимфалиди, а островът, където живеят — остров Аретида. Амфидамант посъветвал героите да облекат доспехите и да се прикрият с щитове, преди да слязат на брега, аргонавтите започнали да крещят, да удрят с копия и мечове по щитовете си. Птиците се издигнали на грамадно ято над острова, полетели високо над „Арго“ и върху героите се изсипал истински дъжд от пера-стрели. Героите се запазили от тия стрели с щитовете си. А птиците, след като направили кръг над „Арго“, скоро се скрили далеч зад хоризонта.

Аргонавтите слезли на брега на Аретиада и вече искали да се разположат за почивка, когато срещу тях излезли четирима млади хора. Младежите били страшно изтощени, дрехите им висели на парцали по тях, едва прикривайки тялото им. Това били синовете на Фрикс. Те били напуснали Колхида, за да се върнат в Орхомен, но по пътя претърпели през една бурна нощ корабокрушение и само благодарение на щастлива случайност вълните ги изхвърлили на остров Аретиада, където именно ги намерили аргонавтите. Героите се зарадвали, че ги срещнали; особено доволен бил Язон: нали младите хора му били роднини. Аргонавтите нахранили младежите, дали им нови дрехи и им казали, че отиват в царството на Еет за златното руно. Най-възрастният от младежите, Аргос, обещал да помага на аргонавтите, но ги предупредил, че Хелиосовият син, цар Еет, е силен, жесток и никому не прощава. Ала нищо не било в състояние да спре аргонавтите да изпълнят веднъж взетото решение — да придобият златното руно.

На следната утрин аргонавтите продължили пътуването си. Дълго плавали те. Най-сетне в далечината подобно на облаци, отрупани на хоризонта, засинели върховете на Кавказ. Сега вече и до Колхида не било далеч.

С устрем се носи „Арго“, тласкан от равномерните удари на веслата. Вече слънцето се скрива, спущайки се в морето. По вълните пробягнали вечерните сенки. Високо над „Арго“ се зачуло размахване на криле. Летял един грамаден орел към скалата, на която бил прикован титанът Прометей. От размахването на огромните криле на орела по морето задухал вятър. Орелът изчезнал в далечината и до аргонавтите стигнали тъжните, тежки стенания на Прометей; отдалеч се донасяли те и ударите на веслата ги заглушавали от време на време.

Брегът е вече близо. Ето и устието на река Фазис. Язон извършил благодарствено възлияние на боговете и призовал боговете на Колхида и душите на умрелите герои да му помогнат в опасното начинание. Героите от „Арго“ заспали спокойно. Те стигнали там, закъдето били тръгнали — те са вече в Колхида, близо до столицата на цар Еет, но още много опасности имало да преминат.