Барбара Делински
Дар на съдбата (9)

Девета глава

Лиз остана сама в спалнята, изчаквайки Донован да й донесе дрехите от другата стая. После той седна на дивана във всекидневната, за да й даде възможност да се облече на спокойствие и когато тя се появи, двамата заедно излязоха от сградата, взеха такси до апартамента на младата жена и час по-късно се върнаха, също с такси, носейки още две пътни чанти с дрехи и други необходими вещи. Докато Елизабет нареждаше нещата си в чекмеджетата и шкафовете, които нейният домакин й бе освободил, той се зае с приготвянето на вечерята, като първо постави две пържоли върху скарата и после започна да нарязва зеленчуците за салатата. Когато малко по-късно Лиз се появи в кухнята, привлечена от апетитната миризма, трябваше да признае, че вече направо бе примряла от глад.

— Време беше — посрещна я Донован. — Като си помисля само, че цяла седмица не си се хранила нормално, изобщо не се учудвам!

— Е, да, не ми се събира кой знае колко ядене.

— В такъв случай — заяви младият мъж, поставяйки върху масата чинии и чаши, — сега е моментът да компенсираш.

Канеше се да седне, но се позабави, за да я погали по косата.

— Вече по-добре ли се чувстваш?

— Много по-добре — усмихна се в отговор Лиз.

— Радвам се — целуна я бързо по челото, седна насреща й и започна да се храни. — Утре ще купя телефонен апарат със секретар и ще го поставим в апартамента ти — никой не знае, че ще живееш при мен известно време и така ще могат да ти оставят съобщения, които да прослушваш… А нищо не пречи и да запишеш на секретаря моя телефонен номер… или още по-добре би било да се свържа с телефонната компания и да ги помоля да те свързват автоматично тук, когато някой те търси у дома ти. Това ще ти спести неудобството да даваш обяснения къде си.

Лиз преглътна парчето месо, което дъвчеше до този момент и се зае да разрязва един печен картоф. Макар гладът й да се бе изострил дотолкова, че почти бе замъглил сетивата, младата жена бе силно впечатлена от загрижеността, която проявяваше Донован по отношение комфорта и спокойствието й.

— А ако ти вдигнеш телефона? Все пак е странно, че мъж се обажда в дома ми, нали?

— Ще обясниш, че съм човекът, който ти чисти апартамента.

Елизабет избухна в смях.

— Човекът, който ми чисти апартамента? Нямам такъв!

— Ами, в такъв случай — водопроводчикът?

— Защо просто да не кажа, че си моят приятел?

Донован се ухили доволно.

— Би ми харесало.

— Макар че повечето от познатите ми едва ли ще ми повярват, така че тогава вече ще ми се наложи да давам обяснения надълго и нашироко. Май е по-добре да се придържам към версията с водопроводчика.

Виждаше се, че Лиз се шегува, защото продължаваше да се усмихва дяволито. Затова и Донован подметна хитро:

— Можеш спокойно да обясниш на всички, които се интересуват, че се е обадил приятелят ти и че останалото не им влиза в работата. Малко проява на самодоволство не вреди, особено в твоя случай. Ти едва ли някога си проявявала самодоволство.

— Боя се, че не.

— Е, време е да пробваш. Та не е ли истина, че имаш един невероятно привлекателен, умен, преуспял в работата си и дяволски красив приятел, при това безумно влюбен в теб? Както виждаш, имаш пълното право да си горда и самодоволна!

Лиз се изчерви и наведе поглед към чинията си.

— Лиз?

— Ммм?

— Чудя се, как ли точно се чувстваш? Искам да кажа предвид това, че днешният ден бе толкова ужасен за теб, в края на краищата. Давам си сметка колко си изтощена, но си мисля дали все пак не се чувстваш поне малко… щастлива, развълнувана… или все още си объркана, смутена, дори уплашена?

Елизабет помълча замислено, преди най-накрая да отговори:

— Вероятно по малко от всичко…

— Обясни ми по-подробно.

Лиз остави вилицата и ножа в чинията си и изгледа смутено Донован.

— Ами… имаш наистина чудесен апартамент, макар че, да ти кажа честно, вилата ти в планината ми харесва повече. Но наистина се чувствам много добре тук и…

— А с мен как се чувстваш? Искам да знам какво изпитваш към мен.

На Елизабет й бе далеч по-трудно да опише отношението и чувствата си към Донован — всичко това бе нещо съвсем ново за нея. Нещо, което до този момент бе изхвърляла от съзнанието си като опасно и ненужно. Все пак се опита, прочитайки искрената молба в очите на младия мъж насреща.

— Чувствам се щастлива, не мога да скрия това. Имаш право, като казваш, че си привлекателен, умен и преуспял и когато понякога се позволявам да вярвам, че ме обичаш, тогава наистина съм безкрайно щастлива и се вълнувам неимоверно!

— А в останалото време?

Погледът й помръкна.

— В останалото време ме е страх. Боя се, че всичко това е нещо кратковременно, прекалено хубаво, за да продължи дълго, а и не вярвам тъкмо аз да имам такъв късмет. Страхувам се, че много скоро, може би след няколко дни, седмица или месец, ще ти стана досадна и ще започнеш да ме виждаш такава, каквато съм в действителност.

— Но ти не си…

— Такава, каквато аз съм се виждала винаги и каквато продължавам да се виждам — поправи се Лиз. — Вероятно, въпрос на навик. Или по-скоро, усет за реалността — добави тихо, после побърза да продължи, преди Донован да я е прекъснал. — Освен това, все още изпитвам страх и от теб самия. Никога досега не съм живяла заедно с мъж… или поне не по този начин.

— Ще ти предоставя всичката лична свобода, от която имаш нужда, любов моя — пространство, време, каквото пожелаеш! Решението е в твои ръце.

— Зная, Донован — прошепна Лиз, хващайки вилицата си в ръка. Задържа я във въздуха за миг и когато отново започна да се храни, мислите й пак затекоха гладко. — Тревожа се и от това, че моите съмнения и притеснения ще се появяват винаги, когато двамата с теб излизаме заедно и наоколо има други жени — стисна устни за миг и после добави: — Онази вечер, когато разговаряхме с Черил на партито й, тя ми каза, че ако наистина не желая връзка с теб, мога да ти дам нейния телефонен номер. В този миг изпитах нещо ново и непознато — чувство на ревност, несигурност и някакво странно безпокойство… По същия начин се почувствах и когато Бренда ми обясняваше как е готова на всичко, само и само да те накара да я забележиш като жена, а не само като сътрудничка за връзките с обществеността.

— Значи Бренда ти е казала това? Изобщо не съм го забелязал, тъй като през цялото време мислех единствено за теб. А що се отнася до Черил… никога не съм я срещал. Затова пък — той се протегна и стисна ръката на Лиз, — повярвай ми, срещал съм стотици други жени и досега никоя от тях не е успяла да ме завладее по начина, по който ти го направи.

Елизабет хапеше смутено устни, навела глава. Внезапно каза, гледайки встрани:

— Ами ако не ти харесам в леглото?

— Не е възможно да не ми харесаш. Вече ти казах, че нямам никакви съмнения в това отношение.

— Но аз не знам… как да се държа по време на…

— Ще ти покажа. И тъй като за мен това не е нещо непознато, за теб също няма да е трудно. От друга страна, аз би трябвало да съм виновен, ако нещата не потръгнат, в което абсолютно се съмнявам — в края на краищата, нали от двамата аз съм по-опитният! Само че вече имах възможност на няколко пъти да усетя страстта, която се крие в теб, Лиз — не, не се изчервявай, истина е! Ти си пламенна, чувствена, женствена… и това може да бъде само комплимент! Помниш ли, когато първият път ми каза, че си все още девствена и аз ти отвърнах, че това е много ценно? — изчака, докато тя кимна в отговор и продължи: — Не те излъгах. Бил съм с жени, по-опитни в леглото от местната Мадам, и съм се чудил откъде са се научили на всички тези неща и дали въобще някой би могъл да им покаже нещо повече. Твърде много знаещите и доминиращи в леглото жени не са най-доброто и връзката с такива никога не е достатъчно пълноценна, поне от моя гледна точка — замисли се за момент, след което допълни: — За мен обаче всичко би било по-различно сега, дори и ако не беше девствена. Просто ти самата си много по-различна от останалите, по-специална, по-важна за мен от която и да било друга жена. Когато ме погледнеш по начина, по който го направи току-що, имам чувството, че съм единственият мъж на земята, а това е наистина страхотно усещане, вярвай ми… — продължи да й се усмихва, без да откъсва очи от нейните още известно време, след което я потупа по ръката и заключи: — Хайде, стига сме приказвали, че пак престана да се храниш. А и да не забравяме предупреждението ти, че може да заспиш на масата — това вече без съмнение ще накърни мъжкото ми честолюбие!

— Имах предвид, ако отидем в ресторант.

— Нищо чудно и тук да се случи, като те гледам само как едва си държиш очите отворени!

— От виното е. Май твърде много пих — пошегува се Лиз, без обаче да отрича, че й се спи.

Донован погледна към чашите, които не съдържаха нищо по-силно от вода, и продължи развеселен шегата:

— Добре поне, че отворих най-доброто вино. Като си помисля само как можеше да ти подейства онова другото, по-евтиното!

Лиз се изкикоти на свой ред, след което се зае с останалата в чинията й храна. Омете всичко до шушка, макар вече да клюмаше над масата. Донован й предложи да си ляга веднага и я поведе към спалнята. Преди да излязат от кухнята, той я обърна към себе си и попита със сериозен тон:

— Искаш ли да сложа възглавници помежду ни?

— Не…

— Ще се изплашиш ли, ако се събудиш утре сутринта и установиш, че те държа в прегръдките си?

— Може би малко… в началото.

— Просто си припомни, че те обичам и че никога няма да направя друго, без твое разрешение, освен да те прегръщам и целувам. Истината е, че самият аз имам нужда да се уверя, че всичко това се случва в действителност. Разбираш ли?

Лиз кимна и Донован я подкани да отива да си ляга, оставайки сам в кухнята да разтреби след вечерята. Младата жена се чувстваше малко притеснена, докато изваждаше нощницата си от чекмеджето, затова отиде в банята, за да я облече там. Само миг, след като се отпусна върху възглавницата в единия край на леглото, тя заспа непробудно. На другата сутрин се събуди в нежните прегръдки на Донован и осъзна, че това й харесва — и то, безкрайно много…

 

 

Понеделникът бе истинска лудница за Лиз — непрекъснато някой идваше в кабинета и да разбере как се чувства и поне половината от колежките й изразиха мнение, че изглежда невероятно: добре отпочинала, свежа, дори някак си разхубавена. Лиз се усмихваше с известно самодоволство — нали Донован й бе казал, че й е нужно.

Вторник сутринта се събуди отново в преградките на своя домакин, като този път обърна по-голямо внимание на обкръжението, с други думи, на широките мощни гърди, тук-таме покрити с руси косми и странно възбуждащата, но приятна, типично мъжка миризма на притисналия я към себе си Донован. Докосна го леко, уплашена да не я усети. Тихата му въздишка обаче й подсказа, че той също се беше събудил, затова Лиз побърза да приближи устни към неговите за сутрешна целувка.

— Приятно ми е да ме докосваш — промърмори Грант с лице, заровено в косите й.

— И на мен не по-малко. Толкова си топъл.

— Ммм… — той притисна отново устни към нейните, този път по-настойчиво, после нежно я отдръпна от себе си, за да може да гледа лицето й. — Време е да ставаме, за съжаление. Имаш среща в девет, така че ти предоставям правото да ползваш банята първа.

Елизабет му се усмихна, претърколи се настрани и стана от своята страна на леглото, като смутено оправяше нощницата си. Почти бе стигнала до банята, когато Донован се провикна:

— Лиз? Няма ли да получа още една целувка?

Изчервена до ушите, Лиз се върна обратно и поднесе устните си на младия мъж. Той я целува дълго и с наслада, като накрая я потупа леко по дупето и я отпрати към банята.

В сряда сутринта се събудиха преплели крака, което изненадващо не смути Лиз — напротив, чувстваше се удобно и уютно, сякаш закриляна от този едър мъж с прекрасно оформено тяло. Бе очарована от сдържаната сила, която се излъчваше от всеки негов мускул и се осмели да плъзне ръка върху по-голяма част от гърдите и раменете му.

— Винаги ли спиш с долнището на пижамата си или просто се съобразяваш с мен? — попита го след първата сутрешна целувка.

— Боя се, че е второто — усмихна се той. — Обикновено спя съвсем гол.

Лиз облегна глава на гърдите му и без да си дава сметка за последствията, бавно прокара длан надолу по ивицата тъмни косми, изчезващи под колана на долнището му.

Донован си пое дъх и изстена, след което промълви с дрезгав глас:

— О… скъпа… Играеш си с огъня.

Елизабет моментално отдръпна ръката си, наистина като опарена. Вдигна рязко глава и каза:

— Съжалявам… не знаех, че…

— Шшш… — притисна нежно главата й обратно към гърдите си. — Няма нищо. Просто адски ми харесва да ме докосваш там, копнея да го правиш… Достатъчно е само да си представя как го правиш и…

Струваше й се невероятно, че е възможно да го възбужда толкова лесно, но когато сведе поглед надолу, Лиз се увери, че бе точно така. Пръстите й тръпнеха от желание да повтори това, което бе направила току-що, но изпитваше несигурност. Накрая любопитството й надделя и младата жена прокара длан надолу, сантиметър по сантиметър, достигайки първо пъпа и стегнатия корем, а после плъзвайки я още по-надолу през колана на пижамата до изпъкналостта между бедрата, усещайки я реално под пръстите си.

— Точно така — прошепна дрезгаво Донован, постави ръката си върху нейната и бавно я придвижи надолу, после нагоре, после пак надолу и нагоре и така още няколко пъти, като дишането му ставаше все по-неравно и накъсано, а тялото — все по-напрегнато. — Ъъ… май вече стига… — преглътна шумно и се изкашля, за да прочисти гърлото си. — По това време на деня ми е малко трудно да се контролирам — издърпа ръката й върху гърдите си, там, където сърцето му биеше силно и ускорено.

Лиз не бе очаквала, че докосването до най-интимната част на този мъж ще подейства така и на нея — усети как неговата възбуда открехна вратите на нейното собствено физическо желание и стига Донован да не бе прекъснал по своя воля ласките й, Лиз вероятно щеше да се поддаде още повече на надигналата се вълна на сексуална страст. По цялото й тяло се разля непозната до този момент топлина, кръвта в гърдите и слабините й запулсира. Тръпнещото сладостно усещане я смути и обърка, но Донован й се притече на помощ, нежно оставяйки я да се отпусне върху своята половина от леглото.

— Съгласна ли си да се видим за обяд? Имам идея да пообиколим малко магазините.

— Защо?

— Искам да ти купя нова рокля за партито в четвъртък.

— Донован, не си длъжен да…

— Знам, че не съм длъжен и знам също така, че в гардероба си имаш не една или две прекрасни рокли. Вече съм наясно и с отношението ти към подобни прояви на „собственичество“, сякаш си ми „държанка“, както се изрази. Само че в този случай, идеята да ти купя нещо е продиктувано от чисто егоистични подбуди — просто следвам желанието си и се надявам, че няма да ми откажеш удоволствието да го задоволя.

Елизабет вдигна очи нагоре в израз на безизходица.

— Как бих могла, като поставяш въпроса по този начин? И после да трябва да изпитвам чувство на вина — е, стига ми вече! — всъщност, Лиз бе силно поласкана от предложението на Донован. Изчерви се до уши и това накара младия мъж да се разсмее доволно.

И така, Грант я взе от офиса й през обедната почивка и хванати за ръка, тръгнаха да обикалят магазините. Първо се отправиха към един луксозен бутик, където Донован търпеливо я изчака да премери няколко рокли, като накрая й помогна да избере една от тях — в действителност най-хубавата, която стоеше на Лиз най-добре от всички, но тя се притесняваше да я приеме, тъй като бе и най-скъпата. Представляваше изумително елегантна копринена рокля в бургундско червено, която безкрайно много отиваше на естествената бледност на лицето й и подчертаваше тъмните нюанси в кестенявите й коси. Донован плати бързо на продавачката, след което се извини на Лиз, че трябва да направи някои покупки и за себе си, разбирайки се с нея да се срещнат пред изхода на огромния универсален магазин, в който се намираше и бутикът, след десетина минути.

Когато Лиз пристигна на уречената среща, Донован вече я очакваше. Държеше някаква кутия под мишница и имаше някак виновно изражение.

— Е, казвай сега, какво си си купил?

— А, нещо… лично.

Елизабет предположи, че става въпрос или за слипове, или за боксерки, или пък за спортен колан, което я накара моментално да се изчерви — за кой ли път през този ден, и повече не полюбопитства. С доволна усмивка Донован взе от ръцете й кутията с копринената рокля, хвана я за ръка и я поведе към малък бижутериен магазин на отсрещната страна на улицата, където настоя да й вземе чифт перлени обици.

— Но, Донован, не мога да ти позволя да…

— Разбира се, че можеш. Обиците си отиват адски много с роклята и още повече — на формата и цвета на лицето ти. Освен това, не съм се забавлявал толкова, откакто… откакто ти купих подарък в Сан Франсиско, а за времето преди това изобщо нямам спомени!

В следващия миг обаче Лиз придоби скръбно изражение.

— Ами ако не мога да си ги сложа?

— Не се притеснявай. Вече ти казах, че ще ти помогна. Още довечера ще пробваме да ги поставим на ушите, така че ще разполагаш с достатъчно време до четвъртък, за да свикнеш с тях.

— Не зная, Донован. Започвам доста да се притеснявам от това парти. Ще бъда с нова рокля, с нови обици… Имам чувството, че отиваме на бал с кралски особи…

— Там наистина ще има една кралска особа: ти самата! Достави ми това незначително удоволствие, Лиз! Толкова се гордея с теб! А още по-голяма наслада ми доставя фактът, че по някакъв начин съм допринесъл за твоя елегантен и още по-прекрасен вид!

Лиз се изчерви за стотен път.

— Направо си си изгубил ума, Донован!

Младият мъж само повдигна небрежно вежди, постави кутийката с обиците в джоба си, хвана Елизабет под мишница и я поведе към едно малко кафене близо до офиса й, за да обядват, преди да я остави да продължи работата си.

 

 

Вечерта Лиз има възможност да види точно какви „лични вещи“ бе купил Донован „за себе си“. Той изчака първо да вечерят и я изненада, точно когато стоеше пред огледалото в банята и се любуваше на двете прекрасни перлени бижута, които, за нейно безкрайно облекчение и радост, той бе успял да сложи на ушите й без никакъв проблем. И така, Донован изникна неочаквано зад гърба й, подавайки й въпросната „тайнствена“ кутия.

— За теб е.

— За мен ли? Но аз мислех, че…

— Да, разбрах какво ти мина през ума — ухили й се той. — Е, хайде, отвори я.

Младата жена повдигна картонения капак на кутията, разгъна пластовете тънка опаковъчна хартия и в следващата секунда побърза да отмести свенливо поглед встрани, прехапвайки устни.

— Не е за партито в четвъртък — пошегува се Донован. — Не е и за пред мен. Личен подарък, само за теб.

Лиз и този път не успя да скрие смущението си — изчерви се силно и едва-едва докосна изящната дантелена бродерия на невероятно финия копринен комплект от сутиен, дамски боксерки и комбинезон с цвят на слонова кост.

— Искам да си ги сложиш, за да се увериш колко страхотно изглеждаш, да се почувстваш още по-женствена, още по-желана… — нежният му глас галеше слуха й, правейки двойно удоволствието от подаръка, както и смущението на Лиз.

— Достатъчно е усещането, че носиш такова бельо отдолу под роклята — и ще видиш колко по-уверена и привлекателна ще си!

— Никога преди не съм обличала такова… подобни неща… — тихо промълви Елизабет, все още без да поглежда към Донован, макар притеснението й вече да отстъпваше място на вълнение, радост и… усещането за женственост.

— Значи е крайно време да опиташ… Ще останеш приятно изненадана как нещо толкова дребно може невероятно много да повиши самочувствието ти.

— Това от личен опит ли го знаеш? — подкачи го Лиз, доволна да го види как и той се изчервява.

— Да, макар и малко по-различен личен опит. Вече съм се убедил обаче, че от това какво съм облякъл зависи до голяма степен и начина, по който се чувствам. Така например, тази седмица изпитвам известна досада и дори съм до някаква степен потиснат от необходимостта да нося костюм през цялото време — нещо твърде старомодно и консервативно за мен. Наистина очаквам с нетърпение да заминем на север. Надявам се, че разполагаш с достатъчно дебели панталони, както и с топли пуловери…

Лиз го прекъсна, избухвайки в смях.

— Да, Донован, имам предостатъчно. Държа да те предупредя, защото съм сигурна, че вече се каниш да ме завлечеш до най-близкия магазин за спортни облекла.

— Е, и какво толкова страшно има в една такава идея? И без това обожавам да ти правя подаръци!

— Зная… — нежно отвърна Лиз, като най-сетне се осмели да вдигне очи към Грант. Почувства как цялото й същество се разтапя под неговия влюбен, грижовен поглед и побърза да добави: — Затова и удоволствието да ги получавам, е толкова голямо — прокара пръсти по фината коприна на бельото. — Благодаря ти за… това… както и за роклята, и за обиците. Наистина са прекрасни и безкрайно много ми харесват!

Донован я придърпа в прегръдките си, продължавайки да я гледа с изпълнен с обожание и възхита поглед.

— Ужасно много се радвам… Ти ме караш да се чувствам по-щастлив от когато и да било… — прошепна на ухото й, целувайки я нежно. После се отправиха към кабинета му, за да довършат работата, която и двамата си бяха донесли за вкъщи.

 

 

Този път Донован го очакваше изненада, когато четвъртък следобед мина през офиса на Лиз, за да я вземе. Влезе забързано в кабинета й, но в следващия миг се закова на място като ударен с мокър парцал. Не успяваше да откъсне поглед от жената пред себе си. Тя, от своя страна, също се бе съсредоточила върху един отчет и в мига на пристигането му рязко вдигна глава — сега стоеше така, неподвижна, следяща с тревога изражението на лицето му, не смееща да си поеме дъх в очакване на реакцията му.

Донован продължи да я зяпа с отворена уста и широко отворени очи, които постепенно се присвиха в усмивка, когато най-накрая той изрече с възхищение:

— Прическата е просто фантастична! Кога я направи?

Лиз докосна свенливо краищата на косата си, преди да промълви:

— Ами… днес по обяд. Сигурен ли си, че изглеждам добре? Чувствам се някак си разголена. Свикнала съм да я усещам поне до кръста си още от осемгодишна.

— Изглеждаш просто невероятно, Лиз! И… естествено къдрава е, нали?

Лиз кимна, изчервявайки се.

— Да. Не знаех, че е така, докато фризьорът не започна да ме подстригва — почеса се по носа и добави: — Не съм сигурна, че ми харесва как ме направи отпред. Казах му, че не искам бретон, но той ме увери, че вече съм пораснала, за да си нося косата толкова обикновено — падаща отзад по гърба. Всъщност, бретонът не е чак толкова голям, така или иначе… по-скоро са само няколко кичура над челото… — отметна ги с ръка, усмихвайки се дяволито.

Донован се приближи усмихнат до уши.

— Няма значение, изглеждаш невероятно! — не успя да устои и импулсивно протегна ръка, докосвайки прекрасните кестеняви къдри, които се виеха около ушите и врата, като обграждаха лицето й, подчертавайки още повече неговия изящен воал. — Толкова е мека и блестяща… — изкашля се, за да придаде на гласа си малко по-мъжествен тон и добави: — Надявам се си даваш сметка, че както си се разкрасила така, едва ли ми помагаш да запазя душевното си спокойствие.

— Наистина ли ти харесва?

— Повече от това! Възхитителна си! Обичам те, Елизабет, не можеш да си представиш колко те обичам… — промълви, навеждайки се да я целуне по устните. После се изкашля повторно и каза: — Хайде да тръгваме, ако си привършила с работата си.

На Лиз обаче й бе необходимо известно време да възприеме реалността, тъй като нежният допир на устните на Донован до нейните за пореден път бе пробудил у нея порива на желанието да се притисне към него и да изживее нещо повече от това, което до този момент се беше случвало между тях. Все пак се постара да възвърне контрола върху емоциите си, затвори папката с отчета — бе неспособна да продължи да го чете — и отбеляза:

— Мога да го довърша утре сутринта.

Излязоха от сградата и тръгнаха пеша към апартамента на Донован, за да се приготвят за партито.

Лиз си взе гореща вана и тъкмо си слагаше малко руж и спирала пред огледалото — и двете подарък от Грант, когато откъм спалнята се чу неговият глас:

— Във вид ли си, позволяващ да вляза?

Лиз автоматично кръстоса ръце пред гърдите си, след което се погледна в огледалото и бавно, но решително ги отпусна обратно върху плота.

— Да.

Вратата се отвори и Донован влезе с горда походка, облечен в бяла, все още незакопчана дантелена риза и фин черен панталон, част от елегантния костюм, с който възнамеряваше да бъде. Спря се рязко и погледът му се плъзна по сексапилно повдигнатите от сутиена гърди на Лиз под комбинезона и огледа фините боксерки, които съвсем не успяваха да покрият красиво заоблените форми на дупето й. Изстена тихо и се обърна с гръб, облягайки чело на стената.

— О, Боже… — възкликна обезпокоена младата жена. — Не ти харесва…

— Напротив, твърде много ми харесва — бе отговорът на Грант. Изправи се и бавно се обърна отново с лице към нея. — Проблемът е, че може и да не успеем да стигнем до партито тази вечер. Очаквах, че ще си съвсем облечена…

Лиз се притесни още повече, наведе глава и промълви, смръщила вежди:

— Мислех… Мислех, че ще искаш да ме видиш първо така…

— Така е — прекъсна я с дрезгав глас Донован, придърпа я към себе си с треперещи ръце и силно я притисна. — През целия ден само това бе в ума ми… Представях си колко секси и възбуждащо ще изглеждаш и не е нужно да казвам, че не успях да свърша никаква работа…

Елизабет се успокои, но в следващия миг усети как главата й се замайва под напиращото физическо желание. Чувстваше се толкова чувствена, женствена и без съмнение, секси… Почти красива.

— Радвам се… — прошепна, отпуснала чело на рамото му. Усети тялото му да се стяга и напрежението му да се предава и на нея. Донован я отдръпна нежно от себе си и се взря с жаден, копнеещ поглед в очите й, след което силно притисна устни към нейните и започна да я целува страстно, без да спира дори за да си поеме дъх. Лиз започваше да си мисли, че може би няма да е толкова лошо, ако наистина пропуснат партито, когато в следващия момент Донован внезапно се дръпна встрани, бръкна в предния джоб на панталоните си и промълви:

— Ето, това върви заедно с обиците…

Преди Лиз да успее да реагира, Донован вече поставяше около шията й изящно перлено колие. Обърна я с лице към огледалото, за да види как й стои и за да може да го закопчае отзад. Пръстите му трепереха и той трябваше да направи няколко опита, преди най-накрая да постави доволно длани върху раменете й и да се вгледа на свой ред в отражението й в огледалото.

Младата жена не сваляше възхитен поглед от перлите.

— Прекрасно е… Не съм виждала нещо по-красиво… — прошепна развълнувано.

— Не достатъчно красиво за теб — промълви Донован в отговор, обсипвайки с водопад от нежни целувки раменете, шията, деколтето й, при което Лиз затвори очи и отпусна глава назад върху рамото му. — Господи, Лиз, само да знаеш колко те желая…

Лиз имаше представа — усещаше бедрата му да обвиват нейните, топлината от неговите слабини да се предава на нея самата. Бе напълно подвластна на нежните милувки на устните му по кожата й, следейки единствено придвижването на дланите му надолу по раменете й, достигайки гърдите й и обхващайки ги с твърд, настойчив жест. Донован ги повдигна, след което започна да ги мачка в шепи и това накара Лиз да изтръпне, сякаш през тялото й бе минало електричество.

В следващия миг Грант я обърна към себе си и се вгледа в лицето й, проследявайки нежно с пръсти фините черти, изящната извивка на шията, прокарвайки ги по кръглите перлени мъниста и после отново обгръщайки жадно и копнежно гърдите й. За една кратка секунда Лиз изпита известна тревога, в очакване на следващите му действия, виждайки го как проследява с поглед своите придвижващи се все по-надолу ръце, но това мимолетно безпокойство изчезна почти веднага, заменено от надигащата се вълна на желанието и страстта. Когато Донован плъзна пръсти под сутиена, обхващайки в шепи гърдите й в цялата им пълнота, Лиз не успя да сподави стона на наслада и безкрайно блаженство.

— Толкова си прекрасна, любов моя… — прошепна младият мъж, спускайки длани още по-надолу, докосвайки набъбналите й зърна. — Най-прекрасна на света…

Лиз затвори очи и прошепна с копнеж името му. Ужасно й се искаше да го докосне на свой ред, но дланите й бяха като залепени за раменете му — не смееше да ги отдели от там, боейки се, че в следващия миг може да се свлече на земята, тъй като краката й трепереха от вълнение. Почти извика от разочарование, когато той измъкна пръсти от под сутиена й, но Донован само разтвори широко ризата си и привлече Лиз още по-близо.

— Трябва да тръгваме — промълви с дрезгав глас, сякаш по-скоро да напомни сам на себе си, но не я пусна. Дланите му галеха раменете и гърба й, докато в един миг не попаднаха на закопчалката на сутиена. Пръстите му сръчно и бързо я разкопчаха и Елизабет успя само да възкликне изненадано.

— Не се страхувай, любов моя. Просто имам нужда да почувствам тялото ти плътно до своето, за не повече от минута — ръката му мина отпред, издърпвайки сутиена нагоре към подмишниците и в следващия миг Лиз усети прекия допир на голите си гърди в неговата плът. Косъмчетата по гръдта на Донован я загъделичкаха още по-възбуждащо, изпращайки електрически импулси по цялото й тяло. — Усещаш ли, Лиз? Нали е прекрасно? О, Боже, желая те… толкова много те желая, та чак ме боли!

Лиз се чувстваше по същия начин, изгаряна от огъня на плътската страст и възбудата. Тялото й се извиваше и тръпнеше в прегръдките на този мъж и внезапно бе завладяна от непреодолим, раздиращ копнеж да усети устните му навсякъде по себе си, да бъде докосвана, милвана и обсипвана с целувки, за да може най-накрая това нетърпимо, изгарящо я чувство на нужда и болезнено очакване, свило на топка стомаха й, да бъде задоволено и да изчезне.

За нейно огромно разочарование и почуда обаче, Донован се отдръпна назад, намести и закопча сутиена й отново и започна на свой ред да оправя ризата си, докато Елизабет се опитваше да възвърне контрола върху себе си и да овладее учестеното си дишане.

— Стори ми се… стори ми се, че ме желаеш — чу се да казва, за своя най-голяма изненада. Съвсем доскоро вероятно щеше да бъде ужасена, ако изречеше подобни думи, но в настоящия миг можеше да мисли единствено за пожара, обхванал тялото й, да жадува той да бъде потушен час по-скоро.

Като прокара трепереща длан през косите си, Донован изви устни в подобие на усмивка.

— Желая те, повече от всичко друго на света… Но искам и ти да ме желаеш също толкова силно!

— Аз също те желая… — прошепна свенливо Лиз.

— Все още не колкото аз теб. Ще разбереш сама, когато това се случи. И двамата ще сме наясно… — взе лицето й между дланите си и постепенно изражението й на смущение и объркване изчезна под водопада от целувки, с който я засипа. — Обичам те, Лиз, никога не го забравяй — особено довечера, когато около теб ще е пълно с обожаващи те и сипещи комплименти мъже.

 

 

Макар отношението да не бе точно на „обожание“, Лиз все пак забеляза, че определено бе основният център на внимание за вечерта, а и в погледите, които мъжете й хвърляха, без съмнение се четеше възхищение и искрен интерес, което я накара да се почувства леко замаяна.

— Сигурно е заради роклята… или обиците — промълви Лиз, когато успяха да останат за малко сами с Донован.

— Не е нито заради роклята, нито заради обиците. Заради теб самата е.

— По-скоро, заради теб. Тази вечер аз просто съм твоята дама и съответно се ползвам с интерес, благодарение на твоето лично обаяние и чар. Никога преди не съм получавала такива комплименти.

— Вероятно си получавала, но не си им обръщала внимание. Уверен съм в това — изви вежди и допълни: — Всъщност, още от самото начало пренебрегваше всеки комплимент, който се решавах да ти отправя, така че не ми разправяй разни бабини — деветини за личното ми обаяние и чар. Чу какво каза Доналдсън: как старият Обермайер не престава да сипе хвалебствия по твой адрес. Няма да се учудя, ако тази вечер си спечелиш един куп нови клиенти!

Лиз се изчерви.

— Не за това дойдох.

— Зная, скъпа, но това би било чудесен страничен ефект — притисна я здраво през кръста и добави: — Хайде, стига си се притеснявала. Искам да те запозная с още един човек…

Когато късно през нощта се прибраха в къщи, Донован застана пред Лиз и тържествено заяви:

— Благодаря ти, че дойде с мен тази вечер, Лиз. Накара ме да се почувствам безкрайно щастлив. А ти какво ще кажеш за себе си? Толкова неприятно ли ти беше, колкото си мислеше от началото?

Елизабет се изсмя и сведе поглед.

— Не съм очаквала да бъде ужасно.

— Но ми обясни какво обикновено изпитваш на подобни събирания. Отново ли се чувстваше самотна, някак изолирана от тази класа хора, смущаваше ли се?

— Не. Е, може би съвсем малко и то само от време на време.

— Следващия път ще бъде още по-добре. Всичко е въпрос на самочувствие и увереност и ти постепенно ще придобиеш много по-голяма вяра в себе си, в красотата и интелекта си. Повярвай, с теб искаха да се запознаят много повече хора, отколкото с която и да било от другите жени на партито.

— За това не съм съвсем сигурна… присъстваха доста привлекателни, да не кажа блестящи представителки на моя пол… — подхвърли с леко дяволита нотка Лиз.

— … с всяка от които спокойно можеш да се конкурираш по външност и определено биеш всичките, що се отнася до вътрешните ти качества. Що се отнася лично до мен, на това парти не видях нито една друга жена, с която да си заслужава да разговаря човек.

Елизабет се вгледа в сериозния израз на лицето му. Наистина бе забелязала, тъй като нарочно го бе следяла, че Донован изобщо не обърна внимание на останалите присъстващи дами, като само от време на време кимваше любезно на някоя.

— Накара ме да се почувствам нещо по-специално и важно. Благодаря ти, Донован.

— А ти осмисли вечерта ми. Аз трябва да ти благодаря — позамисли се, след което колебливо допълни: — Хайде да си лягаме. Нямам предвид да правим любов, а просто да бъдем отново заедно тази нощ. Искам да те видя как заспиваш в прегръдките ми. Съгласна ли си?

Вместо отговор, Лиз само му се усмихна нежно, след което кимна. Споменът за изпитаното преди няколко часа усещане при допира на гръдта й о неговата, бе все още жив в съзнанието й. Желанието й се разпали с още по-голяма сила сега, когато този мъж стоеше пак толкова близо до нея, стегнатото му, мускулесто, гладко тяло я привличаше неудържимо и тя почувства как едва се сдържа да не се отпусне сама в прегръдките му.

— Съгласна съм… Много би ми харесало… — поколеба се на свой ред и продължи: — Би могъл дори… ако искаш…

Донован обви ръка около раменете й, повеждайки я надолу по коридора към спалнята.

— Какво, любов моя? Нима бих рискувал да ме помислиш за някакъв развратен тип? В никакъв случай! Никога не се любя с жена, с която съм живял съвместно едва четири дни, така че тази нощ само ще спим сладко един до друг. Освен това — добави с палава усмивка, — подобно нещо ще отнеме почти цялото време до сутринта, а да не забравяме, че утре и двамата сме на работа.

 

 

Пътуването до планинската вила на Донован отне доста време, поради натрупалия дебел сняг и натовареното движение — стотици хора напускаха града, за да прекарат уикенда сред природата. Когато се отбиха от магистралата, снеговалежът се засили и Донован започна да се тревожи.

— Щеше ми се да се отправим директно към къщата, но май ще трябва първо да минем през някой супермаркет. В противен случай, може да ни се наложи да изкараме съботата и неделята само на консерви.

— Защо не? Сигурно имаш сухи супи, а и във фризера стопроцентово ще се намерят някакви запаси.

— Така е, но предпочитам пресния портокалов сок за закуска, а и зърнените закуски не са вкусни без мляко.

В този момент Донован й заприлича на малко момченце и беше толкова сладък, че тя се разсмя и се съгласи да минат през някой супермаркет. Когато най-сетне пристигнаха при вилата, и двамата въздъхнаха с облекчение.

Първо включиха всички печки, запалиха камината и си приготвиха обилен обяд, след което се разположиха върху канапето на горния етаж, гледаха филм и разговаряха. Лиз се бе гушнала в Донован — и двамата покрити с дебело вълнено одеяло на ромбове — и се стараеше да се съсредоточи върху филма, но безуспешно.

През цялата седмица се бе държал с нея като с кралица — бе предугаждал желанията й, изпълнявал ги бе без никакво колебание, проявявайки единствено и само огромно уважение. Бе направил всичко по силите си, за да й докаже, че наистина я намира привлекателна, красива, че наистина я обича, нуждае се от нея, желае я.

Тя, от своя страна, също го желаеше. Копнееше да го докосне, да го притисне към себе си, да го обсипе с целувки. Представяше си как и Донован прави същото с нея, което я караше да тръпне в болезнено очакване и я правеше двойно по-напрегната. Чудеше се на способността му да лежи до нея толкова отпуснат, спокоен, почти безразличен на моменти и се питаше дали нещо не бе наред с нея, дали желанието, което бе казал, че изпитва към нея, бе наистина искрено и достатъчно силно.

Отметна глава назад, за да може да види лицето му и мигом проумя причината за спокойствието му. Поусмихна се безпомощно и усети как сърцето й прелива от нежност и любов.

Донован спеше дълбоко. Страните му бяха леко порозовели, косата му бе разрошена като на малко момче, а клепачите му с гъсти тъмни мигли бяха спуснати над очите.

— Донован…? — прошепна Лиз. — Събуди се… Донован… — побутна го нежно по рамото и доволна забеляза, че клепачите му трепнаха и той бавно отвори очи. — Изтощен си, денят бе дълъг и уморителен. Защо не си легнеш?

Трябваше му около минута да осъзнае къде се намира, след което погледна към Лиз. Тя му се усмихна топло.

— Какво стана? — промълви със сънен глас той.

— Нищо. Просто си заспал — отметна одеялото и се изправи, после протегна ръка на Донован, за да му помогне да стане. — Хайде, време е да си лягаш — чувстваше се в известна степен като майка, която слага рожбата си да спи, и това усещане определено й харесваше. През цялата предишна седмица Донован се бе грижил толкова много за нея, с такова внимание и всеотдайност, че сега най-после й се предоставяше възможност да направи същото и за него.

Докато Донован се опитваше в полусън да разкопчае ризата си, Лиз извади от раклата един дебел пухен юрган, застла с него леглото, след което потупа възглавницата, за да й придаде по-удобна форма и се обърна с намерение да помогне на своя домакин да се съблече. Тъй като не бе запалила лампата, за да не го разсънва, стаята тънеше в полумрак, разсейван единствено от отблясъците на снега отвън — в известна степен Лиз бе благодарна за това, тъй като за пръв път й се случваше да съблича Донован, и изобщо който и да било мъж, и изпитваше известно неудобство. От друга страна, копнееше да види повече от тялото му, но явно трябваше да се задоволи само с неясни очертания и сенки. За своя изненада обаче установи, че дори и така той й действаше крайно възбуждащо, дори повече, отколкото на ясна дневна светлина, защото въображението й поемаше грижата за оставащото скрито от погледа й. Докато му помогне да се съблече докрай, без да сваля единствено боксерките, Лиз вече цялата трепереше от свръхвъзбуда и емоционално напрежение, но при все това му помогна най-усърдно да легне и внимателно го зави.

— И ти идваш, нали?… — промълви вече почти заспал Донован, придърпвайки юргана до под брадичката си.

— След минута — прошепна Лиз в отговор, като се изправи, наблюдавайки как очите му бавно се затвориха и постепенно дишането му стана равномерно. Струваше й се още по-красив сега, в прегръдките на съня — лицето му бе спокойно, с изящно очертани скули, прав нос и мъжествена брадичка. С разрошената си коса и вече леко набола брада Донован имаше едновременно вид на кръвожаден разбойник и невинното изражение на малко момче и това го правеше още по-неустоим за Лиз.

Лиз бавно пристъпи към прозореца. Отвън бе толкова студено, а отвътре тя цялата изгаряше в треска. Колкото и да се мъчеше, не успяваше да прогони от съзнанието си мисълта за Донован, спящ само на сантиметри от нея, облечен единствено в памучни боксерки — представяше си го така и цялата я обливаха топли вълни, а на определени интимни места усещаше да я обзема странен парещ трепет, сякаш за да я подготви за истинския огън на страстта, който рано или късно щеше да се разгори в нея. Тя, която някога не смееше и да си помисли за секс, сега бе разтърсвана от неистов копнеж… О, Боже, колко много го желаеше!

— Лиз?…

Тихият му шепот прекъсна мислите й и сърцето й замря за миг.

— Нещо не е наред ли, скъпа?

Елизабет се обърна и срещна въпросителния му поглед.

— Не, не… Аз просто…

Опита се да се успокои, като си каза, че едва ли Донован би могъл да различи на бледата светлина и от разстоянието, на което се намираше, копнежа в очите й, а дори и да успееше да го забележи, знаеше, че той никога не би я накарал да направи насила нещо, което не желаеше. Работата бе там обаче, че тя го желаеше, о, как го желаеше…

Стараейки се да прикрие душевния смут и неспокойствието си, породени от очакването, че вече нещо трябва да се случи, Лиз бавно прекоси стаята, приближи се до леглото и застана пред Грант.

— Донован… аз… всъщност…

Младият мъж я наблюдаваше внимателно как притеснено чупи ръце, очите й се бяха разширили от емоционално напрежение и го гледаха умолително, дишането й бе ускорено и от време на време цялата потреперваше. Донован бе наясно със собственото си желание и в този миг се молеше само Лиз да изпитва същото. Повдигна края на юргана от своята страна в мълчалива покана към младата жена да дойде при него и задържа дъх в тревожно очакване.

Очакването се оказа краткотрайно — без да се колебае повече, Елизабет се гушна в Донован, щастлива, че най-после е в прегръдките му.

— О, мила… — прошепна задъхано той, миг преди да притисне жадно устни към устните на младата жена, на което тя отвърна с не по-малка страст. — Сигурна ли си? — попита я, когато най-после спряха да се целуват, за да си поемат дъх.

Лиз кимна.

— Значи наистина ме желаеш?

Тя кимна повторно.

— Толкова силно, колкото аз теб?

Достатъчно й бе да почувства как тялото й изтръпва в копнеж при най-малкия досег до неговия възбуден орган, за да разбере, че повече не би могла да се сдържа.

— Да…

Силна тръпка разтърси и тялото на Донован, когато той я придърпа още по-близо в обятията си, претърколи я по гръб и се наведе над нея, обсипвайки я навсякъде с целувки. Едва успяваше да си поеме дъх, развълнуван и трудно сдържащ желанието си да я обладае на мига.

— Бавно… ще го направим бавно… — прошепна го, сякаш по-скоро отправяше команда към самия себе си, защото не бе очаквал, че тялото му ще реагира толкова силно на признанието на Лиз, че желае да се любят.

Започна да я целува по-бавно и по-продължително, вкусвайки с наслада всеки милиметър от устните й, краищата им, ъгълчетата и вътрешността, преплитайки език с нейния в стремеж да утоли огъня и да овладее по някакъв начин сексуалната си енергия. Преплитайки пръсти с нейните, притисна ръцете й към чаршафа, докато с наслада изучаваше с целувки и най-дребния детайл от лицето й, извивките на шията й, нежната кожа около врата и по-надолу, към широко разтвореното деколте. Дланите й останаха прилепени към леглото, дори когато той я пусна, за да докосне гърдите й, да ги обхване жадно с пръсти и накрая да зарови лице в тях.

— Лиз?… — прошепна дрезгаво той. — Мога ли да ти сваля нощницата? Искам да почувствам голото ти тяло до своето.

Разтърси я поредната топла вълна на жадно очакване, смут, примесен с копнеж, но бе достатъчно да се взре в очите му и да види силното му желание и възбуда, за да осъзнае, че самата тя вече не успяваше да устои на повика на плътта. Кимна в съгласие и задържа дъх, докато Донован бавно и нежно заизмъква копринената нощница нагоре през бедрата, ханша, кръста, гърдите й, издърпа я внимателно през главата и я захвърли настрани.

— Ето… не беше чак толкова трудно — прошепна, разтваряйки с целувка свитите на юмрук пръсти на Лиз и преплитайки ги между своите. Вместо да започне да оглежда тялото й, както младата жена се боеше, че може да направи, Грант веднага се приведе ниско над нея и като затвори очи и отметна глава назад, изстена:

— Ооо… Колко е хубаво… Не можеш да си представиш, Лиз, как се чувствам в този момент…

Напротив, можеше, стига да обърнеше внимание на собственото си състояние — смесица от сладостно — болезнено очакване, нежност, трудно сдържан копнеж, трепетна възбуда, наслада, породена от прекия допир до неговото полуголо тяло. Разтвори жадно устни, приканвайки го да притисне към тях своите. Целувката бе дълга и разтърсваща, по-нежна, но и по-изкусителна отпреди — Донован искаше да даде време на Елизабет да привикне към усещането от притиснатите им едно към друго голи тела. Когато я чу да изстенва тихо, той се отдръпна леко встрани и прокара длан по протежение на бедрата, овалния корем, вдлъбнатината между гърдите, нежно изпъкващите ключици.

— Още не мога да повярвам, че наистина си тук, до мен… — тихо промълви той, следвайки с поглед своите пръсти, които се плъзгаха по кожата й. Лиз не му се противопостави — Донован имаше толкова доволен и щастлив вид и я караше да се чувства толкова хубаво. Продължи да я гледа и да я докосва — сякаш едновременно с ръка и с очи — възбуждайки я все — повече и повече, галейки подред ту едната й гърда, ту другата, докато в един момент не се наведе и не обхвана с уста тъмното набъбнало зърно.

— Всичко е наред, любов моя… Позволи ми да те докосна и тук… Толкова си красива… всяка частица от тялото ти е просто прекрасна… — отново приплъзна ръка надолу между бедрата й, галейки я бавно и безкрайно възбуждащо — Отпусни се, мила… Разтвори се за мен… Точно така…

Елизабет нямаше избор — пожарът, разгорял се в слабините й, трябваше да бъде утолен. Нуждаеше се от Донован, от досега на неговите пръсти, от ласките му, които единствено й даваха покой, единствено успяваха да потушат огъня, обхванал тялото й. Но резултатът бе само временен — в мига, в който мъжът отдръпнеше ръка, тръпката между краката й се засилваше, кръвта й пламваше отново и Лиз започваше да се извива в напразно търсене на лек за разтърсващата я сладостна пареща болка. Лиз хвана Донован за кръста, инстинктивно придърпвайки го по-близо до себе си, търсейки някаква по-дълбока, изцяло изпълваща я близост.

Той се забави само миг, колкото да свали и отметне настрана боксерките си, след което отново бе върху й, жадно обсипвайки я с целувки, карайки я да стене под парещия досег на устните му, зъбите, езика, пръстите.

— Донован… — прошепна тя задъхано, без повече да успява да контролира сладостния и болезнен копнеж, изгарящ слабините й. Наложи й се обаче да изчака още една, две, три минути, защото едва когато се увери, че е напълно готова, Донован се плъзна между нейните бедра, притискайки своя възбуден орган към влажната тръпнеща плът там.

— Обичам те, Елизабет — изстена на свой ред и в същия миг навлезе в нея с едно-единствено рязко и мощно движение.

Лиз извика силно и изви гръб в инстинктивна реакция да сложи край на острата болка, която внезапно прониза цялото й същество в мига, в който Донован проникна в нея, но той я държеше здраво, плътно притиснат и напълно подвластен на тръпнещото блаженство от това да усеща как я изпълва докрай, като в същото време й шепнеше нежни, окуражителни слова.

— Най-болезненото свърши, любов моя… Отпусни се и бъди спокойна… Сега ще почувстваш облекчение.

Лиз прехапа устни, тъй като продължаваше да усеща в слабините си едно парещо туптене, болезнено, но и някак приятно, което започваше постепенно да изчезва, както и бе казал Донован. Той, от своя страна, бе неподвижен в нея, изпълнил я докрай, без да се опитва да постигне нещо повече за себе си. Когато усети, че Лиз се поуспокоява, отпуска стегнатите си до този момент бедра, той се повдигна на лакти над нея и обгърна лицето й с две ръце.

— Обичам те — прошепна между леките като въздушен полъх целувки, с които обсипваше челото, страните, устните, брадичката й. — Не можеш да си представиш колко много те обичам, Лиз — целуна я по очите и леко докосна с пръст устата й. — По-добре ли се чувстваш вече?

Тя кимна, все още твърде задъхана и развълнувана, за да отговори. После добави колебливо:

— Аз… съжалявам…

— За какво?

— За това, че се държах доста… глупаво… Не болеше… чак толкова.

— Нямаше начин да не боли… За теб бе неочаквано, но така е по-добре, повярвай ми — бързо и за кратко. Всъщност, аз съм този, който трябва да ти се извини, че изобщо ти причиних дори и най-малкото страдание. Хубавото е, че вече никога няма да чувстваш болка, а единствено все по-голямо удоволствие.

Лиз се изсмя.

— Мисля, че съм готова да повярвам на всичко, което ми кажеш, след като вече стигнах до тук заедно с теб.

— И постигна наистина важно откритие. Преодоля тревогата и неувереността си. Вече не си девствена, позна какво е да бъдеш пълноценна жена. От този момент нататък ми принадлежиш. Така, както и аз принадлежа на теб — думите му прозвучаха като клетва и той я запечата с поредната целувка. Тази целувка стана по-продължителна, по-възбуждаща и страстна. Донован отново започна да я гали, плъзгайки длан до най-интимните части на тялото й, обсипвайки я с ласки и повторно подклаждайки едва затихналия пожар в слабините й. Не след дълго Лиз бе тази, която го окуражаваше да продължи, насочваше ръката му и накрая разтвори подканящо бедра, извивайки се страстно в прегръдките му в очакване Донован да се задвижи вътре в нея. Той внимателно се изтегли навън и после отново се върна, обладавайки я пламенно, прониквайки още по-дълбоко сред нейната тръпнеща женственост. Движенията им постепенно се синхронизираха във все по-ускоряващ се ритъм, успоредно с който нарастваше и удоволствието. От време на време Донован й шепнеше нежни, любящи думи, но скоро бе изцяло погълнат от огъня на страстта, от комбинираната мощ на нейното и на своето собствено физическо желание, като едва успяваше да си поеме дъх, докато тласъците на тялото му ставаха все по-бързи и по-бързи.

Лиз, на свой ред, също бе погълната от вихъра на страстта и блажената наслада, постепенно достигайки степени на удоволствието, за които никога не бе подозирала, че съществуват.

— Донован…? — изстена внезапно, доближила върховната степен на насладата.

— Остави се на усещането, Лиз. Не се съпротивлявай, нека то се излее навън… Ето… Държа те… — и той се притисна още по-плътно към Лиз, защото в мига, в който я заля тръпнещата вълна на оргазъма и тялото й се заизвива под неговия напор, той почувства как и собственото му тяло достига върховното състояние на пълно освобождаване. Съзнанието му вече бе подвластно единствено на мисълта колко безумно много обича тази жена, чрез която бе познал пълния и абсолютен екстаз — така, както никога преди. Тази жена, появила се толкова неочаквано в живота му, сега за него значеше много повече от всичко останало, много повече от самия живот.

Необходимо им бе доста време да успокоят задъханото си дишане, да овладеят треперенето на телата си и да възвърнат способността си да говорят, макар очите им да казваха достатъчно. Донован попи с целувки влагата от челото и бузите на Лиз, след което бавно и не особено охотно се плъзна отстрани до нея, придърпвайки я в прегръдките си. Тя се сви там като малка птичка в гнездото си.

— О, Донован… — промълви все още задъхана. — Не мога да повярвам…

Младият мъж се поусмихна, след което се разсмя на глас доволен и щастлив до безкрай.

— Хубаво беше, нали?

— Хубаво ли? Бе направо фантастично, неописуемо!

Грант се изкикоти отново и прегърна още по-здраво Лиз.

— Винаги ли става така? — попита го свенливо тя, потърквайки буза о влажните, къдрави косъмчета на гърдите му.

— Невинаги и не с всеки, особено първия път. На нас двамата обаче ще ни бъде винаги толкова хубаво и дори още по-хубаво… Насладата ще става все по-голяма, ще видиш… Обичам те, Лиз… — Елизабет изви глава назад и понечи да отвърне нещо, но Донован само постави пръст на устните й и прошепна: — Искам да знам, че ще ги изречеш искрено и с пълното съзнание, че наистина се чувстваш по този начин, защото в мига, в който ги чуя, аз ще те помоля да се омъжиш за мен, и е по-добре да си подготвена отсега. Не мисли, че ще приема „не“ за отговор. Разбрахме ли се?

Целуна нежно пръста му, който милваше устните й, след което кимна с блеснали от доволство очи и се отпусна в прегръдките му, наслаждавайки се на новопридобитото си щастие.