Главната героиня е доста неуверена, но това се оправдава от тежкото и детство. На места малко ме изнервяше. Трябваше малко повече да има за финал — тя не му каза, че го обича, не последва развитие на отношенията със сина му. Иначе става за четене. Този Донован безумно търпелив човек.
Много прозаично, не ми стигна търпението, за да я прочета. При толкова силни романи на Делински, този ми е нито добър, нито посредствен, затова не мога да го оценя.
Разочарована съм, след тези блестящи романи на Барбара Делински,,този е … просто посредствен.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.