Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (9)

Какво представлява нормата, или какво ще рече „нормален“ гражданин
Екскурзия в биологията

Норма е онова, което е прието от мнозинството, нали? Тя връзва човек на възел, вкарва го веднъж завинаги в заковани от някого рамки, затваря му пътя за творчество. Тя е блато, в което затъват, без да са се разкрили, бъдещи гении, титани, творци.

Защото открай време всекиму е предписан облик и модел на поведение.

Бабата задължително е с очила, с плетка в ръка. Дядото е темерут, ходи с бастун. Седналият в метрото гледа като полумъртва дърта крава, може да се прикрие и с вестник.

Я пробвайте просто да си затананикате и да се ухилите като тиква. Веднага минавате в разряд „ненормални“, нали?

Ако сте началник, трябва да се правите на умен, уж по цял ден нещо премисляте, дано го измъдрите. Така ли е?

Малко преувеличавам, разбира се, но рамките на поведение на „нормалния“ човек наистина влияят върху характера му. Околният свят ни натрапва начините за държание и ни притиска, ако посмеем да не се подчиним.

А хорската тълпа, възприела за себе си стадните закони, не допуска прояви на индивидуалност.

Виждали ли сте някога група хора, слепи по рождение?

Какво изпитвате към незрящите? Жал, съчувствие? Но ако общувате с тях, ще направите откритие. Те са щастливи в своята група. Те се чувстват нормално.

Когато сме в аудиторията и усещам съпротивата на някои курсисти, които винаги за всичко имат собствено безпрекословно мнение, много често се чувствам сред тях като в общество на слепи.

Имам чувството, че човечеството е огромна общност от слепи.

Тя си създава комисии, министерства, ведомства, които вършат нещо, правят — струват, бързат, движат се… Но накъде?

Ако тялото расте, а съзнанието е като на петгодишно дете, човек остава цял живот потребител. Такива за съжаление са повечето хора.

А историята се променя от личностите. Можете ли да я лишите от Фирдоуси, Чингис хан, Александър Македонски, Наполеон? Не става.

Всеки от тях е променил света, всеки е оставил нещо подир себе си. Преди повече от хиляда години великият математик и мъдрец от древността Ал Хорезми слага началото на алгебрата, а създаденото от него понятие „алгоритъм“ стига до нас през вековете като никому ненужна измислица, за да стане в наши дни основа на цялата компютърна технология.

Ползвате ли компютър?…

Кажете, основната маса хора творци ли са? Потребители! Нямат нищо свое в главите си, всичко им се налива отвън: мнения, правила, съждения.

Общество на елементарни самообслужващи се биологични роботи. Ако историята се лиши от хилядите, които си приличат като две капки вода, абсолютно нищо няма да се промени. Дали са живели, или не — все тая!

Много е трудно да си личност, защото самотата е ужасно нещо! Да, самота, тъй като автоматично се озовавате на върха. Личността не може да е бедна, болна, нереализирана.

Но още по-ужасно е да се кандилкате в сивата безлична маса. Каква скука! За това ли е даден животът?

Кажете, моля ви, когато оставате насаме със себе си, нима вътрешният глас не ви казва: „Какво правиш? Ти можеш и заслужаваш повече!“

Цял живот добивате някакви професионални умения, учите какво ли не, а случвало ли ви се е поне за час да седнете и да опознаете самия себе си? Никога! Най-много се боим от себе си и най-далече бягаме от нас самите! Знаем много неща, а себе си не познаваме. Затова се бутаме в живота като слепи.

Болни, нереализирани, неспособни да решим оптимално и най-простия проблем, безпомощни като деца, ние изкусно се маскираме като възрастни лелички и чичковци, играем роли и се правим на важни.

Кого лъжем? Когото и да се опитваме да излъжем, излъганите сме ние.

Запомнете! Тълпата винаги се стреми към покой. А покоят има крайния си стадий — вечен покой. Тълпата поначало е мъртва. Тя може само да плюска и да… Какво си помислихте? Да ходи на събрания…

Значи да си здрав, е лесно. Просто трябва да станеш ЛИЧНОСТ. Всяка ваша победа, всеки успех ще зависят само от вас. Всичко започва от самозачитането ни като ЛИЧНОСТ, като ЧОВЕК с главна буква.

Драгоценни мой, моля ви внимателно да се вслушате в Душата си, в Духа и в Разума. Ще чуете великия вътрешен зов на онзи, който ни е сътворил.

Да съзидаваме, да творим, да обичаме и да бъдем обичани, да бъдем здрави, щастливи, богати във всяко отношение — всичко ни е ДАДЕНО!

Докога ще чакаме, скъпи мой читателю, времето лети!

Преди да сте мигнали, животът си е отишъл! Кажете, за Бога, колко живота имате?

Вчерашният ден отмина. Опитайте се да го върнете. Край! Той вече е история. Съгласни ли сте?

Вчера бяхме деца, вчера лазехме на четири крака, бутахме гърнето под масата и гледахме добре ли се разплисква пикнята. Носеха ни в банята да ни умият. А вижте се сега в огледалото!

Да. Вчера, завчера бяхме радостни или скръбни. Това променя ли нещо? Абсолютно нищо!

Може би се гордеете, че сте голям началник? Е, и? Представете си, че това изобщо не е за вас.

Може би някъде дълбоко в душата, където не смеете да надникнете, имате скрита съкровена мечта? Правите се, че сте съвсем доволен от живота — но така ли е наистина?

Погледнете всичко с очите на душата.

Животът, особено градският, е огромен театър на абсурда, в който всеки се ръководи според измислена ценностна система, играе чужда роля, която не му пасва. И така се увлича, че загубва себе си, неповторимата си индивидуалност. Разбирате ли?

Всички се мъчат да са нормални, нормално да живеят, да са като хората. Ами да се помъчим да си спомним някои наши „нормални“ съотечественици. Да кажем, Лев Толстой.

Лев Толстой е ненормален човек, не мислите ли? Граф, а като селянин ходи бос, оре земята, кара колело. В края на живота си дори бяга от къщи.

От гледна точка на тълпата поведението му е осъдително. А графовете, дето са живели както е редно, позирали с умни физиономии — тях някой помни ли ги, а?

Представете си пак живота без Шекспир, Конфуций, Омар Хайям, дори без Хитлер — злия гений, — представете си, че липсва в историята… Тълпата е пустота. Махнете се от нея.

У вас се крие гениална, забележителна, мощна личност, която поради човешкия мързел или грешки е стегната в рамките на общоприетите „норми“: действия, поведения, истини, понятия.

Да си естествен, да си такъв, какъвто си, да живееш с истинските си чувства, да възприемаш света с открита душа и да не се плашиш от неодобрението на другите — това е най-трудното.

Личността винаги е бяла врана.

 

 

И така, въпрос. Готови ли сте да се обречете на успех по собствено желание?

Единственото, което се иска от вас, е да се задействате.

От днес започваме изкуствено, подчертавам, изкуствено да се измъкваме от стереотипа на поведение, мислене, оценки, ценности, твърдения, мнения и т.н.

Щом пациентът е хронично болен, значи всичките му мисли и действия не съответстват на съзиданието. Ако човек не е реализиран в живота като личност, материално е затруднен и постоянно губи ориентири, значи мирогледът му до голяма степен е сгрешен, много от гледищата му са безпочвени. Затова нека заедно влезем в ролята на съзидателна Личност.

Природата не търпи празно пространство. Всяка работа дава някакъв резултат, но какъв — зависи от вас! От нищото, от пустотата нищо няма да се появи.

Когато с усилие на волята предизвиквате самоуважение у себе си, изкуствено повишавате самооценката си, задълбочавате вярата в собствените си сили, всичко това ще рикошира към всяка клетка в организма ви, към поведението, постъпките, делата ви.

Повтарящата се постъпка създава навик, формира характер, повлиява съдбата.

Днешното малко по-голямо самоуважение от вчера ще ви направи малко по различен утре.

Така постепенно ще станете човекът, какъвто искате да бъдете, и със спортна страст ще преодолявате всякакви житейски препятствия.

Болестта „не пуска“ хората, които на последно място слагат грижата за себе си, за здравето си. Хронично болният е човек, който изобщо не държи на себе си или дори напротив — безкрайно държи на бележките си. За такъв човек една летва от оградата на вилата и дори един ръждив пирон у дома значат повече от живота му.

Защо съм толкова сигурен? Защото опитът ми сочи: няма човек, който да не може да се излекува! Разбира се — ако е без крак, няма как да му лекуваме коленната капачка. Но всичко друго…

 

 

Значи започваме формирането на нелогичното поведение.

Още днес ви предстои да станете ненормален човек. Нормалният казва:

„Първо искам да се видя оздравял, после ще се възрадвам в душата си. Е, чакам!“

При такъв подход ще се радвате, защото логиката се крепи на факта, а фактът, че сте оздравели, липсва. Ето ви капан за заблудени души с научни степени!

Как мислите, кое е по-лесно: да оздравеете или да се зарадвате, че ще оздравеете?

Разбира се, да се самонакарате изкуствено да се зарадвате като малки деца е много по-лесно и може да стане мигновено. А за да оздравеете, се иска много труд и време. Така че да започнем от по-достъпното.

Остава само едно: да измислим, да изсмучем от пръста си радост и да я играем като роля, докато не получим резултат и това състояние не се превърне в наша същина. Как?

За да си помогнете, си спомнете как отидохте на първата си среща. Отидохте ли? Та вие летяхте, може и да сте пълзели от страх и спонтанно да ви се е случил енурезис^[1].

А душата ви бе изпълнена с трепетно очакване на нещо необикновено, сърцето ви бе замряло от щастие…

А първата целувка? А бързането за танцовите забави?

С други думи, открийте случай, когато сте се чувствали окрилен, вдъхновен, на седмото небе от щастие…

Ако сте жесток злодей, си представете някоя „прекрасна“ картинка. Направете някому нещо гадно и открийте за себе си радостта. Има хора, които се чувстват добре само ако другите са зле, и се чувстват зле, ако другите са добре!

Например имате проблеми със здравето, защото жена ви „композира“, тя е внучка на Чайковски! Ами представете си, че взимате музикалния й инструмент, тази нейна цигулка, и я изхвърляте…

Или началникът ви не ще да се пенсионира и това ви вдига кръвното. Представете си, че аз нареждам той да бъде уволнен и на негово място съм повишил вас.

Или мъжът ви задиря чужди булки — гледай ти, на стари години още го харесват!

Нали? Създайте си радост!

Или съседът ви всеки ден нещо стърже, реже, дупчи с бормашина. В същия момент си представете, че сте грабнали големия чук, доближили сте го изотзад и дум… по кратуната. Той се просва. Какво щастие! Нали?

Или още по-добре! Ще ви напиша рецепта за аптеката: „За съседа — цианкалий три пъти дневно на гладно… До пълно постигане на целта!“

Значи измисляте си свой собствен образ на радостта! Нали?

Но не ви говоря за тази радост.

Скъпа читателко, ако сте майка, какво изпитахте, когато за първи път дадохте на детето си да суче? Представете си, че същото става сега! Усетете в цялото си тяло нежност, трепетно блаженство, сладка отмала.

Това е един от ключовете за създаване на вътрешен подем при изпълнението на упражненията. Нищо привнесено отвън, нищо чуждо — вие го имате у себе си. Използвайте разумно своето богатство.