Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (30)

Упражнения за отпускане

1. Бавно и спокойно отворете очи. Премигайте леко, без напрежение, все едно пеперуда припърхва с крилца.

2. А сега да пристъпим към упражнението с научно наименование „Ни ми пука, ни ми дреме“.

Първо си пуснете приятна разпускаща музика.

Изпълнете с енергия дланите си. За целта ги свалете до нивото на диафрагмата — така енергията протича по-добре. Продължавате да ги разтривате и да ги вдигате до очите.

Свийте шепи. Сложете ги една върху друга, пръстите плътно долепени, кръстосани на челото. Кутретата, съединени в една точка, да са точно на хрущяла на носа, където обикновено се слагат очилата.

Направете така, че през пръстите ви да не влиза светлина и същевременно да не докосвате миглите си. Едва тогава затворете очи.

Енергията от центъра на дланите ви отива право в очните ябълки. За да протича безпрепятствено, главата трябва да е в една плоскост с гръбнака.

„Отпуснете“ назад очните ябълки, отпуснете лицето, клепачите. Челюстта е отпусната, езикът е свободен, раменете са отпуснати, без напрежение в ръцете. Лактите са изнесени леко встрани. Всички мускули на тялото са отпуснати.

Създайте у себе си състояние на безгрижие, спокойствие, нехайство, празномислие.

Ни ви пука, ни ви дреме.

Разглеждаме тъмнината или каквато и да било картинка, която изниква в съзнанието ни.

Можем мислено да разглеждаме движещи се обекти, и то на разстояние, на което иначе слабо виждате, а на въображаемо ниво — много добре, макар и на такова разстояние. Или си представяме някакъв предмет ту на близко, ту на далечно разстояние.

Много е полезно при отпускането мислено да се взирате в работния си ред в таблицата за корекция на зрението и да си представяте, че го виждате ясно и точно!

Преместете вниманието си върху пъпа. Създайте в себе си усещане за пълен покой и отпуснатост. Мислете за обич към себе си, към очите си, към самия живот.

После преместете вниманието към черния дроб (дясно подребрие) и насочете натам цялата нежност, на която сте способен. Почувствайте физически „отклик“ в тялото, както в „Образа на петте пръста“.

После аналогично насочете вниманието си към областта на бъбреците (малко над кръста отзад) и по същия начин мислено им пратете любов, нежност и от все сърце им пожелайте здраве. Уловете „отговора“ в тялото си и създайте благодарност към себе си.

Отпуснете ръце, но не отваряйте очи. Настройте се за пълна почивка. Представете си, че ви докосва полъх на вятър, вие леко-леко се поклащате и се отпускате.

Отпуснете мускулите на прасците, бедрата, седалищните, поясните, вратните, лицевите. Всички, освен мускулния орган, наречен пикочен мехур!

Представете си утро! Слънцето се издига над хоризонта. Вие сте на хълма, долу тече река. През нощта е ръмял топъл летен дъждец, листата на дърветата блестят.

Ветрецът откъм реката ги гали, а слънчевата светлина така ги пронизва, сякаш самите листенца излъчват светлината. Безметежност в душата и в тялото.

А сега спокойно отворете очи. Между другото никога не отваряйте рязко очи! Нито примижавайте, нито се пулете. Всичко това създава напрежение, което е недопустимо!

Ако в състояние на този вътрешен покой вземете таблицата, ви очаква сюрприз.

Забелязвате ново скокообразно подобрение, нали? Честито! Гордея се с вас!

Значи всичко сте направили правилно. По време на отпускането и почивката зрението ви продължава да се подобрява!

Как е настроението? Запазвате усмивката си, нали?

Да вдигнем емоциите с още една степен, леко ни е на душата, усещате топлина в очите.

Запазете това чувство през целия ден. Ако изведнъж го загубите, спешно направете още веднъж упражнението.

3. Насочваме енергия към очите. Разтъркваме длани, както е описано в упражнението „Ни ми пука, ни ми дреме“.

Тялото е изправено, главата — на една линия с гръбнака. Очите — затворени. Показалецът и средният пръст на двете ръце са насочени перпендикулярно към очите.

Разстоянието от крайчеца на пръстите до очите е буквално 1–2 милиметра, но без да докосваме клепачите. Чувстваме как енергията струи в очите ни и ги изпълва отвътре.

Сега аналогично вдигаме средните фаланги на палците (тоест пръстите са прегънати) до затворените си очи и по същия начин пълним с енергия очите. Лактите са вдигнати и леко разперени. Главата не се навежда.