Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Опыт дурака, или ключ к прозрению. Как избавиться от очков, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 26 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
проф. Цвети (2010 г.)
Източник
star05.net

Издание:

Мирзакарим Норбеков. Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата

Превод: Румен Леонидов

Художник: М. В. Ленская

Издателство: „Жануа ’98“, София, 2004 г.

ISBN: 954–9589–81–1

История

  1. — Добавяне

Кое е по-важно: победата или липсата на поражения?

Вие ще кажете: „По-бе-да!“, аз ще Ви отговоря:

„Глупости!“

Победата е неизбежна, ако не оставим никакъв шанс за поражение!

Представете си, че ще изкачвате планина. Преди да потеглите, трябва основно да се подготвите. Засега, без да си давате зор, без да правите нищо, казвате:

— Искам да изкача този връх! — тоест искате да постигнете определена своя цел.

— Но там може би е студено! Къде са ви топлите дрехи?

Вие:

— Ох, как ми се иска да изкача този връх!

— Трябва да се нощува някъде, нещо да се яде. Но вие упорствате:

— Все ми е едно, ще се изкача!

— Добре, изкачете се. Аз ще се подготвя тук. По пътя има пропасти, трябва да се преодолеят. Ако сте с джапанки, гащи и фланелка и искате ей така — без багаж, да покорите връх, за който сте мечтали през целия си съзнателен живот, още първите най-незначителни трудности ще ви обърнат назад и направо ще ви забият шут в дирника:

„Марш оттук! Тази система не е за теб!“

Всичко трябва да се предвиди. Може би вече сте прелистили книгата, пропуснали сте част от главите и ви се ще незабавно да започнете упражненията? Стоп!

Искате ли да покорите върха? Ако да, започваме да се подготвяме за работа по зрението.

Ще трябва да се преборите с навиците си. Характерът на хронично болния е огромна вълча яма, от която трябва да се измъкнете.

Повечето болести са материализация на характера. Преди всичко трябва да промените възгледите си за света и за самия себе си в по-добра насока. Престанете да гледате през сивото мръсно стъкло на неверието, съмнението, песимизма, скептицизма, недоволството от себе си и всичко наоколо. Трябва просто хубаво „да измиете прозореца“.

Значи се подготвяме за път към върха. Тогава да определим понятията.

Кое е по-важно: победата или липсата на поражение?

Хронично болните рязко се отличават от другите хора, и то най-вече с отношението към себе си и към околния свят.

Затова за лечение на хроничните се изисква специален подход, който е съобразен с всевъзможните причини човек да се заклещи в болестта.

Моят Наставник все ми повтаряше, че победата е неизбежна, ако не оставиш никакъв шанс за поражението, ако умело заобиколиш всички капани — така гарантираш успеха си сто на сто. Важна е не победата, а липсата на поражение! Липсва ли поражение — обречени сте на победа! Ако мислите само за триумфа и не си давате сметка за несполуките и грешките, те се натрупват и шансът ви за победа намалява.

За тези, които са решили да направят неизбежна победата над болестта, ще разгледаме най-разпространените варианти на възможното поражение. Нека установим какво ще ни попречи по пътя.

Първата яма е условният рефлекс.

Как възниква той? Представете си, че никога не сте виждали ютия.

Пипвате я и се опарвате. От внезапната болка и силния стрес моментално възниква рефлекс.

Друг начин е формирането на навик, който идва от повторенията.

Получава се интересна картинка. Слабото зрение не е болест, а лош навик и за да се отървем от него, просто трябва да си изработим друг и когато мозъкът го „заприходи“, вече няма да го отхвърли просто така.

Значи възстановяването ще е за сметка на отстраняването на „рефлекса на слабото зрение“. Но къде се формират рефлексите?

Тялото е обиталище на разума, душата, духа.

Разумът и душата са антагонисти, те са във вечна битка помежду си.

Разумът съдържа всички знания и жизнения опит. Той много трудно и с упорита съпротива ги поема. Но влезе ли нещо веднъж, тутакси го „заприходява“. Ако ви хрумне да го измъкнете: „Дай си ми го, смених си решението!“ — той ще ви разкара:

„Я ми се махай! Вече го вписах.“

Висшата цел на разума е стремеж към абсолютния ред. Неговата задача е да опази, да подреди и да съхрани информацията и опита по всякакви начини. Той е еталон на консерватор. Хипертрофираният разум води до прекратяване на всички функции, тоест до смърт.

opityt_na_edin_glupak_dusha_duh_razum.png

Той пази цялостната практика и разчиства хаоса, който внася неподредената душа. Тя само хвърчи.

Душата издига дворци, въздушни замъци, топи се от любов. За любовта е готова да даде и разруши всичко, съхранявано от разума. Тя вечно е откъсната от земята, живее с чувствата, а разумът — с точни оценки и логика.

Душата е безкраен взривоопасен хаос. Тя е импулсивна и безредна. Там живеят високите чувства, идеалът за любов, нежност, доброта, съзидание. Тя дава подслон на мечтите.

Душата вечно се стреми, фантазира, планира, създава. Разумът — никога! Той търси спокойствието — това е естественото му състояние, а душата руши покоя му.

Тя:

— Искам да литна до звездите!

Той:

— Не забравяй земята.

Висшето състояние на душата е стремеж към абсолютната любов. Вечно съзидание, движение, сътворяване. Но прекомерното ускоряване на всички тези активности би довело до разпадане и първичен хаос, тоест до смърт.

Разумът се съпротивлява на всичко ново, стреми се да запази непокътнато онова, което веднъж е съхранил. Той е много земен и меркантилен консерватор.

Понятията „разум“ и „съзидание“ са несъвместими.

Разумът не е тъпак и не е гений. Той е просто страж — уредник на огромен архив, в който се съхраняват навиците, мислите, стремежите, изживените усещания, изпитаните чувства — всичко! Усилията му могат да доведат дотам, че от това съхраняване всичко просто да „изгние“.

Но разумът и душата ще загинат един без друг, както горещото и леденото поотделно носят смърт. Огънят — безкрайният плам, унищожава всичко живо, ледът — прекаленият студ, сковава всяко движение.

Духът е третата сила, която възниква от антагонизма на душата и разума. Той ги сдържа и хармонизира. Духът живее чрез познанието. Висшата му цел е да опознае абсолютната истина. Гибелта на душата или на разума довеждат и до гибел на духа.

Единството на трите сили поддържа живота на човека. Задачата им е да са противовесни помежду си и взаимно да се уравновесяват. Наруши ли се равновесието, станалото е за сметка на едно от тях. Духът е сломен, когато секва познанието. Човек заприличва на животно с характерните му особености.

Ако душата е хипертрофирана, човек през цялото време живее с емоциите, фантазиите, хвърчи в облаците и може да „падне“ и да „се убие“. Липсва инстинктът за самосъхранение. Такива хора много често са на ръба на душевно заболяване или са вече болни.

Ако е хипертрофиран разумът и животът е пресметливо студен, душата се унищожава, духът е угнетен. Човекът се превръща в подобие на компютър, на изчислителна машина — без душа, без фантазия, без любов.

Болестта е като лошия навик, който се придобива от разума по настояване на душата и тялото. Трябва да се променят навикът и начинът на живот, допринесъл създаването му.

Колко време ще отнеме? Горе-долу от двайсет до четирийсет дни. През това време новият навик ще се „заприходи“ в разума и ще стане неотменна част от психиката и организма.

Отначало разумът ще се съпротивлява бясно, ще сипе контрааргументи, ще ви препраща към предишни опити, несполуки, съмнения, недоверие.

Но настойчивата душа и силният дух ден след ден ще намаляват съпротивата и след около четирийсет дни разумът ще се предаде, ще приеме новия навик, новата информация, ще залепи етикет и ще я подреди при другите. А после дори душата да помоли:

— Чуй ме, разуме, нали помниш, четирийсет дни идвах при тебе и ти все ме връщаше, отказваше се от онова, което ти предлагах. Сега го прие, но аз се разколебах, вече не ми харесва и искам да възстановя старото положение. Моля те, нека сменим нещата.

Разумът ще каже:

— Разкарай се! Не давам!

И душата пак трябва да се моли четирийсет дни:

— Смени навика, моля те.

Накрая разумът след четирийсет дни се съгласява:

— Добре, хайде.

Душата тръгне, пък се върне:

— Пак да го сменим.

И отново ще се мъчи четирийсет дни, докато сломи консервативността на разума.

Неслучайно имаме в живота четирийсетдневни цикли — например след раждането или смъртта.

Искам не знам какво, но със сигурност знам, че много го искам

Втората яма — непоставената задача.

Ако не знаем към каква цел се стремим, как ще разберем, за Бога, че сме я постигнали?

В хода на работата се натъкнах на интересно нещо. Отначало изглеждаше случайност, после забелязах закономерността. В една група имаше по-голям процент излекувани от една болест, в друга — от друга. Защо? Започнах специално да изследвам, да обобщавам и да анализирам.

И стигнах до извода, че човешкото внимание не може да обхване наведнъж цялото тяло, тоест едновременно да работи за очите, за черния дроб, за ставите и т.н.

Това е първо. В него се изразява ограниченият фокус на вниманието.

И второ, болният оздравява, когато има цел, вътрешен стремеж, настойчивост да оздравее.

Ако човек всеки ден насочва вниманието си към болния орган, влага положителни емоции и следи резултата, механизмът на оздравяване се включва.

Каквито и лекарства да му се дават, каквито и упражнения да прави, ако не поставя пред себе си точно формулирана задача и не работи всекидневно за всяка нездрава част от организма си, излекуването много ще се проточи или, не дай си Боже, изобщо няма да настъпи.

За да ме разберете по-добре, нека си сменим местата: вие ще сте преподавателят, аз ще ви асистирам. Ще проведем заедно курсовете в три градчета, разположени близо едно до друго: Кустанай, Рудни и Лисаковск. Там живеят прекрасни хора, за които имам най-приятни спомени.

Това, което ще прочетете сега, се случи наистина.

В Кустанай се изправяте пред курсистите и подробно обяснявате теорията — как се работи с различните болни органи. Внимателно ви слушат, гледат ви умно и кимат като китайски куклички.

А вие небрежно подхвърляте: Нека го проверим на практика със зрението и слуха.

Уважаеми курсисти, който не е добре със зрението или слуха, да стане.

Започваме да работим, зрението потръгва, забелязват се първи признаци на подобрение. На въпроса „Кой е по-добре със зрението“ — радостно се вдигат ръце.

— Ето ви теорията, ето ви практиката. В продължение на девет-десет упражнения всеки — с 3 и с по-малко диоптъра, ще трябва да демонстрира напълно възстановено зрение. По същия начин поработете самостоятелно върху другите органи.

През това време постоянно препитвате по два пъти курсистите със зрителни и слухови проблеми и те пред очите на всички работят над зрението и слуха си.

За червата и съня само веднъж сте споменали, че се работи по същата схема, както с очите и ушите, а резултатът ще се провери по-късно, и повече не е ставало дума.

За щитовидната жлеза, хипертонията, миомите, кистите, хроничния хепатит и други заболявания дори не сте говорили, просто сте им определили време с думите:

— Ако обичате, ето така и така се работи с болния орган, който е в списъка на задачите ви, всяко упражнение се изпълнява два пъти по пет минути, но… самостоятелно!

А на въпроса, полагат ли нужните усилия, всички кимат и в един глас отговарят:

„Да!“ И така в продължение на девет занятия.

В град Рудни за „учебно пособие“ избирате пациентите с нарушения на съня и на стомашно-чревния тракт. Те стават и вие им казвате:

— Имаме девет упражнения. До деветото трябва да сте възстановили съня си и да сте нормализирали дейността на стомашно-чревния тракт.

И пак така ги препитвате по два пъти.

А в Лисаковск избирате пациенти с разширени вени, тромбофлебит, отоци и петна по краката и пр. Към всеки курсист прикрепяте по един или двама „надзиратели“, които през цялото време да следят динамиката на оздравяването, тоест просто да заглеждат краката на колегите.

И ето деветото упражнение. Да видим сега какво се е получило!

 

 

Кустанай.

Очилатите гордо вдигат ръка, зрението им се подобрява, мнозина дори имат фантастични резултати и са захвърлили очилата.

А на въпрос за съня и червата само се пулят. Все така се въртят нощем, все така изпразват червото веднъж годишно на празник. Тъжен резултат.

И по останалите болежки почти нулеви показатели. Естествено!

 

 

Рудни.

Редовно сте проверявали пациентите с проблемен сън и нередовен стомах, интересували сте се как върви. При някои има подобрение, други не са си дали много зор и е трябвало по-строгичко да бъдат мотивирани. Между другото много често някоя малка крачка напред е резултат от як шут отзад.

Върху зрението и други проблеми курсистите ни трябваше да са поработили у дома или в аудиторията, но пак повтарям: самостоятелно.

На деветото упражнение стомахът е като часовник, сънят — непробуден, всички са щастливи, но със същите очила, както и в началото.

Питате:

— Който е с разширени вени, какви са подобренията?

Подобрения — дръжки! Само при двама-трима от десет души.

Останалите изобщо не са си поставяли задачата да работят за вените. Седнали с всичките си навици и амбиции и мигат! Искам нещо, не знам какво! Тогава да очакваме ли положителни резултати, как мислите?

 

 

Лисаковск.

Всяко упражнение започва с думите:

— Да видим краченцата.

На деветото упражнение цялата група аплодира. Мнозина изобщо нямат разширени вени, при други те видимо са намалели.

Уважаеми лекари, колеги! Нали разбирате какво означава това! За девет упражнения да се самоотстранят разширени вени!

От физиологична гледна точка, от медицинска гледна точка тези хора са направили чудо. Съгласни ли сте?

Но очите са в предишното окаяно състояние, за бъбреци или каквото и да било друго изобщо да не говорим.

Ето ви три параметри.

А сега анализ, защо е така.

 

 

1. Пациентът си поставя абстрактна задача от типа „Искам да съм здрав“. С други думи, няма точна съзидателна програма.

2. Не си е набелязал срок за изпълнение на програмата.

3. Не е пуснал програмата в действие, а е като вързан кон на празна ясла.

4. Не е осъществявал всекидневен контрол по изпълнението на задачите.

 

 

Освен лозунга „искам да съм здрав“ не е имал нищо в главата си, никаква отговорност за резултата. Точно затова цялата работа върху останалите органи е отишла на кино.

Това е една от закономерностите в поведението на хронично болните, която несправедливо ви превръща, колеги лекари, в изкупителни жертви.

Когато картинката се изясни, в аудиторията анализирахме резултатите.

Предлагам ви да се запознаете с фрагмент от стенограмата на упражнението в Кустанай.

Напомням ви, уважаеми читателю, че тук акцентирахме върху възстановяване на зрението.

 

 

(Норбеков)… Въпросът е в три разновидности.

1. Кой е възстановил стомашно-чревната дейност?

2. Кой е подобрил стомашно-чревната дейност?

3. Кой няма никакви промени?

 

 

— Да вдигнат ръце пациентите с възстановяване. О-о-о! Същият резултат, както в Лисаковск.

— Да вдигнат ръце тези, които са с подобрение.

— Останалите не са мръднали към положителни промени. Шест души.

Сега обърнете внимание върху съотношението. От трийсет съкурсници шестима са без подобрение. Това означава, че 20 процента от курсистите ни не са си поставили задачата.

(Обръща се към млада курсистка.)

— Принцесо, върху зрението ли работихте?

— Да.

— Е, имате ли напредък?

— Да, имам подобрение.

— На което сте обърнали внимание, там имате резултат, зрението се подобрява. А защо не възстановихте чревната дейност?

— Не знам.

(Обръща се към една дама.)

— Слънчице, върху зрението поработихте ли?

— Да, и имам подобрение.

— А защо сте изоставили чревната дейност?

— Имам цел, по-точно си казах за колко дни трябва да си регулирам червата.

— И за колко?

— За около месец.

— Не казах ли за деветото упражнение чревната дейност да е нормализирана? Може и да съм с къса памет, но не чак толкова! Казах ли?

— Казахте.

— Откъде го взехте тогава този месец?

(Към един мъж.)

— Драги! Да-да, вие. Работите ли върху зрението?

— Да.

— И как е?

— Махнах очилата. Жена ми не ме позна и не ми отвори.

(Смях в залата.)

— Така ви се пада! Ами червата?

— Мислех, че трябва последователно.

— Последователно! Мислели! Много ви благодаря! След такива отговори, да ви кажа като специалист, направо ми се мре. Вие сте мъж! Поне вие да ме бяхте разбрали! Колко пъти повторих, че работим с всеки болен орган непрестанно и нищо не отлагаме за после!

Ето ви техническа грешка. Програмата е последователна (в третия случай) — първо зрението, после червата. Програмата е променена (във втория случай) — удължена до месец. И във вашия случай (първия) — не сте знаели, че е трябвало да работите и за червата и не сте си поставили задачата.

Ето ви три разминавания с победата. Чуйте ме още веднъж внимателно и с двете уши!

Програмата започва да работи само при едно условие: ако цял месец всеки ден я налагате на организма си и той ви се отчита.

А сега, който е с разширени вени, който е с варикозни язви, който е с тромбофлебит, който е с деформация на петата — станете.

Ами обърнете внимание, че нито веднъж не споменах за вас. Осемнайсет пъти говорихме за зрението, почти всички са с подобрение.

Един път споменахме за червата и повече до днес не сме говорили специално, оставих ви го за домашно. Без подобрение са 20 процента.

За хемороидите, различните хронични възпаления, пародонтозите, храносмилателните затруднения и прочее не сме говорили. Защото не можем тук всеки път да изброяваме грамадни списъци с диагнози. Тогава по време на упражненията само ще изслушвате изброяване на болести, за друго няма да ни остане време.

opityt_na_edin_glupak_kotka_mishka.png

Сега въпрос. Вдигнете ръка с разширените вени, тромбофлебитите, да ви преброя.

Петдесет и седем души. Благодаря. И бъдете честни пред себе си, много ви моля.

Който през последната седмица поне веднъж си е погледнал краката, вдигнете ръка, ако обичате. Ху-убава работа! Само петима курсисти! Ами останалите?

Какво ви става, цяла седмица дори не сте мили краката си, така ли?

(Оживление, смях в залата.)

— Михме ги.

— Тогава чии крака сте мили, щом нито веднъж не сте ги погледнали? Бива си ви! Няма ли поне един, който да си е поставил задача да работи за вените? Само двама. Боже мили! Какво ще ви правим?

Да започнем от днес. Имаме още дванайсет упражнения. Девет вече изпуснахте.

Сега през цялото време ще ви вися на главите. Ако се борите с всяка болест веднъж на столетие, ще ви помогна да разберете за какво е мислила Дездемона в последните минути от живота си. (Смях.)

Как постигнахте подобряване на зрението?

При всяко упражнение се вглеждахте с вътрешен поглед в очите си. А колко пъти обърнахте внимание на стомашно-чревните проблеми?

Нищо не сте направили. Тази работа по зрението е специално замислена хитрост.

Целта е да ви покажа нагледно грубите грешки, които допускате спрямо себе си. Нищо не бива да се пуска на самотек.

Неусетно ви поставихме в такава ситуация, че нямаше как да не контролирате резултатността на работата с очите.

Има контрол — има резултат. Елементарно, приятелю Хорацио!

Просто при всяко упражнение ви подтиквахме не само да поискате да виждате, но и да поработите върху пожеланото.

Обърнахте вътрешен взор към очите си и пробудихте у себе си изкуствена радост, че зрението ви ще се оправи. Какво се получи?

Зрението ви се подобри. Всеки път по време на курса се самонастройвахте да получавате реален резултат и се учехте с признателност да се отнасяте към себе си.

 

 

Внимание, ключ!

Не само с думи да произнесете „благодаря“ или „толкова съм признателен на самия себе си“! А вътрешно да си създадете физически възприемащо се чувство на благодарност към самите себе си.

Организмът веднага откликва.

Вие формирате целта си, пускате механизма за осъществяването й. А после като иконом контролирате и проверявате как върви повереното ви домакинство. Организмът няма друг изход, освен да се подчини.

Ето защо, за да постигнете резултат, трябва упорито да работите върху зрението си. Слава Богу, не всеки ден, каква радост (!), а само три до пет дни седмично.

Нека тази група курсисти ви е за пример. Извадете си поуките…

Тоест изводът е: движението без цел е път „не знам накъде“. Но и осъществяването на поставената задача постоянно трябва да е под контрол. Как конкретно? По-нататък ще се спрем.

 

 

Третата яма — леността.

Най-непосредствената й искрена форма наподобява начина, по който децата казват:

„Не искам! Няма пък!“

Умната форма е характерна за вдетинени възрастни. Те казват: „Не мога поради еди-какво си… възрастта ми не позволява… живея далече…“ и подобни.

Активната форма е, когато се правим на делови: „Много съм зает, ужасно, нямам време.“ С други думи: „Абсолютно никакво време не ми остава да живея. Нито минутка.“

Агресивната се явява в цялото си великолепие и се проявява така: „Не ми се бъркай, че те колям!“ Или: „Не вярвам, не може да бъде, няма такива неща, това са глупости, шарлатански работи. Чиба от мекото ми легълце с тия ваши романтични изгреви и залези някъде в Сибир!“

Съществува грамадна маса безлични същества с лични карти, отхвърлящи всичко онова, което те самите не умеят и не знаят. Те винаги се мъчат да премахнат смутителя на спокойствието си. Всичко ново, необичайно, извън рамките на представите им представлява заплаха.

Така е изгорен Джордано Бруно, така е разпнат Христос, така бяха погубени генетиците, така бяха съсипани кибернетиците. В името на интелектуалния покой, тоест леността, те са готови да унищожат всичко ново.

Когато започнете да се упражнявате, веднага ще почувствате, че мързелът ви се събужда. Той поема дежурство и стръвно ще се брани по най-невероятни начини.