Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (31)

Мъмрене
Четат тези, чието зрение не се задейства

А сега искам да полея с малко кал „умната“ ви глава, която ви държи в болестите и в проблемите.

Ако при тренировките у вас възникват съмнения и мисли от рода на „Ще помогне — няма да помогне?! Ще помогне — няма да помогне?!“ — край! Обречени сте да паднете в ледената вода и да цамбуркате в нея — навремето шест години цамбурках и не можех да се измъкна!

И така, каквито и упражнения да изпълнявате, те са целофан, станиол, същността не е в тях.

Представете си: влизате в магазин и вместо шоколади взимате само станиоли. Има ли полза от тях? Шоколадите си остават в магазина, а вие сте си взели станиола и сте си тръгнали. Но пък красиво блести!

Упражнението е само форма, празна опаковка.

Вие търсите упражнения, начини, методи, средства, тоест формата, обвивката, опаковката, а забравяте да се погрижите за най-важното — за съдържанието, за вътрешното състояние.

Ами ако съдържанието е сярна киселина? Променя ли се същността й според съда, в който я наливате — в кристална чаша или в консервна кутия?

Променя ли се? Не.

А тялото също е съд. Кажете, ако обичате, чрез какво се коригира тялото? Чрез физическите упражнения.

Вие правите упражнения, тоест грижите се за съда, а вътрешното съдържание, въпросната киселина, остава вътре и продължава да го разяжда.

Тоест същината на характера ви не се променя от упражнения, хапчета, процедури.

Веднъж разрушил здравето ви, той пак ще направи същото. Това е!

Така че, ако смятате да имате здраво тяло, трябва да промените към по-добро характера си, да го направите съзидателен.

Незаинтересованото отношение към здравето си оправдавате, разбира се, с това, че сте зает покрай семейството, науката, работата и пр. Дълъг списък, нали?

Но я опитайте да пробутате тези оправдания на майката природа! На нея й е все едно защо и как сте зает!

Законите са единни и задължителни. Не ги ли спазваш — боледувай и се самоунищожавай, освобождавай място за здравите!

Зрението ви рязко ще дръпне напред от момента, когато започнете да се отнасяте към себе си като Човек с главна буква, като силна Личност. Резултатът ще ви се лепне като вярно куче.

Всяко „тц-тц-тц“ по свой адрес, всяка форма на самобичуване и съмнение в собствените сили се възприема като оскърбление на Личността.

Вие гледате таблицата потребителски, все едно сте на гише! Преди да протегнете ръка, трябва да се потрудите.

Тогава хайде пак. Когато гледате таблицата, преди всичко слагате „мускулния корсет“, горд, ликуващ вид на повелител, на повелителка. Лицето да се разплуе в усмивка.

Устата да се ухили и зад ушите, но максимум на един метър разстояние.

Лицето изразява изкуствено създадена радост. Сложили сте този ненормален за състоянието ви „мускулен корсет“, вътрешно формирате, изсмуквате си от пръста приповдигнато настроение. На какво се хилите? На това, че сега ще започнете да виждате мъничко по-добре. Съзнателно създайте очакването на положителен резултат, и толкова!

За ваше сведение досега не съм виждал човек, чието зрение да не се е задействало по тази формула.

Навремето бях треньор по бойни изкуства. Едно момче тренираше много настървено. Аз го пъдя от залата, то не си отива.

Прекрасно беше овладяло техниката и в тренировъчен бой не пропускаше нито един удар. Но имаше един проблем — неувереност в себе си. Няма човек, който да не се страхува. Това е вид самозащита. А при него този самосъхранителен страх се беше превърнал в неувереност в собствените сили. В контактните битки винаги губеше.

Аз му казвах: не техниката побеждава, а духът! Но нищо не помагаше.

Веднъж ми гостува шампионът по карате на Казахстан по линия на Министерството на вътрешните работи.

Аз го помолих да покаже на моите юнаци някои техники и между другото подхвърлих, че един от тях технически много добре е подготвен.

Така посях у него семето на несигурността. А когато дойдоха момчетата, им казах:

— Утре ще ни посети един фанфарен, голям фукльо. Хвали се, че бил най-добрият.

Трябва да му дадем урок. Знам, че всеки от вас ще го размаже — и посочих един новопостъпил, който още не умееше дори да вдига крак: — И ти можеш да му разкатаеш фамилията. — А после се обърнах към моя страхливец и му казах: — Ти си техничен, я вземи да го постреснеш.

На другия ден моят юнак направи шампиона на мат и маскара! А като му казах името на победения от него, направо щеше да припадне!

През 1994 г. в Хирошима се проведе Олимпиада по източни бойни изкуства. Тримата медалисти бяха от Ташкент. Моят ученик беше най-добър. Той победи всички — и китайци, и тайванци, — защото веднъж му бе преподаден урок: преди да започнеш битката, трябва да победиш самия себе си!

Ясно ли ви е?

Слагаме короната! И се захващаме със собствени усилия да се преборим за оздравяването си! Дори да сте се родили с очила, не ме интересува. Вие ще възстановите зрението си!

Техника на безопасността

1. Още от първите дни на упражненията не правете негативни изводи за самите себе си.

2. Работете върху зрението си без очила, дори да сте със затворени очи!

3. Още днес сложете по-слаби очила от тези, които носите. С подобряването на зрението и те ще ви станат „големи“.

Сменяйте ги, докато изобщо не отпадне потребността от тях.

Ако останете със старите очила, не си мечтайте за успех!

В първите дни работата с таблицата ще потръгне едва забележимо, трудновато. И всичко постигнато отначало ще изглежда доста несигурно.

Ако сложите старите очила поне за пет минути, дългогодишният навик да носите „цайси“ веднага ще се върне. После ще ви е много по-трудно да възстановите постигнатия вече резултат.

Да се гради, е по-трудно, отколкото да се руши! Трудът, с който постигате целта, много лесно може да бъде опропастен. Трябва завинаги да си затворите пътя назад. Само тогава ще дръпнете напред.

4. Ако се справяте и без очила, това се отнася за хора с 1,5–2 диоптъра, още днес ги зарежете. Повече никога не ги слагайте. Очилата са патерици за очите!

5. При коригиране на зрението не бива да примижавате и да се пулите. Работете без пренапрягане.

6. Не бързайте! Един ред от таблицата за два-три дни тренировки — 0,25 диоптъра дневно.

7. Не спирайте на постигнатия резултат, а продължавайте! Успокоите ли се, ще спрете и ще се отпуснете, така зрението ви ще престане да се подобрява. Нали помните?

Маховик — инерция — спиране.

Как да преодолеем хроничното връщане към болестта?

Да се върне пак болестта след оздравяването, се случва най-вече между втория и третия етап. Пациентът е оздравял, но болестта се е съхранила в паметта му.

Например сутринта по навик си търси очилата и внезапно се сеща: „Виждам си и без очила!“ Но усеща някакъв дискомфорт. Навикът си казва тежката дума.

Този период трябва да се преодолее. Хроничното завръщане към болестта е старата програма, която още работи в мозъка ни. Плюс това…