Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (8)

Лирическа отрова към очилата ви!

Никога не съм искал да ставам лекар, психолог или педагог, а най-малко — „щамповач на милионери“, както ме нарекоха. Понякога и сега не искам, след като всеки ден се сблъсквам с пасивната глупост на хората, особено поднесена като умствена активност.

Когато работя с пациенти и им бъркам в мозъчните гънки, винаги се чувствам като единствен в света специалист психолог проктолог. Знаете какво е проктолог, нали?

Специалист по червата.

Опитвам се да вникна в мислите на хронично болния и се завирам в дебелото му черво, което наричаме мозъчни гънки. Чувам къркоренето на мислите му и пръцкане във вид на изказвания, с които оправдава проблемите си.

Как иначе да се отнасям към хронично болните, които десетилетия активно се съпротивляват на изцелението — не вярват, съмняват се или в най-добрия случай се самозалъгват с очакване да стане чудо: „Може пък изведнъж да оздравея?“

Те са огромна армия, изправена срещу теб, и понякога чувстваш цялата безполезност на труда и ненужността на любовта си. Много е болезнено да го осъзнаеш, защото тъкмо на тези хора си посветил единствения си живот.

Армията на мързеливите винаги е съществувала, съществува и ще съществува — което означава, че е имало, има и винаги ще има хронично болни, бедни и нереализирани в живота хора.

Драги мой събеседнико, мнозина боледуват с години не защото лекарите и медицината са безпомощни, а защото изобщо не ценят живота и здравето, когато ги имат.

Дори погубил здравето си, човек се държи като безмозъчен скот (с извинение за искреността). Той си казва: „Някой може и да мре, аз пък ще живея още сто години, ще увонявам и отравям околната среда!“ Или смятате, че не си го мисли?

Добре тогава, усложнявам задачата.

Бъдете така добри и ми кажете кога отивате на зъболекар — когато зъбът ви вече се руши, но още не боли, или когато ви заболи? Какво казахте?

Но зъбите не болят от нищо. За да ви заболи зъб, трябва поне пет години да сте чакали, докато кариесът окончателно го съсипе.

Поне веднъж в живота болял ли ви е зъб? Да? За какво говорим тогава? Какво да очаквам от вас? Как се отнасяте към собственото си здраве?

Тоест пациентът не ходи на лекар да се грижи за здравето си, а за да се спаси от болката и дискомфорта! И основната маса хора, тоест тълпата, разсъждава почти като вас самия. Но винаги имате шанс да се разграничите от тълпата. Трябва просто да поискате!

Всестранното изучаване на начина на живот и характера на хроничния болник несретник разкрива много закономерности в поведението на хората с нереализирани жизнени задачи независимо от възрастта, пола, социалното положение.

Затова ви говоря искрено и от все сърце, но същевременно безпощадно към онези страни от вашия характер, които са ви докарали до болестта и десетки години здраво ви държат в нея.

Защото ви познавам отвсякъде, като на длан сте ми. Бях същият! Така че изобщо не ми пука за общоприетите обноски! Каквото чувствам — това споделям с болка и с любов!

Привилегията ми идва от огромния брой пациенти, които изминаха пътя и по собствено желание със собствени усилия и собствена воля не само възстановиха зрението си, но се спасиха и от други заболявания. Дори от такива, които и досега се смятат за неизлечими от официалната медицина. Привилегията ми дават стотиците курсисти, които навремето едва намираха пари за лекарства, а днес са известни милионери.

Като педагог от все сърце се радвам за тях и ми се ще гордо да възкликна:

„Виват! Аз го постигнах!“ Но Господ дава единствено на оня, който се стреми. Аз бях просто водач, само посочих пътя.

Благодарен съм на Бог за дадената ми възможност да му служа и да съм ви в помощ!

Ако искате да сте в техните редици, в редиците на Победителите — заповядайте!

Много е лесно да си здрав, много е елементарно. Ще ви повтарям и повтарям тази мисъл неуморно.

Единствената трудност е, че вие знаете как да сте здрав, красив, богат, щастлив.

Знаете, да му се не види, но нищо не правите! Разбирате ли? Лошото е, че не действате!

С изключение на смъртта няма безизходни ситуации, винаги може да се намери изход!

Но щом знаете как да се измъкнете от дупката, в която сте затънали до ушите в какво… в проблемите, исках да кажа — а вие какво си помислихте? — и дори не се опитвате да се надигнете, какво остава за измъкване от нея? Тогава с какво се отличавате от магаре, натоварено с мъдри книги?

Мъртвите неоползотворени знания ви държат нереализиран, със собствената ви помощ бавно ви убиват, превръщат ви в човек от тълпата без име и лице, тоест в НОРМАЛЕН.

А вие мислите ли се за нормален? Абсолютно нормален, а?

Тогава сте ужасен човек! Защо?