Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (26)

Див магарешки рев…
„Октава“ — какво е това?

Така се нарича специалното упражнение за пробуждане на скритата сила, която дреме у всеки и която ще ви води към оздравяването. В какво се състои упражнението?

За двайсет години работа много пъти съм обяснявал „Октавата“, но никога не останах доволен от резултата. Защо? Защото само безумец ще се хване да обяснява какво е щастие, какво е нежност, какво е любов…

Кажете ми, ако обичате, бихте ли могли да представите в думи най-висшите и ярки душевни изживявания? Опитайте. Затруднявате ли се? Е, и за мен е много трудно.

Но все пак ще опитам, защото не ми остава нищо друго.

Какво е „Октава“?

Това е специално упражнение за тренировка на Духа! Сега ще се опитам да ви обясня какви чувства и усещания трябва да се постигнат.

Представете си, че вървите по пътя, а насреща ви припка едно двегодишно малко фъстъче. Ей сега ще се хвърли към вас, вие ще го грабнете, то ще ви прегърне, ще се притисне до вас, ще ви целуне с топли, меки, нежни устнички. Ще усетите изворен лъх по лицето си и всичко наоколо ви ще престане да съществува.

В сравнение с фарфалачето ще се почувствате силен и мощен покровител, титан, закрилник. Същевременно душата ви ще се изпълни с чистота, нежност, блаженство, любов! Ще се изпълни ли, или не? Да!

Или виждате, че по пътя пред вас върви синът ви. Гледате го и сърцето ви се пълни с гордост:

„Синът ми!“

Именно такива чувства и изживявания са основата, вътрешната опора на най-прекрасните стремежи, върху които ще се изгради целта ви.

Същевременно „Октава“ е движещата сила за осъществяване на целта.

„Октава“ е изкуството да управляваме тялото си, да му заповядваме, да го караме, да го принуждаваме постепенно външно и вътрешно да добива ИМЕННО облика, който желаем.

Това е потвърждението, вътрешното усещане, че ЩЕ СТАНЕ ТОЧНО КАКТО ГО ИСКАТЕ.

„Октава“ е съзнателно формиране на душевна увереност, сила, мощ!

В древността се е казвало:

„Каквото е горе, това е и долу.“

Леко ще го променим и ще кажем: „Каквото е отвътре, това е и отвън.“ Вътрешното съзидание дава ползата!

Уважаеми господин мъж, кажете, мислите ли, че сте мъж, вярвате ли, че сте мъж?

Надявате се, че сте мъж или дори се съмнявате дали сте мъж, или знаете, че сте мъж? Кой отговор си избирате?

Аналогичен въпрос за жените: дали бихте се замислили и усъмнили, че сте жена, а не мъж? Не!

Тогава запомнете точно какво изпитвате вътрешно, когато със сигурност знаете, че нещо е така и само така! Все едно сте добър вълшебник, уверен в силата на вълшебството си. Само заповядвате и си отивате. Заповедта ви има такава сила, че всичко замислено веднага ще се изпълни!

Същото утвърждение трябва мислено да си създадем и за оздравяването.

„Октава“ е съчетание на увереност, решителност, сила, мощ, могъщество, твърдост и нежност, любов, доброта, трепетност, чувство за полет и радост.

Това е снизходително спокойствие и спокойно уверено знание, че ще е точно както сте го поискали!

Откъде трябва да дойдат тези усещания? От изживяния опит.

Ще ви разкажа една история.

Срещнали се трима стогодишни старци. Седнали да пият чай и взели да обсъждат кой музикален инструмент е най-добър. Единият казва:

— Нищо не е по-прекрасно от флейтата.

Вторият:

— Ти нямаш вкус! От флейтата ме хваща диария… Но цигу-у-улката!

И се обръщат към третия.

— Приятели! Твоята цигулка помага ли ти да извършваш мъжки подвизи? А на тебе флейтата помага ли ти?

Двамата му се нахвърлили:

— Да не ти хлопа дъската? Говорим за музика, а не за минали работи… От двайсет години не съм погледнал жена, тоя — от трийсет! Ами ти?

— Нали ви казвам, всичко ми е наред. Твоята бабичка умря преди шейсет години, а твоята преди петнайсет. Моята още се черви. Вчера й купих нов одеколон.

А те пак:

— Разкажи ни за вашата музика. Ще доведа внука с касетофона да я запише, може и ние малко да прихванем…

— О-о-о, нощем се чува тази музика в нашето село. Отваряш прозореца и слушаш. Но напоследък нещо рядко се чува.

— За каква музика говориш?

— Когато чувам тези божествени звуци… — Хайде стига си ни измъчвал. Каква е тази музика?

— Когато нощем реве магарето… Когато посред нощ магарето реве, се чувствам като осемнайсетгодишен младеж.

Двамата старци разбрали — досега били трима най-стари мъдреци в селото, а вече оставали двама, защото третият е полудял.

— Не ме гледайте така. Помните ли как отидох за първи път на среща с моята бабичка?

— Помним, нали те пазехме.

— През нощта прескочих оградата. И както стъпвах в тъмното, настъпих опашката на тяхното магаре… Това добиче като ревна! А помните ли колко серт беше баща й?

— Да-а-а!

— Чукнах на прозореца й, взех я на ръце и я понесох към градината. Ах, каква месечина, какви звезди бяха! Под цъфналата ябълка Бог ме възнагради с меда на устните й. От аромата на косите й разбрах как божествено ухае в рая.

Но от рева на това проклето животно се събудиха всички магарета в селото и взеха да реват: „Ии-аа, ии-аа, ии-аа!“ Идеше ми да ги избия, защото тогава ми съсипаха срещата.

А сега нощно време отваряме прозорците, свиваме ръка до ухото и чакаме. Чуем ли магарешки рев, това е първата ни брачна нощ!

Значи какво е „Октава“?

Всеки има свой образ — свой магарешки рев. Това е жизнеутвърждаващ стремеж към светлина, добрина, любов, към онова, с което асоциирате силата, величието, младостта и здравето си.

Всяко действие, което ви води към Съзиданието, Сътворяването. Когато от все сърце казвате: „Край! Стига съм бил роб на болестта, роб на страданието!“ — това също е „Октава“.

„Октава“ може да се открие във всичко: и в радостния детски вик, и в песента, изпята от душа, и в добрата дума, казана с чувство, и в светлите изживявания, и… всеки ще я открие в най-съкровеното си.

По време на упражнението първо предизвиквате изкуствено гама от чувства, след това постепенно добавяте интензивност, после още и още — та в цялото тяло, и особено в областта на нездравия орган, да прозвучи Химн на съзиданието, да резонира всяка клетчица в организма!

Вътрешният стремеж, утвърждението трябва да е властелин в тялото, за да потисне, за да унищожи, за да стрие на прах всички други мисли и чувства, чужди на съзиданието, чужди на сътворяването!

Вашата „Октава“ трябва да направи на пух и прах цялата неувереност, съмнения и страхове. Да ги унищожи ЗАВИНАГИ!

Помъчете се да почувствате своята значимост, сила, мощ, красота, да затвърдявате това в себе си и стъпка по стъпка да се приближавате към целта.

Всеки ден се старайте да попълвате това усещане с нови отсенки, нова гама от чувства. С времето тренировките ще ви направят по-спокоен, силен, уверен в себе си човек, закрила, подкрепа и опора за хората край вас. За тях ще сте оазис в пустинята, ще им носите светлина, доброта и любов.

Когато започнете да работите за очите си, натам насочвате усещането, утвърждаването, командата, заповедта, повелята за очите да са такива, каквито вие искате. Там ще създадете радостта и ще получите ответната реакция.

Може да се получи топлина, леко пулсиране или някаква друга физическа реакция.

„Октава“ е вътрешно сливане с онзи образ на младостта, който току-що сте създали.

Но както винаги, спазвайте техниката за безопасност. Следете сърцето да работи спокойно, умът ви да е ясен, дишането равномерно. Да усещате вътрешно снизходително спокойствие и абсолютна яснота, че ще стане точно както го искате.

Трябва да знаете, че спокойно можете да решите всеки свой проблем, че във всяко отношение сте най-най…

Никакво напрежение! С други думи, задачата ви е да държите организма си под спокоен контрол и оздравяването ви ще се осъществи сякаш от само себе си. Това трябва да е спокойствието на повелителя, спокойствието на създателя, спокойствието на любящия, на любимия, на могъщия човек. Създайте това твърдение!

Раменете изправени, на лицето горда усмивка, напред! Мислено се поглеждаме в очите и предизвикваме съответната реакция.

Спомнете си „Образа на лимона“ или „Образа на петте пръста“. Как реагира организмът ви? Сега очите ви ще изпълнят функцията на пръста. Вътрешният стремеж трябва да е много силен. Това е вътрешно твърдение от типа:

     АЗ СЪМ ВОЛЯ
     АЗ СЪМ СИЛА
     АЗ СЪМ ЛЮБОВ
    АЗ СЪМ ПРОШКА
  АЗ СЪМ МОГЪЩЕСТВО
   АЗ СЪМ МЛАДОСТ
    АЗ СЪМ ЗДРАВЕ
    АЗ СЪМ МЪДРОСТ
  АЗ СЪМ ЖИЗНЕРАДОСТ
АЗ СЪМ ВСИЧКО ПРЕКРАСНО
 ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ МЕН
 ВСИЧКО Е В РЪЦЕТЕ МИ

Този стремеж трябва да господства и да унищожи всяко съмнение, което няма да се махне от само себе си. Не очаквайте, че ще се разкара доброволно с думите:

— Добре, довиждане, щом ме пъдиш пък…

Не, то със зъби и нокти ще се вкопчва в съзнанието ви.

Просто кажете:

— Марш оттук! — и засилете констатацията на младост, здраве и бодрост. О’кей?

Самопринудете се да се почувствате ЛИЧНОСТ, ЧОВЕК с главна буква. Създайте си вътрешното чувство, че сте най-прекрасният човек на света. Слагаме кадифена ръкавица на стоманената ръка и поемаме управлението. Успяхте ли? Браво!

Това упражнение се използва винаги при корекция на зрението или при работа, с който и да е друг болен орган, при ставната гимнастика и при упражненията за очите, а също и когато перете, чистите вкъщи, пътувате като сардела в градския транспорт и т.н.. А особено след неприятен разговор с шефа и при други подобни моменти в живота.

Това упражнение може да се прави и на улицата, в навалицата. Хората ще ви „притискат“ и без да подозират, ще се опитват да ви превърнат в един от тях, тоест да ви всмучат в еднородната си маса.

Как се чувствате сега при среща с намусени хора? Забелязвате ли, че се отличавате от тях? Нали?

С какво?

Те всички са с еднакво щамповани мутри, зурли и сурати. Защо? Защото така е прието. Всички са еднакви!

А вие сте ЛИЧНОСТ.

Много важна забележка! Ако главата ви е пълна с други неща, докато изпълнявате упражнението, всичките ви усилия ще се превърнат в напразно губивреме!

При механично изпълнение трудът ви отива по дяволите. Упражнението трябва да се изпълнява в състояние „Октава“! Само тогава ще постигнете успех!

Да речем, имам проблеми с капачката на коляното. Насочвам натам мислен поглед и си представям „Образа на здравето“ с онази сила, с която летях, „Образа на младостта“, когато танцувах, и го пращам в коляното. После съзнателно увеличавам, подсилвам положителните емоции и долавям физическия отклик в засегнатото място.

„Октава“ е нещо старо и същевременно ново за вас. Изкуството да творите с усилие на духа, да се пре-въ-плъ-тявате в човека, какъвто искате да бъдете!

Външно това не се проявява никак, само трябва да имате лека усмивка на лицето и да се чувствате спокоен. Гърбът изправен. Главата ведра. Дишането спокойно. Сърцето тупти равномерно. „Октава“ работи вътрешно!

Историята на един от курсистите ни

Днес той е известен композитор от Средна Азия. А преди няколко години, когато зрението му беше минус 18 диоптъра, му беше подписана присъдата:

„Препоръчваме ви да се упражнявате — да се движите със затворени очи вкъщи, да запомняте мястото на всяко нещо. Когато ослепеете, ще ви е по-лесно да се адаптирате към състоянието си.“

С други думи, бяха му предложили постепенно да се подготвя, да свиква с наближаващото ослепяване.

Тогава той искал да се самоубие. Ужасно е за мъж в разцвета на силите си да остане като безпомощен храненик вкъщи. Но все пак не намерил сили да посегне на живота си.

Всичките му душевни терзания се излели в музикална творба — неговия Химн на изцеляването. Той дари тази музика на вас, хората, които не искат да се подчинят и предадат на болестта, които се стремят да станат Победители в живота!

Тази музика може да се чуе по време на нашите упражнения. Наричаме химна като самото упражнение — „Октава“.

Творбата се състои от две части. Първата е писал няколко месеца по време на болестта и в нея звучи отчаянието.

„А после — каза той — чух по телевизията за вашата система за възстановяване на зрението. Пристигнах в Москва и се включих в курса. Отчаянието ми веднага рязко мина в успокоение. После от време на време ме обземаше мощно лавинообразно чувство, че ще се изцеря. Направо тръпки ме побиваха!

Скоро забелязах в зрението си проблясъци на подобряване. У мен се зароди надежда — нима ще виждам? И от време на време сякаш ме пронизваше отговорът: ЩЕ ВИЖДАМ!“

Във втората част звучи спокойствие, преливащо в бурна вълна: АЗ СЪМ СИЛА! АЗ СЪМ МОЩ! АЗ СЪМ ЗДРАВЕ! АЗ СЪМ БОДРОСТ! Химнът завършва с повеля, заповед: ДА БЪДЕ ТЪЙ!

Той стана победител!

И вие ще станете!

Миналата година този човек получи награда и званието „Най-добър композитор на годината“ в Средна Азия. А навремето във втори курс са го изключили от консерваторията като безперспективен.

Така че няма болен, който да не може да се измъкне от болестта!

Няма човек, който да не може да бъде богат във всяко отношение!

Няма човек, който да не може да се реализира!

Няма човек, който да не може да е Победител!

Няма човек, който да не може да е щастлив!

Не сте нито първият, нито последният по този път. Изкуството да творите, да създавате живота си е в ръцете ви. Всяка друга мисъл трябва да изчезне! Ясно ли ви е?

С вървене ще изминеш пътя!

Тоест самоналагаме си образа на ЧОВЕКА ПОБЕДИТЕЛ.

И така, тръгваме на битка със слабото зрение, ще отсега трябва да започнете с чувството, че сте Победител! Трябва да го постигнете изкуствено. Трудно ли е? Нищо!

Което се тренира, то се развива! Ден след ден ще формираме вярата ви, че сте Победител, че сте силен човек, способен да управлява течението на живота.

Всяка сутрин с усилие на волята си самоналагайте да почувствате, че вие сте:

   спокойствие
    душевност
   жизнерадост
     нежност
     красота
       чар
     доброта
      сила
      любов
    могъщество!
Просто го създайте!

„Октава“ е основата, върху която се гради цялото ви Съзидание.

И сега, след всички обяснения един въпрос: прилича ли ви „Октава“ на хленч от жалък просител:

„И-искам да съм здра-а-ав“?

С „Октава“ вие заповядвате! Вие се самосъздавате, всичко зависи само от вас!

Точно на това обърнете внимание!

Побеждава не техниката, а духът!

Сега с помощта на „Октава“ пристъпваме към тренировка на духа! Тоест „Октава“ не означава само да заявиш себе си като Човек с главна буква, Създател, Творец.

„Октава“ означава да се ПРЕВЪПЛЪТИШ в добър, силен, нежен човек — човек, който умее да прощава, има способността да приема хората с всичките им качества и недостатъци. Означава вътрешна ЗАПОВЕД за здраве, сила, красота, добрина, светлина, любов, щастие…

Опитайте с усилие на волята да създадете у себе си вътрешен порив, вътрешен стремеж за оздравяване и усещане на възторг от работата над себе си, от оздравяването!

Разбирате ли?

Всички имаме предостатъчно съмнения и неверие. Къде ще отиде опитът от десетгодишното пребиваване в болестта? От само себе си никъде няма да отиде. Трябва да се разбие на пух и прах с уважение към себе си, с вяра в силите си!

„Октава“ е пълната противоположност на съмнението, неверието — това е активно съзидаване!

И така, започваме.

С малко хумор. Премахваме от лицето си твърде у-у-умния вид — признак за старческо оглупяване. Опитайте да си създадете сигурността, че сте най-най-най-прекрасният човек на света. Предизвикайте у себе си чувството, че сте сила, че сте доброта, че сте младост, но без да се вдетинявате!

Изпъчете гърди! Изпънете се, изправете гръб. Затиснете с плешки орех и гледайте да не падне. Така ходете винаги.

Проверете мимиката. Усмихвате ли се? Прекрасно!

Вдигаме дясната ръка над главата, сваляме от небето короната на Повелителя, Създателя и си я изхлузваме до ушите, нали?

Сега като вълшебници ще изпълняваме желания — само трябва да наредим и повелим!

Нека нареждането е като бащина молба, която децата с радост ще изпълнят.

Побеляването да е като майчина повеля, изпълнена с обич и нежност.

Това е заповед на Вълшебника, на Създателя, на Твореца от типа ТЪЙ ДА БЪДЕ!

Вижте в себе си Победителя! Ще можете ли?

Тогава напред.

Пуснете си музика, която ви ентусиазира и пробужда у вас желание за живот, стремеж за съзидание, творчество. Например „Фуга и токата“ в ре минор на Бах или нещо друго по свой избор.

Поемете музиката в себе си!

Отначало е по-лесно да се работи със затворени очи, за да не се разсейвате.

Затваряме очи.

Насочваме вътрешния си поглед към очите. — Така! Къде ви е осанката?

Изправете раменете! Гръбнакът като струна! По-високо главата. На лицето — мимика на силен, могъщ човек!

Хайде!

Опитайте да Творите!

С мислен поглед обхождаме цялото тяло: ръцете, краката, особено местата, където имаме заболели органи.

Непременно обърнете внимание на очите, ушите, гърлото, носа и трахеята, черния дроб, бъбреците. Това е важно за зрението.

Изкуствено си създайте чувство, стремеж, желание, усещане да сте такъв, какъвто искате да бъдете!

А сега си създайте вътрешен образ на онова, към което се стремите! И насочете по цялото си тяло желанието, стремежа, повелята си! Повеля за красота, здраве, увереност и нека резонира!

Добавете нова гама от усещания, добавете утвърждаване, констатация на силата, могъществото, увереността си! Още! Още! Усилване!

Създайте пролет вътре у себе си! Пролет на съзиданието, пролет на творението, пролет на утвърждаването, пролет на пробуждането!…

Още! Браво! Още, още, още! Усилваме усещанията по възходяща линия с нарастваща мощ!

А сега пуснете през цялото си тяло вълната на заповедта! Повеление, потвърждение, че ЩЕ БЪДЕ ТЪЙ, както го искате! Почувствайте как откликват душата и тялото ви.

Усилваме стремежа към красота, съзидание, творчество, могъщество, усилваме!

Още, още, още!

Насочете към всеки нездрав орган своята нежност, утрешния си ден, стремежа си, поведението и констатациите си.

С нова сила формираме вътрешен стремеж към идеала, за да го задействаме после с лавината на повелята.

Мислено виждаме оздравяването си, натрапваме си го, повеляваме си го… и

ЗАПОВЕД!

Нова вълна от стремеж, желание да сте красив, обичан, щастлив — и настояване: ДА БЪДЕ ТЪЙ!

И още — насочваме и разпределяме към всяка клетка, към всяко косъмче, към всяка фибра в душата си идеала на Желанието да виждаме, да чувстваме, да живеем… и

ЗАПОВЕД!

Мислено се виждаме в бъдещето, без очила сме, а наоколо всичко е ясно, точно, ярко, както го искате. Виждаме, стремим се и създаваме физически осезаемо влечение към тази цел.

С всяка власинка попиваме любовта си, попиваме утрешния ден, силата на душата си, светлината на разума си и мощта на духа си. За да резонира всяка клетка в тялото, да резонират всички струни в душата!

Създайте си стремеж, подобен на пролетен ураган, след който само от докосването ви ще се разпукват пъпките, ще цъфтят първите пролетни цветя в цялото ви тяло, във всичко, което докоснете!

Създайте си усещането, че сте над всичко дребнаво, обикновено, че

        вие сте добрината
         вие сте любовта
        вие сте младостта
        вие сте здравето
       вие сте разбирането
         вие сте прошката
          вие сте ВСИЧКО,
което смятате свойствено за ЧОВЕКА!
           ТЪЙ ДА БЪДЕ!

Примерна анатомия на очите на питекантропа.

Теориевидна практика

Както се знае, очите са орган на храносмилането. Извинете, май сбърках: орган на зрението, с който възприемаме светлинните дразнения. Окото има почти кълбовидна форма при нормалните хора, каквито сме повечето, а при най-нормалните е същинско стъклено копче. Като физически уред представлява подобие на фотоапарат — с тъмна кутия, в която е душата. В предната й част има отвор (зеницата), който пропуска светлинните лъчи. У гадните читатели светлината понякога е насочена обратно като лазерен лъч!

Окото е многослоен, много-много многослоен орган.

Вижте рисунката.

То се състои от очна ябълка и помощни устройства — клепки, слъзни канали, мускули, които движат очната ябълка, и, разбира се, маркови очила като две тоалетни чинии.

Вгледайте се!

Чрез зрителния нерв очната ябълка е съединена с мозъка, но последният орган не е задължителен за всички!

Зад лещата на окото има стъкловидно тяло — прозрачна среда, която пречупва светлината. Външната обвивка — склерата — има защитна и механична роля, а също така е мястото, където са прикрепени мускулите на окото. Предната й най-изпъкнала част се нарича роговица.

Защо се нарича роговица?

Защото при някои дами има болестотворната сила да слага рога на мъжа.

Тя е съвсем прозрачна и също пречупва светлината. Под склерата има съсъдеста ципа, в която са разположени кръвоносни съдове, които подхранват тъканите на очите, включително ретината.

Хубаво би било, ако при очилатите подхранваше и мозъка, стига да го имат!

Ретината има много сложен строеж и се състои най-вече от нервни клетки. По произход ретината е най-напред изнесената част от мозъка. От клетките й водят началото си влакната на зрителния нерв.

В ретината е точно тази част от окото, с която виждаме, но понякога не искаме да разбираме какво именно сме съзрели.

Тя плътно затваря задната част на очната ябълка и функционално е сходна със светлочувствителния елемент във фотоапарата. Когато светлината стигне до ретината, тя предава сигнал в мозъка по зрителния нерв. Мозъкът обработва получената информация и често си казва в недоумение:

„Я глей!“

Предната част на ретината образува ириса, радост моя! Той има мускули, които свиват и разширяват зеницата. Ирисът играе ролята на бленда, която регулира силата на светлинния поток и контрастността на картината.

Съвкупността от мускули на ириса е акомодационният апарат на окото. Акомодация е способността на окото да минава от помътените зъркели на пияна риба до състояние на опулен влюбен марсианец.

Мускулите на ириса действат рефлекторно, независимо от желанието ни. И често точно те, гадините, ни издават най-предателски!

Освен това съдържат пигментни клетки, които определят, както казваме, цвета на окото. Зад ириса има прозрачна леща — пихтиесто тяло.

Лещата е основният участък, в който се пречупват светлинните лъчи. Поради еластичността си тя може да става по-изпъкнала или по-сплесната според това, дали се гледа обект на по-близко или на по-далечно разстояние. Тоест окото ту се облещва, ту се свива като бълха — това е така наречената акомодация.

С възрастта способността за акомодация (нагласяване на фокус) намалява — настъпва възрастовото далекогледство. Старите хора виждат добре неща, които са далече, зад гори и планини, но това, дето им е под носа, за тях е тъмна Индия!

Голяма част от очната ябълка е разположена в специална вдлъбнатина, която се нарича очна кухина, или орбита. Затова се казва: очите му изскочили от орбитите!

Предната повърхност на окото е покрита с прозрачна обвивка, наречена конюнктива.

Тя защитава очната ябълка от инфекции, случайни замърсявания, дразнения от чужди тела.

Очите възприемат не само светлината и цветовете. Те дават представа за формите на предметите, за разположението им в пространството. Това е възможно благодарение на очните мускули. За всяко око отговарят три двойки мускули.

Едната осигурява движение на очите надясно и наляво, втората — нагоре и надолу, третата дава възможност на очите да се въртят около оптичната си ос.

А четвъртата — нашир, надлъж и по диагонал!

Мускулите имат не само двигателни функции. В очното дъно е зрителният нерв и при всяко движение на очните ябълки нервните влакна отвеждат дразненето в мозъка.

И така, като работим с очите, като тренираме мускулите, чрез тях повлияваме мозъчната дейност. Затова е толкова важно да тренираме мускулите на очите.