Мирзакарим Норбеков
Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата (36)

Задължителни упражнения

Напомням Ви, че всички упражнения се изпълняват без очила!

Как да станете опулен влюбен марсианец?

Това упражнение можете да изпълните и седнали, и прави до прозореца. Първо си изберете начина.

Залепете на стъклото — малко под нивото на очите, картинка 3 на 3 или 4 на 4 сантиметра. Рисунката трябва да е весела и отчетлива.

Изберете най-близкото нещо, което не виждате ясно през прозореца.

Внимание!

Щом успеете да го видите ясно, изберете друго, което е на такова разстояние, че да не го виждате ясно. Обаче не променяте разстоянието между картинката, залепена на прозореца, и очите (20–25 сантиметра).

И започвате да тренирате акомодацията на очите. Продължителността на упражнението е 10 минути. Не мислете за времетраенето!

Най-добре си пуснете спокойна, лека, приятна музика.

Около 3–5 секунди разглеждаме залепената картинка, после местим очи върху избрания обект отвън и го гледаме над залепената рисунка. Разглеждаме въпросния обект 3–5 секунди, и пак плавно местим очи върху картинката.

Това упражнение се прави 2 пъти дневно в светлите часове, но поне с двучасов интервал.

Как е нагласата? Браво! Задръжте я колкото можете повече! Гледайте само да не ви изтекат очите! Ако усетите напрежение, леко премигайте, за да отпуснете мускулите, припърхайте с мигли по бузите!

Това упражнение започва и приключва с упражнението „Ни ми пука, ни ми дреме“.

Можете ли да гледате слънцето? Никакви шеги! Въпросът е мно-о-о-го сериозен!

Още в древни времена на Изток са лекували всяко очно заболяване с помощта на слънцето. Но как?

Полезно е слънцето да се гледа с две очи, без да се мига, докато ви потекат сълзи, но трябва строго да спазвате определени правила.

Запомнете! Можете да гледате слънцето с двете очи единствено при изгрев и залез, когато на линията на хоризонта се вижда САМО ПОЛОВИНАТА СЛЪНЧЕВ ДИСК — това е особено важно!

Ако вече е над хоризонта или още не е залязло наполовина зад хоризонта, е много опасно да го гледате!

В никакъв случай не бива да гледате неподвижно слънцето, вперили очи в една точка.

Птиците живеят и умират със стопроцентно зрение, защото първи посрещат изгрева, а през деня не гледат слънцето. В природата всичко е хармонично.

1. Застанете на шарена сянка, така че половината ви лице да е засенчено, а другата половина — на слънчева светлина. Очите са затворени. За по-добра устойчивост заемете разкрачен стоеж. Дишането е спокойно, равномерно. Обръщате глава наляво и мислено казвате:

„Слънцето идва!“ Обръщате глава надясно и мислено казвате: „Слънцето си отива!“ Това е много важно — да не поглеждате слънцето, защото дори със затворени очи не бива „да се гледа“ яркото слънце.

Увеличавайте продължителността на упражнението постепенно от една до пет минути.

След това непременно правим „Ни ми пука, ни ми дреме“. Отпускането трябва да продължи поне два пъти повече, отколкото е самото упражнение.

Задължително редуваме усилията с продължителна почивка (колкото по-дълга, толкова по-добре).

2. Сега да изпълзим от сянката и да излезем на слънце. Упражнението може да се изпълнява до 11 часа сутрин и след 15 часа следобед. Застанете удобно и започнете намясто леко да въртите тялото спрямо оста му.

Да не сте забравили да свалите очилата? Очите са затворени. Главата е леко повдигната, така че слънцето да не ви свети право в клепачите.

Правим широки завъртания на тялото: вдясно, при това леко отлепяме от земята лявата пета, главата следва посоката на тялото. Съответно при извивката вляво отлепяме дясната пета. Не се засилвайте много. Това упражнение трябва да предизвика отпускане в цялото тяло.

При завъртанията мислено си казвайте: „Слънцето минава от лявата ми страна, после от дясната, и пак така, и пак, но винаги в посоката, която е обратна на завъртането ми.“

Помните ли, че в края на миналото упражнение се разбрахме защо трябва да мислим така по време на упражненията.

И пак отпускане „Ни ми пука, ни ми дреме“.

3. Специална забележка! Когато слънцето е в зенит, упражнението не се прави!

Продължаваме да стоим на слънце. Краката са в устойчива поза. Закрийте едното око с длан (то остава отворено).

Сега обърнете лице към слънцето и по същия начин направете въртенето, като мигате често и с двете очи. С окото под дланта също мигате. Обърнали сте лице към слънцето, правите широки завъртания и често мигате, поглеждате към небето.

После — с другото око. Затваряме двете очи и правим същото упражнение.

То приключва с продължителното отпускане „Ни ми пука, ни ми дреме“.

Е? Направих ли реклама на „Ни ми пука, ни ми дреме“

Прочетете всичко още веднъж.

Можете ли да дишате с очи?

Преди да пристъпите към упражнението, много внимателно прочетете описанието му!

Сложете си „Образа на младостта“!

Седнете на стол, настанете се удобно. Ръцете — на бедрата, гърбът е изправен.

Цялото тяло и мускулите на лицето са отпуснати. В тялото, в душата — усещане за спокойствие. Дишайте само през носа. Започваме.

Понаблюдавайте се как дишате през носа. На вдишване усещате хлад в носа и трахеята, на издишване — топлина.

Защото вдишваният въздух обикновено е по-прохладен от този, който издишваме.

Тъкмо тази малка разлика в температурите трябва да се научим да долавяме с очи.

Сега си представете, че вдишвате и издишвате през носа, но вниманието ви е изместено към очите. Помъчете се с поглед да доловите раздвижването на въздуха, температурните промени. Можете да изпълнявате упражнението и с отворени, и със затворени очи, както ви е по-лесно.

Това дишане дава отлични резултати, и най-вече като си представяте, че очите ви са здрави.

На вдишване очите виждат по-ясно, а с всяко издишване мъглата си отива, изчезват „мушиците“, пада напрежението, умората, тоест всичко онова, което причинява дискомфорт на очите ви.

И така, запомнете: усещането за прохлада (на вдишване) дава на очите ви всичко възможно най-добро, а усещането за топлина (на издишване) отнася всичко, което им пречи. Можете да „дишате“ с очи, където и както си пожелаете. Така че „дишайте“ със здраве!

Факирско местене на усещанията

Бъдете внимателни, когато с мисъл местите усещанията!

Помните ли как държахме петте пръста пред лицето си и не откъсвахме очи от единия от тях. Този пръст започна моментално „да откликва“, чувствителността му нарасна. Той стана по-топъл, появи се усещане за тежест, за боцкане.

Защо?

Защото от вниманието ни кръвоносните съдове се разширяват или свиват. С други думи, установили сте с този пръст връзка от по-висш тип, нещо като:

— Сокол, Сокол! Тук Орел. Чуваш ли ме?

Ако не последва отговор, повторете по-високо:

— Сокол, Сокол… мамка ти! Чуваш ли ме?

И рано или късно Соколът ще ви отговори:

— Орел, Орел, аз съм Сокол, чувам те добре!

Няма никакво значение къде пренасяте вниманието си, механизмът за установяване на връзка е един и същ. Да го приложим към очите.

Искам само да подчертая, че фокусираното внимание има ограничен радиус на действие. Ето ви малък експеримент.

Застанете пред огледалото и погледнете гърдите си. А сега, без да местите очи, с периферното зрение се опитайте да разгледате лицето си. Въпрос: лицето като гърдите си ясно ли виждате? Не!

Полезрението и фокусираното внимание имат ограничен радиус. Затова, ако насочите вниманието си към някоя зона, точно там стават промени, усилва се приливът на кръв, разширяват се малките съдове и се появява усещане за топлина или пулсиране.

Съдовете са се разширили, рецепторите са се събудили.

Когато чувствате прохлада, това показва, че съдовете са се стеснили. Необходимо е да предизвикаме това чувство, както и за затопляне. То фиксира резултатността.

Мислено ще насочваме усещанията за топлина, боцкане, хладина от тила към очните ябълки, и обратно. Това упражнение не е сложно, но има някои задължителни тънкости. Разучете го добре, преди да започнете да го изпълнявате.

Седнете удобно, сложете „мускулния корсет“, затворете очи. Започваме от усещането за топлина.

Представете си, че седите с гръб към слънцето и лъчите му докосват меко тила ви.

Той приятно се затопля. Продължаваме да събираме топлината.

Внимание!

В никакъв случай не стигаме до усещане за горещина. Освен това не бива да допускате топлината „да се разлее“ навътре.

Събираме топлината на топчица в областта на тила. После я „пускаме“, разсейваме я, губим я.

Пак събираме, и пак разсейваме усещането за топлина. Достатъчно е да го направим два-три пъти.

След това събираме топлината на топчица и мислено бавно започваме да я движим по права линия от тила към очните ябълки, и обратно към тила.

Внимание! Техника за безопасност! Топчицата топлина да не докосва очните ябълки!

Правим няколко такива прехода от едната до другата страна. При това все едно виждаме мислено движението на топчицата топлина откъм тила.

След като направите упражнението със затворени очи, отворете очи и го направете по същия начин няколко пъти със същата топчица топлина. Какво става? Успяхте ли?

Ако отговорът ви е положителен, САМО В ТОЗИ СЛУЧАЙ можете да пристъпите към разучаване на упражнението с усещане за студ.

Как да постигнем усещане за студ? Съсредоточаваме вниманието си в областта на тила и просто се опитваме да доловим въздушно движение, леко течение, а допълнително предизвикваме чувство за лекота.

Какво става? Получи ли се?

Целувки! Значи всичко зависи от вниманието ви.

Сега, след като сте се научили да долавяте прохладата, в областта на тила събираме топчица прохлада и правим същото упражнение като предходното.

Малко, но задължително допълнение! Опитайте се да добавите към усещанията за топлина, съответно за прохлада, и леко пробождане. Как да го предизвикаме?

Спомнете си как влизате от студ в топло помещение и започвате „да се размразявате“. Какви са усещанията ви? Спомнете си ги, после мислено ги пренесете в тила и продължете да се упражнявате по вече описания начин.

Сега продължаваме с втората част на това упражнение. Малко ще усложним задачата. Топчиците топлина с пробождания (студ с пробождания) ще преместваме спираловидно от тила до очните ябълки, и обратно.

Посоката по или обратно на часовниковата стрелка е по избор.

Напомням ви: всички топчици, които местим откъм тила, не докосват очните ябълки!

Контролен въпрос: успяхте ли да направите упражнението?

Ако „да“ — браво, това да се чува!

Ако се съмнявате или казвате, че положението е средна хубост или изобщо нищо не става, ще ви кажа още нещо. При изпълнение на упражнението премахнете недоволството от себе си, в каквато и форма да се проявява!

Тези „несполуки“ са отражение на характера ви!

Продължавайте тренировката, резултатът ще се трупа постепенно. Учете се да чувствате признателност към себе си за всяко нещо, което правите. Сега се почешете по ухото. И веднага си създайте дори за това вътрешна благодарност към себе си!

Щастието се създава от дребни постижения, от мънички незначителни радости.

Грамадното щастие не пада като тухла от небето, а се създава с къртовско търпение.