Величко Вълчев
Хитър Петър (119)

ЗАВЕЩАНИЕТО НА ХИТЪР ПЕТЪР

Хитър Петър имал един син, но бил много развален, пияница, крадец и апашин, дето нямало друг такъв по света. Баща му го съветвал, но той все така си карал. Всичко, що имало из къщи, изнесъл и продал. Най-сетне Хитър Петър заболял, като гледал сина си да продължава щуротиите си.

Като дошло време да умира. Хитър Петър повикал сина си и му казал:

— Сине, слушай какво ще ти кажа — това е последният ми съвет. Така, както живееш, ти скоро ще стигнеш до просяшка тояга. Аз си отивам но ако дойде ден да се бесиш, обеси се хе на тая халка там.

Умира Хитър Петър. Синът, нали вече го няма баща му, продавал имота наляво и надясно и пропивал парите. Като нямал вече пари, неговите приятели взели да го отбягват и той почнал да гладува. Днес така, утре така, намислил най-сетне да се беси. И решил да се обеси там, дето му бил казал баща му — на халката.

А тая халка била завързана за тенекия, пълна с жълтици. Когато синът рекъл да се обеси, тенекията се отворила и от нея се изсипали жълтиците. Синът ги събрал и си рекъл:

— Брей, колко умен баща съм имал! Не напразно людете му викаха Хитър Петър!

Много се засрамил, дето така е огорчавал баща си. Отива тогава в кръчмата и казва на един от приятелите си:

— Хайде, върни ми нивата от сто уврата! Аз ще ти я платя!

Оня почнал, да му се подиграва и рекъл:

— Ти нямаш и пукнат грош!. Ама като искаш да си я откупиш, дай ми хиляда жълтици!

Синът на Хитър Петър му дава хиляда жълтици. След това намира и други приятели, на които бил продал ниви, и тъй си изкупил целия имот. Така се замогнал оня ми ти човек и все си спомнял за баща си — Хитър Петър.