Величко Вълчев
Хитър Петър (17)

КОЛКО СТРУВА ЕДНА ПЛЕСНИЦА

Веднъж Хитър Петър си вървял из пътя замислен. Той тъй се бил навел, че вратът му се опънал. Подире му идел чорбаджийският син, поискал да се подиграе с него и му залепва такава плесница по шията, че калпакът на Хитър Петър отхвръкнал надалеч. А знаете ли вие какви чорбаджийски синове е имало по него време и още ги има до днес в нашенско? Те са най-лошите хаймани и вироглавци. Като нямат от никого страх и срам и като гледат, че всеки се бои от бащите им, те не зачитат никого! Цял ден вилнеят из селото като бесни кучета и дорде не разплачат някое бедно момче или не направят пакост някому, вечер не заспиват спокойно…

А Хитър Петър като нямало що да стори, че и него го било страх от чорбаджията, решил да се оплаче барем на попа. Взема си опрашения калпак и отива към поповата къща.

Попът седял на една рогозина и си пишел поменици. Като изслушал оплакването на Хитър Петра, му отговорил:

— Ех, Петре, това са дребни работи! Като видя чорбаджийския син, ще му кажа да те почерпи с едно гърне вино, да си прихванеш и да му простиш.

И попът пак се навел над помениците си. А Хитър Петър, като чул тази по хатър присъда, лепва му една плесница по опънатия врат и му казва:

— Дядо попе, щом една плесница се заплаща с едно гърне вино, то вземи моето вино от чорбаджийския син, пред когото думата ти по-добре минава, че си прихвани за моята плесница!