Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia


ХИТЪР ПЕТЪР НАДХИТРИЛ СИМИДЧИЯТА

Като бил млад. Хитър Петър бил много беден. Нямал пари да се обръсне, та си пуснал мустаци и брада.

По едно време го повикали да иде войник. А как ще се яви с гази брада? Тръгнал той из пазара да се обръсне, но без пари никой не искал да го бръсне. Тук ходил, там ходил, запрял се най-сетне при един симидчия, гледа, зяпа, пули се. Симидчията го видял и му рекъл:

— Какво само току зяпаш бре? Хитър Петър казал:

— Гледам ти симидите, че мога на един път да ги изям!

— Не можеш! — рекъл сймидчията.

— Хайде да се хванем на бас, да се обзаложим!

— На какво да се обзаложим? — попитал сймидчията. Хитър Петър казал:

— Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците!

Симидчията се съгласил и викнал един берберин, да не избяга Петър.

Започнал Петър да яде. Ял що ял, наял се, надумкал се здравата и повече не можел да яде.

Тогава берберинът хванал Петра и му обръснал брадата и мустаците.

Засмял се Хитър Петър и рекъл:

— Да си жив и здрав, чичо симидчи, че със симидец ме нахрани и за войниклъка ме обръсна!