Величко Вълчев
Хитър Петър (101)

ХИТЪР ПЕТЪР УГОЩАВА НАСТРАДИН ХОДЖА

Отива Хитър Петър по Коледа в Русчук. Свършил си работата в града, но закъснял, а нямало де да пренощува. В това време Настрадин Ходжа слизал от минарето на джамията. Хитър Петър отива при него и му казва:

— Ходжа, аз замръкнах в града, а нямам място за преспиване. Не знаеш ли някой конак?

— Как да не зная! Качи се горе на викалото да преспиш и ако оживееш, утре ще ти дам банкет! Голямо угощение ще ти приготвя!

И Петър, какво да прави, отвърнал:

— Е, аз като няма къде да нощувам, осигурих си все пак конак.

Отива си Ходжата, а Хитър Петър се качва на минарето. Той бил само по едно тънко морено палто и зъзнал цялата нощ.

На сутринта идва Ходжата да вика на минарето и го пита:

— Ей, Петре, жив ли си бе?

— Жив съм, жив! Ама да знаеш, Ходжа, какъв обир стана през нощта в Гюргево! Гледам посред нощ един апаш с фенер и голям чувал върви из главната чаршия. Разби вратата на най-големия дюкян, напълни си чувала с пари и стока и си замина!

Тогава Ходжата му казва:

— Тъй ли? Никаква гощавка няма да ти дам! Ти си се грял на фенера на оня апаш в Гюргево и затуй не си умрял от студ!

Петър рекъл:

— Е, нищо бе. Ходжа, аз съм доволен, че пак намерих място да пренощувам криво-ляво.

Отишел си Ходжата по неговата работа, а Петър си тръгнал за село.

След време, към Петровден, Хитър Петър и комшиите му (те били също като него умни и хитри) решили да надхитрят Ходжата, да си върнат за подигравката с Хитър Петър по Коледа в Русе. Петър бил беден човек, ама като се вземе по нещо от дваматрима, събира се. Намират една бъклица, напълват я с вино, повикват и един шегаджия и го пращат в Русе да калеса Ходжата и приятелите му да дойдат на Петровден в селото на Хитър Петър, за именния му ден.

Пристига в Русчук калесникът, подава бъклицата и казва:

— Ходжа ефенди. Хитър Петър ви кани да му дойдете на гости за именния му ден. Той се е приготвил, ще заколи два вола, ще има за всинца ви ядене и пиене!

— Как може, ще дойда, разбира се, с моите приятели, щом моят дост ме кани!

И сутринта на Петровден тръгват всички пеш за селото на Хитър Петър.

А през това време комшиите на Хитър Петър докарват у дома му два вола, връзват ги за плета, слагат един дървен казан на три камъка, напълват го с вода, нагласят и едно точило, седнали и чакат.

Пристига Ходжата с приятелите си. Посрещнали ги, поканили ги и ги настанили вкъщи. Чакат те час, два, едва тогава влиза Хитър Петър с едно шише ракия и с една чашка, почерпва ги по една ракия и пак си излиза. Хората, лафлафтан, приказват си сладки приказки, ама били бая изгладнели вече. Казват на Настрадина:

— Ходжа, ти си по-вътрешен, излез на двора да видиш какво става, огладняхме вече!

Излиза Ходжата и гледа — един върти точилото, друг точи ножовете, а воловете вързани на плета. Връща се в стаята и казва:

— Полекалека ще стане работата. Петровите комшии сядат, запалват по една цигара и си приказват.

Минало обед. Станало и надвечер, Настрадиновите гости се разтреперали от глад и казват пак на Ходжата:

— Ходжа, иди виж какво става с това ядене бе! Вече е на мръкване!

Отива Ходжата при Петра и го подканя:

— Аман бе, аркадаш, ще ни измориш от глад! Времето е вече на мръкване! А Петър му казва:

— Ходжа, всичко е готово! Чакаме само водата да заври на ключ и пущаме мръвките да се варят!

Поглежда Ходжата и вижда — един дървен казан, пълен с вода, а под него запалена свещ, и вика ядосан:

— Хей, Петре, бива ли такава работа бе! Може ли цял казан вода да възври само с една свещ? А Петър му отговаря:

— А може ли човек да се грее по Коледа от Русчук на един фенер в Гюргево?