Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)

Източник: http://dubina.dir.bg

Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов

 

Издание:

Хитър Петър

Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ

ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987

Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

КОЛКО КРАКА ИМАТ ДВЕ СВИНИ?

Като бил Хитър Петър аргатин при попа, тамкашните селяни имали обичай по Коледа, който си заколи свинята, да занесе на попа по един брус сланина и по малко месо. Тъй и попът, като си заколял свинята, събирал селяните на пресен кебап.

Но една година свинското месо се търсело много и го продавали скъпо. Попът хранел два шопара, та мислел как да намери начин да не покани селяните на кебап, а да си продаде свините. Затова се допитал до Хитър Петра. А него го било яд на попа, че от скъперничество не рачил да му купи за Коледа поне един нов калпак, и сега намерил ред да си отмъсти. Затова му казва:

— Дядо попе, заколи си свинята, опърли я, очисти я и я окачи под чардака при вратнята си, та който минезамине да я гледа. А на другия ден се оплачи, че си забравил свинята на двора и през нощта я откраднали. Тъй селяните, вместо да чакат от тебе преснина, ще се смилят и ще ти проводят още.

Този съвет се харесал на попа. Той окачил очистената свиня под чардака, излязъл из махалата, а на попадията поръчал — като се мръкне, да я прибере.

Като се мръкнало, дорде попадията се напипне Хитър Петър скрива свинята. Попът тук-там из селото, от радост, че ще укрие свинята, се понапил, дошел си късно и си легнал. На утринта попадията му казва, че свинята я откраднали.

— Бре, Петре, свинята я няма! — викнал попът.

— Тъй трябва да казваш, дядо попе — отговорил Хитър Петър.

— Бре, момче, наистина свинята я няма! Кой я е откраднал?

— Тъй трябва да казваш, дядо попе! Ти по-напред трябва мене да увериш, че после другите!

На дяда попа му идело да се пръсне от яд, но нямало какво да прави. Много го догневяло на Хитър Петра, че му дал този ум. Намислил да го набие, но по-напред трябвало да му намери някоя грешка.

— Е, Петре — казва му на другия ден попът, — свинята тъй и тъй отиде. Сега барем вземи да й опърлиш краката и д а ми ги сготвиш, че днес попадията е на понуди и няма кой да ми ги наготви.

Хитър Петър взел краката, очистил ги и ги турил в тенджерата да врат. А попът пратил Хитър Петра по работа из село, измъкнал единия крак, за да го скриви, че го е изял, та да го бие.

Като се върнал Хитър Петър, надникнал в тенджерата и вижда, че краката са три… В кочината грухтяла другата свиня. Хитър Петър отрязва единия й крак, очиства го и го бутва в тенджерата — краката станали пак четири.

А попът, като се изплашил, да не би тоя дяволски син да му направи пак някоя игра, го пратил на друга работа и спуснал скрития крак в тенджерата. Сега краката станали пет….

Дошло време дядо поп да обядва. Вади Петър, сипва и чете, краката вместо четири излизат пет! Слисал се той от тази дяволщина! Попът, като гледал, и той се чудел:

— Що е това, Петре, отде се е взел петият крак? Хитър Петър на часа скроил отговора:

— Дядо попе, ти нали знаеш да смяташ?

— Знам! — отговорил попът.

— Е, хайде тогава да смятаме. Две свини колко крака имат!

— Осем крака — отговорил попът.

— Като е тъй, сметката ни е права — казал Хитър Петър. — Тука са пет крака, и на свинята, която е в кочината, има три, стават тъкмо осем!

Попът се засмял на тази хитрина, но не продумал нищо, като си наумил, че половината вина е негова.