Величко Вълчев
Хитър Петър (104)

НАДЛЪГВАНЕ НА ОГНИЩАТА

Настрадин Ходжа бил дерменджия и всички от селото отивали на неговата огница да им мели брашно.

Веднъж и Хитър Петър закарал житото си на огницата.

Настрадин Ходжа му казал:

— Ще ти съмеля брашното, ама ако ме надлъжеш!

— Щом е тъй, започвай — рекъл му Хитър Петър. И Настрадин Ходжа започнал:

— Татко ходил на панаир в Хасково и купил една диня. На връщане, като дошел до реката Улудере, разпрегнал воловете да пасат. Починал си и той малко и отишел повънка зад една храска. От пъските поникнала ластуна, препречила се от тоя край на Улудере до оня край и направила мост на реката. По този мост минали камилите, натоварени с кюмюр за огницата. Като стигнали до динята, камиларят поискал да си отреже един резен от нея, но ножът му потънал навътре в динята. Зарзор, извадил той резена и влязъл навътре да си търси ножа. След него влязло магарето, след магарето — седемнайсет камили! Като не са дошли и досега камилите да докарат кюмюря за огницата, и аз не мога да ти съмеля брашното!

След туй взел да разказва Хитър Петър:

— Тя моята не е за разправяне! Голямо патило патих! Взе, че ми умря волът. Нямах пари да си купя друг вол. Имах пчели. Една пчела, хубава, белязана с/бяло на челото — татко беше поръчал да я пазя, че била яка като вол. Наесен, като нямаше с какво да изора, впрегнах пчелата с другия вол. Орах, орах, ама се разрани вратът на пчелата. Старите хора ми казаха да се напари вратът на пчелата с чукан орех и топъл парцал. Парих я аз две-три вечери. Не щеш ли, от ореха поникна дърво. Щъркелите направиха гнездо на ореха. Децата — махленските и селските — минат — заминат, хвърлят камъни и пръст и трупайте, трупайте — това щъркелско гнездо стана на нива! Татко я пося с просо. Не щеш ли, научила се една дива свиня да ходи и пасе просото! Пазихме една вечер, два вечера, не се хваща, бяга. Една вечер татко рече: „Тази нощ ти ще пазиш просото!“ Отидох аз със сърпа, хем да жъна, хем да пазя. Както жънех, ето идва свинята. Като нямах с какво да я ударя, хвърлих сърпа, а, той се заби в бута на свинята. Тя бяга, и аз след нея — не може да скочи от тази висока нива, — тя напред, и аз след нея — свинята ожъна цялата нива! А кога рече да скочи, от нея падна една хартия и на хартията пишеше: „Настрадин много да не го усуква, ами да ми смели по-бързо брашното, че да си отивам!“

Тъй Хитър Петър надлъгал и Настрадин Ходжа му смлял брашното.