Величко Вълчев
Хитър Петър (105)

ХИТРИНИТЕ НА НАСТРАДИН ХОДЖА И ХИТЪР ПЕТЪР

Всички в селото познавали Хитър Петър и Настрадин Ходжа.

Хитър Петър бил голям шегобиец и славата му се носела на всички страни. Настрадин също бил прочут с шегите си. Но той завиждал на Хитър Петра. Затова намислил да Си отмъсти и чакал сгодно време.

Хитър Петър хранел едно теле. Като пораснало и станало хубава даначе, решил да го продаде и спечели малко пари. И една заран го подкарал на пазара. Като минавал край Настрадин Ходжа, оня го видял. Изтичал пред него вън от селото и хвърлил на пътя капията на ножа си. По-натам хвърлил и ножа.

Задал се и Петър. Като видял на пътя хубавата кания, той си помислил: „Хубава кания, ама без нож! За какво ми е празна кания!“ Подритнал я и си продължил. По-нататък по пътя вижда й ножа и си казва: „Тю, какъв хубав нож! Защо не взех канията?“ Завързал тогава даначето на едно дърво край пътя и се върнал да вземе канията. Но когато дошел на същото място, гледа — даначето изчезнало! Огледал се насам-натам — няма го! „Това е работа само на Настрадин Ходжа! — казал си Петър. — Ама аз ще му го върна!“

Като закарал у тях си даначето Ходжата го заклал, заклал и три овена и ги направил на пастърма, че наближавал байрямът, и качил месото на тавана.

На другия ден Петър отива у тях.

— Къде е Ходжата, Емине? — запитал той жена му, а очите му все към тавана шарели.

— На нивата е — рекла Емине. Вечерта Ходжата питал жена си:

— Емине, днес да ме е дирил някой?

— Дири те един човек, все към пастърмата гледаше, ама аз се не сетих да му дам малко.

— Жена — рекъл Ходжата, — това е бил Хитър Петър! Давай скоро стълбата да скрием пастърмата!

Донесла жена му стълбата, свалили пастърмата и я скрили в един сандък. Заключили сандъка, наместили го зад вратата и оставили ключа у долапа под една паница.

През нощта Хитър Петър дошел с две магарета. Той се промъкнал на тавана, ама пастърмата я нямало там! Слязъл тогава по стълбата вкъщи. Тук отворил, там отворил — няма пастърма! Влязъл в стаята, дето спели Настрадин Ходжа и Емине. Отишел при сандъка, подушил и се засмял; пастърмата била там, но сандъкът бил заключен. Навел се тогава над главата на Емине и я запитал тихо:

— Емине, къде остави ключа от сандъка?

— Мъъ, Ходжа, нали знаеш, че го оставихме у долапа под паницата! — казала тя сънливо и пак захъркала.

Петър намерил ключа, отворил сандъка, натоварил двете магарета, що бил докарал. Но останало още пастърма, та той отишел в обора и отвързал магарето на Ходжата; турил му самара, натоварил и него и си отишел.

Сутринта Настрадин Ходжа станал, гледа — сандъкът отворен, а пастърмата я няма!

— Емине, къде е пастърмата?

— Мъъ, Ходжа, че нали нощеска ме пита за ключа и аз ти казах, че е у долапа под паницата.

— Питал те е тебе Хитър Петър! — казал сърдито Настрадин. — Маани, жено, остави се! Взел той пастърмата и от даначето, и от овните, а че и магарето със самара!

А Хитър Петър, щом си отива у тях, слага пастърмата от двата овена в дисагите, наглася ги на Настрадиновото магаре и праща един човек да върне магарето, дисагите с пастърмата на Настрадин Ходжа. Написва и едно писмо на Настрадина и го слага в дисагите.

Закарал човекът магарето у Настрадинови и почукал на вратнята. Излязла Емине.

— Къде е, булка. Ходжата?

— Няма го, на джамията е.

— Хитър Петър ви връща магарето и дисагите с пастърмата. Вътре има и едно писмо за Ходжата.

Като се върнал Настрадин, Емине му разказала, че е идвал един човек, изпратен от Хитър Петър, и му дала писмото. А в него пишело: „Ходжа, ти ми открадна даначето, за да ме посрамиш пред селото. За даначето — не ти се сърдя: направил си го на пастърма, да не се мъча аз. Не е хубаво, че като го открадна, нищо не ми остави. Аз ти връщам пастърмата от двата овена да посрещнеш байряма и не се срамуваш пред гостите си. Пастърмата от третия овен задържам за главата и карантията на даначето. Ние помежду си може да се шегуваме, но не трябва да се крадем! Знай занапред кой е шегаджията и хитреца на българите, дето се нарича Хитър Петър!“